О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3301 Година 16.09.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети септември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 4522 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е подал писмен отговор,
съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 2921/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата по делото:
1/. какъв е размера на предоставения от Б. на ответницата кредит по процесния
договор за стоков кредит от 24.12.2016 г., на коя дата е бил предоставен и
усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли са от ответницата и/или други лица и
кои някакви плащания за погасяването на този кредит, на кои точно дати и в
какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и
размер нейни задължения за главница, възнаградителни и/или наказателни лихви,
такси, комисиони и прочие, по договора и погасителния план към него, са били
погасени с всяко от тези плащания; 3/. обявяван ли е от от Б. или ищеца и на
коя дата, на какво точно фактическо основание и с какво точно волеизявление,
процесния кредит за предсрочно изискуем, и уведомявана ли е ответницата за тази
предсрочна изисуемоста, от кое точно лице, на коя точно дата и по кой точно
начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 4/.
спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата,
както и останали ли са след това непогасени от ответницата суми по този кредит,
с какви точно размери и съдържание, поотделно и общо за главница,
възнаградителни лихви, неустойка, такси, закъснителни лихви и прочие, както към
датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора
падеж за погасяването му, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д. № 2921/2018
г. на СтРС, на подаване на исковата молба по настоящото дело в съда и на
представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на които
въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната
отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето
й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе
по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение, която била
връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и за него възникнал
правен интерес от предявените искове. Обстоятелството, въз основа на което била
издадена заповедта за изпълнение, бил подписан договор за стоков кредит №
235722/24.12.2016 г. между Б., като кредитор и ответницата, като кредитополучател,
който бил сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписването му кредитополучателят
заявил, че му била предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора, както
и че бил запознат с тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката
прилагала по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата. С
подписването на договора кредитополучателят удостоверявал, че бил получил и
приемал ОУ за същия, както и че те били неразделна част от договора. Съгласно
чл. 16 от ОУ кредиторът имал право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит. Основанието, на което заявлението и настоящата искова молба
се подавали от негово име, бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 29.9.2017 г. между Б. и и ищеца и приложение № 1.1 към
него от 09.02.2018 г. По силата им вземането било прехвърлено в полза на ищеца
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно договора за
стоков кредит, кредиторът го отпуснал в размер на 1518.18 лева за
закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, които били продавани от Т., както и
за сключване чрез Б. на застраховка. Сумата на кредита, която била предоставена
за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоявала еднократно, безкасово
по сметка на търговеца Т.. А сумата, която била предоставена за финансирането
на застраховката, се усвоявала еднократно, безкасово по сметка, посочена от застрахователите.
Кредитът следвало да бъде върнат на 30-месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, 29 от които били в размер на 75.66 лева, а остатъкът в размер
на 21.53 лева се дължал с последната вноска съгласно уговорения между страните
погасителен план. В чл. 6 от процесния договор за кредит страните уговорили
фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 33.83 %
годишно или 0.0940 % на ден. Било видно от подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение, че начислената и непогасена договорна лихва от 07.01.2017
г. до 09.02.2018 г. била 287.25 лева. Ответницата била преустановила плащанията
по кредита на 01.08.2017 г., а съгласно чл. 12.1. от ОУ, при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
ставал предсрочно изискуем. В случая предсрочната изискуемост била обявена на
28.02.2018 г. Ответницата дължала на основание чл. 12 от ОУ и чл. 86 ЗЗД и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се
начислявала за всеки ден забава от 01.08.2017 г., което било датата на
преустановяване на вноските по кредита, до 26.05.2018 г., което било датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, в размер
на 44.14 лева, както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
дължимите суми. Към датата на подаване на заявлението и исковата молба дългът й
бил в общ размер на 1610.11 лева, от които главница 1278.72 лева, договорна
лихва 287.25 лева от датата на първа вноска 07.01.2017 г. до 09.02.2018 г.,
което било датата на сключване на цесията, и мораторна лихва върху непогасената
главница 44.14 лева за периода от преустановяване на вноските по кредита на 01.08.2017
г. до 26.05.2018 г., което било дата на подаване на заявлението в съда.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата
от 1278.72 лева за главница от невърнат кредит по договор за стоков кредит №
235722/24.12.2016 г., с 287.25 лева договорна лихва от 07.01.2017 г. до 09.02.2018
г., с 44.14 лева лихва за забава от 01.08.2017 г. до 26.05.2018 г. и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за
които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д № 2921 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответницата заема
становище, че предявеният иск бил допустим, но неоснователен, като го оспорвал
изцяло по основание и размер. От изложените в исковата молба обстоятелства се
налагал извода, че съдът бил сезиран с искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД и вр. с чл. 86 ЗЗД, които били установителни и имали за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, за което била за издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 2921/2018 г. на СтРС, съществувало. В тежест на ищеца било да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, обстоятелства, от които произтичали
вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК - сключването на договора за
цесия, по силата на който му било прехвърлено вземането срещу ответницата, че
това прехвърляне й било съобщено, че бил налице договор за заем между нея и цедента,
параметрите му, че заемодателят предоставил заемната сума, кога, че ответницата
се била задължила да я върне, кога, също и претенциите си за установяване
дължимостта на договорна лихва - по размер и период, лихва за забава - по
размер и период, и неустойка - по основание, нарушаване на договорните
задължения от ответницата, и размер. Искът за съществуване на вземане с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК бил предявен в законоустановения месечен
срок и бил допустим. За ищеца - кредитор бил налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2921/2018 г. на PC Стара Загора била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. От събраните доказателства
безспорно се доказвало, че между страните бил налице договор за заем, по който
ответницата получила исковата сума и се била задължила да я върне ведно с
възнаградителна лихва. В исковата молба се твърдяло, че сумата по кредита била
обявена за предсрочно изискуема на 28.02.2018 г. Нямало данни ответницата да
била уведомявана за това, съгласно трайната практика на ВКС. Оспорвал горния
факт. Предсрочната изискуемост не била настъпила, съответно ответницата не дължала
връщане на цялата заемна сума и начислените й наказателни лихви. Оспорвал
размера на исковата претенция за лихви. Клаузите от договора в тази насока били
нищожни, поради противоречие със ЗЗП. Ищецът основавал активната си
материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 29.09.2017 г., ведно с приложение към него. Нямало данни да
било прехвърлено конкретното вземане, предмет на исковата молба. Съгласно чл. 99 ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът
или естеството му не допускали това. Предишният кредитор бил длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо трети лица и
длъжника от деня, когато бъдело съобщено на последния от предишния кредитор. По
делото било налице изрично пълномощно, с което ищецът - цесионер бил
упълномощен от цедента и предишен кредитор, от негово име писмено да уведомял
длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит към рамков
договор за цесия. Това упълномощаване по принцип не противоречало на целта на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В случая обаче не се доказвало цесионерът да имал
пълномощия за уведомяване за настъпилата цесия по конкретното вземане, което
било предмет на прехвърляне по друго допълнително споразумение. От представените
по делото доказателства ставало ясно, че цесионерът въобще не бил изпратил
съобщение за извършената цесия преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Едва
след образуване на настоящото дело, особеният представител на ответницата
получил уведомленията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, които били приложени към исковата
молба, но спрямо него следвало да се отчете особеното му процесуално положение.
Процесуалното представителство можело да произтича от закона /в случаите на
изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството
чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.
47, ал. 6 ГПК/, не било законово, тъй като произтичало от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки, в който смисъл била т. 6 ТР
6-2013-ОСГТК. Назначеният от съда особен представител не упражнявал свои
процесуални права, а тези на страната, която представлявал, в която насока
посочвал т. 7 от ТР № 6-2013-ОСГТК, от което следвало, че особеният
представител не бил нито законов, нито договорен представител и не можел да
приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно било уведомяването
на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключения договор за
цесия. Също така особеният представител не бил в състояние да осъществи
контакти с ответницата и поради това последната като длъжник не можела да се
счита за уведомена за цесията чрез особения представител. Поради това, до
фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се било стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител на ответницата не
можело да се приравни на надлежното й уведомяване, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. В този смисъл била и посочената в отговора съдебна практика. Ищецът
не се бил явявал кредитор на ответницата. Поради това предявените искове за
съществуване на вземания с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 2, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, били неоснователни и
като такива моли да бъдели отхвърлени.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй
като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните
вземания, а ответницата носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в отговора на особения й представител, тъй като на тях
са основани възраженията за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: уведомление
до ответницата; договор за стоков кредит № 235722/24.12.2016 г. с погасителен
план, Общи условия към договора и служебен бон от 24.12.2016 г.; рамков договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г.; писмо до ищеца от Б..
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 2921
по описа за
НАЗНАЧАВА
служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, в счетоводството на ищеца и цедента, и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси поставени към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото
определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис
от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния
документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще
загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 30.10.2019 г. от 10.50
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответницата. За тази дата да се призове и вещото лице след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на
експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: