№ 395
гр. Шумен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20253630100216 по описа за 2025 година
Предявени са шест отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т. Р. Ф., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул. „***“ № 5, ет. 2, офис 11 срещу „АПС
Бета България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.
1404, район Триадица, бул. „*** № 81В, ап.3, представлявано от Х.М.М., П.В.В. Тот.
Ищецът твърди, че по частно търговско дело № 4246/2010 г. по описа на Районен съд
- Шумен, бил осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, с БУЛСТАТ: *********,
следните суми: 1894.42 лв. - главница; 59.55 лв. - договорна лихва за периода 21.08.2009 г. -
20.08.2010 г.; 10.57 лв. - обезщетение за забава за същия период; законна лихва върху
главницата, считано от 20.10.2010 г. и разноски по делото - 139.29 лв.
Впоследствие вземането било изцяло прехвърлено на „АПС БЕТА *** ООД.
Излага, че издаденият на 12.01.2011 г. изпълнителен лист послужил за образуване на
изпълнително дело № 20118770402105 по описа на ЧСИ Асен Тонев. Впоследствие
посоченото дело било преобразувано в изпълнително дело № 20189310404660 по описа на
ЧСИ Р.Р.. Делото било прекратено на 17.06.2024 г.
Заявява, че съгласно печата на гърба на изпълнителния лист последното
изпълнително действие било извършено на 09.07.2012 г., когато бил наложен запор върху
моторно превозно средство /МПС/.
Наскоро получил уведомление, че задължението било възобновено под форма на
ново изпълнително дело № 20249310400641 по описа на ЧСИ Р.Р.. Сумата по делото
възлизала на 5678.43 лв. включваща: 1894.42 лв. – главница; 127.06 лв. - законна лихва за
периода 18.06.2024 г. - 12.12.2024 г., 2764.08 лв. - законна лихва върху главницата до
окончателното изплащане, 45.68 лв. - неолихвяеми вземания, 150.00 лв. - присъдени
разноски, 697.19 лв. - разноски по изпълнителното дело.
С настоящата искова молба предявява шест отрицателни установителни иска с срещу
ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в общ
размер от 5 678.43 лева, от която в размер на 1 894.42 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **********/01.09.2008 г., 127.06 лв. - законна лихва за
периода от 18.06.2024 г. до 12.12.2024 г., 2764.08 лв. - законната лихва върху главницата до
1
окончателното изплащане, 45.68 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обещетение
и т.н./, 150.00 лв. - присъдени разноски, 697.19 лв. - разноски по изпълнително дело
съгласно такси по Тарифа на ЗЧСИ, по изпълнително дело № 20249310400641 по описа на
ЧСИ Р.Р., поради изтекла давност. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен
отговор, към който са приложени писмени доказателства. В отговора ответникът заявява, че
счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага, че на 01.09.2008 г., бил
сключен Договор за кредит № ********** между Т. Р. Ф., с ЕГН ********** и „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД /понастоящем „Транзакт Юръп“ ЕАД/. Съгласно договор за Цесия, подписан
на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД /предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД/, цедент „АПС Бета България” ЕООД, цесионер, „АПС Бета България” ЕООД
придобило гореспоменатото си необслужвано вземане по Договор за кредит № **********.
Длъжникът не бил изпълнил задължението си в посочения в процесния договор срок.
Заявява, че въз основа на изпълнителен лист издаден на 12.01.2011 г., по ч. гр. дело №
4246/2010 г. по описа на Районен съд - Шумен, по силата на който ищеца бил осъден да
заплати на „Ти Би Ай Кредит“ сумата в размер на 1894.42 лева, представляваща главница,
ведно със законна лихва, считано от 20.10.2010 г. до окончателното плащане на
задължението, 59.55 лв. - договорна лихва, 10.57 лв. - обезщетение за забава, както и
направените деловодни разноски в общ размер на 139.29 лв., било образувано изпълнително
дело № 2105/2011 г. по описа на ЧСИ Асен Тонев, което впоследствие било преобразувано
при ЧСИ Р.Р. рег. № 931 под номер № 4660/2018г., след което било преобразувано под номер
№ 641/2024 г.
Твърди, че по горепосоченото изпълнително дело, кредиторът многократно
предприемал действия по събиране на вземането си.
Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV
г.о., извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. било обявено за изгубило сила, отмяна на
постановлението пораждало действие от датата на обявяване на тълкувателното решение -
26.06.2015 г.; до тази дата приложимо било предходното тълкуване, т. е. по време на
изпълнителното производство давността не течала. Следователно от 2011 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност била спряла да тече. След 26.06.2015 г. било приложимо новото
тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсвала с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на
изпълнителното производство давността не спирала, а се прекъсвала многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в тълкувателното решение
се сочило, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвало
давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи.
Кредиторът нямал нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябвало
да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внасял
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като искал повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно
т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането
започвала да тече от датата, на която било поискано или било предприето последното
валидно изпълнително действие.
2
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК били от процесуален
характер, изпълнителният лист не губил характера си на изпълнително основание, а
материалното право на взискателя продължавало да съществува. Перемпирането било
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличавало ефекта от предприетите принудителни действия
/резултатни или безрезултатни/, с които била прекъсвана давността за изпълняемото право -
този ефект се запазвал и се отчитал при възражение за изтекъл давностен срок - Решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността
било от значение единствено на коя дата било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата били изминали повече от пет години, за да се приеме, че
вземането, което било предмет на принудително изпълнение, било погасено поради давност
/Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК/. В този смисъл
било и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.
Излага, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по
събиране на вземането също прекъсвало погасителната давност. Поради това, погасителната
давност била прекъсвана многократно и била започвала да тече нова петгодишна
погасителна давност.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично. От тяхно име
е депозирана писмен отговор-становище на 24.04.2025 г., в който молят предявените искове
да бъдат оставени без уважение.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения изпълнителен лист от 12.01.2011 г., издаден по ч. търг. дело №
4246/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че Т. Р. Ф., с ЕГН ********** бил осъден
да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД гр. София следните суми: 1 849.42 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № **********/01.09.2008 г.; 59.55 лв. – договорна лихва за
периода 21.08.2009 г. – 20.08.2010 г., 10.57 лв. – обезщетение за забава от 21.08.2009 г. до
20.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2010 г., както и
разноски в размер на 139.29 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение № 2757/21.10.2010 г. по
цитираното дело.
Тъй като посочените задължения не били платени на 23.02.2015 г. между Транзакт
Юръп“ ЕАД /предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/ и „АПС Бета България”
ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който дружеството
цесионер е придобило вземанията по посоченият изпълнителен лист.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20189310404660 по описа на
ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ, че първоначално на 06.10.2011 г. е образувано изпълнително
дело № 20118770402105 по описа на ЧСИ Асен Тонев с рег. № 877 на КЧСИ въз основа на
молба от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД гр. София срещу Т. Р. Ф.. На 29.07.2012 г. частният
съдебен изпълнител наложил запор върху притежаваното от длъжника Т. Р. Ф. МПС – лек
автомобил „БМВ 520И“ с рег. № Н5608АН. С постановление от 17.06.2024 г. на ЧСИ Р.Р.
производството по делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съдът констатира от приложеното копие на изп. дело № 20249310400641 по описа на
ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на КЧСИ, че срещу ищеца Т. Р. Ф. на 16.10.2024 г. било образувано ново
изпълнително дело въз основа на молба от ответната страна и описания по-горе
изпълнителен лист. Съдът констатира, че на 16.12.3024 г., по искане на взискателя, частният
съдебен изпълнител наложил запор върху всички банкови сметки на длъжника Т. Р. Ф.,
открити в „ОББ“ АД гр. София.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
3
следното:
Ищеца предявява шест отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК, като твърди, че в полза на ответника няма подлежащо на принудително
изпълнение вземане за сума в общ размер на 5 678.43 лв., от която 1 894.42 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/01.09.2008 г.,
127.06 лв. - законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до 12.12.2024 г., 2764.08 лв. - законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане, 45.68 лв. - неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обещетение и т. н./, 150.00 лв. - присъдени разноски, 697.19 лв. -
разноски по изпълнително дело съгласно такси по Тарифа на ЗЧСИ, за което вземане е
първоначално е образувано изпълнително дело № 20118770402105 по описа на ЧСИ Асен
Тонев с рег. № 877 на КЧСИ /преобразувано в изп. дело № 20189310404660 по описа на ЧСИ
Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ/, като след прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК впоследствие е образувано ново изпълнително дело № 20249310400641 по описа на
ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в
закона срок.
Установи се по делото, а и не се спори между страните, че „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД
гр. София се снабдило с изпълнителен лист срещу ищеца, въз основа на издадена в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали
на неизпълнени задължения по договор за потребителски кредит.
Не се спори между страните също, че съгласно Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/, подписан на 23.02.2015 г., сключен между „Транзакт Юръп“ ЕАД /предишно
наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, цедент и „АПС Бета България” ЕООД, цесионер,
ответното дружество - цесионер придобило вземанията по посоченият изпълнителен лист.
Доказа се, че през 2011 г. въз основа описания изпълнителен лист, било образувано
изп. дело № 20118770402105 по описа на ЧСИ Асен Тонев с рег. № 877 на КЧСИ. Същото
било преобразувано в изп. дело № 20189310404660 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на
КЧСИ. Доказа се също, че през 2024 г. въз основа описания изпълнителен лист, било
образувано ново изп. дело № 20249310400641 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ.
Ищеца, обосновавайки основателността на претенцията си, се позовава на изтекла
погасителна давност. Според приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.
Давността се прекъсва от предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис или
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
Перемпцията е без правно значение за давността и когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново изпълнително дело. Новото искане прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не.
Тъй като процесното изпълнително дело изп. дело № 20118770402105 по описа на ЧСИ Асен
Тонев е образувано през 2011 г., са приложими постановките на ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г.
на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е., в случая
погасителната давност за вземането, предмет на издадения в полза на ответника
изпълнителен лист, започнала да тече именно на 26.06.2015 г. и изтекла на 26.06.2020 г.
4
Съобразно това, съдът намира, че възможността на „АПС Бета България” ЕООД да
събере принудително вземанията си срещу Т. Р. Ф. по изпълнителния лист /за главница,
лихви и разноски/ е погасена по давност, поради което те са недължими от последният.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради
което следва да бъде признато за установено, че Т. Р. Ф. няма подлежащо на принудително
изпълнение парично задължение към „АПС Бета България” ЕООД за сума в размер на 5
678.43 лева, от която в размер на 1 894.42 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № **********/01.09.2008 г., 127.06 лв. - законна лихва за периода от
18.06.2024 г. до 12.12.2024 г., 2764.08 лв. - законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане, 45.68 лв. - неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обещетение
и т.н./, 150.00 лв. - присъдени разноски, 697.19 лв. - разноски по изпълнително дело
съгласно такси по Тарифа на ЗЧСИ, за които вземания е издаден изпълнителен лист на
12.01.2011 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2757/21.10.2010 г. по
ч. т. д. № 4246/2010 г. по описа на PC - Шумен и въз основа на същия е образувано
изпълнително дело № 20249310400641 по описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ, поради
погасяване на вземанията по давност.
По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане
на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от
ищеца възнаграждение за адвокат, следва да се отбележи, че с оглед на обстоятелството, че
по делото не са представени доказателства и не се твърдят направени от ищцовата страна
разноски за адвокатско възнаграждение, то такива не й се дължат, поради което и не се
налага обсъждане на цитираното възражение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото в размер на 586.34 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Т. Р. Ф., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул. „***“ №5, ет.2, офис 11
и „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1404, район Триадица, бул. “*** №81В, ап.3, представлявано от Х.М.М.,
П.В.В. Тот, че Т. Р. Ф., с ЕГН ********** няма подлежащо на принудително изпълнение
парично задължение към „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК ********* за сума в общ
размер на 5 678.43 лв. /пет хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и четиридесет и
три стотинки/, включваща 1 894.42 лева - главница по Договор за потребителски кредит №
**********/01.09.2008 г., 127.06 лв. - законна лихва за периода от 18.06.2024 г. до 12.12.2024
г., 2 764.08 лв. - законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, 45.68 лв. -
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обещетение и т.н./, 150.00 лв. - присъдени
разноски, 697.19 лв. - разноски по изпълнително дело съгласно такси по Тарифа на ЗЧСИ, за
които вземания е издаден изпълнителен лист на 12.01.2011 г. въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2757/21.10.2010 г. по ч. т. д. № 4246/2010 г. по описа на PC
- Шумен и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 20249310400641 по
описа на ЧСИ Р.Р. с рег. № 931 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД гр. София, с ЕИК ********* да заплати на
Т. Р. Ф., с ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 586.34 лв.
/петстотин осемдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6