РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501474 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община Карлово, с адрес: гр. Карлово,
ул. „Петко Събев“ № 1, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Д.,
против Решение № 118 от 25.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1111/2024 г. по
описа на Районен съд – Карлово, I гр.с., с което е признато за установено на
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на Община Карлово, че С. С. Д. от с. Р., Карловска община, ул.
„**** с ЕГН **********, А. С. Д. от с. Р., Карловска община, ул. „**** с ЕГН
********** и Ф. И. Х. от с. Р., Карловска община, ул. „*** с ЕГН **********
в качеството им на наследници на С. А. Д. от с. Р., Карловска община, ул. „**
**“ № * с ЕГН ********** по силата на Договор от *** обективиран в
нотариален акт № *, том **, дело № 566/1965 г. на Районен съд – Карлово, са
собственици на следните недвижими имоти – празно дворно място с площ от
около 600 кв.м., находящо се в с. Р., Карловска община, при граници и съседи:
от три страни К. Д. М. и новопроектирана улица, което дворно място по ПУП
на с. Р. действал към **г., съставлява част от имот с пл. № **, в кв. 121 и за
него е отреден парцел XI, което празно дворно място по сега действащия ПУП
на същото село, одобрен със Заповед № 718/1988 г. е с площ от 704 кв.м., като
част от същото с площ от 428,70 кв.м. попада в УПИ I – Озеленяване, в кв. 92,
която част е заключена между точки 2, 10, 5, 4, 3 и 2 по комбинираната скица –
Приложение № 4 от заключението на вещото лице А. П., а другата част с площ
1
от 275,30 попада в улица с о.т. 96-245-247, заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 1 по комбинирана скица – Приложение № 4 и празно дворно място с
площ от около 600 кв.м., находящо се в с. Р., Карловска община, при граници и
съседи: от две страни К. Д. М., Ю. А. К. и новопроектирана улица, което
дворно място по ПУП на с. Р., действал към ** г., съставлява част от имот с пл.
№ **, в кв. 121 и за него е отреден парцел X, което празно дворно място по
сега действащия ПУП на същото село, одобрен със Заповед № 718/1988 г. е с
площ от 663 кв.м., като част от това дворно място с площ от 440,30 кв.м.
попада в УПИ І – Озеленяване, в кв. 92, която част е заключена между точки
10, 11, 12, 5, 10 по комбинираната скица – Приложение № 4 от
допълнителното заключение на вещото лице А. П., а друга част с площ от
196,70 кв.м. попада в улица с о.т. 245-247 по комбинирана скица –
Приложение № 4, заключена между точки 5, 6, 9, 8, 12 и 5, както и част с
площ от 26 кв.м., попадаща в територия без отреждане в кв. 92, заключена
между точки 11, 13, 8, 12 и 11 по комбинирана скица – Приложение № 4, като
в сега действащия ПУП на с. Р., Карловска община по отношение на
описаните имоти е налице непълнота и грешка, изразяващи се в неотразяване
на процесните два имота в плана, съответно в тяхното отреждане, което не е
съобразено с правото на собственост, като приложената на стр. 114 от делото
Комбинирана скица – Приложени № 4 към допълнително заключение вх. №
482/13.01.2025 г. на вещото лице инж. А. П., е обявена за неразделна част от
съдебното решение.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност на решението и постановяване на същото при
съществено нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че
процесните имоти са държавна собственост и праводателя на наследодателя
на ищците не е могъл да ги придобие по давност с оглед съществувалата
забрана за това. Твърди се, че ищците не са доказали да са собственици на
имоти с установената по делото площ, а по отношение на частите от имотите,
попадащи в улица, се счита, че е недопустимо и неоснователно ищците да
бъдат признати за собственици, доколкото улицата е публична общинска
собственост. Счита се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото
и направените от ответника възражения, което е довело до превратно
тълкуване на доказателствата и необоснованост на изводите на съда. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Не
се сочат доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите страни С. С. Д., А. С. Д. и Ф. И. Х. чрез пълномощника им
адвокат Е. П., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба.
Оспорва се датата на съставяне на акта за държавна собственост, като се
твърди, че имотът, за който се отнася, е различен от процесните, и липсват
доказателства за отчуждаване на имотите или придобиване по друг начин от
държавата. По отношение на оспорването на площта на имотите се сочи, че
2
имотите се индивидуализират с техните граници, а не с площта им. Във
връзка с възражението, че е недопустимо и неоснователно да се установява
правото на собственост на ищците върху имоти, част от които попадат в улица,
се сочи, че липсват доказателства за реализиране на предвижданията от
плановете от 1967 г. и 1988 г., нито за отчуждаване на имотите. Оспорва се
възражението за необоснованост на изводите на съда. Иска се потвърждаване
на обжалваното решение и присъждане на разноските. Не се сочат
доказателства.
Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на С.
А. Д. против Община Карлово с твърдения, че с договор от ****., обективиран
в Нотариален акт № *, том * дело № ***г. е закупил от К. Д. М. следните
недвижими имоти: празно дворно място с площ от около 600 кв.м, при
граници: от три страни К. Д. М. и новопроектирана улица, което дворно място
по тогава действащия кадастрален и регулационен план на с. Р. е съставлявало
част от поземлен имот с пл. № 136, за което е отреден парцел XI, в кв. 121, и
празно дворно място с площ от около 600 кв.м., при граници: от две страни К.
Д. М., Ю. А. К. и улица, което дворно място по тогава действащия кадастрален
и регулационен план на с. Р. е съставлявало част от поземлен имот с пл. № **,
за което дворно място е отреден парцел X, в кв. **. Праводателят му се
легитимирал като собственик на имотите на основание изтекла придобивна
давност, за което се снабдил с Нотариален акт № *, том *, дело № **** г.,
издаден по обстоятелствена проверка. От придобиване на имотите никой не
бил оспорвал правото му на собственост върху същите, нито същите били
отчуждавани. През ** г. установил, че по сега действащия кадастрален и
регулационен план на с. Р*** имотите били заснети като част от УПИ I-
Озеленяване в кв. 92, за който бил съставен акт за публична общинска
собственост. Поради това предявява иск против Община Карлово за
признаване за установено, че е собственик на посочените имоти, неправилно
заснети като част от УПИ I-Озеленяване в кв. 92 по действащия КРП на с. Р**,
общ. К***.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната община оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че парцел XI в кв. 121 по плана от 1936 г. е държавна
собственост съгласно ***, а към настоящия момент е актуван като публична
общинска собственост с **** Възразява против правото на праводателя на
ищеца да придобие имотите на основание давностно владение поради
съществувалата забрана за придобиване по давност на имоти,
социалистическа собственост. Тъй като с действащия кадастрален и
3
регулационен план на с. Р** имотът е отреден за озеленяване, твърди, че на
основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е преминал в собственост на общината.
Ищецът е починал в хода на делото и е заместен от наследниците си по
закон – С. С. Д. – ****, А. С. Д. – син и Ф. И. Ж. – ****.
Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на *** К. Д. М. се е снабдила с Нотариален акт
за собственост на недвижим имот по давност № **, том **, дело № ****г.,
издаден след извършване на обстоятелствена проверка, с който е призната за
собственик по давностно владение, наследство и доброволна делба на имот,
представляващ празно дворно място с площ от около 3 647 кв.м, при граници:
имот на съвета, А. К., Ю.А. К. и две новопроектирани улици, който имот по
плана на селото има пл. №**, в кв. 121 и за него са отредени парцели ІV, V, ХІ,
Х, ІХ и VІІІ.
С Нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПННИ №
**, том *, дело № ** г. К. Д. М. е продала, а първоначалният ищец С. А. Д.
(тогава с имена С. А. Д.) е закупил от нея два недвижими имота, както следва:
празно дворно място в с. Р. с площ от около 600 кв.м, при граници: от три
страни К. Д. М. и новопроектирана улица, който имот по плана на селото има
пл. № ** и за него е отреден парцел XI в кв. 121, и празно дворно място в с. Р.
с площ от около 600 кв.м, при граници: от две страни К. Д. М., Ю. А. К. и
улица, който имот по плана на селото има пл. № *** и за него е отреден парцел
** в кв. **.
С АДС № ** (без име и подпис на съставителя и поправяне на годината
на съставяне) имот, представляващ незастроен жилищен парцел с площ от 640
кв.м, находящ се в с. Р., кв. **, парцел *, при съседи: блокове на АПК, е
актуван като държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС, предоставен за
оперативно управление на АПК Карлово със Заповед №***на ОНС Пловдив.
С АПОС № *** имот, представляващ УПИ I-Озеленяване с площ 2 280
кв.м, находящ се в с. Р., общ. Карлово, кв. 92, при граници на имота: север –
улица, изток – УПИ II-училище, юг – улица, запад – улица, номер и дата на
съставени по-рано актове – няма, предоставен за управление на кмета на
Общината съгласно чл. 12, ал. 5 от ЗОС, е признат за публична общинска
собственост на основание чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
одобрен ПУП със Заповед №****.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза за с. Р.. общ. Карлово са действали следните регулационни и
кадастрални планове: план от 1936 г., копие от който не се съхранява; план от
1948 г., идентичен с предходно действалия план; план от 1967 г. и план от 1988
г., действащ и понастоящем. По плановете от 1936 г. и 1948 г. за поземлен
имот 136 в кв. 121 по плана на с. Р. са образувани УПИ IV, V, XI, X, IX и VIII.
Имотът е бил с площ от 3 647 кв.м. По плана от 1967 г. поземлен имот с
кадастрален номер 136 е заместен от поземлен имот с кадастрален номер 522,
за който е образуван УПИ X-За озеленяване в кв. 69 по плана на с. Р.. По
4
действащия план от 1988 г. УПИ X-За озеленяване в кв. 69 от плана 1967 г. е
частично идентичен на УПИ I-Озеленяване (без кадастрален номер на имот) в
кв. 92 по действащия план на с. Р.. Относно записванията в разписните книги
вещото лице е установило, че съгласно скица, издадена от Общинска
администрация – Карлово, по плана от 1936 г. процесните УПИ Х-136 и XI-
136 от кв. 121 са записани на С. А. Д. съгласно Нотариален акт № 25, том II,
дело № 566/1965 г. Към плана от 1948 г. за поземлен имот с кадастрален номер
136 няма налични разписни списъци. По плана от 1967 г. в разписните
списъци към плана като собственик на имота е записан ТК3C, като ръкопис
към него текст – „отчуждава се“. По плана от 1988 г. имот ** е частично
идентичен на УПИ I-Озеленяване в кв. 92 по плана на с. Р., общ. Карлово, за
който няма кадастрален номер и не съществува към разписните списъци.
Според допълнителното заключение на съдебно-техническата
експертиза е извършено оцифряване за територията, като УПИ Х-136 и УПИ
XI-136 в кв. 121 от плана, действал към 1948 г., са наложени върху оцифрената
територия. Части от двата имота попадат в УПИ I-Озеленяване, а част от тях
попада в улици с ОТ 245-247 и ОТ 245-96, част от УПИ Х-** попада в
територия без отреждане в кв. 92 по сега действащия план на с. Р.. Получените
координати и площи за имотите са визуализирани в комбинирана скица. След
извършеното оцифряване площта на УПИ Х-** в кв. 121 по плана от 1948 г. е
663 кв.м, а на УПИ *** – ** кв.м.
Пред първоинстанционния съд исковата претенция е уточнена в
съответствие с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза,
като имотите, предмет на делото, са индивидуализирани според констатациите
на вещото лице.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото е установителен иск по чл. 124 от ГПК във връзка с
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за право на собственост върху недвижими имоти,
придобити на основание покупко-продажба, които поради непълнота в
действащия регулационен и кадастрален план не са отразени като
самостоятелни поземлени имоти, а като част от общински имоти.
В тежест на ищеца, сега въззиваема страна, е да установи по делото при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
процесните имоти на соченото придобивно основание – договор за покупко-
продажба, и начина на отразяване на пространствените предели на правото на
собственост в действащия регулационен и кадастрален план.
В тежест на ответника-въззивник е да проведе насрещно доказване на
направеното възражение, че имотите са публична общинска собственост, като
установи по делото осъществяването на юридическите факти, от които
произтича претендираното от него право на собственост върху имотите.
Първоначалният ищец се легитимира като собственик на процесните
5
имоти на основание нотариален акт за покупко-продажба от ***** г.
Ответникът, от своя страна, противопоставя собственически права върху
единия от процесните имоти, за който е отреден парцел XI-** в кв. ** по плана
на с. Р. от ** г., като се позовава на АДС № **.
Актовете за държавна собственост, както и актовете за общинска
собственост, имат констативно, а не конститутивно действие и при
оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в
акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. В
случая Община Карлово нито твърди конкретно придобивно основание,
осъществено в полза на държавата преди ****., въпреки дадените в тази
насока указания от въззивния съд, нито в акта за държавна собственост е
посочено такова. В същия фигурира само правното основание за актуване –
чл. 6 от ЗС, но не и фактическите обстоятелства, от които произтича
собствеността. Разпоредбата на чл. 6 от ЗС (в редакцията от ***) прогласява за
държавни имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така
също и имотите, които нямат друг собственик. Разпоредбата предвижда две
хипотези на собственост на държавата. Първата изисква имотът да е придобит
от държавата по ред, установен в закон, т.е. чрез осъществяване фактическия
състав на конкретен придобивен способ, а втора се отнася до имотите, които
нямат друг собственик. В случая ответната община не е ангажирала никакви
доказателства, от които да се установи осъществяването на някоя от тези
хипотези, с оглед на което не може да се приеме, че държавата надлежно е
придобила правото на собственост върху имота.
Актът за държавна собственост страда и от редица пороци от външна
страна, които се отразяват на формалната му доказателствена сила – липса на
данни за съставилото го длъжностно лице – име, длъжност и подпис, както и
данни за председателя на ИК на ОНС, който е утвърдил акта, зачеркване на
номера на парцела и поправяне на годината на съставяне. Липсата на данни за
авторството на акта, както и неподписването му, съпоставено с факта, че в
съставения през 2018 г. АПОС № ***. изрично е посочено, че няма по-рано
съставени актове, навежда на извод, че такъв акт за държавна собственост
изобщо не е бил съставен, т.е. представеният по делото акт за държавна
собственост представлява само проект за такъв, но не и окончателно изготвен
официален документ. Дори и актът да е съставен надлежно, то няма как това
да се е случило през сочената от общината година – ***, тъй като в акта се
цитира номер на заповед, издадена през 1967 г. Следователно актът за
държавна собственост, на който се позовава Община Карлово, не установява
държавата да е станала собственик на актувания имот и то преди **** на
която дата праводателят на първоначалния ищец се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост на имота на основание давностно владение.
След като към 25.08.1965 г. имотът не е бил държавна собственост, не е
съществувала пречка същият да бъде придобит по давност, а впоследствие
собственикът да се разпореди с него в полза на трето лице. Следователно
6
сключеният на ***** договор за покупко-продажба между К. Д. М. и С. А. Д.,
за което е съставен Нотариален акт № **, том *, дело № ****г., е породил
вещно-прехвърлително действие и купувачът надлежно е придобил правото
на собственост върху процесните имоти.
Последвалите регулационни и кадастрални планове от *** г. и *** г.,
според които процесните имоти, за които са отредели парцел X-** и парцел
**** в кв. ** по плана от 1936 г., попадат в имот 522, за който е образуван
УПИ *За озеленяване в кв. 69 по плана от 1967 г., съответно в УПИ *-
Озеленяване в кв. 92 по плана от 1988 г., нямат непосредствено отчуждително
действие след изменението на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) от 06.07.1956 г., а също
и при действието на чл. 93, ал. 2 и чл. 105 от ЗТСУ (отм.). С отреждането на
даден имот за обществени мероприятия по улично-регулационния план,
каквито са градините, парковете, залесяванията и други съгласно чл. 35, ал. 1
от ЗПИНМ (отм.) и улиците съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.), той не
се счита отчужден, докато не бъде проведена процедура по отчуждаване и
обезщетяване на собственика. По делото не се твърди, нито се доказва такава
да е била проведена, поради което следва да се приеме, че собственикът не е
загубил собствеността върху имотите. В този смисъл е последователната и
непротиворечива практика на ВКС – например Решение № 358 от 26.04.2010 г.
по гр.д. № 441/2009 г. на І г.о., Решение № 227 от 28.06.2010 г. по гр.д. №
735/2009 г. на І г.о. и други.
От експертното заключение, прието по делото, се установява, че в
действащия понастоящем регулационен и кадастрален план на с. Р. от *** г.
процесните имоти изобщо не са отразени, като части от тях попадат в
общински имот за озеленяване, друга част – в улици, а част от единия от
имотите – в територия без отреждане. Касае се за непълнота в кадастъра, която
следва да бъде отстранена по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР след признаване на
правото на собственост върху незаснетите имоти по съдебен ред. Не се
отразява на правото на обстоятелството, че процесните имоти са с по-голяма
площ от посочената в документа за собственост, тъй като индивидуализиращ
белег на вещните права са техните граници, а не площта им, а и в случая
разликата в площта не е съществена.
По така изложените съображения съдът намира иска за основателен.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявения иск,
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 1 125 лева.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемите, е неоснователно, тъй като
същото е съобразено с предмета на делото, с неговата фактическа и правна
сложност и с размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 5 от Наредба № 1 от
7
09.07.2004 г., който може да служи като ориентир при определяне на разумния
и справедлив размер на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118 от 25.03.2025 г., постановено по гр.д.
№ 1111/2024 г. по описа на Районен съд – Карлово, I гр.с.
ОСЪЖДА Община Карлово, ЕИК *********, адрес: гр. Карлово, ул.
„Петко Събев“ № 1 да заплати на С. С. Д., ЕГН ********** от с. Р., общ.
Карлово, ул. „*** *“ № *, А. С. Д., ЕГН ********** от с. Р*, общ. Карлово, ул.
„***и Ф. И. Х., ЕГН ********** от с. Р*, общ. Карлово, ул. „**** разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 125 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8