Р Е Ш Е Н И Е
№.............., град Шумен, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен
съд в публичното съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: 1. Снежина Чолакова
2. Бистра Бойн
при секретаря Св. Атанасова
и с участие на прокурор Я. Николова
от ШОП
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова КАНД №45 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ
от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно
– процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от АДФИ град София, чрез
пълномощник и процесуален представител гл. юрисконсулт Д. М., срещу Решение №95/18.12.2019
г. по АНД №185/2019 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
В жалбата се сочи, че постановеното решение
от въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
Касаторът счита, че въззивният съд неправилно е ценил доказателствата по
делото, поради което е извел и незаконосъобразни изводи, които противоречат на
материалния закон. Излагат се подробни доводи, че санкционираното лице е
осъществило от обективен и субективен характер административното нарушение, тъй
като предметът на обществената поръчка не е строеж и не е било налице основание
да въвежда ограничителни критерии по отношение на потенциалните участниците в
обявената обществена поръчка. С оглед на това и на соченото основание касаторът
моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение на РС
град Велики Преслав и да постанови друго такова по съществото на спора, с което
да потвърди НП №11-01-936/07.06.2019 г. на Директора на АДФИ град София и да му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна Б.М.М., редовно призован,
не се явява лично. За него се явява адв. Г. Г., редовно упълномощен, който
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли Решението на
РС град Велики Преслав да бъде оставено в сила, тъй като е постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да бъде потвърдено Решението на Районен съд град Велики Преслав
като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, поради
което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна
следното: С атакуваното решение Районен съд град Велики Преслав е отменил НП
№11-01-936/07.06.2019 г. на Директора на АДФИ град София, с което на основание
чл.247 ал.1 във вр. с чл.261 ал.2 от ЗОП на ответната страна Б.М.М., в
качеството му на зам. кмет на Община Върбица, е наложена глоба за нарушение на
чл.2 ал.2 от ЗОП в размера на 6 998.09 лв., а именно за това че на 23.08.2016
г. в град Върбица, като заместник кмет на Община Върбица, в качеството си на лице
по чл.7 ал.1 от ЗОП, с Решение №30/23.08.2016 г. е одобрил обявление за
оповестяване откриване на процедура и документация за обществена поръчка с
предмет „Реконструкция и рехабилитация на улици в Община Върбица“,
„Рехабилитация на бул.Г. Димитров в с.Методиево“, в които е включено изискване
„участникът следва да има регистрация в Централния професионален регистър на
строителя към Камарата на строителите в Р България, за изпълнение на строежи от
II-ра
група, строежи от III-та категория – общински пътища, улици от първостепенната
улична мрежа III и IV клас и съоръженията към тях“, което изискване
необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и
не е съобразено с предмета и сложността на поръчката.
Наказателното постановление е издадено въз
основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №11-01-936/17.12.2018
г. от длъжностно лице при АДФИ.
За да постанови този правен резултат,
решаващият съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и
процесното НП е издадено от компетентен орган. Решаващият съд обаче е приел, че
не е налице нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОП, тъй като предметът
на ОП е „строеж“ по смисъла на чл.137 ал.1 т.3 от ЗУТ. По този начин въведеното
изискване към потенциалните участници да притежават съответната регистрация не
е в нарушение на чл.2 ал.2 от ЗУТ.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
горните изводи на решаващия съд, тъй като те са в съответствие със събраните по
делото доказателства и с материалния закон.
В тази насока следва да се посочи, че
изразеното становище на главния архитект в административната преписка, че не е
налице строеж, по никакъв начин не обвързва съда, включително и настоящата
касационна инстанция, поради което правилно не е ценено от решаващия съд. В
правомощията на съда е да извърши проверка на всички факти и обстоятелства,
релевантни за спора, включително и по отношение предмета на ОП, което е и
спорът по делото.
Видно от приложената документация по делото
и в частност решението за отриването на поръчката от 23.08.2016 г. предмет на
същата е „Реконструкция и рехабилитация на улици в Община Върбица“,
„Рехабилитация на бул.Г. Димитров в с.Методиево“, като в техническата
спецификация на същата – раздел IV.3 е описан пълният обхват на дейностите, предмет
на обществената поръчка. Внимателният прочит на същите води до категоричния
извод, че предметът на обществената поръчка не е текущ ремонт, тъй като има
полагане на плътен и неплътен асфалт на всички улици, обхванати в поръчката, а
не на части от тях; битумен разлив на всички улици, обхванати в поръчката, а не
на части от тях; технологично фрезоване, доставка и полагане на трошен камък на
всички улици, обхванати в поръчката, а не на части от тях; почистване на
съществуващи бордюри.
При този предмет на поръчката правилно
решаващият съд е извел извода, че в случая е налице „строеж“ по смисъла на ЗУТ,
поради което не е налице нарушения на чл.2 ал.2 от ЗОП. Както бе посочено
по-горе настоящата касационен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд в
тази насока и не следва да бъдат преповтаряни.
Само за изчерпателност следва да се посочи,
че предметът на поръчката, така както е посочен в решението на административния
орган, включително и обхватът на дейностите, изцяло покрива критериите за
строеж по смисъла на чл.7 ал.1 от Наредба №1 от 30 юли 2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройство
строежи от трета категория са и
реконструкция и основен ремонт на строежите по чл.6 ал.1 до ал.7
включително от същата наредба, като релевантни са разпоредбите на чл.6 ал.1 т.1
и т.2 от същата разпоредба – общински пътища и улици от първостепенната улична
мрежа III
и IV клас и
съоръженията към тях, с оглед предмета на поръчката. С оглед на това не е
налице нарушение по чл.2 ал.2 от ЗОП.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №95/18.02.2019
г. на Районен съд град Велики Преслав по АНД №185/2019 г. е законосъобразно и
правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на районния съд е постановено при
правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни
изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради
което следва да се остави в сила.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
Оставя в сила Решение №95 от 18.12.2019 г.,
постановено по АНД №185/2019 г. на Районен съд град Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 11.03.2020г.