Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
осемнадесети състав, на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета година, в публично
съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Албена Шишманова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 371 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
основава исковата си претенция на твърдения, че на 17.06.2019г. е сключил с
ответника договор за производство и доставка на различни видове алкохолни и неалкохолни напитки. Посочва, че в изпълнение на договора
на 17.06.2019г. е доставил на купувача стоките описани във фактури с № 9006, №
9007 и 9008 от същата дата на обща стойност 997, 68 лв. с ДДС. Ищецът уточнява,
че уговорения между страните падеж на задължението за плащане бил 17.09.2019г.
Допълва, че на 01.07.2019г. е извършил втора доставка на стоки, за която са
издадени 4 броя фактури - № 9026 на стойност 1135, 87 лв., № 9027 на стойност
1602, 90 лв., № 9028 на стойност 662, 40 лв. и № 9029 на стойност 81 лв. или общо
3482, 17 лв. с ДДС, с падеж на задължение за заплащане - 01.08.2019г. Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил в срок гореописаните си задължения, поради
което му изпратил покана за доброволно плащане, след получаването на която
признава, че е последвало частично плащане в размер на 1135, 87 лв. с основание
фактура № 9026/01.07.2019г. Ищецът сочи, че поради забавата на ответника в
негова полза е възникнало вземане за лихва за забава в размер на 197, 91 лв. за
периода от падежа на всяка неплатена фактура до 20.01.2020г. Предвид на
изложеното ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 3343,
98 лв. – неплатен главница по 6 броя фактури с № 9006, № 9007, № 9008, трите от
17.06.2019г. и фактури с № 9027, № 9028 и № 9029, трите от 01.07.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 197, 91 лв. – лихва за
забава за периода от падежа на всяка неплатена фактура до 20.01.2020г.
Претендира разноски.
Препис
от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл.
131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК. В указания
му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият
не изпраща представител и не се представлява в първото по делото съдебно
заседание, за което е надлежно призован отново по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК,
нито е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за
основателно, поради което с протоколно определение от 29.06.2020г. е
постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият
състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238
и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на
неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор
на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при
наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от
неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в
съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за
вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически
твърдения и представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца
документи установяват количеството на продадените и
доставени стоки, предмет на продажбеното правоотношение, както и тяхната
стойност. При липсата на твърдения, а и на доказателства, че ответникът
е изпълнил претендираната от него част от задължението
си за плащане на цената им, същият следва да бъде осъден да заплати процесната сума. Липсата на изпълнение на падежа е породило
в полза на ищеца вземане за обезщетение за забава.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените в
исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 183, 76
лв. и за адвокатски хонорар в размер на 450 лв. или общо 633, 76 лв.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК,
Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„БЕСКО ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район Одесос, ул. „Бузлуджа” № 7-9 ДА ЗАПЛАТИ на "ВИНПРОМ”
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, местност
„Дълга лъка”, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл.
327 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 3343, 98 лв. /три хиляди триста
четиридесет и три лева и 98 стотинки/ – главница, представляваща неплатен
остатък от дължимата цена на доставени стоки, подробно описани във фактури с №
9006, № 9007, № 9008, трите от 17.06.2019г. и фактури с № 9027, № 9028 и №
9029, трите от 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и СУМАТА от 197, 91 лв. /сто деветдесет и седем лева и 91
стотинки/ – лихва за забава за периода от падежа на всяка неплатена фактура до
20.01.2020г.
ОСЪЖДА
„БЕСКО ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
район Одесос, ул. „Бузлуджа” № 7-9 ДА ЗАПЛАТИ на
"ВИНПРОМ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, местност „Дълга лъка”, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, СУМАТА от 633, 76 лв. /шестстотин тридесет и три лева и
76 стотинки/, представляваща общ размер на направените в исковото производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
БАНКОВАТА
СМЕТКА, по която да се преведат присъдените суми, е с IBAN: *** „Интернешънъл Асет Банк” АД.
На
основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: