№ 655
гр. Плевен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430104591 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от **** И. с ЕГН ********** от
гр.**** против К. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.****. Ищцата твърди, че е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.**** у*** площ от 1065 кв.м.
ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански
постройки. Имотът придобила чрез покупко-продажба през 2018г., за което
бил съставен нотариален акт №18, том II, рег.№2251, дело №107 / 2018г. По
повод имота, възникнал спор с ответника, който е неин брат и отказвал да
напусне имота. Твърди, че ответникът го обитава и до момента със
семейството си и ограничава достъпа и до имота. Неколкократно ответникът
отправял заплахи, за което търсела съдействие от органите на полицията. Във
връзка с проверките, ответникът давал обяснения, в които не оспорва, че
живее в имота и отказва да го напусне. Опитала се да се разбере с ответника,
но той отново я заплашил със саморазправа и с убийство. През месец юли
2020г. заживяла с *** си в гр.***, където работи и в момента поради страх от
саморазправа. Ответникът заявил, „***. На 10.09.2020г. ответникът се обадил
по телефона и заплашил ищцата с убийство. По този повод подала молба за
защита от домашно насилие, по която било образувано дело и издадена
заповед за защита. Въпреки това ответникът продължава да живее в имота. В
заключение моли съда да я признае за собственик и да осъди ответника да
освободи имота и предаде владението му. Претендира разноски.
1
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор, в който
оспорва предявения иск. Твърди, че се е грижил за *** си в гр.****, където са
живели заедно. През 2020 разбрал, че *** му е прехвърли на ищцата освен
процесния имот, също и земеделски земи. Твърди, че няма друг имот и няма
къде да живее със семейството си, поради което моли съда да отхвърли
молбата.
В срока предявява насрещен иск, с който моли съда да унищожи
договорите, с които наследодателят на страните е прехвърлил процесния
жилищен имот и земеделски имоти на ищцата, тъй като към момента на
сключване на договорите не е могъл да разбира и ръководи действията си.
В проведените по делото съдебни заседания страните поддържат
доводите си от исковата молба и писмения отговор.
Представени са писмени бележки на ищцата, в която процесуалният
представител е застъпил становище, че в посмъртната експертиза всичко е
„вероятно“. Наведени са доводи, че след депозирани жалби до РП Плевен, не
е установено измама и не са образувани ДП. По отношение на предявения иск
по чл.31 ЗЗД поддържа доводите си за изтекла давност.
Представени са писмени бележки на ответника, в които поддържа
доводите си от писмения отговор и предявения несрещен иск, в които цитира
съдебна практика на ВКС.
В хода на делото са събрани гласни доказателства и е назначена и
изслушана съдебно-медицинска експертиза.
Съдът счита, че предявеният насрещен иск по чл.31 ЗЗД е
преюдициален и следва да бъде разгледан преди основния иск по чл.108 ЗС.
Въпросът за наличието или липсата на условие по чл.31, ал.2 ЗЗД, когато
искът за унищожаемост е предявен от наследниците след като лицето е
починало, не е въпрос по допустимостта на иска, а подлежащ на разглеждане
по същество въпрос, тъй като не се касае за абсолютни процесуални
предпоставки. В този смисъл съдебната практика( Р. № 556/2006 по гр. д №
472/2005 г., II г. о на ВКС и опр. № 136/2010 г. по ч. гр. д № 94/2010 г. на
ВКС, III г. )
В насрещната искова молба ищецът навежда доводи, че не само към
датата на изповядване на нотариалните сделки – 21.05.2018г., но и много
преди това, *** му е бил в състояние, което не му е позволявало да ръководи
действията си, което прави двата договора унищожаеми. Твърди, че макар
*** му да е бил дееспособен, то по време на сделките не е могъл да разбира и
ръководи действията си. Във връзка с тези твърдения, ищецът е направил
доказателствено искане за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза,
2
заключението на която приема като правилно, компетентно и безпристрастно.
В заключението си вещото лице е установило, че прехвърлителят е страдал от
деменция три – четири години преди изповядване на сделките, като за първи
път интелектуално-мнестичния упадък е описан и документиран през месец
ноември 2017г. Установява се от заключението, че деменцията при това
заболяване е нарушила основните му психични годности. Към датата на
сделката, същият е бил с качествени нарушения в базисни сфери от
психичната дейност, които са .възпрепятствали основните му психични
годности и вероятно не е могъл сам да ръководи действията си и да осъзнава
извършените от него нотариални действия. В случай дори да се приеме, че
тези два договора са унищожаеми поради това, че прехвърлителят е
дееспособен, но при сключването им не е могъл да разбира и ръководи
действията си, то законодателят е предвидил, че унищожението на такъв
договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта
е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. Видно е от договора, че в
същия липсват доказателства за недееспособността на лицето. Другата
предпоставка за допустимостта на иска е преди смъртта да е било поискано
поставяне на лицето под запрещение. Такива доказателства не са представени
и не са въвеждани доводи, което прави предявеният иск неоснователен. За
пълнота следва да се отбележи, че дори да беше основателен, искът щеше да
подлежи на отхвърляне с оглед направеното от ответника по насрещния иск
възражение за давност. Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД, правото да се иска
унищожение се погасява с тригодишна давност, давността започва да тече от
деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато,
грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в
останалите случаи – от деня на сключване на сделката. В случая е налице
последната хипотеза, а именно, че давността започва да тече от датата на
сделката, което е 21.05.2018г. Видно е, че насрещния иск е заведен на
23.09.2021г., т.е. изминали са повече от три години, което е самостоятелно
основание предявеният насрещен иска по чл.31 ал.2 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Следва да бъде съобразено постановеното на 27.04.2022г. ТР №1/2020
по т.д. №1 по описа на ОСГТК (когато е било и последното по делото съдебно
заседание), съгласно което „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
3
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“
В практиката си ВКС приема, че „ и дееспособно лице, а не само
напълно недееспособно (****) е адресат на основанието по чл.26 ал.2 изр.1
пр.1 ЗЗД. Следователно не дееспособността е разграничителният критерии
за двете основания. Разграничителният критерий не е и в наличието, респ. в
липсата на изявена воля. Фактическият състав на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2
ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена (например договор в писмена
форма с неавтентичен подпис или с подправено съдържание) или когато
изявяването й следва се приравнява към липса на воля (например при
насилие). Този фактически състав обаче обхваща и случаи, в които воля има,
но обстоятелствата по нейното изявяване я изключват (например шега или
учебен пример). Фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД изисква изразена
воля, но след като и дееспособни лица, изявили воля, са сред адресатите на
основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, и волеизявлението от
дееспособно лице не е необходимото и достатъчно условие за провеждане на
разграничението.
При някои **** "светлите моменти" са изключени (напр. ****), а
при другите са внезапни и краткотрайни (напр. при старческото
слабоумие). ……..Провеждането на този разграничителен критерий поставя
сред адресатите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД значителна група дееспособни лица, за
които съдебната защита чрез иск за унищожаване на договора по чл. 31, ал.
1 ЗЗД е обективно невъзможна или среща значителни затруднения,
доколкото изисква успешното провеждане на иска по чл. 5 ЗЛС. Тези лица,
макар и дееспособни (по действащото ни право дееспособността се
придобива по формален критерий – навършването на 18-годишна възраст)
поради своите **** са в неравностойно положение. Следователно
провеждането на критерия "несъзнавана липса на воля" води до нетърпимия
правен резултат погасителната давност да (из)тече по отношение на
физически лица, които са в невъзможност или са съществено затруднени да
защитят правата си, засегнати от "унищожаемия" договор а да не тече за
случаите на т. нар. "съзнавана липса на воля", в която подадат все
дееспособни лица, за които исковата защита не е изключена или
затруднена.“ (Решение № 143 от 16.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2729/2018
г., III г. о., ГК) Съдът счита, че в хода на производството се събраха
достатъчно доказателства, от които да се установи, че към 21.05.2018г.
прехвърлителят, наследодател на страните не е могъл да разбира и ръководи
действията си поради влошеното му здравословно състояние, което е било
трайно. В показанията си с*** заяви, че наследодателя на страните е имал
личен асистент, който се е грижил за него от 8 до 17 часа. Свидетелят ***
заяви, че *** е бил неадекватен и не е могло да се разговаря с него. Твърди,
че го е карал на ***, че не е могъл да води разговор, губел ориентация,
неадекватно реагирал. Свидетелят *** заяви, че знаел, че ***, ***та на
страните, страдал от болестта на ***. Твърди, че в разговор прехвърлял от
4
тема в тема, като говорел несвързано. В този смисъл е и заключението на
вещото лице. В експертизата вещото лице сочи, че в медицинската
документация е отразено, че от няколко години посмъртно освидетелстваният
станал по – бавен, започнал да забравя близки събития, трудно се
ориентирал. Преживял няколко мозъчно-съдови инцидента, доказани с КТ.
*** му е съобщила за прогресиращи паметови нарушения и неадекватно
поведение. В етапната епикриза се сочи, че именно *** му е съобщила за
прогресиращи паметови нарушения и неадекватно поведение, като в
епикризата е отразено също, че е хоспитализиран през ноември 2017, през
април 2018, през май 2018, а положението му се е влошавало. Тези данни са
отразени в издаваните етапни епикризи от 05.06.2018, 02.07.2019, 17.12.2019
и 02.06.2020г. Представени са амбулаторни листове, в които е отразено, че
страда от болест на *** и е с основна диагноза ***. В амбулаторния лист от
09.05.2019г. е отразено, че преди повече от година има преживени мозъчно
съдови инциденти, доказани с КТ, а *** му съобщила за прогресиращи
паметови смущения. В епикризата от 13.05.2019г. е отразено, че е постъпил в
клиниката по повод прогресиращи паметови смущения, като от няколко
години започнал да забравя, станал по-бавен, преживял мозъчно съдови
смущения. Медицинската документация е дала основание на вещото лице да
даде заключение, че послесмъртно освидетелстваният е страдал от Деменция
при болестта на ***, атипична или от смесен тип, което е описано за първи
път в медицинската документация през месец ноември 2017г. Изводът в
заключението на вещото лице е, че анамнезните данни за паметови смущения
сочат, че деменцията при него е вероятно с начало три – четири години преди
датата на сделките. Към 21.05.2018г., е бил с качествени нарушения в базисни
сфери от психичната дейност, които са възпрепятствали основните му
психични годности. Съобразно практиката на ВКС, застъпена в цитираното
решение на ВКС, съдът приема, че заболяванията на наследодателя на
страните – съдова деменция и *** са довели „до промяна в неговото ***“,
както посочи вещото лице в съдебно заседание и „още през 2017г. той не е
разбирал действията си“. Както се приема в решението на ВКС
„Разграничителният критерий между основанието по чл. 26, ал. 2, изр. 1,
пр. 2 ЗЗД той обвързва с елементите, характеризиращи волеизявлението
(интелектуален и волеви) и го свързва с това, дали тяхното отсъствие е
временно, преходно (дееспособното лице само към/ "при сключването" на
договора е неспособно да разбере и/ или ръководи действията си) или е
трайно, характерно (при дееспособните лица, страдащи от душевно
заболяване или старческо слабоумие). … В приложното поле на основанието
за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД попадат всички останали
случаи, в които лицето е дееспособно, но поради *** е в трайна
неспособност за разбиране или ръководене на действията (***). Този
разграничителен критерий провежда решение № 566/08.07.2009 г. по гр. д. №
2095/2008 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. Съображенията за това, защо въпреки
констатираното противоречие в практиката на ВКС не е налице
5
хипотезата на чл. 292 ГПК, са в определението по чл. 288 ГПК по
настоящото дело. Правото на иск за прогласяване на нищожността,
включително при основанието по чл. 26, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, не се погасява по
давност.“ Практиката последователно приема, че в случаите, когато се касае
за трайна, а не кратковременна неспособност да разбира и ръководи
постъпките си, дължаща се на старческа деменция, се касае за липса на воля,
което води до нищожност.
С оглед посоченото в мотивите на ТР №1/2020г. по т.д. №1 по описа на
ОСГТК, че „Когато без да е направено възражение за нищожност от
страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се
установи, по силата на чл.235 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да си обсъди и да
даде правна квалификация на установените от тях факти.“
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът приема, че
сключените между страните договори за покупко-продажба на недвижим
имот и земеделски земи са нищожни поради липса на съгласие от страна на
прехвърлителя, тъй като зад изразената в нотариалното производство воля
липсва вътрешно волево решение. С оглед на това следва да бъде прието в
мотивите на настоящето решение, че договорите за покупко-продажба на
имот, обективиран в нотариален акт №18 том II рег.№2251 дело 107 от 2018
от 21.05.2018г. на *** И. нотариус с район на действие *** с който *** *** И.
продал на П. ИВ. ИВ. свой собствен УПИ XII-522 по плана на гр.****, ул***
площ от 1065 кв.м., ведно с построените в него Жилищна сграда, Лятна кухня
и Стопански сгради, както и договор за покупко-продажба на земеделски
земи, обективиран в нотариален акт №191 том XII рег.№2251 дело 107 от
2018 от 21.05.2018г. , а в АВп при *** вписан с № на Вх.регистър №5246, акт
№191, том 12, с № от описната книга 2685/21.05.2018, с който *** *** И.
продал на П. ИВ. ИВ. ПИ с № 209018 с площ от 1,199 дка, в местността ***,
ПИ № 219029 с площ от 13,737 дка в местността ***, ПИ №275041 с площ
1,998 дка в местността „Горни слатинки“ и ПИ №219028 с площ 13,737 в
местността *** са нищожни.
Неснователна е претенцията за отмяна на нотариалните актове по реда
на чл.537 ал.2 ГПК, тъй като тази разпоредба е приложима при констативните
актове, но не и при покупко-продажба.
След установяване в мотивите на нищожността на договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт №18 том II рег.№2251 дело 107 от
2018 от 21.05.2018г. на *** И. нотариус с район на действие *** предявения
иск по чл.108 ЗС е частично основателен до размера на ½ идеална част. Тъй
като двете страни са наследници по закон при равни права, то процесният
имот, предмет на договора за покупко-продажба е съсобствен между страните
при равни права. С оглед на изложените по –горе мотиви, ищцата не доказа
при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на целия имот.
Същата се явява съсобственик на имота, като с ответника притежават по ½
идеална част.
6
В конкретната хипотеза ищецът може да търси защита чрез иска по
чл.108 ЗС както в случаите, когато върху имота се упражнява фактическа
власт от трето на съсобственика лице, така и по отношение на друг
съсобственик, който го владее в по-голям обем от притежаваното от него
право. В случай на положително за ищеца разрешаване на спора,
изпълнението на съдебното решение би могло да стане чрез съставяне на
протокол от съдия изпълнителя за въвод във владение на идеална част, като
се осигурява достъп на съсобственика до имота.
Установи се, че имотът е съсобствен между страните, а се владее само
от ответника. От събраните доказателства се установи, че ответникът владее
изцяло имота и не допуска ищцата. Установи се, че по повод спор за имота
между страните е имало и образувано дело по ЗЗДН, тъй като ответникът е
заплашвал ищцата, а на 05.08.2020г. е бил предупреден от органите на реда с
Протокол за предупреждение да не заплашва ищцата и да не влиза в
конфликти относно владението и обитанието на процесния имот.
При така установеното, съдът приема, че на основание чл.108 ЗС следва
да бъде признато за установено, че ищцата П. ИВ. ИВ. е собственик на ½
идеална част от УПИ XII-522, находящ се в гр.****, с административен адрес
гр.****, ул***о плана на града, при съседи : от две страни улици, УПИ XIII-
1027 и УПИ XI-1026, ведно с построените в имота : Жилищна сграда, Лятна
кухня и Стопански сгради, както и всички останали подобрения и
приращения в имота към момента на сключване на договора, като ответникът
К. ИВ. ИВ. следва да бъда осъдени да предаде на ищцата П. ИВ. ИВ.
владението на ½ идеална част от процесния недвижим имот.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 207 лева съобразно
списъка. Ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото в размер
на 350 лева.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по
отношение на К. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.****, че **** И. с ЕГН
********** от гр.**** е СОБСТВЕНИК на 1/2 идеална част от УПИ XII-522,
находящ се в гр.****, с административен адрес гр.****, ул***о плана на
града, при съседи : от две страни улици, УПИ XIII-1027 и УПИ XI-1026,
ведно с построените в имота : Жилищна сграда, Лятна кухня и Стопански
сгради, както и всички останали подобрения и приращения в имота към
21.05.2018г. като ОСЪЖДА К. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.**** ДА
ПРЕДАДЕ **** И. с ЕГН ********** от гр.****, ВЛАДЕНИЕТО върху
недвижим имот 1/2 идеална част от УПИ XII-522, находящ се в гр.****, с
административен адрес гр.****, ул***о плана на града, при съседи : от две
7
страни улици, УПИ XIII-1027 и УПИ XI-1026, ведно с построените в имота :
Жилищна сграда, Лятна кухня и Стопански сгради, като за разликата за
целия имот, с оглед служебно констатираната нищожност, ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на
**** И. с ЕГН ********** от гр.**** разноски по делото в размер на 207
лева.
ОСЪЖДА **** И. с ЕГН ********** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на К.
ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр.**** разноски в размер на 350 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8