РЕШЕНИЕ
гр.София, 09.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на единадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Андрей Георгиев
при секретаря Вяра Баева и в
присъствието на прокурора .................... като разгледа в.гр.дело N: 10 148
по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 378 771 от 04.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 24 610/2017 г.
по описа на СРС, І ГО, 41 състав, е признато за установено на основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и на
основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Р.Г.Г.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата 567,03 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия с
включено дялово разпределение в периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр.София, ж.к. ”*******аб.№ 219921,
ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението
по чл.410 ГПК – 15.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 53,19
лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода: 15.09.2015
г. – 16.08.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК на 19.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 52 038/2016 г. на СРС, І
ГО, 41 състав, като исковете за главницата и за лихвата за забава за разликата над
сумите от 567,03 лева и 53,19 лева до пълните им предявени общи размери, съответно
от: 2 162,01 лева и 203,28 лева, са отхвърлени като неоснователни.
Със същия съдебен акт ответникът Р.Г.Г. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 44,03 лева – разноски за заповедното производство
и 221,33 лева – разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете, а „Т.С.“
ЕАД е осъдена да заплати на ответницата Р.Г.Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
227,23 лева – разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Н.И.” ООД и на третите лица-помагачи на страната
на ответника – Г.Л.В. иВ.Г.Г..
Така постановеното съдебно решение в частта, с която са
отхвърлени предявените ис-кове относно главницата и лихвата за забавено
изпълнение е обжалвано от ищеца „Топлофика-ция София“ ЕАД, гр.София. Поддържа
се, че в обжалваната от него част решението е непра-вилно и постановено в
нарушение на материалния закон, както и че СРС е обосновал грешни правни изводи
в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Изложени са
доводи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за имота са
били начислени по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравни-телни сметки от фирмата за дялово разпределение на
база реален отчет на уредите в имота в съответствие с изискването на чл.71 от
Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г./ и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г./ - отм.; че липсват данни за извършена
рекламация в предвидения по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването 30-дневен
срок за възражение по отчета на уреди и разпределение на енер-гията, извършено
с изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки за
процесния период. Навежда се оплакване, че първоинстанционният съд неправилно
приема, че начислената сума за процесния период не е изцяло доказана, доколкото
същото е начислявана служебно; че видно от заключението на СТЕ в имота –
предмет на спора, не е осигуряван дос-тъп за отчет за отоплителния сезон – 2012
г. и 2013 г., като използваната топлинна енергия на база разпоредбите на ЗЕ и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. /отм./ е изчислена по максимален специфичен разход на
сградата, както и че СРС неправилно е определил размера на задълже-нието по
чл.162 ГПК, доколкото по делото има конкретни изчисления на вещо лице.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него част,
като вместо това – да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира присъждането на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по тази въззивна жалба
– Р.Г.Г.,*** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на същата, в който се навеждат
доводи за неоснователност на последната. Счита оплакването за неправилно
установен размер на задължението от страна на СРС за неоснователно, тъй като по
делото отсъстват данни за броя на обитателите, за които е била определена и
начислена БГВ от ФДР и че при липсата на ангажирани доказателства за трима
обитатели в имота съдът е приел въз основа на изчисленията, дадени в
техническата експертиза, стойността на дължимата се за имота топлинна енергия
за исковия период, ведно с дяловото разпределение. Релевират се съображения за
неотносимост на доводите в жалбата, касаещи отоплителния сезон 2012 г. – 2013
г., съотв., че е налице преклузия за наведеното в жалбата на ищеца твърдение,
че ответникът не е направил рекламация срещу издаваните от третото лице-помагач
изравнителни сметки.
Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Н.И.” ООД не е
взело становище по жалбата.
Третите лица-помагачи на страната на ответника – Г.Л.В. иВ.Г.Г.,
в срока по чл.263, ал.1 ГПК са депозирали писмени отговори, в които са заявили,
че оспорват въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Поддържат, че същата
е бланкетна, без да са обсъдени всички оспорвания от страна на ответника и
третите лица-помагачи и отговорите на вещите лица в открито съдебно заседание.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е обжалвано от ответника Р.Г.Г.,***, с релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на същото
в тази му част. В жалбата се поддържа, че при постановяването му е нарушен
материалният закон и съдопроизводствените правила; че неправилно СРС е приел за
неоснователно възражението им за недопустимост на предявените искове, тъй като
липсва идентичност между претендираното вземане в образуваното заповедно
производство и взема-нето по настоящото дело. Инвокират се доводи и че СРС
неправилно и в нарушение на закона и съдопроизводствените правила е приел исковете
на ищеца за основателни и доказани в обжал-ваните от нея части, тъй като
жалбоподателката не е била потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ, макар и собственик – същата не е ползвала имота, чийто дейст-вителен
ползвател и потребител е била В.Г., за която има открита партида от 2012 г.,
като по неизвестни за Р.Г. причини партидата служебно е била прехвърлена на нейно име без тя да има
договор с ищеца. Релевирани са оплаквания и че ищецът не е установил количеството
доставена топлинна енергия; че в производството се е установило, че общият
топломер не е в съответствие с изискванията на ЗИ и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, поради което не е бил годен
да измерва, както и извършването на реални отчети през процесния период, като
се поддържа и че не е ясно по какъв механизъм и на какви доказателства СРС е
приел стойността на дължимата се топлинна енергия. Посочено е и че при
установяване недължимост на главния иск,
неоснователни се явяват и акцесорните искове за мораторни лихви.
Моли съда да отмени решението в
обжалваната от нея част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Ответникът по тази въззивна жалба
– „Т.С.“ ЕАД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата.
Третото лице-помагач на страната
на ищеца – „Н.И.” ООД не е
взело становище по жалбата.
Третите лица-помагачи на страната на ответника – Г.Л.В. иВ.Г.Г.
са депозирали бланкетни отговор на тази въззивна жалба, в които са заявили, че
не оспорват същата.
Софийски градски съд, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивните жалби са допустими –
същите са подадени от легитимирани страни в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо.
Настоящата
инстанция намира за неоснователно възражението на въззивника-ответник за недопустимост
на обжалваното решение, основано на твърдението за липсва
на идентичност между претендираното вземане в заповедно производство и
вземането по настоящото дело и за нередовност на исковата молба.
Не е налице
нормативна забрана или процесуална пречка по реда на чл.422, ал.1 ГПК да се
предяви иск за по-малък размер от този предмет на издадената заповед за
изпълнение. Както е прието в мотивите на т.11.б от Тълкувателно дело № 4от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/22013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК иск не намират
приложение не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК
– за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска, каквато хипотеза в случая не е налице. От друга
страна констатираните недостатъци на исковата молба са отстранени от ищцовото
дружество с молба от 22.05.2017 г. Евентуално допуснатите очевидни фактически
грешки в заповедта за изпълнение, подлежат на отстраняване по реда на чл.247 ГПК.
Предвид
изложеното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
наведените във въззивните жалби доводи, от които същият е ограничен с оглед
разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба с
уточненията към нея ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответникът Р.Г.Г. е потребител
на топлинна енергия за битови нужди в качеството на собственик на топлоснабден
имот – апартамент № 3, находящ се в гр.София, район „Студентски”, ж.к.„********”,
аб.№ 219921, както и че за доставената й топлинна енергия при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г. му дължи общо
сумата 2 365,29 лева, от която: 2 141,01 лева – главница,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за времето: м.01.05.2014
г. – 30.04.2015 г., 200,36 лева – лихва за забава върху тази главница,
начислена за периода: 15.09.2015 г. – 16.08.2016 г., 21,00 лева – такса за
извършената услуга за дялово разпределение и 2,92 лева – лихва за забава върху това
главно вземане, начислена за периода: 15.09.2015 г. – 16.08.2016 г. Поддържа се
и че във връзка с подадено на 15.09.2016 г. заявление, за посочените суми по
ч.гр.д.№ 52 038/2016 г. на СРС, ГО, 41 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Заявено е искане съдът да постанови
решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца, за които е
постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъдят сторените по
делото разноски.
Със заявление с вх.№ 3060656/15.09.2015
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу Р.Г.Г. общо за сумите: 2 162,01 лева – главница и 203,28
лева лихва за периода: 15.09.2015 г. – 16.08.2016 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за времето:
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се
в гр.София, район „Студентски”, ж.к.„********”, аб.№ 21992155, както и че
дължимите суми за доставена и незаплатена топлинна енергия са: 2 141,01 лева
– главница и 200,36 лева – лихва за забава върху нея, а за дялово
разпределение: 21,00 лева – главница и 2,92 лева – лихва за забава върху нея.
На 19.09.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
52 038/2016 г. по описа на СРС, ГО, 41 състав срещу посоченото лице за
предявените суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
15.09.2016 г. до изплащане на същите, като на заявителя са присъдени и
направените в заповедното производство разноски на стойност 360,10 лева, от
които: 47,31 лева – държавна такса и 312,79 лева – възнаграждение за
юрисконсулт.
На 02.03.2017 г. е депозирано
възражение от длъжника Р.Г.Г. по чл.414 ГПК, в което същата е оспорила
дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 20.04.2017
г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването
на вземанията му срещу длъжника по издадената заповед.
Съдът е сезиран с установителни
искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 ГПК за признаване
със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Р.Г.Г. главни
и акцесорни вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да установи в това
производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича
вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника
– фактите, които изключват
или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в
Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлоп-реносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153,
ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, а по силата на легалното опре-деление, дадено в §1,
т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди“ е физическо лице – собстве-ник или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквива-лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С Тълкувателно решение № 2/2017
г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС – т.1,
са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотно-шение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
пред-мет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди изм. с ДВ бр.54/2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди
съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено, че същото
е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
Ответникът не оспорва, че е бил
собственик на процесния имот в исковия период, което се потвърждава и от
представените по делото заверени копия от молба ДСК за вписване на законна
ипотека, вписана в Службата по вписвания – София под № 187, том 47 от 1990
г., писмо на Столична община, район
„Студентски” – към № 2600-429-/1/ от 08.06.2012 г., в което е удостоверено, че Р.Г.Г.
е закупила процесния имот от СНС – ОбНС „Студентска” с договор от 15.10.1990 г.
и нотариален акт за дарение на недвижим имот – № 200, том VІІ, рег.№ 18035, дело
№ 1288 от 17.11.2016 г. на нотариус В.Б., рег.№ 302 на Нот.камара, с който Р.Г.Г.
е дарила на племенника си Г.Л.В. собствения си недвижим имот: апартамент № 3,
находящ се в гр.София, ж.к.„********”, ет.1. Като собственик на процесния топлоснабден
имот в исковия период – от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. вкл. ответникът има качеството
на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно предприятие на клиентите
на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни
по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“ – бр. от 10.02.2014 г.,
в сила от 12.03.2014 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ предоста-вя възможност
за клиентите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се
отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не
твърди и не установява да е упраж-нила това нейно право срещу Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2014 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че същата
ги е приела.
Съгласно чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топло-преносно
предприятие и клиента, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в
своята съвкупност обосновават заключението, че за иско-вия период: м.05.2014 г.
– м.04.2015 г. между главните страни в процеса е съществувало валид-но
облигационно правоотношение при общи условия с предмет: доставката на топлинна
енер-гия за битови нужди относно процесния имот.
Обстоятелството, че не е
представен писмен договор между ответника и ищцовото дру-жество не означава, че
не е възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпо-редбата на
чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприя-тие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е
процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в
качеството му на потребител/ клиент за битови, а не за стопански нужди.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя-ответник за липсата на възникнало облигационното правоотношение
между него и ищеца, поради това че действителен ползвател на имота в исковия
период е третото лице В.Г.Г.. Действително, както е прието и в мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС – т.1, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказ-ване по общия ред на ГПК, но не се презумира с установяване на факта
на ползване на топлосна-дения имот. Доказателства за сключването на такъв
договор между В.Г.Г. и „Т.С.” ЕАД не са представени в производството от страна
на ответницата, като недоказани са останали и твърденията на последната, че до
2012 г. партидата се е водила на името на това лице и тази индивидуална партида
е открита по искане на третото лице В.Г..
Не могат да бъдат споделени и
доводите, че липсва валидно облигационно отношение между жалбоподателката Г. и
ищеца, тъй като не се установява тя да е поискала откри-ване на партида за
имота на нейно име, а такава е била открита служебно. С оглед действащата
нормативна уредба във връзка с топлоснабдяването, за възникването на
облигационно отноше-ние между доставчика на топлинна енергия и собственика на
топлоснабден имот в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия не е
необходимо подаване на молба-декларация за откриване на партида от страна на
последния.
Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл.139 –
чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната
енергия за отопление на сграда – етажна собственост по силата на чл.142, ал.2
ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собст-веност заплащат консумираната
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят
с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
Задължение на купувача,
съгласно чл.12, т.3 от Общите условия от 2014 г. е да осигури достъп за
отчитане на средствата за дялово разпределение в имота си. Съгласно чл.70, ал.4
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г., но дейст-вала в исковия период/ на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5
от приложението по чл.61, ал.1 като отоплителни тела без уреди.
Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г./, изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпре-деля
при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно
дено-нощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не
е осигурен достъп за отчи-тане.
За процесния период в
съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите условия сумите за
топлинна енергия относно имота-предмет на спора са начислявани помесеч-но от „Т.С.“
ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството,
извърш-ващо дялово разпределение на база служебно начислено количество топлинна
енергия за про-цесния апартамент, поради неосигурен достъп за отчет на уредите,
констатиран от предста-вения по делото протокол за това.
Служебното начисляване на
топлинна енергия при неосигурен достъп не представлява санкция за неизпълнение
на задължението на потребителя да осигури достъп до имота за отчи-тане на
уредите, а механизъм за определяне на потреблението, който замества реалното
отчи-тане на ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен
способ за опреде-ляне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице
обективна възможност за реал-ното й отчитане.
Тъй като топлопреносното
предприятие е предоставяло топлинна енергия към сградата, за която енергия се
дължи плащане, Наредбата за топлоснабдяването позволява да се определи служебно
частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на функция от показанията
на общия топломер. Фирмата за дялово разпределение не е задължена да изследва
въпроса защо не е осигурен достъп до апартамента – тя процедира по един и същи
начин, както в случаите, в които собствениците умишлено се укриват, за да не
бъдат измерени показанията на уредите им и да се констатира тяхното състояние, така
и в случаите, в които собствениците не обитават имота. Когато топлопреносното
предприятие и фирмата за дялово разпределение са изпълнили своите задължения за
осигуряване и отчитане на топлинната енергия, те не могат да бъдат задължени да
издирват собственика на апартамента, за да бъде извършен отчет и да получат
плащане съгласно същия. Тъкмо обратното, задължението за осигуряване достъп до
имота за извършване на отчет е на клиента.
В случай, че клиентът отсъства
продължително от имота и това не е възможно, законът предвижда няколко
разрешения:
На първо място: съгласно чл.77
от Наредбата за топлоснабдяването /отм. ДВ бр.25/20. 03.2020 г./ клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за
прекратя-ване на топлоподаването към имота му. В този случай топлопреносното
предприятие е длъжно да извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението, като не съществува пречка след отпадане на нуждата
от прекратяване, топлоподаването към имота да бъде възобновено.
На второ място: съгласно чл.70,
ал.5 от Наредбата за топлоснабдяването клиентите /отм., считано от 01.10.2019
г., но действала в процесния период./, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител.
Тази разпо-редба е предоставяла на клиента тримесечен срок, в който, след като
получи изравнителната сметка, същият да възрази срещу нея и да поиска
служителите на фирмата за дялово разпреде-ление да направят нов отчет, като
осигури достъп за извършването му. Възражението следва да бъде направено в
рамките на тримесечния срок, тъй като след изтичането му, това право на клиента
се погасява.
На трето място: в имота могат
да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с дистанционно отчитане, при
които не е необходим достъп до имота, за да бъде последното из-вършено.
В конкретния случай за
процесния период-предмет на въззивен контрол: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.
жалбоподателката-ответник не се е възползвала от нито една от посочените въз-можности,
и тъй като не е осигурила достъп до собствения й апартамент за отчет, за ищеца
е възникнало правото да определи служебно количеството на доставената топлинна
енергия за имота. При възникване на това право клиентът не може да се брани с
твърдението, че не е потребил начислената служебно топлинна енергия.
От друга страна, ответникът не
твърди и не установява да се е възползвал от предви-деното рекламационно
производство и да е оспорил изготвените от третото лице-помагач израв-нителни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2014 г.,
имащи силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се
отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването /отм./ – отм. в ред. до изм. с ДВ
бр.74/2019 г., поради което съдебният състав намира, че разпределението е
извършено по описания и отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза
начин в съответствие с нормативната уредба.
Съгласно кредитираното
заключение на комплексната съдебна експертиза в техничес-ката й част, изготвено
от вещото лице инж.А.Ж., размерът на задължението за процесния апартамент за
доставената топлинна енергия за отопление на имота и за БГВ за периода: м.05.2014
г. – м.04.2015 г. вкл. е на стойност 2 140,99 лева. Съгласно поясненията,
дадени от вещото лице Ж. в откритото съдебно заседание пред СРС, топлинната
енергия за БТВ, включена в тази сума, е начислена за 3 бр. обитатели, за което обстоятелство
по делото не са представени доказателства от страна на ищеца в съответствие с
изискваните на чл.154 ГПК, с оглед на което на „Т.С.” ЕАД за разглеждания
период се дължи топ-линна енергия за БГВ на база „служебен отчет“ за 1 бр. обитател
в размер на сумата 388,99 лева, а не 1 166,97 лева. След приспадане от
така определената сума от 1 363,10 лева на доброволно извършените плащания
относно главницата на 13.03.2017 г. и 02.06.2017 г. на стойност 450,00 лева,
доставената, но незаплатена топлинна енергия за собствения на Р.Г. недвижим
имот за времето от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. възлиза на 913,10 лева.
Неоснователно е заявеното от
жалбоподателката-ответник твърдение за недоказване годността на средството за
измерване, обслужващо процесния адрес. Действително от предста-вените
свидетелства за метрологична проверка е видно, че проверката на общия топломер през 2016 г. е извършена един месец и 10 дни
след изтичане на предвидения нормативен срок – две календарни години, но допуснатото
административно нарушение не се отразява на техническата годност на това
средство за измерване, предвид установената при проверката констатация, че
същото е било технически изправено.
По силата на чл.22 от Общите
условия на ищеца от 2014 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /в ред. до изм. с ДВ бр.94/2013
г., в сила от 01.06.2014 г./ дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносно-то предприятие или
от доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от потребителите или от
асоциа-цията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец – ОУ 2014 г., като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия
2014 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия,
одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за про-дажба на топлинна
енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за
последните.
Предвид горните обстоятелства
ищецът се легитимира като субект, който е активно материално-правно легитимиран
да получи цената на извършваната услуга дялово разпределе-ние, като предвид
данните от изслушаната комплексна експертиза в счетоводната й част, неоспорена
в процеса в тази й част, за процесния период стойността на същата възлиза на 21,00
лева, като не са налице данни за извършвано плащане на същата. До посочената стойност искът по
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД относно това главно вземане подлежи на уважаване, както правилно е приел
и решаващият състав на СРС.
По изложените съображения
следва да се приеме, че ищецът има вземане към ответ-ника за исковия период за
стойността на ползваната топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер
от 934,10 лева, съобразно което първоинстанционното решение в частта, в която е
отхвърлен предявеният от „Т.С.” ЕАД на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за разликата над присъдената сума от 567,03 лева до сумата
934,10 лева, т.е. за сумата 367,07 лева като неправилно следва да бъде отменено
и вместо него да бъде постановено друго, с което заявеният иск за посочената
сума – да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане.
Мнозинството на съдебният
състав на СГС намира, че по отношение на главните взе-мания, представляващи
стойността на дължимата се топлинна енергия за периода: м.05.2014 г. – м.04.2015
г. вкл., ответникът не е изпаднал в забава относно плащането им, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време Общи условия от 2014 г. – в сила от 12.03.2014 г., на основание чл.146,
ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни
клаузи – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и
задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя /купувач/ – ответник по
делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е установен
падеж за плащане на месеч-ните дължими суми за топлинна енергия, определени по
прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същи-те/ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33,
ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за
доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящата съдебна инстанция приема, че така обвързаното
настъпване на паде-жа на задължението за плащане, с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и
пр./, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването
на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни по
размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му
гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. С оглед горното мнозинството
на решаващия състав на СГС приема, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите
условия от 2014 г. противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на
основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид това обстоятелство намира,
че за вземанията на ищеца за дължимата се стойност на топлинната енергия за времето:
м.05.2014 г. – м.04.2015 г. вкл., които попадат в приложното поле на Об-щите
условия от 2014 г. /в сила от 12.03.2014 г./, ответникът не е изпаднал в
забава, тъй като липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по
делото не е представена и покана за изпълнение на тези задължения в
съответствие с изискването на нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
С оглед изложените мотиви искът
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен, съобразно
което първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният на
това основание иск за сумата 53,19 лева и период: 15.09.2015 г. – 16.08.2016 г.
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заявеният
иск за посочената сума и период – да бъде отхвърлен.
При приетия изход от
разглеждането на спора от въззивния съд първоинстанционното решение трябва да
бъде отменено и в частта му, с която ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата над 172,15 лева до 227,23 лева
– разноски за исковото производство.
В останалата обжалвана част
решението е правилно и трябва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора на „Т.С.“
ЕАД следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК допълнителни разноски в
размер на 70,02 лева за първоинстан-ционното производство и в размер на 15,10
лева – за заповедното производство.
При приетия изход от
разглеждането на спора по двете въззивни жалби на „Топлофика-ция София” ЕАД за
въззивното производство се дължат разноски, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 72,30 лева, а на Р.Г.Г. – в размер на 220,94 лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 378771
от 04.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 24610/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 41
състав – в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ срещу Р.Г.Г., ЕГН **********
за установяване, че Р.Г.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******разликата над сумата от 567,03 лева до сумата 934,10 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия с
включено дялово разпределение за периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Р.Г.Г., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******на основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.86, ал.1 ГПК сумата 53,19 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, начислена за периода: 15.09.2015 г. – 16.08.2016 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
19.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 52 038/2016 г. на СРС, ГО, 41 състав, както и в ЧАСТТА, с която „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******е осъдена да заплати на Р.Г.Г., ЕГН ********** на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата над 172,15 лева до сумата 227,23 лева – разноски за исковото
производство, като вместо това ПОСТАНОВАВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че Р.Г.Г.,
ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******допълнително разликата над сумата от 567,03 лева до сумата 934,10 лева /а именно: сумата 367,07 лева/, представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия с включено дялово разпределение в
периода: 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. относно топлоснабден
имот – апартамент № 3, находящ се в гр.София, ж.к. ”*******аб.№
219921, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 15.09.2016
г. до окончателното й изплащане, за която сума на 19.09.2016 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 52
038/2016 г. на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седа-лище и адрес на управление:*** Б, срещу Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че Р.Г.Г.,
ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******сумата 53,19 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главните вземания, начислено за периода: 15.09.2015 г. – 16.08.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпъл-нение
на парично задължение по чл.410 ГПК на 19.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 52 038/2016
г. на СРС, ГО, 41 състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 378771 от 04.04.2018 г., постановено по гр.д.№ 24 610/ 2017 г.
по описа на СРС, І ГО, 24 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Р.Г.Г., ЕГН
**********,
с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумите: 70,02 лева /седемдесет лева и две стотинки / – допълнителни разноски за първо-инстанционното
производство и 15,10 лева /петнадесет
лева и десет стотинки/ – допълнителни разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА
Р.Г.Г., ЕГН
**********,
с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 72,30 лева /седемдесет и два лева и тридесет
стотинки / – разноски за въззивното произ-водство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** Б да ЗАПЛАТИ на Р.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 220,94 лева /двеста и двадесет лева и деветдесет и четири стотинки/
– разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца: „Н.И.” ООД и на
третите лица-помагачи на страната на ответника – Г.Л.В. иВ.Г.Г..
Решението не
подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м.2.