№ 19008
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110124041 по описа за 2024 година
Ищцата Д. С. Д. предявява иск против Л. Ц. А. и А. Т. А., като твърди, че към 2014г.
ответниците са били в граждански брак, както и че с договор за покупко – продажба,
сключен под формата на нотариален акт № 32/2014г., ***, е продала на Л. А., по време на
брака му с А. А. имот: масивна къща, застроена на 48 кв.м., състояща се от две стаи , антре,
кухня, баня –клозет, която съставлява по КККР: сграда с идентификатор 68134.302.325.6 и
адрес на имота: град София, улица Отец Паисий № 64, разположена в ПИ с идентификатор
68134.302.325, както и 70/495 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
съставляващо парцел ХХ – 12 от кв155 по РП на София, местност Зона Б – 3, одобрен със
заповед № РД009-50-40115.7.1997г.; целият с площ 495 кв.м.. Ищцата счита, че ответниците
са придобили право на собственост от несобственик, като счита, че тя е собственик на
сградата и прилежащите към нея идеални части от дворното място, като сочи, че с н.а. 93, от
1981г. и н.а. 94/1981г., майка й *** е придобила по дарение този имот, като ищцата твърди
да е нейн наследник по закон. Ищцата твърди, че през 1998г. *** е продала на брат си същия
имот, като ***, като законен наследник на баща си – *** е сключила с Л. А. договора за
продажба на същия имот. Ищцата твърди, че имотът е придобит по дарение от майка й, а от
нея – по наследство, като предявява отрицателен установителен иск, за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на сградата и прилежащите й идеални части.
В хода по съществото на спора, сочи, че не претендира разноски.
Ответниците, получили препис от исковата молба на 12.6.2024г., са подали отговор
извън срока по чл.131 ГПК – на 15.7.2024г./срокът за отговор, по аргумент от изричната
разпоредба на чл.60,ал.5 ГПК тече от датата на връчване, а не от деня, следващ деня на
връчване, и е изтекъл на 12.7.2024г., в работен ден/. В отговора иска се признава, като се
сочи, че *** е продала два пъти имота на различни лица, първата продажба е била в полза на
праводателя на ищцата, като към втората продажба от 1998г., тя вече не е била собственик.
Ответниците твърдят, че са придобили валидно от собственика 22 кв.м., състоящо се от две
стаи с лятна кухня, при съседи: от изток и юг – двор, от запад – *** и *** и от север –
държавно, заедно с прилежащи 105/495 ид.ч. от дворното място.
1
Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад , СРС е намерил, защото страните
не спорят изрично, поради което и не се нуждаят от доказване следните факти: *** ЕГН
********** е починала на 10.3.2017г., като е оставила свой единствен наследник по закон –
дъщеря си – ищцата, на 19.12.1972г. *** е продала на *** масивната сграда, ведно със 70/495
идч. От дворното място, на 10.12.1981г., *** е дарила на ищцата Д. С. Д. ½ ид.ч. от
масивната сграда и 34/495 ид.ч. от дворното място, на същата дата, *** е дарила на сестра си
*** ½ ид.ч. от сградата и 35/495 ид.ч. от дворното място, като на 26.11.1998г. *** е сключила
договор за продажба със *** за същата сграда и 175/495 ид.ч. от дворното място, като
наследникът по закон на *** – *** е сключила договор за продажба по време на брака му с
А. А., на Л. А. , със същия имот. Посочените договори, сключени след 1991г., са вписани в
служба по вписванията.
Същите обстоятелства са видни от представените от ответниците документи – от н.а.
№ 189/28.12.1972г. е видно, че *** е прехвърлила на *** масивна къща, застроена на 48
кв.м., състояща се от стая, антре, кухня, баня – клозет, при съседи от юг наследници Димови
, от три страни – двор, заедно със 70/495 идеални части от дворното място, цялото 495 кв.м.,
съставляващо парцел ХХ- 12, от кв.155 по плана на град София, местност Центъра, като ***
с договор за дарение под формата на н.а. № 93 по н.д.№ 2835/1981г., е надарила ищцата Д.
С. Д. с ½ от същата сграда, заедно със 35/495 ид.ч. от дворното място, а с договор за дарение
от същата дата, под формата на н.а. № 94, по н.д.№ 2836/1981г., е надарила *** с ½ от
същата сграда, заедно със 35/495 ид.ч. от дворното място. Видно от удостоверение за
наследници, Марийка Кънчева е починала пред 2017г., вдовица, като е оставила свой
единствен наследник по закон – ищцата Д. С. Д.. От изготвената служебна справка и
представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена, е видно, че *** и
*** са едно и също лице.
Видно от представения нотариален акт за продажба от 26.11.1998г., на същата дата,
*** е прехвърлила на *** имоти, сред които и масивна къща, застроена на 48 кв.м., състояща
се от стая, антре, кухня, баня – клозет, при съседи от юг наследници Димови , от три страни
– двор, заедно със 70/495 идеални части от дворното място, цялото 495 кв.м., съставляващо
парцел ХХ- 12, от кв.155 по плана на град София, местност Центъра, като наследникът по
закон на *** – *** е сключила договор за продажба с ответника, по време на брака му с А.
А. със същия имот.
Следователно, в полза на ответниците съществува титул за собственост, който може
да се противопостави на правата, претендирани от ищцата, поради което и правният интерес
от водене на делото е установен. От представените доказателства е видно, че по силата на
наследствено правоприемство и дарение, ищцата Д. С. Д. е придобила пред 1981г. / по
дарение/ и през 2017г./ по наследство/ правото на собственост върху имотите, предмет на
делото. Ето защо, към 16.5.2014г, на която дата ответникът Л. А. е сключил договор за
продажба на имотите с наследника по закон на ***, ищцата е била собственик на имотите, а
не ***, респективно – по наследство – ***, респективно – *** /Големанова/, която през
1998г., когато е сключила договор за продажба със ***, вече не е била собственик на
имотите, защото ги е била прехвърлила на ищцата и нейната майка. Следователно,
ответниците са придобили от несобственик, поради което искът е основателен и следва да се
признае, че не са собственици.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА за установено, по предявения от Д. С. Д. с ЕГН ********** с адрес : гр.
София, ул.„Отец Паисий” № 64, иск, че Л. Ц. А. с ЕГН-********** и А. Т. А. с ЕГН
********** двамата с адрес: гр. Плевен, ул. Чаталджа 44, ет. 2, ап. 6, не са собственици на:
МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА КЪЩА със застроена площ от 48 кв.м., състояща се от две
стаи, антре, кухня, баня-клозет, при съседи: от три страни двор и наследници Димови; която
едноетажна къща съставлява СГРАДА с идентификатор 68134.302.325.6 по кадастралната
карта и кадастралните регистри НА гр. София, общ. Столична, обл. София /столица/,
одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК; последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота е от 07.03.2024
г.; адрес на сградата: гр. София, район Възраждане, ул. Отец Паисий № 64; сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.302.325; застроена площ: 49 кв.м.;
брой етажи: 1; брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна; номер по предходен план: няма; както и на 70/495 ид.ч. от
дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ХХ-12 в квартал 155 по регулационния план на гр. София, местност
Зона Б-З, одобрен със Заповед № РД-09-50-401 от 15.07.1997 г., което дворно място се
намира в гр. София, ул. Отец Паисий № 64, цялото място с площ от 495 кв.м. при граници:
УПИ ХХIII-13, УПИ XXI-23, УПИ XVII-10, 11 и улица който УПИ съставлява поземлен
имот 68134.302.325 по същата КККР.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3