Р Е Ш Е Н И Е
№200
гр. Н., 14.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н. в публичното заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №900 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 327, 58 лв.; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 21, 82 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 43, 58 лв., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.П.” – АД, чрез “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С.А.“ – АД, клон Б., гр. С., представлявано от Д. Т.Д., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт Н.А.М.против ответника Е. Х. Н. ***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На 26.07.20017 г. между ищцовата страна, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит ***в размер на 469,20 лв. Ищцовата страна изплатила сумата по кредита по начин, уговорен в договора. От този момент за ответника възникнало задължението да погаси заема на 6 месечни вноски, всяка от които по 87,35 лв. Вноската включвала изплащане на главница и надбавка, представляваща печалба на ищеца, при годишен процент на разходите 36,55 % и годишен лихвен процент 31,56 %, посочени в договора. Ответникът платил две вноски и преустановил плащането на дата 20.12.2017 г. На основание чл.3 от договора вземането станало предсрочно изискуемо изцяло към същата тази дата. За това ответникът бил надлежно уведомен. Въпреки това той не изпълнил задължението си. Ищцовата страна подала в съда заявление по чл.410 от ГПК за въпросните суми, за което било образувано ч.гр.д. №593/2019 г. Срещу длъжника била издадена заповед за изпълнение. Тъй като Е.Н. не бил намерен на постоянния си и настоящ адрес и не получил книжата, съдът дал съответни указания на заявителя и в тяхно изпълнение е предявен настоящият иск, с който ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът ѝ дължи 327,58 лева /триста двадесет и седем лева и петдесет и осем ст./ - главница; 21,82 лева /двадесет и един лев и осемдесет и две ст./ - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.02.2018 г.; 43,58 лева /четиридесет и три лева и петдесет и осем ст./ - мораторна лихва за периода 20.12.2017 г. до 11.04.2019 г.; ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и направените разноски в двете производства.
Ответникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес ***. На разноски на ищцовата страна съдът е назначил определения от * адвокат за особен представител на ответника. В срока на отговор особеният представител заявява, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва ги както по основание, така и по размер. Счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, тъй като представената по делото последна покана до длъжника счита за неполучена. Особеният представител твърди, че без да е изискуемо цялото задължение в пълен размер, ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК и била издадена заповед за изпълнение. Намира за нарушена и разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, относно императивното изискване за шрифта на част от текста на договора. Счита на това основание договора за недействителен, а иска по чл.415 от ГПК за неоснователен. Твърди, че са неоснователни и претенциите за акцесорните искания за възнаградителна и мораторна лихви.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства в оригинал: кредитно досие на Е. Х. Н., съдържащо и оригинал да договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта */*г., както и заверени копия на сертификат № ***, общи условия за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, декларация за лични данни, извлечение по кредит ***, касов бон –дубликат от „Технополис Б.“ ЕАД за 499 лв., покана до кредитополучателя от 17.10.2017 г., разписка за връчване. Към делото е приложено и ч.гр.д №593/2019 г. на РС – Н.. Също така по делото са назначени съдебно-техническа експертиза от областта на полиграфията и дигиталния /цифров/ печат и допълнителна такава, за да се установи на какъв по размер шрифт е изготвен оригинала на сключения договор за кредит.
От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит в размер на 469,20 лева. Страните са се споразумели, че кредитът ще бъде погасен на 6 равни погасителни вноски, с размер на всяка от 87,35 лв. Договорът е бил сключен при годишен процент на разходите от 36,55% и дължима лихва от 31,56 %. Общата стойност на плащанията по договора, с първоначалната вноска от 50 лв. възлиза на сумата от 574,10 лв. В чл.3 от договора страните са уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Договорът е сключен в писмена форма, като оригиналният му екземпляр, подписан от страните, е изготвен на шрифт Garamond, размер 11.5.
Кредитната сума е била преведена от ищцовата страна на упълномощен търговски партньор на кредитополучателя. От своя страна ответникът заплатил две месечни вноски на обща стойност 174,70 лв., след което преустановил плащанията. На 17.10.2018 г. ищцовата страна изпратила на ответника писмо с уведомление за това, че предвид преустановяването на плащането от негова страна, съгласно договорните условия цялото вземане по договора е станало предсрочно изискуемо, и е отправила покана до ответника за плащане на цялата сума по договора в определен срок, както и предупреждение, че след това ищецът ще пристъпи към принудително събиране на сумата. Видно от товарителница * от *г., писмото е получено от ответника лично на 29.10.2018 г. За неиздължените вземания по договора за кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Н., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №593/2019 г. Издадена е заповед за изпълнение №360 от 30.04.2019 г. за претендираните от ищцовата страна суми по договора – главница, договорна лихва и лихва за забава. Доколкото ответникът не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес, за да му бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се налагат следните правни изводи: С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, по който на ответника е била предоставена кредитна сума от 469,20 лв., която е била и усвоена, чрез плащане на предпочетено от ответника търговско дружество, в случая „Технополис Б.“ ЕАД. Установява се също така от доказателствата, че ответникът е направил погасяване на две месечни вноски в посочените по-горе размери. За неоснователни съдът намира възраженията на ответника, относно ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради това, че ответникът не е получил поканата за доброволно изпълнение и по този начин кредитът не се е трансформирал в предсрочно изискуем. Крайният срок по кредита, датата на падеж на последната погасителна вноска е 20.02.2018г. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено да съда на 25.04.2019 г., т.е след изтичане срока на договора. Основателно е, обаче възражението за недействителност на договора. По повод възражението на ответната страна за несъответствие на размера на шрифта на договора с изискванията на Закона за потребителски кредит, бе назначена и изготвена посочената по-горе съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Видно от заключенията на вещото лице, които съдът намира за обосновано и компетентно дадени, в оригинала на договора е използван шрифт с размер 11,5. Законът за потребителския кредит в чл.10 повелява договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, по силата на чл.23 от ЗПК, а когато е счетен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него. Разпоредбите от ЗПК не са самоцелни. Те целят да предпазят потребителя от включване в договорите на нечетливи поради размера им клаузи, включени в техен ущърб. В настоящия случай целият договор е изготвен на шрифт 11,5, поради което същият следва да се счита за недействителен. Затова ответникът дължи на ищцовата страна чистата сума по кредита. При размер на отпуснатия кредит от 469, 20 лева и направени два плащания, всяко по 87,35 лева, ответникът дължи на ищцовото дружество 294,50 лева - главница, като не дължи претендираните възнаградителна лихва и законна лихва за забава, съответно 21,82 лева и 43,58 лева. Сумата от 294,50 лева ответникът дължи ведно със законната лихва върху нея от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 25.04.2019 г. до окончателното плащане.
При този изход на процеса ответникът дължи на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, като по заповедното производство от направените разноски от 75 лв. дължимите разноски са в размер на 56, 25 лв., а в настоящото исково производство от общо направените разноски от 575 лв. (25 лв. – дължима държавна такса; 300 лв. – внесен депозит за особен представител; 150 лв. – възнаграждение за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение) ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата от 431, 25 лв. Надвенесената сума за държавна такса за размера над 25 лв., а именно сумата от 100 лв. може да бъде върната на ищцовата страна по посочена от нейна страна сметка и при поискване, тъй като същата е недължима по делото
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Х. Н. с ЕГН:********** ***, ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, П. рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. *“, Б.П.С., сгр. *, ЕИК: *** представлявано от Д. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., сумата от 294,50 лева (двеста деветдесет и четири лева и петдесет ст. ), в едно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 25.04.2019 г. до окончателното плащане, по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта */*г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, П. рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. *“, Б.П.С., сгр. *, ЕИК: *** представлявано от Д. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., против Е. Х. Н. с ЕГН:********** ***, искова молба в останалата част, а именно за сумите 33, 08 лв. (тридесет и три лева и осем стотинки) – главница; 21,82 лева (двадесет и един лев и осемдесет и две ст. ) - възнаградителна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 20.02.2018 г.; 43,58 лв. (четиридесет и три лева и петдесет и осем ст.) - мораторна лихва за периода 20.12.2017 г. до 11.04.2019 г., по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта */*г.
ОСЪЖДА Е. Х. Н. с ЕГН:********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, П. рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. *“, Б.П.С., сгр. *, ЕИК: *** представлявано от Д. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М.направените разноски по ч.гр.д. №593/2019 г. по описа на РС – Н. в размер на 56, 25 лв. (петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Е. Х. Н. с ЕГН:********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, П. рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. *“, Б.П.С., сгр. *, ЕИК: *** представлявано от Д. Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М.направените разноски по настоящото установително производство в размер на 431, 25 лв. (четиристотин тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: