№…………………….../………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1001 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба вх. № 7535/28.01.2020г. от В.Д.Д.,
чрез адв. Ив.В., против решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на
30-ти състав
в частта, в която му е
определен режим за осъществяване на лични контакти с детето Д.В.Д.,
ЕГН**********, както следва:
1. Всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота с преспиване до 18ч. в
неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск;
2.
Всяка Коледна ваканция и всяка Пролетна ваканция на всяка четна година първите
пет дни, а на всяка нечетна година —вторите пет дни и обратното всяка нечетна
година първите пет дни ще е при майката, а вторите пет дни ще е при бащата,
като ако времето през това време не се прилага режимът по т.1.
3. На рождения ден на детето – първи март на четна
година детето ще е при баща си от 10:00
часа до 18:00 часа.
4. На рождения ден на бащата – 14
ноември считано от 10:00 часа на 14 ноември до 10:00 часа на 15 ноември.
5. На рождения ден на майката – 16
октомври детето ще е при нея, като ако този ден съвпада с режима на бащата, то
той няма да се упражнява, а бащата ще взима детето през следващите се събота и
неделя;
в частта, в която е осъден на осн.
чл. 143 от СК да заплаща в полза на детето Д.В.Д., ЕГН**********,
чрез неговата майка и законна представителка П.Д.Б. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 190,00лв., считано от 01.06.2019 г. и
дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно
основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката и
в частта, в която е осъден на осн. чл. 149 от СК, да заплати в полза на
детето Д.В.Д.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка П.Д.Б. ЕГН **********
издръжка за периода от 01.07.2018 г.
до 30.05.2019 г. в размер на 697,10 лв.
Считайки
обжалваното решение за неправилно, понеже не са обсъдени голяма част от
изложените факти и доказателства. Необосновано е прието ,че е в състояние да
предоставя месечна издръжка от 190.00лв., вместо тази в законово определения
минимум от 152.50лв. Няма основание и за миналия период да бъде определен същия
размер на издръжката на детето от 190.00лв., когато нуждите му са били
по-малки, а не е приспаднати всички
заплатени от него суми, за които е представил доказателства. Определеният от съда режим на лични отношения е стеснен, като
следва да има по-широк такъв.
Иска да бъде
определена по иска с правно осн. чл. 143 от СК месечна издръжка за детето Д.в
размер на 152.50лв., като искът с правно осн. чл. 149 от СК бъде отхвърлен,
както и да му бъде определен по-разширен режим на лични отношения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от П.Д.Б., чрез адв. М.А. оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Издръжката за бъдещ и минал момент е съобразена с нуждите на
детето Д.и възможностите на родителите. Режимът на лични отношения е такъв,
какъвто е бил предложен от бащата в отговора на исковата молба и не е имало
спор пред ВРС.
Постъпила е и
въззивна жалба вх. № 16782/26.02.2020г. от В.Д.Д., чрез адв. Ив.В., против
решение № 843/20.02.2020г. на 30-ти състав на ВРС, с което е отстранена
допуснатата от ВРС очевидна фактическа грешка относно размера на издръжката с
правно осн. чл. 149 от СК, като вместо сумата от 697.10лв. се чете сумата от
997.10лв. Обжалваното решение е неправилно. Моли се да бъде отменено.
Постъпил е писмен
отговор от П.Д.Б., чрез адв. М.А., в който моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
Постъпила е и частна
жалба вх. № 1678/26.02.2020г. от В.Д.Д., чрез адв. Ас.Д., против определени №
3034/20.02.2020г., с което е оставена без уважение молбата му с правно осн. ч.
248 от ГПК за изменение на решение № 220/16.01.2020г. в частта за разноските.
С писмен отговор П.Д.Б.,
чрез адв. М.А. оспорва и частната жалба, намирайки я за неоснователна.
ДСП-Варна не подава писмен
отговор на постъпилите жалби, не изпраща представител, не взема становище.
В редовно проведените
о.с.з. въззивникът лично и чрез адв. Ив.В. поддържа становището си, изразено в
пжодаданите жалби, а въззваемата от своя страна и чрез процесуалния си
представител адв. М.Д.-писмените си отговори .
ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба,
уточнена с молба вх. № 44088/18.08.2019г. П.Д.Б., ЕГН ********** ***6, чрез адв. М.А.,
насочена срещу В.Д.Д., ЕГН ********** ***,
излага, че с ответника живели на съпружески начала и на 01.03.2012г. се родила
дъщеря им Д.В.Д.. От 05.06.2018г. заживели разделени, като детето останало при
нея. От раздялата им бащата изпратил издръжка за детето в общ размер на
600.00лв.. Плащанията били нередовни и сумата от 100.00лв. месечно крайно
недостатъчна за отглеждането на детето. То често боледувало и освен нуждата от
храна и облекло се нуждаело от лекарства.
От есента предстояло детето да бъде в първи клас, с което нуждите му още
повече щели да нараснат. Тя работела като маникюристка, но доходите й не
позволявали да покрива всички разходи по салона и наема на помещението,
както и сама да поема нуждите по
отглеждането на Д.. Ответникът работел като шофьор към „Транстриумф“ АД-Варнаи
трудовото му възнаграждение позволявало да заплаща месечна издръжка от
250.00лв. за детето си. Иска да й бъдат
предоставени родителските права, да бъде определено местоживеенето на детето Д.при
нея, а на бащата да бъде определен следния режим на лични отношения с детето: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00ч. в събота до
17.00ч. в неделя, по един месец през лятото, когато тя не ползва годишен
отпуск, както и на втория ден от Коледните и Великденските празници на четна
година, а на нечетна-на първия ден от Коледните и Великденските празници. Иска
още бащата да заплаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 250.00лв. месечно, считано от завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и по
250.00лв. за периода от 01.07.2018г. до датата на подаване на исковата молба
30.05.2019г., т.е. 2750.00лв., но след приспадане на заплатеното за този период
от 600.00лв. или 2150.00лв.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК В.Д.Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. А. Д.,
изказва съгласие родителските права по отношение на детето Д.да бъдат
предодставени за упражняване на майката, като местоживеенето на детето бъде
определено при нея. Счита, че размерът на дължимата от него издръжка следва да
е в минималния размер от 140.00лв. месечно. Той работи в „Транстриумф“ АД, но
на 6 часа, кото доходите му не позволяват да задоволява собствените си нужди и
искания размер на издръжката от 250.00лв. Освен издръжка за детето си от
100.00лв. ежемесечно е заплащал и таксата за детската градина за детето в
размер на 40.00лв.. При осъществяване на режима на лични отношения винаги
купувал дрехи, обувки, играчки, лекарства за Д.. Оспорва твърденията на
майката, че като маникюристка има ниски доходи. Детето няма и допълнителни
нужди, които следва да бъдат задоволени. Продължава да плаща издръжка по
100.00лв месечно. На 19.06.2019г. е заплатил и 30.00лв. за очила на детето.
Изплатил е и кредита на ищцата към БНП „Париба“ в размер на 9892.71лв., както
са се били уговорили, в замяна на което не водят дела помежду си по повод
детето. Иска да му бъде определен по-широк режим на лични отношения с детето,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеце от 10.00ч. в събота до
18.00ч. вд неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск; всяка Коледна ваканция и всяка пролетна ваканция- първите пет
дни на всяка четна година и вторите пет дни на всяка нечетна гидина; всяка
четна година на 03.03., 24.05., и 22.09. и всяка нечетна година на 06.05,
06.09. и на рождения ден на детето 01.03.
ВОС
установи следното от фактическа страна.:
Видно от удостоверение за раждане
на Д.В.Д., р. 01.03.2012г., изд. въз основа на акт за раждане № 101/01.03.2012г
на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, страните по спора-П.Д.
С. /Б./ и В.Д.Д. са нейни родители.
От служебна
бележка № УД-27-184/07.11.2019г., изд. От ОУ „Цар Симеон Първи“-Варна се
установява, че Д.В.Д. е ученичка в първи клас през учебната 2019/2020г.
Майката П.Д.Б.
работи като ЕТ „Дали-12-П. Стойчева“, видно от удостоверение за актуално
състояние-извлечение от ТР и е с основна икономическа дейност-маникюр и
педикюр. Представила е годишната си данъчна декларация за 2018г., според която
осигурителния й доход е в размер на 8582.11лв. Представила е още и отчета на ЕТ
за приходите и разходите за 2018г. Според изисканата от НАП справка, П.Б. е
работила към „Делтакар“ ЕООД и за м.април, м. Май и м. Юни 2018г. и е имала
облагем доход от общо 1084.17лв.
От удостоверение
за сключен брак на 19.05.2019г. се установява, че П.Д. Стойчева е сключила брак
с Борис Илиев Борисов, приемайки фамилно име Б.. Семейството обитава жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „Беласица“, №З6, ет. 1, ап. 1, ползвано при
условията на наем, срещу месечен наем от 350.00лв., видно от договор за наем от
11.12.2018г. За периода от 01.02.2020г. до 01.03.2020г. П.Б. е била в болнични,
според болничен лист за временна неработоспособност № Е20199424597, а на
24.04.2020г. е родила второто си дете си Моника Б.Б.. От 05.06.2020г. до
08.02.2020г., т.е. включително и до приключване на устните състезания по
въззивното дело П.Б. е във временна неработоспособност поради раждане и
майчинство.
Според трудов договор № 135/02.07.2019г.,
сключен с „Транстриумф Груп“ КДА, В.Д. е приел да изпълнява от 03.07.2019г.
длъжността „Шофьор на автобус“с продължителност на работата от 6 часа и основно
месечно възнаграждение от 420.00лв. Според
изисканата от НАП справка обаче се установява, че В.Д. от м.12.2018г. работи в
„Транстриумф“ АД на 8-часов работен ден до м.04.2019г. За периода от
м.04.2019г. до м.06.2019г. е работил на 4-часов работен ден, а за м.05 и м.06.2019г.
–на 8 часов работен ден, а за м. 07.2019г.-на 6-часов работен ден. При работа
на 8 часов работен ден Д. получава средно месечно трудово възнаграждение от
805.67лв. По въззвното дело е представена служебна бележка, изд. от
„Транстриумф“ АД, затова, че в периода на извънредното положение В.Д. е работил
на намалено на 4 часа, работно време, както и за периода на извънредната епидемична
обстановка. Не се установява да име промяна в заеманата от Д. длъжност в
дружеството, както той заявява пред въззивния съд.
В.Д. е представил
доказателство за извършен от него в полза на БНП „Париба“ превод на сумата от
9892.71лв., където като основание е посочено предсрочно погасяване на кредит на
П. С..
Представил е също
така доказателства за платена такса на детска градина 39-„Приказка“ за детето Д.В.Д. за м. юни 2018г., м.юли 2018г. и м. ноември
2018г. в общ размер на 102.94лв. Видно от приложените по първоинстанционното
дело 8бр. разписки, В.Д. е правил преводи за издръжка за Д.Д., чрез нейната
майка П. Стойчева в размер на 100.00лв. месечно, но само за м. Ноември 2018г.,
м. Януари 2019г., м.февруари 2019г., м.март 2019г., м.април 2019г. и м. Май 2019г. или за 600.00лв. Доколкото разписката
от 15.07.2019г. се отнася до плащане на издръжка за м. Юни 2019г. и разписката от 19.06.2019г. за превод на
сумата от 30.00лв. за очила на Д.се
отнасят за периода след завеждане на
исковата молба, те са неотносими по спора, както и доказателствата представени
от Д. по-късно относно заплатена от него издръжка за м.септември 2019г. и
м.октомври 2019г. Тези разписки биха били от значение при евентуално заведено
изпълнително дело и за доказване на направените от него плащания пред съдебния
изпълнител. Няма да бъдат ценени от съда всички представени по
първоинстанционното дело фискални бонове, доколкото не може да бъде установено,
че са за направени разходи конкретно за детето Д.и съответно не може да бъде извършена
от съда преценка за относимостта им по спора.
Пред
първоинстанционния съд са изслущани показанията на водените от страните
свидетели: Д. К. Д.-баща на ответника, воден от него и Г.Г. К.-майка на ищцата,
водена от нея.
Св. Димчо Д.
сочи, че страните са разделени от края на м. Юни 2018г. От тогава синът му
живее при него. Редовно синът му взема детето. Преди седмица му купил
маратонки. За първия учебен ден купил на детето дрехи. Дава издръжка от
100.00лв. месечно, както се били разбрали родителите при раздялата. Работи в
„Транстриумф“ АД на 6-часов работен ден, понеже е болен.
Св.Г. К.
установява, че дъщеря й и Д. не живеят заедно от м.юни 2018г. Дъщеря й е
маникюристка и работи в ателие на ул. „Др.Цанков“, № 15, като получава доходи в
размер към 700.00лв. месечно, но плаща наем от 200.00лв. Сега е сключила брак и
чака второ дете. Живее на квартира и плаща наем от 350.00лв. месечно. Съпругът
й работи. Бащата на детето живее с баща си в собственото жилище „на свата“. Той
работи като шофьор в градския транспорт. Детето Д.е ученичка в училище „Цар
Симеон“. Майка й я подготвила за училище. Купила тетрадки, помагала.
Свидетелката купила ученическо бюро, а бащата дрешки. Седмично майката заплаща
по 18.00лв. за храна в училище. Д.споделла с баба си, че иска да ходи на балет,
но няма средства за това. Детето често боледува, „мине не мине месец, все нещо
ще я хване, почва да кашля“ и плащат 50
лева за антибиотици.
В производството
пред ВРС е приобщено становището на ДСП-Варна. Социалният работник при
ДСП-Варна е посочил, че в интерес на детето Д.е да живее при майка си, която
упражнява родителските права, а на бащата да бъде определен подходящ режим на
лични отношения. Следва да бъде определена издръжка според потребностите на
детето до размер, който бащата може да заплаща.
Двамата родители
са изслушани преед въззивния състав на осн. чл. 59, ал. 6 СК.
С оглед така
установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
Предявеният иск
намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК. С първоинстационното
решение родителските права по отношение на детето Д., р. 01.03.2012г. са
предоставени на майката и при нея е определено местоживеенето на детето. Жалба
в тези част няма.
Относно режима на лични отношения на В.Д.Д. с детето Д.,
р. 01.03.2012г.
С оглед това, че
упражняването на родителските права по отношение на детето Д.е предоставено на майката,
то на бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения с него. В
о.с.з. на 14.07.2020г. двамата родители са постигнали споразумение да бъде
по-широк режима на лични отношения на бащата по т. 1 от съдебното решение, като
в периода всяка първа и трета седмица от месеца, срещите да се осъществяват от
петък след учебните занятия на детето до неделя в 18.00ч. с преспиване в петък и събота вечер в дома на
бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск. Жалбата не се поддържа в останалата част на режима по
първоинстанционното решение по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5. Следва да бъде отменено
първоинстанционното решение по т. 1 от режима на лични отношения, като бъде
възпроизведено споразумението между родителите. То не противоречи на закона и
добрите нрави и е изцяло в интерес на детето Д.. Производството по жалбата в
останалата част на режима на лични отношения следва да бъде прекратено.
Относно издръжката в полза на детето Д., р. 01.03.2012г.,
на осн. чл. 143 от СК.
След като
родителските права по отношение на детето Д.следва да се упражняват от майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
Районният съд е
присъдил издръжка на детето Д.в размер на 190.00лв. месечно. Минималният такъв
на осн. чл. 143 от СК е в размер на 152.50лв. Съобразявайки нуждите на детето,
което е на осем години и пет месеца и вече е ученичка, завършила първи клас, безусловното
задължение на родителите да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие свои
деца, задоволявайки техните нужди, дори преди своите лични, това, че не се
установяват здравословни проблеми на родителите, които биха възпрепятствали
възможностите им да дават издръжка, въпреки възраженията, че бащата има
заболяване, което му пречи да упражнява професията си на шофьор и работи на
6-часов работен ден като общ работник, но не е трудоустроен и не представя
медицинска документация от която съдът сам да направи извод за ограничените му
възможности да работи и си набавя доходи, доколкото не цени показанията на баща
му за това, както и вземайки предвид, че майката има родено още едно малолетно
дете Моника, то общият размер следва да бъде определен на 343.00лв., от които
майката поеме заплащането на сумата от 153.00лв., а остатъкът от 190.00лв.,
бъде възложен в тежест на бащата. Следва да бъде отчетено, че бащата има обявен
от работодателя среден месечен облагаем доход от 805.67лв при 8 часов работен
ден, а майката 715.18лв. за 2018г., изчислен от съда, според данните в
представената данъчна декларация, но тя полага ежедневните и непосредствени
грижи по отглеждане и възпитание на детето Д., р. 01.03.2012г. Д. не установява
наличието на споразумение с майката на дъщеря си, според което дължи издръжка
от 100.00лв. месечно, нито каква е причината за погасяване на задължението й
към банката. 100.00лв. издръжка са
крайно недостатъчни да задоволят адекватно нуждите на детето Д., както смята
бащата. Недостатъчни с оглед икономическата обстановка в страната са и 152.50лв.,
които са минималния според нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, размер, около който
се установяват нуждите на новородено без извънредни нужди, нито издръжка в
размер на 160.00лв., който е бил обсъждани между страните по твърдения на Д. и до
който размер обжалва първоинстанционното решение. Бащата е здрав,
работоспособен и работи, следва да си набавя доходи, които му позволяват да
дава издръжка за детето си, в размер, който позволява правилното му отглеждане
и възпитание. Видно, Д.има желание за извънкласни занимания, по думите на баба
й по майчина линия, но семейството няма възможност да й го осигури, още повече,
че майка й към момента на приключване на устните състезания по делото е
нетрудоспособна, поради скорошното раждане на второто й дете.
Достигайки до
крайните изводи за дължимостта на издръжката в размер на 190.00лв. месечно, дължима от бащата, считано от датата на
завеждане на иска в съда, първоинционното решение следва да бъде потвърдено в
тази си част. Издръжката се дължи ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на оснавание за изменение или прекратяване на
издръжката.
Относно издръжката в полза на детето Д., р. 01.03.2012г.,
на осн. чл. 149 от СК.
Настоящият състав приема,
че и за миналия период от 01.07.2018г. до 30.05.2019г., задължението на бащата
следва да е също в размер на 190.00лв., както е приел в мотивите си в решение №
220/16.01.2020-г. и първоинстанционният съд. Вярно, че с решение №
220/16.01.2020г. първоинстанционният съд е приел, че претенцията касае период
от 10 месеца и тя е в общ размер на 1900.00лв. /10 месеца х 190.00лв. месечно/.
От 1900.00лв. е формирал мотиви да приспадне заплатения общ размер на издръжките
от 800.00лв., за което според съда са представени доказателства и е извадил
сумата от 102.90лв. Разликата е 997.10лв., вместо 697.10лв. , в какъвто смисъл
е извършил поправката с решение № 843/20.02.2020г., допускайки грешка при
пресмятането. На това място следва да бъде посочно, че въззивната жалба срещу
решение № 843/20.02.2020г., е неоснователна. Имало е разминаване между
формираната воля и изражението й в диспозитива на решение № 220/16.01.2020г. и
грешката е отстранена.
Друг въпрос е, че исковият
период от 01.07.2018г. до 30.05.2019г., както е заявен от ищцата в
уточнителната молба вх. № 44088/18.08.2019г. обхваща единадесет месеца. Това означава, че
претенцията възлиза на сумата от 2090.00лв., получена по израза /11 месеца х
190.00лв./ Бащата е представил доказателства за платена издръжка в размер на
100.00лв. за шест месеца- м. Ноември 2018г., м. Януари 2019г., м.Февруари
2019г., м.Март 2019г., м.Април 2019г. и м.
Май 2019г. в исковия период. Доказателства за други плащания за издръжка за
исковия период липсват. Без
основание ВРС е приспаднал сумата от 800.00лв., вместо 600.00лв. Следва да
бъдат приспаднати направените плащания по израза 2090.00лв. – 600.00лв.
Резултатът е 1490.00лв. По делото на ВРС са представени и доказателства за
плащане от страна на бащата на такса за детската градина на детето Д.за м. Юни
2018г., м.Юли 2018г. и м. Ноември 2018г. в общ размер на 102.94лв. Не
установявя за исковия период други
плащания за такса, още по-малко в размер на 40.00лв. месечно. Разликата между сумата от 1490.00лв. и
102.94лв. е 1387.06лв. Доколкото няма жалба от страна на П.Б., то решението на
ВРС следва да бъде потвърдено в частта до поправения с решение №
843/20.02.2020г. размер от 997.10лв., щом въззивният състав изчислява задължението
дори в по-висок размер. Следва да бъде прието, че дължимата за исковия период от
Д. сума, на осн. чл. 149 от СК е в размер на 997.10лв.
Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в тази част.
По разноските
Не следва преизчисляване
на разноските за първата инстанция само предвид изхода на спора. Действително
решението по исковете за предоставяне упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и режима на лични отношения на другия родител с детето,
което касае произнасяне по спорна съдебна администрация, ползва и двамата
родители. Разноските по тези искове следва да останат в тежест на страните,
както са направени. Не така стои въпросът за разноските по двата иска за
издръжка-на осн. чл. 143 от СК и на осн. чл. 149 от СК. Материалният интерес по
иска за издръжка за бъдещ период е 9000.00лв. според претенцията от 250.00лв.
месечно. Цената на иска с правно осн. чл. 149 от СК е 2750лв., според
претенцията от 250.00лв. месечно и за 11 месеца. Общо 11750.00лв. Разноските по
първоинстанционното дело са 300.00лв. заплатено адвокатско нвъзнаграждение и
25.00лв. държавна такса. По исковете за издръжка държавна такса не се дължи.
Разноските по двата иска са само заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото
са предявени 5 иска за предоставяне упражняването на родителските права,
определяне на местоживеенето на детето, определяне на режим на лични отношения
с другия родител и, издръжка по чл. 143 от СК и издръжка по чл. 149 от СК и
доколкото не е определен размера на заплатеното адвокатско възнаграждение по
всеки един иск, настоящият състав намира, че за всеки иск е платно поравно или
по 1/5. По двата иска за издръжка следователно е платено възнаграждение от
120.00лв. общо /2 х 60.00лв./. Според уважената част от исковете за издръжка в
общ размер на 8930.00лв. /6840.00лв. + 2090.00лв./, то разноските по чл. 78, ал. 1 от ГПК дължими от
Д. в полза на Б. са 91.20лв., изчислени по израза 8930.00 х 120.00 /
11750.00.
Определение №
3034/20.02.2020г. следва да бъде отменено и изменено решение № 220/16.01.2020г.
като разноските по чл. 78, ал. 1 от ГПК бъдат намалени от 173.28лв. на 91.20лв.
За въззивната
инстанция по въззивната жалба срещу решение № 220//16.01.2020г., за която Б. е
заплатила 300.00лв. по двата договора за правна защита и съдействие от
19.02.2020г. и 21.05.2020г., предвид изхода на спора по трите иска, следва да
бъде осъден Д. да й заплати разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 200.00лв. По въззивната жалба срещу
решение № 843/20.02.2020г. следва да бъде определено на осн. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. в ред. действаща към момента на определяне ДВ бр.
68/2020г., както е поискано от адв. М.А. в размер на 300.00лв. и
възложено в тежест на Д.. По частната жалба срещу определение №
3034/20.02.2020г. следва да бъде определено на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение по реда на чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004г. в ред. действаща към момента на определяне ДВ бр. 68/2020г.,
както е поискала адв. М.Антонона в
размер на 300.00лв. и възложено в тежест на Д.. Общо дължи адвокатско
възнаграждение на адвоката в размер на 600.00лв.
Воден от горното,
съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС в частта, в която на В.Д.Д. ЕГН **********
*** е определен режим за осъществяване на лични контакти с детето Д.В.Д.,
ЕГН********** по т. 1 от решението, както следва:
1. Всяка
първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота с преспиване до 18ч. в
неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между В.Д.Д. ЕГН **********
*** и детето Д.В.Д.
по т. 1 от решението, както следва:
1.
Всяка първа и трета
седмица от месеца, като срещите да се осъществяват от петък след учебните
занятия до неделя в 18.00ч., с преспиване в петък и събота вечер в дома на
бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
1001/2020г. на ВОС-ГО по въззивната жалба 7535/28.01.2020г. срещу решение №
220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения между В.Д.Д. ЕГН **********
*** и детето Д.В.Д.
по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от решението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/16.01.2020г., поправено с
решение № 843/20.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на
ВРС в частта, в която В.Д.Д. ЕГН ********** *** е осъден на осн. чл. 143 от СК да заплаща в полза на детето Д.В.Д., ЕГН**********, чрез неговата майка
и законен представител П.Д.Б. ***
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 190,00лв., считано от 01.06.2019 г. и падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменението или
прекратяване на издръжката и в частта в която В.Д.Д. ЕГН ********** *** е осъден на осн. чл. 149 от СК, да заплати в полза на
детето Д.В.Д.,
ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител П.Д.Б. ***,
издръжка
за периода от 01.07.2018
г. до 30.05.2019 г. в размер на 997,10 лв.
ОТМЕНЯ
определение
№ 3034/20.02.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС, с което е
оставена без уважение молбата на В.Д.Д. ЕГН ********** *** за изменение на
решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС в
частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. №
8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС в частта за разноските по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ги намалява от 173.28лв. на
91.20лв., на осн. чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Д.
ЕГН ********** *** да заплати на П.Д.Б. ЕГН ********** ***, разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 200.00лв.
ОСЪЖДА В.Д.Д. ЕГН ********** *** да заплати на
адвокат М.С.А. с личен адв. № ********* и кантора в гр. Варна, ул. „Др.Цанков“,
№ 15 адвокатско възнаграждение по въззивното дело на осн. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА в общ размер на 600.00лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните при
условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: