Присъда по дело №501/2021 на Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 79/31.05.2022 год. постановена по НОХД № 501/2021 год. по
описа на ЯРС:

ЯРП е предявила обвинение срещу подсъдимия М. Н. Б. за това, че на 15.12.2019
г. около 04.00 часа в гр. Ямбол, на ул.Т., в района на Старата автогара, чрез нанасяне на
удари причинил средна телесна повреда на ЯВ. АТ. АТ. от гр.Ямбол – контузия в
областта на лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване, довела до
затруднения движението на едноименната ръка за срок не по-малко от 1,5-2 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси - престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В хода на производството са приети за съвместно разглеждане предявените от
пострадалия ЯВ. АТ. АТ. против подсъдимия М. Н. Б.
два граждански иска - за присъждане на обезщетение за причинени неимушествени
вреди в размер на 3000 лв. и за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени такива в размер на 1 246.80 лв., ведно със законната лихва върху всяка
от сумите, считано от датата на увреждането – 07.06.2021 г. до окончателното им
изплащане на сумите, като пострадалият е конституиран в качеството на граждански
ищец, съобразно своевременно направеното искане.
В съдебно заседание участващият по делото поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия М. Н. Б., като изразява становище, че обвинението е доказано както
от обективна, така и от субективна страна и пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да бъде отложено от
изтърпяване за изпитателен срок от три години. Относно предявените граждански
искове, прокурорът изразява становище за доказаността им, поради което следва да
бъдат уважени. Подсъдимият следва да бъде осъден и за направените по делото
разноски.
Гражданският ищец ЯВ. АТ. АТ. не участва в съдебното заседание, като се
представлява от редовно упълномощен повереник – адв. С. от АК – гр.Ямбол.
Повереникът пледира за уважаване на предявените граждански искове в
претендирания им размер, като и за присъждане на направените от гражданския ищец
разноски в производството.
Подсъдимият М. Н. Б. участва лично в съдебно заседание и с редовно
упълномощен защитник – адв. С. от АК – гр.Ямбол. Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения за начина на осъществяване на деянието, като не заявява, че
не е удрял пострадалия, а само го е съборил на земята. Защитникът му пледира
подсъдимия да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението срещу него не
доказано, като излага, че обвинението се гради само на показанията на пострадалия и
на неговата приятелка – свид. Ж.В.. Излага съображения, че деянието, извършено от
подсъдимия е случайно събитие, че е извършено при условията на неизбежна отбрана,
както и че извършеното от подсъдимия деяние е по непредпазливост. Относно
предявения граждански иск за неимуществени вреди, повереникът счита, че е
прекомерно завишен, като следва да бъде уважен до сумата от 500 лв., а по отношение
на гражданския иск за имуществени вреди се изразява становище за уважаването му до
сумата в размер на 46 лв., като се оспорват фактури за извършена рехабилитация на
пострадалия, тъй като са били издадени половин година след процесния случай, а и не
е била налице необходимост от провеждане на такава процедура.
1

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.12.2019 г. около 00.30 часа свид. Я.А. и приятелката му – свид. Ж.В.
отишли в бар „Валентин“ в гр.Ямбол. Там престояли до около 03.50 часа, след което
напуснали заведението и пред него наели таксиметров автомобил. Подсъдимият Я.А. и
свид. Ж.В. се качили в таксиметровия автомобил с рег. № ***, с водач подсъдимият
М.Б.. Казали на подсъдимият да ги откара до Старата автогара на ул.Т. в гр.Ямбол.
След като пристигнали до мястото, подсъдимият им казал, че сметката за услугата е
3,30 лв., като не спрял брояча да отчита. Свидетелят Я.А. дал на подсъдимия 10 лв.,
като му предложил и 0,30 лв., за да улесни връщането на рестото, но подсъдимият
отказал. Подсъдимият Б. върнал на свид. Я.А. 6,00 лв. Свидетелят А. поискал от
подсъдимият Б. да му върне и останалата част от рестото в размер на 0,70 лв., но
подсъдимият казал, че таксиметровият апарат продължава да отчита, и отказал да
върне останалата част от рестото, както и да издаде касова бележка на свид. А..
Свидетелят А. и свид. В. излезли от таксиметровия автомобил, като свид. А. отишъл до
вратата на водача на таксиметровия автомобил и отново поискал от подсъдимият да му
върне останалата част от рестото и да му издаде касова бележка. Подсъдимият Б.
излязъл от автомобила и нанесъл удар юмрук по челото на свид. А., след което го
хванал и съборил на земята. Свидетелят А. паднал с лице към земята. Подсъдимият Б.
продължил да нанася удари с юмруци в задната част на глава и по гърба на свид. А.,
който е бил на земята, включително и в областта на раменете му. След нанасянето на
ударите, подсъдимият Б. се качил в автомобила си и потеглил. Свид. Ж.В. помогнала
на пострадалия А. да стане, който си придържал рамото, понеже ръката му била
провиснала. След това пострадалият А. се обадил на телефон 112 и съобщил за
случилото се. На място пристигнали полицейски служители – свидетели А. И. и Е.К.,
на които пострадалия разказал за случилото се. След няколко минути пристигнали и
линейка, която отвела пострадалия в Спешното отделение в гр.Ямбол, където му
наместили рамото.
Видно от заключението и показанията на вещото лице д-р С., изготвило
назначената съдебномедицинска експертиза в резултат на нанесеният побой на Я.А.,
последният е получил следните увреждания: контузия на главата с наличие на
повърхностна, плоска рана с охлузени и неравни ръбове в областта на лявата половина
на мелото с наличие на повърхностни охлузвания на кожата около раната и в посока
към лявото слепоочие, с болезнен травматичен оток на меките черепни обвивки в тази
област; контузия на лявата ръка, в областта на нейната длан с наличие в основата й на
охлузвания на кожата и умерено изразен болезнен травматичен оток на меките тъкани
и контузия в областта на лявата раменна става с клинични и рентгенологични данни за
луксация /изкълчване, пълно разместване на ставните повърхности една спрямо друга/,
наложили репонирането на ставата в болнични условия и имобилизацията й с мака
превръзка тип Дезо. Експертът сочи, че луксацията на лявата раменна става се
получава най-често по индиректен механизъм с транспониране на травмиращата сила
по остана на раменната става. Условия за действието на този механизъм се създават
при падане и инстинктивно подпиране върху терена с изпъната лакътната става ръка. В
конкретния случай този механизъм на получаване на луксацията на лявото рамо се
потвърждава и от увреждането в областта на основата на дланта на лявата ръка, което
най-вероятно се е получило при това подпиране с ръката върху терена при повалянето
на пострадалия върху него. Контузията в областта на лявата раменна става, изразяваща
се в нейното изкълчване е довела до затруднения в движенията на едноименната ръка
2

за срок не по-малък от 1,5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и
стриктно спазване на предписаните имобилизационен, рехабилитационен и
кинезитерапевтичен режими. Останалите увреждания в своята съвкупност са
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
допълнителна колективна съдебномедицинска експертиза от вещите лица д-р С. и д-р
Х. се установява, че е малко вероятно изкълчването на лявата раменна става на
пострадалия Я.А. да се е получило вследствие на рязко движение на ръката, на
замахване с нея. В конкретния случай, най-честият механизъм на получаване на
изкълчването, този на падне върху терена с изпъната в лакътната става ръка се
потвърждава както от неговите характеристики, така и данните от медицинските
документи за контузия, травматичен оток и охлузване на кожата в областта на основата
на дланта на лявата ръка, което най-вероятно е резултат от това подпиране с ръката
върху терена при падането на пострадалия върху него. Експертите сочат, че е малко
вероятно при дърпането на автомобила врата, да настъпи луксация на здрава раменна
става на млад мъж.
От заключението на изготвената комплексна психологично психиатрична
експертиза от вещите лица д-р Ц. – психиатър и Г. А.а – психолог се установява, че
подсъдимият Б. не страда от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично
заведение. Правилно е могъл да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни показанията за тях. Към времето на инцидента е бил вменяем. Не се
констатира склонност към лъжа.
От заключението на изготвената допълнителна комплексна психологично
психиатрична експертиза от вещите лица д-р Ц. – психиатър и Г. А.а – психолог
относно състоянието на подсъдимия Б. е, че липсват драматични,
животозастрашаващи, емоционално наситени и нерядко съдбоносни житейски
феномени, провокиращи действия и поведение, характерни да физиологичния афект .
Също така, от заключението на изготвената допълнителна комплексна
психологично психиатрична експертиза от вещите лица д-р Ц. – психиатър и Г. А.а –
психолог е видно, че подсъдимият Б. към времето на инцидента не е бил в състояние
на уплаха или смущение, породено от конкретните действия на пострадалото лице.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимиятМ. Н. Б.
е неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията
на подсъдимия, показанията на пострадалия Я.А., отчасти от показанията на свид.
А.А., от показанията на свидетелите Ж.В. А. И., Е.К., Ив. и А. А., от заключенията и
показанията на вещите лица, изготвили назначените съдебномедицинска експертиза,
допълнителна колективна съдебномедицинска експертиза, комплексна психологично
психиатрична експертиза и две допълнителни комплексни психологично психиатрични
експертизи, както и от писмените доказателства по делото, които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност са последователни, логични, взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви.
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им относно
твърдението му, че не е удрял пострадалия А., а само го е съборил на земята, тъй като
в тази им част стоят изолирани и неподкрепящи се от останалите доказателства по
делото, а именно показанията както на самия пострадал и свид. Ж.В. – очевидец на
инцидента, от които се установява, че подсъдимият Б. е ударил пострадалия по лицето
3

– челото, след което го е затиснал с тялото и продължил да му нанася удари по главата
и гърба, включително и в областта на раменете. Обстоятелството, че подсъдимият е
нанесъл удари на пострадалия се потвърждава и от отразеното от вещото лице д-р С. в
съдебномедицинската експертиза, че луксацията на лявата раменна става се е получило
при падане и инстинктивното подпиране върху терена с изпъната в лакътната става
ръка вследствие на повалянето на пострадалия от подсъдимия върху терена. Тук от
значение е и физическото състояние на подсъдимия, за което съдът придоби
непосредствено впечатление, който е значително по-едър от пострадалия, за който
също съдът придоби непосредствено впечатление при разпита и натискът, който
подсъдимият е оказал с тялото си, лежейки върху пострадалия и нанасяйки му удари,
който е значително по-слаб от подсъдимия.
Съдът даде вяра изцяло на показанията на показанията на свид. Ж.В. която
макар и в близки приятелски отношения към него момент /към момента на съдебното
заседание не поддържат отношения от около година/ с пострадалия Я.А.
възпроизвежда видяното със случващото се с приятеля й. Начина на получаване на
телесните повреди на пострадалия изцяло кореспондират с показанията на свид. Я.А.
относно механизма на причиняването им. Свид. В. е категорична, че подсъдимият е
ударил пострадалия първо в областта на лицето, след което е паднал на земята. В тази
насока съдът не намери основание да не кредитира показанията на свид. В., въпреки, че
към момента на инцидента е имал връзка с пострадалия, предвид това, че показанията
й са обективни, логични и непротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия Я.А., тъй като са
обективни и са в синхрон с показанията на единствения свидетел очевидец на
инцидента – свид. В., който макар и в приятелски отношения със свид. В. и
състоянието, в което се е намирал възпроизвежда точно случилото се с него.
От своя страна, разпитания в хода на съдебното следствие, по искане на
защитата свидетел А. А. сочи, че „не е видял М. да посегне“, т.е. да нанася удари на
пострадалия, но съдът намира, че показанията му най-малко са заинтересовани, тъй
като са колеги в транспортните услуги с подсъдимия и с тях се цели да не се наказва
подсъдимия. А и от показанията на полицейските служители, посетили мястото на
инцидента не са установени други хора, които да са присъствали на инцидента.
Относно състоянието, в което се е намирал пострадалия Я.А. са налице и
показанията на разпитаните полицейски служители – свидетелите А. И. и Е.К., които
са видели и разговаряли непосредствено след инцидента с пострадалия. Същите заявят,
че пострадалия е изпитвал болка в рамото.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
подсъдимият М. Н. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 15.12.2019 г. около 04.00
часа в гр. Ямбол, на ул.Т., в района на Старата автогара, чрез нанасяне на удари
причинил средна телесна повреда на ЯВ. АТ. АТ. от гр.Ямбол – контузия в областта на
лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване, довела до затруднения
движението на едноименната ръка за срок не по-малко от 1,5-2 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието се установи по безспорен начин от
4

както от обясненията на подсъдимия в кредитираната им част, така и от показанията
пострадалия Я.А. и на свидетелите Ж.В. Е.К., А. И., А. А., които по изложените по-
горе съображения съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, хармонизиращи
помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал – с писмените
доказателства и със заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и
комплексни ППЕ.
От обективна страна се касае за престъпление против личността, тъй като с него
се засягат неприкосновеността на човешката личност и здравето й. Безспорно е, че на
пострадалия Я.А. е била причинена средна телесна повреда, която се установява от
заключението на вещото лице, съставило съдебномедицинската експертиза, а именно
контузия в областта на лявата раменна става, изразяваща се в нейното изкълчване,
довела до затруднения движението на едноименната ръка за срок не по-малко от 1,5-2
месеца при нормален ход на оздравителните процеси, която е била причинена от
подсъдимия чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и гърба,
включително и по раменете на пострадалия Я.А.. Касае се за типично резултатно
престъпление, като за квалифициране на деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК е
необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно
отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на
крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на
детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от
тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на
здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната,
гръдната и коремната кухина. В конкретния случай по безспорен начин се установява,
че пострадалия Я.А. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като средна телесна
повреда, тъй като е причинена контузия на лявата раменна става, довело до нейното
изкълчване, което ще доведе до затруднения движението на едноименната ръка за срок
не по-малко от 1,5-2 месеца. В тази насока съдът възприе изцяло заключенията на
съдебномедицинската и допълнителната колективна експертизи като обосновани,
компетентни и обективно съставени, съобразени изцяло с наличната по делото
медицинска документация и събраните гласни доказателства. Налице е и пряка
причинна връзка между действията на подсъдимия и причинените на пострадалия
телесни увреждания.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Безспорно,
действията му по нанасяне на удари с юмруци по главата на свид. Я.А., вследствие на
което последният е паднал на земята и подсъдимият е продължил да му нанася удари
по тялото и раменете обективират пряко намерението му за нанасяне на увреждания в
тези области. С оглед на горното и предвид възражението на защитника на подсъдимия
съдът прие, че подсъдимият не е действал непредпазливо, тъй като от доказателствата
по делото се установява, че подсъдимият е искал и е допускал настъпването на
общественоопасните последици, а именно да причини увреждане на пострадалия, тъй
като нанасяйки му удари с юмруци по главата – челото е целял да го събори на земята,
като по този начин сломи съпротивата му и е продължил да му нанася удари. За да
стигне до извода, че подсъдимият не е действал непредпазливо, съдът даде вяра на
показанията на самия пострадал и на свид. В., че подсъдимият целенасочено е нанесъл
удари на пострадалия, а така също и изхождайки и от обективните данни по делото.
По тези съображения и възражението, че деянието представлява случайно такова по
смисъла на чл.15 от НК, се преценя като неоснователно.
5

Основавайки се на заключението на вещите лице, изготвили назначената
допълнителна комплексна психологично психиатрична експертиза по отношение на
подсъдимия, което се преценя като обосновано, задълбочено и компетентно, изготвено
е в съответствие с нормативните изисквания и съдържа обстойни и научнообосновани
изводи със съответната мотивировка по отношение на поставените въпроси, съдът
счете, че в случая няма основание за прилагане привилегирования състав на чл.132,
ал.1, т.2 от НК. Експертите са категорични по въпроса, че подсъдимият не се е намирал
в състояние на физиологичен афект.
Обясненията на подсъдимия и на защитата, че подсъдимият е извършил
деянието, за да се защити от поведението на самия пострадал, не обосновават и
приложението на института на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК,
доколкото липсват доказателства, вкл. и показанията на свидетелят-очевидец Ж.В.
пострадалият да е реализирал поведение, насочено непосредствено срещу личността на
подсъдимия. Липсват доказателства и за упражнено от пострадалия физическо насилие
спрямо подсъдимия. По делото не са налице доказателства за отправена тежка обида,
клевета или друго противозаконно действие от пострадалия спрямо подсъдимия, но
само по себе си, наличието на такова поведение, каквото в случая не е налице, не е
достатъчно за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл.132 от
НК. Необходимо е кумулативно с това, от насилието, тежката обида, клеветата или
противозаконното действие да са настъпили тежки последици за подсъдимия или
негови ближни, или поведението му да е създало реална опасност за възникване на
такива последици, а в разглеждания случай не се установи наличието на която и да
било от законовите предпоставки.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия М. Н. Б. престъпление, разпоредбата на чл.129,
ал.1 от Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години. Съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на
четири месеца, като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на
личността му, добрите му характеристични данни, обстоятелството, че дава обяснения
по обвинението, с което в значителна степен допринася за разкриване обективната
истина по делото, както и причините за извършване на деянието, с оглед състоянието
на страх и безпокойство, в което се е намирал. От друга страна, съдът отчете
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се
от характера на засегнатите обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността
на човешкото здраве, степента на засягането им, обстоятелството, че подсъдимият е
упражнил интензивна и неоправдана физическа сила, нанасяйки удари в жизненоважни
части от тялото – в областта на главата и тялото на пострадалия, съдът намери, че на
фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи
отговорността такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и
не сочат за несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца
лишаване от свобода, за да обосноват приложението на чл.55 от НК при определяне на
наказанието, нито обосновават налагане на по-леко по размер наказание. Тъй като
подсъдимият Б. не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода, както
и за поправянето на последния не е наложително да изтърпи наказанието, то съдът
счита, че са налице условията за прилагане на института на условното осъждане. На
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание за
изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
6

Съдът счита, че така наложеното наказание е необходимо и достатъчно за постигане на
целите на наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и преди всичко намира, че
същото ще въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху
подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото.
Тъй като от събраните по делото писмени доказателства – 3 бр. фактури се
установява, че пострадалия А. е направил разходи във връзка с лечението си общо в
размер на 1 246,80 лв., искът за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди съдът уважи изцяло до пълния претендиран размер от 1 246,80 лв.
Съдът намира предявения граждански иск от гражданския ищец ЯВ. АТ. АТ. за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди за основателен,
като го уважи в пълния размер от 3 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е
причинна връзка между извършеното деяние от страна на подсъдимия М. Н. Б. и
причинения престъпен резултат. За да определи размера на неимуществените вреди,
съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Затова съдът взе предвид
всички данни по делото – сериозността на причинените травми, продължителността и
методиката на лечението, периода на възстановяване, като психическите последици от
подобно преживяване далеч не се изчерпват в рамките на самия инцидент и дори в
рамките на физическия оздравителен процес. Поради това, имайки предвид
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на деянието – чрез упражняване
интензивна физическа сила, характера на причинените телесни увреждания, довели до
затруднения движението на едноименната ръка за срок не по-малко от 1,5-2 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси, преживяните от пострадалия значителни
физически и морални страдания и болки. Предвид гореизложеното, съдът прие, че
справедливият размер на обезщетението в случая е 3 000 лв. Основателна е
претенцията на гражданския ищец за присъждане на лихва за забава върху всяка от
сумите, считано от датата на депозиране на заявяване на исковете – 07.06.2021 г.
Съдът осъди подсъдимият М. Н. Б. да заплати в полза на гражданския ищец ЯВ.
АТ. АТ. направените от последния разноски по делото в размер на 740 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото, подсъдимият М. Н. Б. бе осъден да заплати
направените по делото разноски, от които 2 085,60 лв. в приход на републиканския
бюджет по сметката на ОД на МВР – Ямбол, 140 лв. в приход на бюджета на съдебната
власт по сметката на ЯРС и държавна такса съобразно уважените размери на
гражданските искове в размер на 169,87 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по
сметката на ЯРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	79
Дата:	31 май 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия:	Невена Иванова Несторова

Дело:	20212330200501
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 май 2021 г.

Присъда по дело №501/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите