РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. К., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:М. К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500127 по описа за 2023 година
С Решение № 56/14.02.2023 г., постановено по гр. д. № 1293/2022 г. по описа на
Районен съд – К., е отменено като незаконосъобразно наложеното на Н. Й. М. със Заповед №
277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М. Г.“ П. С., дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
С решението ответникът ДГ „М. Г.“ е осъден да заплати на ищцата Н. Й. М. сумата от
420 лева - разноски по делото, а по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на
50 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ДГ „М. Г.“, гр. К.,
който го обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, и като необосновано. С въззивната си жалба същият оспорва правните
изводи на решаващият съд за основателността на предявения иск с правно основание чл. 357
от КТ. Излага доводи за провеждане на дисциплинарното производство при спазване
разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от КТ, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от КТ, в следствие на което е
наложено на ищцата дисциплинарното наказание за осъщественото от нея нарушение,
изразяващо се в „преждевременно напускане на работа на 18.07.2022 г.“. Твърди се в този
смисъл, че посочените в Заповед № 277/15.09.2022 г. нарушения на длъжностната
характеристика и Правилника за дейността на ДГ„М. Г.“, гр. К. не представляват
самостоятелни нарушения на трудовата дисциплина, а потвърждават извършеното на
18.07.2022 г. нарушение „преждевременно напускане на работа“, вменено като задължение
на въззиваемата именно в трудовия й договор, в длъжностна й характеристика и в
правилника за дейността на детската градина. Твърди също, че издадената заповед съдържа
необходимите реквизити, даващи информация за фактическата обстановка, обстоятелствата
за извършеното дисциплинарно нарушение и последиците от него – 17 деца на възраст
между 3 и 5 години оставени без контрол, за да присъства тяхната учителка в протест пред
детската градина. Излага и съображения, че решението е неправилно и досежно
формираните от първоинстанционния съд доводи, че наложеното на въззиваемата
1
дисциплинарно наказание не отговаряло по тежест на извършеното нарушение. Счита
Заповед № 277/15.09.2022 г. за законосъобразна. По изложените съображения моли за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да бъде постановено
ново, с което предявеният иск с правно основание чл.357 от КТ бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, а Заповед № 277/152.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ
„М. Г.“, като законосъобразна, да бъде потвърдена. Претендира разноски и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въпреки дадената й възможност, не е постъпил
писмен отговор на жалба от въззиваемата на Н. Й. М..
В съдебно заседание, въззивникът ДГ„М. Г.“, гр. К., чрез процесуалните си
представители адв. М.К. и адв. Д.П., поддържа въззивната жалба по изложените в нея
съображения. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата на Н. Й. М., чрез процесуалния си представител адв.
Д.Д., оспорва предявената въззивна жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззивника. Претендира присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, приема следното:
Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, се явява
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т.1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. При така
очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да се произнесе относно неговата
правилност, съобрази следното :
Районен съд – К. е сезиран с разглеждане на иск с правно основание чл. 357 от КТ, във
вр. с чл.358, ал.1, т.2, предл.1 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата на Н. Й. М. на длъжност „учител“ със
Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на Детска градина „М. Г.“, гр. К..
От фактическа страна по делото не е спорно, а и видно от приложеното по делото
копие от личното трудово досие на ищцата, между страните съществува безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което същата заема длъжността „учител“ в ДГ„М. Г.“, гр. К. и
е и „секретар-касиер“ на синдикалната организация на СБУ към КНСБ.
С процесната Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ„М. Г.“ П.
С., на основание чл.188, т.2, във вр. с чл.187, ал.1, т.1, предл.ІІ, т.3, предл.І, т.7, т.10, предл.ІІ
и ІV от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. От прочита на заповедта се установява, че наказанието е наложено за това, че на
18.07.2022 г. ищцата напуснала работното си място за неопределено време, като оставила
17 броя деца на възраст между 3 и 5 години без контрол, за да участва в протест пред ДГ„М.
Г.“, гр. К., и който протест бил медийно отразен. Установява се също, че съгласно
действащите през учебната 2021/2022г. за детската градина норми на Правилника за
дейността / чл.145, ал.1 и ал.3/ и на Правилника за вътрешния трудов ред /чл.4,чл.6, чл.8,
чл.47/, детската градина работи на петдневна работна седмица от 06.00 часа до 18.00 часа, а
работещите в нея учители са с трудова заетост в рамките, предвидени от КТ от 8 часа
дневно. Съгласно утвърден график и издадена заповед, на 18.07 22.08.22 г., ищцата Н. Й.
М. била І смяна на работа с работно време от 07.00 ч.до 13.00 часа, като учител на сборна 1-
ва и две деца от 2-ра групи, съставена от деца на възраст между 3 и 5 години; на
процесната дата в сборната група имало 17 деца; като учител в тази детска градина същата
била задължена да спазва установената трудова дисциплина и да изпълнява работата, за
2
която се е уговорила с трудовия си договор- да се явява навреме на работа и да бъде на
работното си място до края на работното си време, като го използва за изпълнение на
възложените й задачи; като учител в тази детска градина същата е била задължена да
осигурява необходимите условия за безопасност на децата във всеки един момент от престоя
им в детската градина и не е имала право да оставя същите без контрол под какъвто и да е
предлог. Заповедта е с дата 15.09.2022 г. и е връчена лично на служителя Н. Й. М., на
същата дата.
Установява се в съдебното производство, че дисциплинарното производство е
започнало по реда на чл.193 от КТ с писмо- искане, връчено лично на служителката на
12.09.2022 г., за даване на обяснения във връзка с извършено от нея дисциплинарно
нарушение на 18.07.2022г., изразяващо се в преждевременно напускане на работа,
неизпълнение на трудовите задължения, предвидени в длъжностната й характеристика,
нарушаване на Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ
„М. Г.“ за учебната 2021/2022 г.
В дадения тридневен срок, а именно на 14.09.2022 г., е подадено от служителката Н. Й.
М. обяснение, в което същата изтъква, че не е извършила дисциплинарно нарушение на
18.07.22 г. и не е напускала преждевременно работа на тази дата, че е изпълнявала точно и
съвестно трудовите си задължения, че е спазила посочените в искането правила на
Правилника за дейността и на Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ и
задълженията си, предвидени в длъжностната й характеристика. Ищцата М. е обяснила и, че
на процесната дата -18.07.2022 г. пред детската градина е бил организиран протест от
родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който протест бил
подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната й организация, и бил
отразен в местните и национални медии, и с който протест служителката била солидарна.
За да постанови обжалвания в производството съдебен акт, първоинстанционният съд,
като е обсъдил, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.193, ал.1 и чл.194,
ал.1 от КТ и че процесната Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ„М.
Г., гр. К., не съдържа времето на извършване на нарушението, и че същата е немотивирана с
оглед изискванията на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, като несъдържаща цялостно
описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено
дисциплинарното нарушение и последиците от същото, в резултат на което в
производството не могло по безспорен начин да се установи дадените от ищцата обяснения
по кое конкретно дисциплинарно производство са, е приел, че следва да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Настоящата въззивна инстанция не споделя тези изводи. Съобразявайки изложеното до
тук, счита, че работодателят е изпълнил вмененото му от разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
задължение преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме писмените обяснения на
служителя, и да събере и оцени посочените от него доказателства. Определено в казуса
работодателят е поискал писмени обяснения от служителя- учител Н. Й. М. за извършено от
нея на 18.07.2022г. преждевременно напускане на работа, квалифицирано от него като
неизпълнение на трудовите й задължения, предвидени в длъжностната й характеристика, в
Правилника за дейността и в Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ за учебната
2021/2022г. Безспорно служителката е дала писмени обяснения, разбира се с оглед на своето
възприятие за поведението си на 18.07.22 г., че е изпълнявала точно и съвестно трудовите си
задължения, че е спазила правилата на Правилника за дейността и на Правилника за
вътрешния трудов ред на градината и задълженията си, предвидени в длъжностната й
характеристика, като изрично е посочила и доказателства за организирания пред детската
градина протест от родители на деца от тази градина, насочен срещу ИД директора й, който
протест бил подкрепен от част от служителите на градината и на синдикалната организация,
и бил отразен в местните и национални медии и към който протест същата била солидарна.
А че тези доказателства са били събрани и оценени от работодателя, се установява от
процесната заповед, в която изрично е посочено, че именно за да участва в протест,
организиран пред ДГ„М. Г.“, гр. К., който бил и медийно отразен, служителката Н. Й. М. е
3
напуснала преждевременно работното си място, като оставила 17 броя деца на възраст
между 3 и 5 години без контрол. Казаното до тук обуславя и мотивираност на процесната
заповед, в частност и досежно описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при
които е извършено дисциплинарното нарушение, а и относно последиците от същото. И
изводът на решаващия съд за нарушение на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, е неправилен.
Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването им. В
случая дори да се приеме, че моментът на откриване на нарушението е възможно най-
ранната дата-денят на осъществяването му -18.07.2022г., с оглед и медийното отразяване на
процесния протест, на който учителката М. е присъствала, бъдейки извън своята сборна
група в детската градина, то законовият двумесечен срок е спазен, тъй като заповедта е
издадена на 15.09.2022 г. Или, казано в обобщение, въззивният съд намира, че в
производството е неприложима разпоредбата на ал.2 на чл.193 от КТ, при която съдът може
да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
А за да разгледа същият по същество, въззивния съд съобрази и следното:
От прочита на приобщения по делото Правилник за дейността в ДГ„М. Г.“ за учебната
2021/2022г., се установява, че с разпоредбата на чл.145, ал.1 и ал.3 от същия, е вменено
задължението на детските учителки да осигуряват необходимите условия за безопасност на
децата във всеки един момент от престоя им в детската градина, както и императивното
задължение да не се оставят децата без контрол под какъвто и да е предлог.
От прочита и на приобщения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на ДГ„М.
Г.“ за учебната 2021/2022г., се установява, че с разпоредбата на чл.4, чл.6, чл.47, т.2 от
същия, са вменени задълженията на учителите да работят със заетост, регламентирана в КТ
от 8 часа дневно, за първа смяна през времето от 07.00 до 13.00 часа, а за втора смяна от
12.00 до 18.00 часа, като в рамките на така установеното им работно време те са длъжни да
бъдат в детската градина, както и че същите са длъжни да се явяват навреме на работа и да
бъдат на работното си място до края на работното си време.
От прочита на приобщената към приетото по делото лично трудово досие на
служителката Н. Й. М. длъжностна характеристика, се установява, че нейно задължение в
качеството й на „учител“ е да носи отговорност за опазване живота и здравето на децата по
време на учебно-възпитателния процес и при други учебни форми и дейности в детската
градина.
По делото е разпитана свидетелката Д. Б. М., родител на дете в 2 група, с учители М. и
М.. От показанията й се установява, че на 18.07.2022г. пред ДГ„ М. Г.“, гр. К., между 08.30
часа и 09.00 часа се провел протест, организиран от родители на децата. Установява се, че на
тази дата свидетелката оставила детето си малко след 08:30 часа в групата, настанена на
първия етаж на детската градина, като в този момент при децата била госпожа Е.,
психоложка в градината. Госпожа М. не била в групата, нея свидетелката видяла първо на
стълбите, а в последствие към 08:40 часа я видяла да излиза от градината и да се
присъединява към протестиращите пред детската градина, ведно с други две учителки –
госпожа Б. и госпожа К.. Там те престояли около десетина минути.
По делото е разпитана свидетелката Е. А. Д., първоначално работеща като
педагогически съветник, а в последствие като логопед в ДГ„ М. Г.“, гр. К.. Същата
установява, че в деня преди 18.07.2022 г. ищцата я помолила да я замести за около час в
групата й, която се помещавала на първия етаж на градината. Заместването й било
извършено на добра воля, без заповед, както налагали правилата в градината, и същото
продължило най-късно до 09:00 часа на същия ден.
По делото е разпитана и свидетелката А. Н. П., медицинска сестра в ДГ „М. Г.“, гр. К..
От показанията й се установява, че на 18.07.2022г. пред детската градина имало протест, за
който същата знаела, че е организиран от работещи в детската градина. След 08.30 часа се
отправила към детските занимални да види на кого са оставени децата от сборните групи на
излезлите на протеста пред детската градина учителки – Д.а, С. и М.. В групата на ищцата,
4
находяща се на първия етаж свидетелката видяла Е. Д.. Свидетелката установява, че трите
учителки се върнали в групите си към 09:15 часа. Свидетелката установява и това, че когато
се налагало на служителите да напуснат сградата на градината, трябвало да поискат
разрешение от директора, който определял кой да стои при децата.
По делото е разпитана и свидетелката Л. Б. С., детска учителка в ДГ „М. Г.“, гр. К.. От
показанията й се установява, че на 18.07.2022г. пред ДГ„ М. Г.“, гр.К. имало протест,
организиран от родители на деца от градината, недоволни от назначената като временно
изпълняващ длъжността директор П. С., която в този ден не била на работа. Родителите
поискали от ищцата Н. М. да излязат за да разговорят с тях пред градината, поради което
същата се качила на втория етаж в групите на свидетелката и на учителката Д.а, и ги
извикала навън. Въпросите на родителите били много важни и отговор могли да дадат само
присъстващите учителки-членове на синдикалната организация – свидетелката като
проф.председател на КНСБ, ищцата като касиер и учителката Д.а като секретар. Те
напуснали детската градина в около 08.30 часа. В групата на ищцата останала Е. Д..
Свидетелката установява и, че извън сградата на детската градина били около 15-20 минути.
Констатирайки изложеното, въззивният съд намира оспорената в настоящото
производство Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от ИД Директор на ДГ „М. Г.“, гр. К., с
която е наложено на ищцата в първоинстанционното производство, въззиваема в
настоящото, Н. Й. М., на длъжност „учител“ в същата детска градина, дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, за законосъобразна. Съгласно разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В този аспект, съдът намира, че заповедта е издадена от
компетентно длъжностно лице, налице е очертаване на относимите към констатираната
дисциплинарна простъпка обективни признаци на нарушението, посочен е нарушителят,
наказанието и законовия текст, въз основа на който е постановено. Както вече беше
посочено, въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд, че заповедта не
изпълнява изискванията за форма, тъй като не било посочено кога е извършено
нарушението. В случая се касае не за конкретен момент на извършване на нарушението, а за
съответен период от време, а нарушението се изразява в действие, водещо до нарушаване на
вменени с длъжностната характеристика и с действащите в детската градина правила
задължения – учителката да бъде на работното си място до края на работното си време и да
не оставя поверените й деца без контрол под какъвто и да е предлог. А от съдържанието на
процесната заповед се установява, че ищцата в първоинстанционното производство,
въззиваема в настоящото Н. Й. М., на длъжност „учител“ в процесната детска градина,
именно за да участва в сочения и от самата нея и от събраните свидетелски показания
медийно отразен протест, организиран от родители пред ДГ„М. Г.“, гр. К., е напуснала
преждевременно работното си място, като оставила 17 броя деца на възраст между 3 и 5
години без контрол / контролът осъществяван не по надлежния ред от друг служител на
детската градина не може да санира констатираното нарушение/. От анализа на събраните и
обсъдени в предходни абзаци свидетелски показания, безспорно се установява фактът на
осъществяване на процесното дисциплинарно нарушение, а именно, че на 18.07.2022г. към
08.30 часа учителка Н. Й. М. и свидетелката-учителка Л. С. и учителката Д.а напуснали
сградата на градина, запътвайки се към улицата извън детската градина, където до около
09.00-09.15 часа участвала в протест, организиран от родители, като през това време децата
от сборната група на М. били оставени без неин контрол. Със самото напускане, учителката
е осъществила дисциплинарното нарушение /както вече беше казано, независимо от това
дали някой друг, и то по нерегламентиран ред, е осъществил все пак наблюдение над
децата/, и това се явява достатъчно условие за ангажиране на дисциплинарната отговорност
на учителката М.. Съдът счита, че наложеното наказание е съобразено и с критериите,
които се вземат предвид при определяне на дисциплинарното наказание, визирани в
разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, като така определеното наказание съответства на
тежестта на извършеното, защото дисциплинарната простъпка се явява осъществена, както
беше казано с факта на напускане на учителката на сборната й група, съставена от деца на
5
възраст между 3 и 5 години, от този момент за тях е настъпил риска да бъдат без контрол на
учител.
По изложените дотук съображения, настоящият състав намира първоинстанционното
решение за неправилно, с оглед на което същото следва да бъде отменено изцяло, вместо
което следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният от ищцата М. иск с
правно основание чл.357 от КТ за признаване на Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от
ИД Директор на ДГ „М. Г.“, гр. К., с която й е наложено дисциплинарно наказание
“предупреждение за уволнение” за незаконосъобразна, бъде отхвърлен.
При този изход на делото, доколкото изрично са поискани, се следват разноски на
въззивника, при съобразяване на направеното в производството възражение за
прекомерност и разбира се при доказано извършване, а именно: в размер на 825 лв., от
които 25 лв.- заплатена държавна такса за въззивното производство, 400 лв. –адвокатско
възнаграждение за един адвокат за първоинстанционното производство и 400 лв. -
адвокатско възнаграждение за един адвокат за въззивното производство. Относно
дължимата се за първоинстанционното производство държавна такса, е приложима
разпоредбата на чл.359 от КТ.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 56/14.02.2023г., постановено по гр. д. № 1293/2022г. по
описа на К.йския районен съд, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Й. М. на длъжност „учител“ в ДГ„М. Г.“, гр. К., иск с
правно основание чл.357 от КТ за признаване на Заповед № 277/15.09.2022 г., издадена от
ИД Директор на ДГ „М. Г.“, гр. К., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ за незаконосъобразна и за нейната отмяна.
ОСЪЖДА Н. Й. М., с ЕГН **********, гр. К., ул.“ З. к.“ № *, да заплати на ДГ„М. Г.“,
с ЕИК ********, гр. К., ул. „Д.“ №*, сумата в размер на 825 лв., от които 25 лв.- заплатена
държавна такса за въззивното производство, 400 лв. –адвокатско възнаграждение за един
адвокат за първоинстанционното производство и 400 лв. - адвокатско възнаграждение за
един адвокат за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6