Решение по дело №418/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 73
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 21 октомври 2021 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600600418
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. ХАСКОВО, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
в присъствието на прокурора Антон Пенев Стоянов (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215600600418 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава двадесет и първа на НПК.
С присъда №3/10.05.2021г., постановена по НОХД № 802/2020г.
по описа на РС- Хасково, подсъдимата Х. А. Д. ЕГН ********** е призната за
виновна в това, че през м.07.2018г. в гр.Х., противозаконно присвоила чужда
движима вещ, която владеела, а именно- товарен автомобил „Скания ЛБТ
140“ с рег.№*******, на стойност 7628 лева, собственост на „С.“ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Х. ул.Б. К. №**, поради
което и на основание чл.206 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК й е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.
Със същата присъда подсъдимата Х. А. Д. е осъдена да заплати по
сметка на ОДМВР- Хасково сумата от 134.40 лева, представляващи разноски
по делото за вещо лице.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна
1
жалба от адв.Г.З. от АК- Хасково, в качеството му на упълномощен защитник
на подсъдимата. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и
неправилност на присъдата, както и за допуснати от първоинстанционния съд
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването й.
Твърди се, че в обвинителния акт не са описани важни факти и обстоятелства
относно съставомерността на престъплението, за което е повдигнато
обвинение като време, място и начин на извършването му. Намира, че не са
конкретизирани моментът, основанието, поводът и начинът на осъществяване
на владението на инкриминираната вещ от страна на подсъдимата. Счита, че
констатираните пороци в обвинителния акт са пренесени и в обжалваната
присъда. Иска се отмяна на присъдата. Не се правят искания за събиране на
нови доказателства.
Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от ощетеното
юридическо лице „С.“ЕООД-гр.Х. Изложени са съображения за
неоснователност на въззивната жалба и за правилност на постановената
първоинстанционна присъда, като моли съда същата да бъде потвърдена.
В хода на съдебното производство през въззивната инстанция
представителят на Окръжна прокуратура- Хасково намира жалбата за
неоснователна. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
постановената присъда е правилна и законосъобразна, и като такава, следва да
бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимата поддържа въззивната жалба. В
пледоарията си анализира събраните по делото доказателства. Намира, че се
касае за семеен конфликт, възникнал в резултат на бракоразводно дело.
Твърди, че по делото не се установява подсъдимата да е осъществила
фактическа власт под формата на владение върху инкриминираната вещ.
Счита, че подсъдимата следва да бъде оправдана по така повдигнатото й
обвинение, доколкото липсват доказателства за осъществяване елементите на
престъпния състав, визиран в нормата на чл.206 ал.1 НК.
Подсъдимата поддържа въззивната жалба на своя защитник.
Същата не дава обяснения, а в последната си дума иска да бъде оправдана.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените в
жалбата твърдения, след като обсъди доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционната присъда, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар само
по част от изложените в нея съображения.
Пред настоящата инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Осъществявайки контролните си правомощия да провери по
същество първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си
състав намери, че при разглеждането на делото от първия съд е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, предпоставящо отмяна на
проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на РС- Хасково.
Видно от материалите по делото, на 12.10.2020г. е проведено
разпоредително заседание от първата инстанция, преди приключването на
което защитникът на подсъдимата адв.З. е изразил съгласие производството
по делото да протече по правилата на съкратеното съдебно следствие, по реда
на чл.371 т.1 НПК, като е направил искане да се разпитат непосредствено
пред съда единствено свидетелите А. А. Х., Р. Г. П., Д. Т. Г., Д. Н. К., Г. С. З. и
М. П. М. Същевременно, в съдебния протокол от проведеното
разпоредително заседание е отразено изразено от страна на подсъдимата и
нейния защитник съгласие да не де провеждат разпити на свидетелите Д. Т.
З., А. Х. Д., Т. Д. З., Р. Г. З., М. Б. М. и вещото лице Г. И. М., а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство.
На основание чл.372 ал.1 НПК съдът е разяснил правата на
подсъдимата по чл.371 т.1 НПК, като я е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство, за които е дадено съгласие по
чл.371 т.1 НПК, ще бъдат ползвани непосредствено при постановяване на
присъдата.
Подсъдимата е заявила, че е наясно с правата и последиците от
провеждането на процедурата по гл.27 НПК и желае делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, като е съгласна да не се
разпитват всички свидетели.
Делото е разгледано в процедура по съкратено съдебно следствие,
проведена по правилата на чл.371 т.1 НПК, като на основание чл.372 ал.3
НПК районният съд е одобрил с протоколно определение, постановено в
3
проведеното на 12.10.2020г. разпоредително заседание по делото, съгласието
на страните да не се разпитват свидетелите Д. Т. З., А. Х. Д., Т. Д. З., Р. Г. З.,
М. Б. М. и вещото лице Г. И. М. Същевременно по искане на защитата пред
съда са били събрани непосредствено показанията на свидетелите А. А. Х., Р.
Г. П., Д. Т. Г., Д. Н. К., Г. С. З. и М. П. М.
Въпреки това в мотивите на присъдата си РС- Хасково приел, за
установена фактическа обстановка, базирана и на показанията на свидетелите
Д. П. Г. и С. И. Д., дадени по досъдебното производство. Видно от горното,
посочените свидетели не са били разпитани в хода на проведеното съдебно
следствие пред първата инстанция и същевременно имената на същите не са
били включени в определението на съда по чл.372 ал. ал.3 НПК. Поради това
в случая не е била налице възможност при постановяване на присъдата съдът
непосредствено да се ползва от протоколите за разпита им от досъдебното
производство като базира мотивите си на техните показания. Въпреки това
последното е било сторено от него именно при изграждането на приетата за
установена фактическа обстановка, касателно установяването на
фактическата власт върху инкриминираната вещ.
С глава 27 НПК е регламентирано провеждането на съкратеното
съдебно следствие, съществуващо в две алтернативни разновидности– по
чл.371 т.1 НПК или чл.371 т.2 НПК. Законосъобразното провеждане на
диференцираната процедура е обусловено от стриктно спазване на
императивните правила на глава 27 НПК, с оглед направените от
законодателя отстъпления от принципите на непосредственост и
състезателност.
Ето защо преди даване ход на съдебното следствие по една от двете
алтернативно предвидени с чл.371 т.1 и т.2 НПК процедури, съдът е длъжен
да разясни на основание чл.372 НПК правата на подсъдимия по чл.371 и да го
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на
присъдата. След изразеното от подсъдимия и защитника му становище, че
дават съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и
вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
4
досъдебното производство, съдът е длъжен да се произнесе с определението
по реда на чл.372 ал.3 НПК, с което да одобри изразеното съгласие по чл.371
т.1 НПК, ако прецени, че съответните действия по разследването са
извършени при условията и по реда на НПК.
В настоящия случай РС- Хасково не е приобщил по надлежния ред
показанията на св.Д. П. Г. и св.С. И. Д., тъй като не ги е включил в
определението, с което е одобрил съгласието да не се провеждат разпити на
някои свидетели, и същевременно не ги е разпитал непосредствено в хода на
проведеното пред него съдебно следствие. Така допуснатото от
първоинстанцинния съд процесуално нарушение не е могло да бъде
преодоляно въпреки постановеното в последното открито съдебно заседание
от 10.05.2021г. протоколно определение, с което са били приобщени по реда
на чл.283 НПК писмените доказателства, събрани по ДП№1286/2018г. по
описа на РУ-Хасково. До този извод се достига при тълкуване на
разпоредбата на чл.373 ал.1 НПК, която предвижда възможност за прочитане
само на тези протоколи за разпити на свидетели и вещи лица по реда на
чл.283 НПК, по отношение на които е одобрено от съда съгласие по чл.372
ал.3 НПК. По този начин, контролираната инстанция е изградила вътрешното
си убеждение въз основа на ненадлежно приобщени доказателства, а именно
показанията на св.Д. П. Г. и св.С. И. Д., като ги е ползвала при изготвянето на
мотивите си.
По изложените съображения настоящият състав приема, че присъдата
следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседание. При това
ново разглеждане констатираните нарушения следва да бъдат отстранени.
Позицията на настоящата въззивна инстанция не позволява на този етап
обсъждане на наведените във въззивната жалба доводи по отношение на
приложението на материалния закон, които могат да бъдат предмет на
проверка само при законосъобразно осъществена дейност по установяване на
фактите, каквато в случая не е налице.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.334 т.1 от НПК,
Окръжен съд- Хасково:
5

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №3/10.05.2021г. на РС- Хасково, постановена по
НОХД № 802/2020г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на РС-
Хасково от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6