РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Добрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230102780 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.207
ал.1 т.1 от Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на „ДЮ - ТЕРМ”ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“***“ №***, представлявано
от управителя Ю. К. Д., чрез процесуалния представител адвокат М. Г. с адрес
за призоваване гр. Добрич, ул.“***“ №***, срещу Д. В. Д. с ЕГН **********
от гр. Добрич, ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** по чл.422 във връзка с чл.415 от
ГПК във връзка с чл.207 ал.1 т.1 от Кодекса на труда за признаването за
установено по отношение на ищеца, че ответникът има следното неплатено
парично задължение към него – за сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин)
лева, представляваща обезщетение за причинени на работодателя
имуществени вреди от работника при изпълнението на трудовите му
задължения, за което е издадена заповед №46/11.03.2021 г. на основание на
чл.210 ал.1 от Кодекса на труда, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (28.06.2021 г.) до
окончателното плащане, както и за направените разноски в настоящото и
1
заповедното производство. В исковата молба и в началото на първото съдебно
заседание се сочи, че ответникът е работил като шофьор на тежкотоварен
автомобил в ищцовото дружество, като на 15.03.2021 г. трудовото му
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие; Д. В. Д. е извършвал
курсове извън страната и предвид характера на изпълняваните трудови
задължения е имал качеството на материално отговорно лице; през месец
септември 2020 година ответникът е трябвало да натовари стока в Испания и
да я разтовари във Франция; шофьорът е отговарял за натоварването на
стоката като представител на фирмата - превозвач, а при пристигането до
местоназначението във Франция получателят на товара е отказал да го
приеме, тъй като пакетите са се били разместили и натоварването не е
съответствало на спецификацията на продукта; наложило се е връщането на
товара в Испания и пренатоварването за сметка на ищцовото дружество, за
което е заплатена сумата от 2031.90 евро по фактура от 30.01.2021 г., 200 евро
разноски по упълномощаването на адвокат и 115 лева за извършени езикови
преводи на документация; отговорността е за това, че Д. В. Д. при
изпълнението на трудовите си задължения е присъствал на натоварването на
стоката в Испания и не е дал необходимите указания, инструкции и
разпореждания точно как да бъде натоварена стоката; това е причината
впоследствие при пристигането на автомобила в мястото на разтоварване
приемащата фирма да откаже да я разтовари поради нейното неправилно
натоварване; ответникът отговаря спрямо работодателя в размера на вредата,
но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение, т.е. отговорността му е ограничена до сумата от 2700 лева;
настоява за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника, в
който се сочи, че предявеният иск е недопустим и неоснователен; не е
изпълнена процедурата по чл.210 ал.1 от Кодекса на труда поради
несвоевременното издаване на заповедта и нейното непредставяне на
ответника, поради което производството трябва да бъде прекратено; прави
възражение за изтекла погасителна давност заради започването на
производството след изтичането на едномесечния срок по Кодекса на труда;
изцяло оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства;
ответникът многократно е казвал на своя работодател, че няма никакво право
2
и възможност да контролира процеса на товарене; не знае какви технологии
се прилагат в Испания при товарене и във Франция при разтоварване; затова
работникът стриктно е изпълнил задължението си да провери единствено
здравото закрепване на стоката и я е транспортирал успешно; при доставянето
на товара във Франция не е имало никакви претенции към шофьора или вида
и състоянието на товара; претенциите са били свързани с технологични
изисквания за начина на товарене във връзка с по-лекото разтоварване
впоследствие, за което той не носи отговорност; оспорва заплащането от
страна на ищеца на търсените суми, както и че те имат връзка с негово
виновно поведение; длъжността на ответника „шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“ не ангажира имуществената му отговорност на
основание на чл.203 ал.1 от Кодекса на труда, тъй като същият не е заемал
материално – отчетническа длъжност; оспорва наличието на който и да е от
елементите на пълната или ограничена имуществена отговорност на
работника; настоява за отхвърлянето на иска и присъждането на сторените
разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своите
процесуални представители е заявил, че предявеният иск е доказан в хода на
съдебното производство; ответникът е получавал стоки и е трябвало да ги
пази, поради което в съответствие с практиката на ВКС е бил материално
отговорно лице; при осъществяването на своите трудови задължения
ответникът е проявил небрежност и не е изпълнил своите трудови задължения
в пълен обем, като не е положил дължимата грижа; Д. В. Д. не е укрепил
товара, което е довело до отказа на приемащата страна да го разтовари и до
претърпяна от ищеца вреда, изразяваща се в заплатени от него суми за новото
натоварване на стоката и други разноски във връзка с уреждането на
проблема; искът трябва да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
В последното съдебното заседание и писмената си защита ответникът е
посочил, че ищцовата претенция е неоснователна; няма доказателства за
изпълнението на процедурата по чл.210 ал.1 от Кодекса на труда; с отговора
на исковата молба е направил и възражение за настъпила погасителна
давност; Д. В. Д. не е заемал отчетническа дейност; от приетите в последното
съдебно заседание писмени доказателства става ясно, че 4-5 месеца след
извършения превоз ищцовото дружество е продължило да твърди пред своите
3
испански контрагенти, че не може да се вмени във вина на шофьора някаква
небрежност или друго действие, за което той да носи отговорност; в тази
връзка се цитира действащото испанско законодателство и европейска
директива във връзка с пандемичната обстановка, която ограничава
присъствието на шофьора по време на товаренето; шофьорът няма езикови
познания и няма как да осъществи контрол или да нарежда по какъв начин да
стане товаренето; има различия между товаренето във Франция и Испания;
няма установени действия на шофьора, които той е трябвало да извърши, а не
ги е извършил; не се доказва провеждането на рекламационно производство и
наличието на основания за воденето на настоящото дело; оспорва, че
ищцовото дружество е заплатило твърдяните от него суми, както и причинно
– следствената им връзка с процесния случай; настоява за отхвърлянето на
предявения иск и присъждането на сторените разноски в установителното и
заповедното производство.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Искът по настоящия трудов спор за осъществяване на ограничена
имуществена отговорност на работника е предявен извън посочения в чл.358
ал.1 т.1 от Кодекса на труда 1-месечен срок. Сроковете по чл.358 от Кодекса
на труда са давностни, а не преклузивни, поради което съдът не следи
служебно за спазването им и ги съобразява само при релевирано от ответника
възражение. Изтичането на давностния срок е основание за отхвърлянето на
иска. В настоящия случай давностният срок по чл.358 ал.1 т.1 от Кодекса на
труда започва да тече не по-късно от деня след прекратяването на трудовото
правоотношение, който е 16.03.2021 г. Заявлението по чл.410 от ГПК, с което
ищецът отправя претенцията си за осъществяването на ограничената
имуществена отговорност, е депозирано в регистратурата на ДРС на
28.06.2021 г., т.е. значително време след изтичането на едномесечния срок по
чл.358 ал.1 т.1 от Кодекса на труда. С отговора на исковата молба ответникът
е релевирал основателно възражение за изтекла погасителна давност, поради
което предявеният иск трябва да бъде отхвърлен. Независимо от посоченото
4
следва да се отбележи, че в рамките на проведеното съдебно производство
искът е останал недоказан – не са ангажирани доказателства както за връзката
между издадената 4 месеца по-късно фактура (на испански език с превод на
български език - на лист 53 – 54 от делото; оригиналът на испански език няма
подпис и печат; освен това в нея е посочено, че част от заплатената сума в
размер на 1100 евро е за подмяна на стоки, без ищецът да е въвел възникнала
необходимост от такава подмяна като основание за предявената претенция) и
процесния случай, така и за връзката му с намиращото се на лист 52 от делото
платежно нареждане за внесен адвокатски хонорар (също без подпис и печат).
При отхвърлянето на предявения иск и на основание на чл.78 от ГПК на Д.
В. Д. трябва да бъдат присъдени сторените разноски – заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съгласно представения договор
за правна защита и съдействие в размер на 400 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото производство в размер на 520 лева (с оглед на
размера на предявения иск, както и проведените 3 съдебни заседания
размерът му е по-нисък от минималния съгласно чл.7 ал.9 във връзка с чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.207 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЮ - ТЕРМ”ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“***“ №***, представлявано
от управителя Ю. К. Д., срещу Д. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ул.“***“ №***, ет.***, ап.*** иск за признаването за установено по
отношение на ищеца, че ответникът има следното неплатено парично
задължение към него (за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №674/30.06.2021 г. по частно гр. дело №2033/2021 г. по описа на
ДРС) – за сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева, представляваща
обезщетение за причинени на работодателя имуществени вреди от работника
при изпълнението на трудовите му задължения, за което е издадена заповед
5
№46/11.03.2021 г. на основание на чл.210 ал.1 от Кодекса на труда, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410
от ГПК (28.06.2021 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЮ - ТЕРМ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“***“ №***, представлявано от управителя Ю. К.
Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“
№***, ет.***, ап.*** направените разноски по частно гр. дело №2033/2021 г.
по описа на ДРС в размер на 400 (четиристотин) лева и сторените разноски по
гр. дело №2780/2021 г. по описа на ДРС в размер на 520 (петстотин и
двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6