Р Е Ш Е Н И
Е №261816
гр. Пловдив, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 13108 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. **********************************против Р.М. М., ЕГН **********,***, с която е предявен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и
чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 986,70
лв. – главница, представляваща сбор от
месечни вноски по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за поддържане на общите части на сградата
и заплащане на консумативни разноски за апартамент **за периода от м.02.2017 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
17.06.2020 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6838/2020 г. по
описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е етажна
собственост по см. на чл. 1 от ЗУЕС и не попада в ограниченията на чл. 3 от
същия закон. Действащият УС е избран на ОС на ЕС на 29.05.2018 г., а
председателят на УС – с Решение на УС от
01.06.2018 г., обявено по чл. 46б от ЗУЕС в Община Пловдив на 07.06.2018 г.
Посочва се, че ответникът и собственик
на самостоятелен обект – ап. **в сградата на етажната собственост на посочения
адрес. Посочва се, че е вписана и в Книгата на собствениците от 06.05.2010 г.
Ищецът сочи, че с Решение на ЕС от 01.12.2016 г.
– т. 7 е установен ред и начин за събиране на месечни вноски за поддържане на
общите части на сградата и за заплащане на консумативни разноски, като са
определени и срокове за плащане. С решение по гр.д. № 241/2017 г. по описа на
ПРС решенията на ОС от проведеното събрание на 01.12.2016 г. са отменени на
процесуално основание. До влизане в сила
на съдебния акт през месец януари 2018 г. всички решения на ОС са изпълнявани,
както са взети. Изпълнението им е продължило по този начин до 20.03.2018 г.,
когато на проведено ново ОС на ЕС, са одобрени действията на УС за събиране на
месечни вноски по чл. 51 от ЗУЕС за времето от 01.01.2017 г. до 20.03.2018
г. и е взето ново решение за събиране на
месечни вноски в същия смисъл за ред, начин и срокове.
Със същия Протокол от ОС от 20.03.2018 г. е взето решение за реда и начина на събиране
на закъснели месечни вноски, включително и по съдебен ред, като функцията е
възложена на УС. В изпълнение на това решение ответницата се посочва, че е била
надлежно поканена да се издължи, за което в заповедното производство е
представена връчена при отказ за получаване покана.
Ищецът посочва, че гореописаните решения на ОС
от 20.03.2018 г. са влезли в сила след съдебно оспорване и постановено
отхвърлително съдебно решение по гр.д. № 6953/2018 г. по описа на ПРС.
Посочва, че
до момента на заявлението по чл. 410 ГПК ответницата не е изпълнила
задълженията си за заплащане на определените му, в зависимост от броя на
живущите в апартамента лица, посочени в Справка за месечните задължения –
месечни вноски за периода от м.
02-12.2017 г., за периода от м. 01.01.2018 г. до декември 2018 г. и за периода
от м. януари 2019 г. до месец декември 2019 г. , както и за периода от м.
януари 2020 г. до месец април 2020 г. В исковата молба са описани подробно
месечните вноски за всеки месец, включен в исковия период, като се сочи, че
сборът от дължимите суми е в размер от 986,70 лв.
Ищецът посочва, че с оглед дължимостта на
горната сума е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, което е уважено. Против заповедта е
депозирано в срок възражение по чл. 414 ГПК, поради и което са предявени исковете, предмет на настоящото производство.
Моли се исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, с който оспорва претенцията, като незаконосъобразна и
неправилна. Прави възражение за погасяване по давност на същата за периода от
месец февруари до юли 2017 г. Освен това посочва, че съгласно чл. 51 ЗУЕС
разходите за управление и поддържане на общите части се дължат от множество
лица в това число и обитателите на сградата, като липсва домова книга, от която
да се направи извод за техния брой. В
тази връзка се сочи, че не може да се направи извод за точния размер на
месечното задължение на ответницата за поддържане на общите части. Сочи, че липсват
доказателства и за направените ежемесечни разходи, формиращи общия сбор на
ежемесечното задължение, както и за ежемесечните приходи, с които следва да се
намали задължението на всеки собственик.
Оспорва приложените към исковата молба протоколи, като неистински и
манипулирани документи, като сочи, че липсвт поканите за общите събрания, от
което може да се направи извод, че се вземат решения, различни от посочените в
дневния ред. Иска се да се остави без
движение исковата молба до посочване на начина на формиране на всяко ежемесечно
плащане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Ищцовата етажна собственост основава иска си на взето решение от ОС на ЕС
от 20.03.2018 г., с което са одобрени действията на Управителния съвет за
събиране на месечните вноски по чл.51 ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до
01.03.2018 г., както и е взето ново решение за събиране на месечни вноски в
същия смисъл за ред, начин и срокове.
По делото няма спор, а и се установява от ангажираните писмени
доказателства – нотариален акт № ***, том ** дело № ********** г., че
ответницата, както и брат й, са собственици на самостоятелен обект в процесната
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в ********************. Като такава и на основание чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, тя е задължена за разноските във връзка с управлението и поддържането на
етажната собственост. Ответницата е вписана, ведно с ***** си и З. Т. в книгата
на собствениците, като по отношение на **** й и З. Т. е отразено, че през май 2011
г. са напуснали апартамента. Като обитатели на апартамента за част от периода
са посочени ****** на ответницата и тримата им ****** или общо 5 човека, като
срещу един от ******* е отразено, че е напуснал на 01.07.2018 г. Тези отразени в книгата на собствениците
обстоятелства, не се оспорват от ответницата, поради и което съдът счита, че
следва да се приемат за установени.
Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като източник
на облигационно задължение следва да се има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на
общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ
волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание.
Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на
юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение
решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните
вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По
изключение, решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна
особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна,
двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде
обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези,
които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували
против. От тази особеност на решенията произтичат и някои отклонения от общия
режим на недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно
основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от
27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение
общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят
съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид
сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на
решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.В
тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988
г., ОСГК на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва
незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК,
не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в
ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на
закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом
са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд.
Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила
спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка
в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на
това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се
отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред.
От гореизложените принципни
съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани
или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на
етажната собственост, които са приети при опорочена процедура (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са
незаконосъобразни, т. е. отменяеми. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл.
40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за
легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В
случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар
и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно
обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този
смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението
на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да
бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.
В конкретния случай, по повод определяне на начина на разпределяне на
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост,
са приети две решения на ОС. Първото от тях е взето на 01.12.2016 г. и
установява ред и начин за събиране на месечните вноски за поддържане на общите
части на сградата и заплащане на консумативни разноски, като са определени и
срокове за плащане. По повод на оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС, инициирано от В. С., решението на ОС на ЕС,
взето на 01.12.2016 г. е отменено с влязло в сила решение № 4454/ 20.12.2017
г., постановено по гр.д. № 241 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XVII
граждански състав. От това следва, че правните последици, които е създало, са
отпаднали с обратна сила. Това решение не може да обвърже както оспорилия го
етажен собственик, така и всички останали етажни собственици, доколкото
отмяната му действа по отношение на всички.
Впоследствие, за регламентиране на начина на разпределение и одобряване на
сторените до момента разходи, е прието решение на ОС на ЕС от 20.03.2018 г.
Това решение също е оспорено от ответницата по реда на чл. 40 ЗУЕС, като с
решение № 376/ 21.03.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 2819/ 2019 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, XIV граждански състав, са отменени като
незаконосъобразни решенията, гласувани на проведено на 20.03.2018 г. ОС на ЕС,
които са взети извън предварително определения дневен ред, а именно: 1. Отчет
на УС за извършени ремонти по общите части за периода от 01.01.2017 г. до
01.03.2018 г.; 2. Финансов отчет за извършените ремонти от 01.01.2017 г. до
01.03.2018 г.; 3. Приемане на двата отчета; 4. Отчет от проверката на КРК за
2017 г.; 5. Приемане на отчета на КРК за 2017 г. В останалата част, искът за
отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на ЕС, е отхвърлен. Поради
това всички останали решения, с изключение на отменените, са обвързали всички
етажни собственици, включително и ответницата, доколкото след иницииран съдебен
контрол за тяхната законосъобразност, те са потвърдени от съда.
От значение за разрешаването на настоящия правен спор е какви правни
последици създават тези решения. Общото събрание на етажните собственици е
приело отчета, както и действията и разходите на УС по изпълнението на
дейността „Управление и поддържане на общите части на ЕС“, прилагайки чл.51 ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. Посоченият период обхваща
времето от приемането на решението на ОС на ЕС от 01.12.2016 г. (отменено по
реда на чл.40 ЗУЕС) до приемането на новото решение. По този начин, с
мнозинство на етажните собственици са одобрени сторените до момента разходи,
като всеки от етажните собственици е задължен за тяхното заплащане. За яснота
кои точно са тези разходи, ищцовата етажна собственост е представила протоколи
за извършени разходи за управление и поддържане на етажната собственост,
изготвени от касиера и УС, за периода от 01.01.2017 г. до април 2020 г., в
които подробно са описани основанието и размера им. Разходите за периода до
01.03.2018 г. са одобрени от етажните собственици с взетото решение на
20.03.2018 г. и те са дължими от тях. Всякакви възражения дали част от (или
всички) тези суми следва да се заплащат, са недопустими, а и неоснователни.
Това е така, доколкото общата воля на етажните собственици е обективирана във
взетото решение, с което всеки от тях, дори и недоволните и оспорилите го по
съдебен ред, каквато е ответницата, следва да се съобрази и изпълнява. В този
смисъл изричната разпоредба на чл.38 ЗУЕС повелява, че решенията на общото
събрание се изпълняват в предвидените в тях срокове. Затова, съдът приема, че
за периода, предхождащ вземането на решението на 20.03.2018 г., а именно от
01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., е налице валидно правно основание, на което
ищцовата етажна собственост може да претендира от всеки етажен собственик
заплащането на разходите за управление и поддържане на общите части. За тези
разходи, етажните собственици са задължени и по силата на закона – чл.6, ал.1,
т.10 ЗУЕС, като правомощие на общото събрание е да определи реда и начина на
разпределянето им – чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Г. М. – *****
на ответницата се установява единствено, че същият въпреки несъгласието си с
вземането на решения на общото събрание, не присъства на тях, защото „много се
говори“, „имам и други неща“, „проточват се много събранията и заради това“ .
Посочва, че както и на предходни събрания, така и на това през март 2018 г. е
влязъл и е излязъл, като той и жена му са дали пълномощно на г- н В. От
показанията се установява, че основното недоволство касае обстоятелството, че
не се води протокол на компютър, а а на ръка и после се изготвя на компютър, но
не сочи той сам да изявявал желание да води протокола на компютър. Освен това в
случаите, когато е имал възражения по протокола, той не е заявявал същите . Извършените от свидетеля собствени изчисления
не биха могли да се вземат предвид в настоящото производство, доколкото същите
биха били предмет на производство по оспорване на процесното решение на общото
събрание, а липсват данни това да е сторено от свидетеля или от съпругата му.
По реда на чл. 176 ГПК управителят на етажната собственост е признал, че
протоколът се води на ръка и след това са набира на компютър, като посочва, че
винаги когато е имало някакви възражения по отразеното те са били вземани
предвид. В подкрепа на твърдението му,
че протоколът се изготвя в четлив вид на компютър след 7 дни е приетото по
делото писмено доказателство – съобщение от 27.03.2018 г. за изготвяне и
поставяне на таблото протоколът от общото събрание от 20.03.2018 г.
Приети са като писмени доказателства водената от етажната собственост
документация във връзка с взетото решение, като за всеки един от месеците е
правен протокол за извършена проверка на броя на живущите, както и за извършени
разходи и е определяна дължимата месечна вноска за 1 обитатател за съответния
месец. В някои случаи отразяването на
извършените разходи за управление и поддръжка на общите части е наименован като
„протокол“, а в други като „отчет“, но и двата документа отразяват едно и също
изразходваните средства за поддръжка и управление на общите части.
Непосредствено след обявяване на протокола на 29.03.2018 г. ответницата е
поискала да й бъде предоставен финасов отчет по чл. 5 за 2017 г., приходи от
наеми на общите помещения за 2017 г., разходи за материали и труд на общите
помещения за 2017 г., протокол на проведеното общо събрание от 20.03.2018 г. и
отчетите на УС към протокола. На 30.03.2018 г. ответницата е декларирала,ч е е
получил комплект документи. Липсват данни в 7 – дневния срок по чл. 16, ал. 9
от ЗУЕС т.е. считано от обявяването на 29.03.2018 г. ответницата да е оспорила
решението на общото събрание, като същата заяви възражения относно взетото
решение и неговата законосъобразност в настоящото производство, които както се
посочи по – горе не биха могли да бъдат взети предвид.
По отношение на останалата част от
процесния период, а именно – от 01.04.2018 г. до април 2020 г., ищецът
представи доказателства – отчети за извършените разходи за управление и
поддръжка на общите части, съставени от касиера и от УС, в които подробно са
описани по пера и размери всички изразходвани средства. Дали тези отчети са
приети от ОС на ЕС, е ирелевантно за случая, доколкото както се посочи и
по-горе, по силата на законовата норма на чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, етажният
собственик е задължен за заплащането им.
От всички гореизложено следва, че е налице правно основание, на което
ищецът да претендира процесните суми за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост, а именно – както по силата на закона, така и съгласно
взетото и стабилизирано след съдебно оспорване решение от 20.03.2018 г.
Ответницата, в качеството си на етажен собственик е задължена да участва, наред
с всички останали собственици/ ползватели/ обитатели на сградата в режим на
етажна собственост в разходите, сторени във връзка с поддръжката й. С оглед
спецификата при уреждането на отношенията между етажните собственици, не без
значение е добросъвестността на всеки един от тях при заплащането на
консумативни и други разходи. Доколкото става въпрос за поддържка на общи
части, които се ползват от всички, то и всеки етажен собственик следва наред с
останалите да заплаща разноските, сторени за това ползване. Неизпълнението на
задължението на един от задължените, поставя в положение останалите да поемат
тежестта на дължимото от него, което не съответства на основни принципи на
правото за добросъвестност и равнопоставеност. Ето защо, както и с оглед
изложените по-горе съображения, съдът приема, че искът е доказан по своето
основание.
Досежно размера на исковата претенция, по делото е прието заключението на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
от вещо лице С.К., което се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадено на основание чл.202 ГПК по отношение на това кои разходи за управление и
поддържане на общите части се включват в претендираните суми и дължимата
месечна сума от ответницата Съгласно него, стойността на вноската за поддържка
на общите части на ЕС, която се припада за самостоятелен обект – ап. **за периода месец февруари 2017 г. –
месец 04.2020 г., възлиза на сумата от 986, 70 лв. Вноската е изчислена
пропорционално на броя на живеещите в определения месец, съответен към
извършените разходи за предходния месец в конкретния случай за брой живущи в
жилището, които са различен брой през различните периоди. В таблица на лист
втори от заключението вещото лице е описало размера на дължимите разходи за
предходния месец, общият брой живеещи в сградата, дължимата сума за един
живеещ, както и общата дължима сума от ответницата. Отразени са и разходите от
които се формира общата дължима сума, като в протоколите /отчетите/ за
процесния период, като такива са отразени – разходи за ел. енергия асансьори и
осветление коридори; труд /възнаграждение/ за чистачи, както и консумативи за
чистене, заплати на касиер и председател на УС на ЕС; телефонни разходи;
абонаментна поддръжка на асансьори, други разходи: копирни услуги, ключарски
услуги, ел. материали, техн. преглед на асансьори и противопожарна табла,
съдебни разноски и др.
По отношение на това какъв е броят на живеещите в апартамента на
ответницата, съдът кредитира представеното от ищеца извлечение от книгата на
етажните собственици от делото, видно от което, като собственици и членове на
домакинството, които живеят в жилището, са вписани надлежно,
като е отразено, че в жилището живеят ответницата, Г. М., който при
разпита се установява,че е нейн ***** и -тримата им *****. Срещу един от *****
е отразено, че е напуснал адреса на 01.07.2018
г. Видно от отразеното в справката и съответно и в приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза след юли 2018 г. бройт на
живущите в апартамента е 4 човека. Не стая ясно поради каква причина в периода
от февруари 2017 г. до февруари 2018 г. се водят 3 ма обитатели на апартамента,
но доколкото броят им е по – малък от отразеното в домовата книга, то съдът
счита, че следва да се кредитират представената справка и домова книга.
Ответницата не установи през процесния период да е подавала писмено заявление, че
някой от обитателите отсъства за повече
от 30 дни или че някой от обитателите е напуснал адреса, каквито са
изискванията на чл. 51 ЗУЕС. Такова искане до управителя на етажната
собственост не се установява и от събраните гласни доказателства. Доколкото не се представиха доказателства за
различен брой на обитателите на апартамента на ответницата от отразеното в
домовата книга и предвид обстоятелството, че претенцията касае заплащане на
суми по брой на обитатели, които са по – малко от отразените в домовата книга,
съдът счита, че исковата претенция е изцяло основателна и доказана.
Възраженията на процесуалния представител на ответницата, че не са събрани
писмени доказателства за подадени заявления на живущи, които подават искане за
преизчисляване на сумите са неоснователни, доколкото служебното начало,
съгласно приетия през 2008 г. ГПК е сведено единствено и само до предвидено в
чл. 7 от ГПК, съгласно който съдът служебно извършва необходимите процесуални
действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуалните действия от страните, като той съдейства
на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. С оглед на
диспозитивното начало по чл. 6 ГПК предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните,
като съществуват предвидените в ГПК преклузивни срокове. Ответникът не твърди
конкретни лица за конкретни периоди и за конкретни апартаменти да са подавали
заявления за отсъствие за по – дълъг период, като се позовава при направеното
във второ съдебно заседание доказателствено искане със събраните гласни
доказателства. Съдът счита, че в частта, в която св.М. посочва, че са налице
несъответствия във финансовия отчет не са ново обстоятелство, а са твърдени още
с отговора на исковата молба.
Поради изложените съображения, съдът приема,
че ответницата е задължена за заплащането на сумите за поддръжка и управление
на общите части на ЕС за посочените в справката брой обитатели. Размера на иска е установен от приетото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно представените
доказателства и приетия списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът претендира разноски за заповедното производство в размер от 25
лв. – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 180 лв.,
удостоверено в издадена фактура, в която се сочи плащане в брой. В исковото
производство ищецът претендира разноски
за заплатена държавна такса в размер от 25 лв., 150 лв.- платен депозит
за изготвяне на СТЕ и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, удостоверено в
издадена фактура, в която се сочи плащане в брой. Нито в исковото, нито в
заповедното производство са представени договори за правна защита и съдействие,
като по отношение на договорения размер и начин на плащане на адвокатското
възнаграждение са представени фактури.
Съдът счита, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение,
както в заповедното, така и в исковото производство е неоснователно поради
липса на доказателства за заплащането. В Определение №296/30.05.2017 по дело
№1061/2017 на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че когато плащането се извършва в
брой, следва да бъдат представени доказателства за заплатеното по фактурата –
фискален бон, когато адвокатът разполага
с фискално устройство, или съоветна разписка, или в договора за правна помощ да
бъде отразено, че плащането е извършено, като в тази част договорът би имал
характер на разписка. В случай, че липсват подобни документи, какъвто е и настоящия,
то се налага изводът, че ищецът не е
доказал действителното извършване на фактурираните разноски с оглед
задължителното условие за присъждането им, регламентирано в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за заповедното производство в размер от 25 лв. и за исковото
производство в размер на 175 лв.
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М. М., ЕГН **********,*** дължи на Етажна
собственост на сграда, находяща се в ************************* сумата от общо 986,70 лв. – главница,
представляваща сбор от месечни вноски по
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за поддържане на общите части на сградата и заплащане на
консумативни разноски за апартамент **
за периода от м.02.2017 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 17.06.2020 г. до окончателното погасяване, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6838/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.М. М., ЕГН **********,*** да заплати на Етажна собственост на
сграда, находяща се в **********************
сумата от 25 лв.- разноски по ч.гр.д. №6838/2020 г. по описа на ПРС,
както и сумата от 175 лв.- разноски по гр.д. № 13108/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ