ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 458 19.10.2023 г., гр. Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година, в тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ………..и секретаря ………………разгледа докладваното от
съдия Ивелина Велчева АД № 318/ 2023 г. по описа на Административен съд – Добрич и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Раздел ІІІ от Глава десета на Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба, вх. №1989/12.05.2023 г. на
„Корнер 3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***,
представлявано от И.С. – управител срещу Наредба за реда и условията за
поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Балчик, приета с Решение
на Общински съвет – Балчик № 328 по Протокол № 32 от заседание, проведено на
25.01.2002 г.
С жалбата се настоява, че
оспорената наредба е нищожна изцяло, поради липса на компетентност, а в условие
на евентуалност се претендира отмяна на следните ѝ разпоредби: чл. 1; чл. 2, ал. 1; чл.2, ал. 2, чл. 2, ал. 4; чл. 3, ал.1; чл. 3, ал. 1; чл.
3, ал. 2, т. 2; чл. 6; чл. 7, ал. 1; чл. 8; чл. 9; чл. 19; чл. 21; чл. 22; чл.
24; чл. 25; чл. 26; чл. 27 и чл. 28, като незаконосъобразни, противоречащи на
чл. 56 от ЗУТ, чл. 56а от ЗУТ, чл. 57 от ЗУТ, чл. 57а от ЗУТ, §5, т. 80 и т. 81
от ДР на ЗУТ.
Релевира се, че оспорената наредба пряко и
непосредствено засяга правата и интересите на жалбоподателя, като причинява
неблагоприятни правни последици в правната му сфера по съображения, че
жалбоподателят е носител на правото на собственост върху преместваем обект (заведение
за обществено хранене „Сол и пипер“), поставен в югозападната част на
ПИ02508.7.401 по КККР на к.з. Двореца, град Балчик, актуван с Акт за държавна собственост
№ 5457/ 28.07.2016 г., а със Заповед № 1419/10.11.2022 г. на кмета на Община
Балчик е разпоредено премахване на заведението като незаконно поставен
преместваем обект. В мотивите на заповедта е констатирано от оспорващия, като е
отбелязано, че за поставянето на обекта има издадени Схема за разполагане на
преместваем обект, съгласувана с Министерството на културата и Разрешение № 17/
24.04.2017 г. на главния архитект на община Балчик, по чл. 56 от ЗУТ, което е
загубило правно действие поради изтичане на неговия срок, който е три години, в
съответствие с Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми
обекти на територията на Община Балчик, приета с Решение № 328 на Общински
съвет – Балчик по Протокол №32/25.01.2002 г.
Независимо от горното, жалбоподателят заявява, че
дружеството е с трайни търговски интереси, насочени в предоставянето на ресторантьорски
услуги в района на северното Черноморие и в частност, в района на община Балчик,
включително чрез изграждане на преместваеми обекти, с цел осъществяване на
търговска дейност, както и използване на преместваеми обекти с
рекламно-информационни цели. Издаването на бъдещи разрешения за поставяне на
преместваеми обекти, в каквато насока са бизнес плановете на дружеството, се
определя като опорочено, при условие че същото е на основание нищожна Наредба
за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на
Община Балчик.
Предмет на оспорване в това производство е
подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 във връзка с чл. 185, ал.1
от Административно-процесуалния кодекс,
поради това че съдържащите се в него норми се отнасят до неограничен
брой лица и имат многократно правно действие. Според нормата на чл. 186, ал. 1
от Административно-процесуалния кодекс право да оспорят подзаконов нормативен
акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той
поражда задължения.
В доктрината се приема, че допустимостта на
производството е обусловено от наличието на личен, пряк и непосредствен правен
интерес за лицето от обжалване на процесния подзаконов нормативен акт. Така за
да е налице пряк интерес, е необходимо със самото отменяване на оспорения
административен нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или
настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице
действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес
предполага юридическо лице да има право на жалба само в защита на своите
субективни права, свободи и законни интереси, а не на други лица. Правният
интерес е непосредствен, когато оспореният нормативен административен акт
засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права
или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от
категорията на абсолютните процесуални предпоставки за подаване на жалба и
подлежи на доказване от оспорващия. Липсата му има за правна последица
недопустимост на жалбата.( Определение
№ 13999 от 20.11.2017 г. по адм. д. № 12395/2017 г., ІV отд. на ВАС)
В този смисъл бъдещите търговски планове на
жалбоподателя, със седалище в град София, в района на община Балчик не могат да
се определят като пряк и непосредствен правен интерес от водене на процеса. Това
е така, защото не е налице засягане на съществуващи, възникнали от конкретни правоотношения,
права. Липсват също така наведени твърдения и събрани доказателства по делото,
преди да е поставен собствения на дружеството преместваем обект с Разрешение за
поставяне № 17/ 24.04.2017 г. на главния архитект на община Балчик, той да е
осъществявал търговска дейност на територията на тази община, което има за
последица недоказаност на твърдените от „Корнер 3“ ЕООД трайни търговски
отношения на територията на община Балчик.
Друг аргумент за постановяване на настоящия
съдебен акт е наложилата се съдебната практика, където е застъпено становището, че при липсата на трайна връзка на лицето със
съответното населено място не се доказва пряк и непосредствен правен интерес за
обжалване на нормативен акт, с териториален обхват за същото населено място, ( Определение № 9531 от 21.09.2021 г. по адм.
д. № 8876/2021 г. на Върховния административен съд, Решение № 7002 от
10.05.2019 г. по адм. д. № 13369/2017 г. на Върховния административен съд и др.), където трайната връзка предполага доказано легитимно състояние. В
настоящия случаи жалбоподателят е със седалище в гр. София.
Що се отнася до възникналите правоотношения във
връзка с поставяне на преместваемия обект, следва да се отбележи, че
атакуваният подзаконов нормативен акт към момента на подаване на жалбата не може
да се приеме, че отменя, изменя или ограничава непосредствено права, както и че
създава за лицето задължения. В процесната хипотеза не са налице и не могат да
възникват никакви евентуални неблагоприятни последици, които биха могли да
бъдат премахнати чрез претендираната отмяна на обжалваната наредба. Както се твърди
от лицето, възникнали са и са реализирани правата му за поставяне на собствения
му преместваем обект за ресторантьорски цели. Конкретното правоотношение няма
данни да е продължено след установения срок в атакуваната наредба. Обстоятелството,
че лицето държи обекта не може да се квалифицира като същото правоотношение.
В съответствие с мотивите на конституционно дело
№4/2019 г. съдът счита, че евентуалното отменяне на атакуваната наредба или
обявяването ѝ за нищожна няма да има ефект и да се разпростре върху вече
уредени от наредбата по окончателен начин правоотношения, тъй като тя не
въздейства пряко върху тях.
Нововъзникнали са вече други правоотношения, във
връзка със Заповед № 1419/10.11.2022 г. на кмета на Община Балчик, които подлежат
на регламентация в друг нормативен акт.
Всичко изложено налага извода относно липсата у
жалбоподателя на личен и непосредствен интерес от водене на процеса. Като
последица след отмяна хода на делото по същество на спора, поради липсата на
положителна процесуална предпоставка, производството следва да се прекрати като
недопустимо.
Водим от гореизложените съображения, Административен съд-Добрич, тричленен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение, с което е даден ход на делото по същество на
спора в открито съдебно заседание на 19.09.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. №1989/12.05.2023 г. на „Корнер 3“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от И.С. – управител
срещу Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на
територията на Община Балчик, приета с Решение на Общински съвет – Балчик № 328
по Протокол № 32 от заседание, проведено на 25.01.2002 г., с която се настоява
за прогласяване на нейната нищожност, поради липса на компетентност, а в
условие на евентуалност се претендира отмяна на следните разпоредби от
наредбата: чл. 1; чл. 2, ал. 1; чл.2, ал. 2,
чл. 2, ал. 4; чл. 3, ал.1; чл. 3, ал. 1; чл. 3, ал. 2, т. 2; чл. 6; чл.
7, ал. 1; чл. 8; чл. 9; чл. 19; чл. 21; чл. 22; чл. 24; чл. 25; чл. 26; чл. 27
и чл. 28.
ПРЕКРАТЯВА производството адм.д. №318/2023 г. по описа на Административен
съд-Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: