Разпореждане по дело №646/2007 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производсвото е образувано по подадена въззивна жалба от Б. С. Р. против решение № 6307/10.8.2015 г., постановено по гр.д. 1184 по описа за 2015 г . на РС-Благоевград, с което са отхъврлени предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1 ,т.т. 1-3 от КТ.

Сочи се от жалбоподателката, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Според нея доводите и съображенията, които е изложил първоинстанционният съд, не могат да обосноват наличието на характер на договора от 24.02.2015 г. като договор за управление, а не като трудов договор. В тази насока е посочила, че не е съгласна с проектната обосновка на мотивите на първоинстанционния акт. В подкрепа на тезата си посочва, че договорът за възлагане и управление на дружеството е уреден в ТЗ и следва да бъде определен като договор на гражданското право, с който дееспособно физическо лице поема задължение да управлява и представлява дружеството. Този гражданскоправен характер на договора му позволява по отношение на него да се прилагат гражданските закони и преди всичко ЗЗД. Затова сочи, че следва да се счете, че предприятие, което сключва договор за управление с управител е само този търговец или стопанско предприятие, което има за основна задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. РС за да счете, че договорът е за управление, е приел, че възнаграждението на директора, съгласно чл. 3 от договора, се определяло и било в зависимост от стопанските резултати, което е невярно, тъй като то не е нито в пряка, нито в косвена зависимост от постигането на каквито и да било стопански резултати, а е в пряка зависимост от нормативни документи. Доводът на първоинстанционния съд, според който директорът е поел да изготвя годишен финансов план, който е приравнен на изготвяне на бизнес задача, също е незаконосъобразен, тъй като характерът на приложения финансов план е на годишен бюджет – баланс, каквито се изготвят от всяко предприятие. Затова твърди, че процесният договор съдържа елементи на трудов договор и не носи белезите на договор за възлагане на управление по смисъла на закона. Ето защо моли да се отмени първоинстанционното решение и да се уважат всички предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

В отговора на жалбата се твърди, че същата е неоснователна, че правилни и обосновани са изводите на съда, че държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите са предприятия, които имат за задача постигане на стопански резултат и по отношение на тях е приложима нормата на чл. 328, ал. 2 КТ. Сочат, че съдът правилно е приел, че процесният договор има характер на договор за управление. Оспорват доводът, изложен в жалбата, че възнаграждението според договора се определя като трудово. Твърди се, че директорът е поел задължение да изготви годишен финансов план и такъв е представен и утвърден, още повече, че в Закона за горите изрично е предвидено сключването на такъв договор за управление между Министъра на земеделието и храните и директора на предприятието. Сочи се още, че положителният финансов резултат пряко влияе върху възнаграждението на директора и че за изпълнението на задълженията по този договор се внася гаранция, при неизпълнение са налице уговорени неустойки, което обосновава и възможността за едностранно прекратяване на договора за управление от страна на министъра. Необосновани, според въззиваемия, са възраженията, че приобщеният финансов план има характер на годишен бюджет. В тази връзка се твърди, че извън необходимостта договорът за управление да съдържа бизнес задача, задачите и конкретните икономически показатели за управителя могат да бъдат поставени и в други актове извън договора за управление, но при наличие на връзка помежду им. Затова счита, че процесният договор е типичен договора за управление, който отчита спецификата и характера на дейността на държавното предприятие. Затова счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок. Постановеното решение е валидно и допустимо. С него РС е отхвърлил като неоснователни предявените от Б. Р. против „Югозападно държавно предприятие” ДП искове за признаване на уволнението й за незаконно и за отмяна на заповедта на директора за прекратяването му; за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност – началник отдел „Финансов”-главен счетоводител и за заплащането й на сумата от 19 620 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 16.4.3015 г. до 16.10.2015 г.

Видно е, че със заповед № ТД-2/16.4.2015 г. на директора на „ЮЗДП” ДП, Б. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на основание чл. 171, ал. 1 от Закона за горите договор за управление № РД 58-8/24.2.2015 г. с министъра на земеделието и храните за възлагане управлението и представителството на „ЮЗДП” ДП, Б. е прекратено трудовото правоотношение на Б. Р., заемаща длъжността началник отдел „Финанси” главен счетоводител в предприятието. Видно е, че със сключения на 24.2.2015 г. договор за управление министъра на земеделието и храните е възложил на директора на „ЮЗДП” ДП управлението и представителството на предприятието, което да става в съответствие с действащото законодателство, решениета на министъра, на УС на предприятието - в рамките на правомощията му за срок от 5 години.

Спорния въпрос по делото е : дали договорът за управление, който е предвиден от законодателя в чл. 171, ал. 1 от ЗГ да сключва министърът на земеделието и храните с директорите на държавните предприятия е уреден като договор за управление по см. на чл. 328, ал. 2 от КТ, при наличието на който служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнявани в срок от 9 месеца от сключването му. Първоинстанционният съд е приел, че договорът е такъв.

Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определена с него бизнес програма. При преценка дали един договор е с такъв характер следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел. Това се критериите визирани в решение по чл. 290 от ГПК на ВКС № 718/21.10.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г. въз основа на които преценени в съответствие с нормите на отменения ЗГ е прието от ВКС, че уредените в закона правомощия на директорите на ДГС се свеждат до представителство, ръководство, изготвяне на докладни, планове и отчети, … въз основа на което е приел, че с договора не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма. Характерно за този договор, сочи ВКС в друго решение – № 101/8.3.2012 г. по гр.д. № 728/11 г. е, че възложните с него действия за управление на търговско дружество са свързани с определена от доверителя бизнеспрограма, която съдържа конкретни икономически показатели, чието изпъление органите на управление следва да осигурят като: рентабилност, производителност, обем на продажбите, печалба, намаляване на загубите, разработване на нови пазари и др. като по отношение на същите намират приложение разпоредбите на договора за поръчка чл. 280 и сл. ЗЗД. Затова еприето от ВКС, че нормата чл. 328, ал. 2 КТ не намира приложение в сферата на държавната администрация.

Настоящият състав споделя изцяло тезата на РС, че сключваните договори за управление на основание чл. 171, ал. 1 от новия ЗГ между министърът на земеделието и храните с директорите на държавните предприятия е уреден като договор за управление по см. на чл. 328, ал. 2 от КТ. Изричното предвиждане на сключване на договор именно за управление и предвид характера на уредените правомощия в чл. 172 от ЗГ на директора на държавното предприятие не само да представлява предприятието, но и да ръководи цялостната му дейност /т. 2/; да сключва:договори за възлагане изработването на горскостопанските планове за горските територии - държавна собственост;: договори за дейностите, извършвани от централното управление на държавното предприятие; дългосрочни договори по ЗГ и ЗЛОД /т. 3/; договори за управление с директорите на териториалните поделения /т. 4/; да предлага на управителния съвет проект на годишен финансов план и годишен финансов отчет на държавното предприятие /т. 5/; да утвърждава финансовите планове на териториалните поделения на държавното предприятие /т. 6/; да носи отговорност и упражнява контрол опазване имуществото на държавното предприятие и на териториалните поделения на държавното предприятие и др. сочат, че на директора се възлага управление за постигане на икономически цели.

Фактическите доводи в жалбата, според които месечното възнаграждение на директора в договора е в зависимост от нормативни документи, предвид чл. 3 от договора за управление; че в конкретния договор е уговорено годишен платен и неплатен отпуски и др. характерни за трудовите договори клаузи, според въззивния съд са правилни, тъй като съответстват на съдържанието на клаузи от договора за управление. Наличието обаче на такива, които очевидно са характерни за работа по трудово правоотношение не го определят като трудов договор, защото с него е възложено от министъра директорът да постигне определен икономически резултат– да повиши рентабилността на предприятието, печалбите, израз на което са нормативно уредените правомощия в чл. 172 ЗГ. А по отношение на договореното определяне на възнаграждението следва да се има предвид, че то съответства на чл. 175, ал. 1 от ЗГ,който изрично постановява условията и реда на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163/каквото предприятие е ответника ЮЗДП/, както и в техните териториални поделения, да се определят с наредба на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на труда и социалната политика; като ал. 3 на същата разпоредба обвързва формирането на средствата за работна заплата в териториалните поделения на държавното предприятие в зависимост от финансовия резултат от дейността на държавното предприятие и от изпълнението на дейностите в конкретното поделение. Затова несъстоятелно се твърди, че възнагражението на управителя не е в каквато и да е пряка или косвена зависимост от постигане на стопански резултати от предприятието. В тази насока съдът съобрази и чл. 176 ЗГ , според който

средства за осъществяване дейността на централните управления на държавните предприятия и на техните териториални поделения се набират от следните приходи: средства от продажба на дървесина, горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, платената цена за извършване на паша в горските територии - държавна собственост; средства от предоставяне на услуги и от сключени договори; средства от продажба и отдаване под наем на недвижими имоти и движими вещи - собственост на предприятието или предоставени му за управление; средства от отдаване под аренда и под наем на горски територии - държавна собственост; средства от продажба на горски репродуктивни материали и недървесни горски продукти, добити от горски територии - държавна собственост; приходи от други дейности, незабранени от закона. Очевидно е, че постъпват финансови средства/приходи от управляваната от директора дейност, които следва да се разходват в съответствие с чл. 177 от ЗГ.

ОТ друга страна съжденията в жалбата спрямо представения по делото финансов план, който според жалбоподателката има характер на годишен бюджет-баланс каквито се изготвят във всяко едно предприятие и не е бизнеспрограма, не могат да се споделят, доколкото преценката която се дължи от съда е дали договорът е уреден като такъв от законодателя в ЗГ, а не дали представения бизнес план отговаря на изискванията на ЗГ и изпълнява тези функции, тъй като в противен случай се стига до недопустимо оспорване и извън предмата на спора дали същестуващото правоотношение между министъра и директора съответства на уреждащото го от Закона на горите съдържание. Основните правомощия на директора произтичат от закона и от факта на назначаването му след проведен конкурс.

В определение № 1146/14.10.2014 г. ВКС изрично сочи, че решение № 718/21.10.2010 г. по гр.д. № 67/2010 г. /на което се позовава жалбоподателката по настоящото дело в подкрепа на тезата си/ не намира приложение при сегашния режим на ЗГ предвиждащ изрично сключване на договор за управление. С определение № 313/27.4.2012 по ч.гр.д. № 261/2012 г. ВКС по въпроса предмет на настоящия спор е посочил, че няма пречка когато отделен закон изрично урежда като напр. ЗГ да бъде сключен договор за управление на държавна или общинско предприятие, на което е предоставена държавна или общинска собственост, тъй като тези предприятия имат стопански цели, макар и да са създадени за задоволяване на някаква обществена потребност. По изложените съображения за несъстоятелност на доводите в жалбата, които да рефлектират върху крайния резултат постановен от РС за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта решението следва да се потвърди. То следва да се потвърди и по отношение на отхвърлянето на исковете по чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението и по чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение, за времето от през което е останала без работа в продължение на 6 месеца, тъй като уважаването на тези два иска е обусловено от основателността на иска за незаконността на уволнението, който иск е отхвърлен.

С оглед изхода на спора на жалбоподателката дължи разноски на въззиваемия за настоящата инстанция. Претендира се сумата от 1800 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, което видно от договора е платено в брой, поради което се присъжда на въззиваемата страна.

Водим от изложеното и на осонавние чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

Потвърждава решение № 6307/10.8.2015 г., постановено по гр.д. 1184 по описа за 2015 г . на РС-Благоевград.

Осъжда Б. С. Р., ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЮГОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРИДПРИЯТИЕ” ДП направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1800 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 29.12.2015г. - деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

Председател: Членове: