МОТИВИ
Към присъда № 21 от 26.05.2017 година,
постановена по НОХД № 17 по описа за 2017 година на
Окръжен Съд -гр.Хасково
Окръжна
прокуратура – Хасково, е повдигнала и предявила обвинение за престъпление по
чл.131 ал.2 т.2 вр.чл.129 ал.2 от НК, против подсъдимия
С.Н.С. *** за това, че : На 30.07.2015г. в гр.Хасково,
причинил на полицейски орган, а именно на В.Д.Г., на длъжност „**. ******* ** ****“
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в
сектор „***** *****“ , към отдел „******* ******“ при ОД – МВР – ******, при
изпълнение на службата му - средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движението на левия крак, дължащо се на разкъсване на медиалната
глава на мускула на прасеца в лявата подбедрица.
Представителят
на Окръжна прокуратура Хасково, поддържа повдигнатото против подсъдимия
обвинение. В пледоарията си прокурорът сочи, че макар да нямало очевидци на случилото
се и пострадалият да твърдял, че не видял подсъдимият да го удря, авторството
на деянието се доказвало от установената телесна повреда. Последната била от
удар в крака на пострадалия, който твърдял, че усетил такъв при преминаването на
подсъдимия покрай него, преди да избяга от сградата на РУ –МВР Хасково. Ударът
не бил записан от охранителните камери в сграда на управлението, но от него имало
зачервяване, възприето от свидетелите Ю. и Ф., което според вещите лица по
съдебномедицинската експертиза, било от удара а не от хематома при разкъсването на мускула. Прокурорът иска, съдът
да признае подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи
наказание „лишаване от свобода“ , около минималния предвиден за деянието размер,
чието изпълнение се отложи по реда на чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимият
заявява, че разбира обвинението. При възпроизвеждането на приложеният към видеотехническата експертиза оптичен диск, със записи от охранителните
видеокамери на РУ- МВР – Хасково на инкриминираната дата, разпознава себе си,
пострадалия св. Г., включително свидетелите Ф. и Ю., като отказва да дава обяснения
по обвинението. Предвид отказът му, на осн. чл. 279
ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК, бяха прочетени обясненията му
дадени от него като обвиняем, на 30.07.2015г. в присъствието на защитник пред
органа на досъдебното производство / л. 57-58
т.1 д.п. /. В тези обяснения, подсъдимият е описал случилото се и също е
отрекъл да е нанасял удар на пострадалия и му причинявал въпросната телесна
повреда. След прочитането на обясненията, подсъдимият отново отрича да е удрял
пострадалия, както и да е блъскал или удрял въобще полицейски служители, да им
се съпротивлявал, или да ги е заплашвал, включително с уволнение. Посочва, че
избягал от полицейското управление от страх, че ще изгуби свидетелството си за
управление на МПС и изразява съжаление за това.
Защитникът на подсъдимия,
намира повдигнатото обвинение за недоказано и иска последния да бъде оправдан .
В пледоарията си посочва, че прочетените обяснения на подсъдимия кореспондирали
с установеното от доказателствата, че на инкриминираната дата и място, не е
нанасял удар на пострадалия. В обратната насока били единствено твърденията на
последния, че усетил удар в крака си, при преминаването на подсъдимия покрай
него и зачервяването на крака му, възприето от свидетелите Ю. и Ф., което
според вещите лица по съдебно медицинската експертиза било от удар. Такова
зачервяване обаче не било описано в медицинските документи при приемането на
пострадалия в болницата, установило се и, че не бил опериран, макар да се
сочело обратното в епикризата. Вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза, изложили принципният начин на лечение при разкъсване
на мускул на прасеца, но не и действителното проведено на пострадалият. Защитникът
твърди, че посочените доказателства за зачервяването на крака на пострадалия и
това, че е от удар, били косвени и изолирани. Не водели до единственият
възможен извод, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият причинил на
пострадалия въпросната телесна повреда. Твърденията на последния, че бил ритнат
от подсъдимия, противоречали и с обективно установеното от записите на
видеокамерите, в самото полицейско управление, които отразявали действителното
положение и на тях, ясно се виждала обективната невъзможност подсъдимия да причини
въпросното телесно увреждане на пострадалия.
Подсъдимият в
личната си защита се придържа към пледоарията на защитникът си, а в последната
си дума иска да бъде оправдан .
Граждански иск
по делото не е предявен. Пострадалият не е поискал да се конституира и като
частен обвинител.
Съдебното
следствие протече по общия ред на НПК.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
В ранните часове
на 30.07.2015г. св. Ф.Ф. се намирал в казино в кв. „Орфей“
в гр.Хасково, където играел хазарт и при него отишъл св. К. Ю. ***, който пристигнал в града с лекият си
автомобил, но го оставил на паркинг на автосервиз „Фулда“
на бул. „ Освобождение„. Докато бил в казиното, св.Ю. се чул по телефона с подсъдимия,
който поискал да се видят и отидат на нощно заведение, свидетелят се съгласил.
Така двамата се срещнали ,посетили някои от тези заведения в града, а след
известно време пак в ранната сутрин на 30.07.2015г. , около 05.00 - 06.00 часа ,отишли
до казиното където бил св.Ф.. Последния тогава се запознал с подсъдимия, който бил облечен с къси дънкови
панталони до около коленете, син потник, обут с маратонки и много късо
подстриган. Свидетелите Ю. и Ф. били
облечени с тъмни тениски, също с къси дънкови
панталони до около коленете, а св. Ф. също бил много късо подстриган. При
пристигането си до казиното, подсъдимия и св. Ю. останали на масите отвън,
където подсъдимия пил бира / според прочетените му обяснения изпил три бири „
Каменица „ / , а св.Ф. продължил да играе хазарт вътре в казиното. След
известно време св. Ф. излязъл, вече било светло и поискал от св. Ю. да се
прибират, понеже трябвало да посети пробационната служба
в гр.Хасково. Автомобилът на подсъдимия, марка „Митсубиши„
червен на цвят, с рег. № ******бил паркиран пред казиното и той предложил на свидетелите да ги откара до паркинга
на автосервиз „Фулда „ , където бил автомобила на св.
Ю.. Първоначално св.Ф. не се съгласил, но св. Ю. го убедил . Така тримата около
07.00 часа сутринта на същата дата, потеглили с автомобила на подсъдимия към паркинга
на автосервиза „ Фулда „ на бул
„Освобождение“, като взели една бутилка с бира от масата пред казиното. Подсъдимия
управлявал автомобила, на предната пътническа седалка до него се возел св. Ю.,
а на задната бил св. Ф. ***. В същото време, свидетелите В.Д.Г., Ж.И. и Н.В. –
тримата полицейски служители – ****** ****** в сектор „****** ******“ на отдел
„ ******* ****** „ при ОД на МВР – ********, били на работа по график за
времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Тримата полицейски служители били облечени
с полицейски униформи със сини ризи и светлозелени на цвят, светлоотразителни
полицейски жилетки, като със служебен патрулен автомобил с рег. № ******, се
движели също по бул. „Освобождение“ и се
намирали близо до паркинга на автосервиз „Фулда„ . От
своя страна, стигайки на въпросният паркинг, подсъдимият форсирал автомобилът
си, направил рязка маневра като го завъртял и тръгнал да излиза от паркинга на
ляво, в нарушение на пътен знак указващ задължително движение на дясно, но
виждайки полицейския автомобил, който идвал по булеварда, се върнал на паркинга
и спрял. Поведението му било забелязано от тримата полицейски служители, които
със служебният си автомобил, също спрели на паркинга до автомобила управляван
от подсъдимия, за да го проверят. След спирането, полицейските служители - св. В.Г.
и св.Ж.И. се приближили към автомобила управляван от подсъдимия, видели ,че последния
е на мястото на водача, както и пътуващите свидетели. На полицейските служители
им направило впечатление, че подсъдимият миришел на алкохол и св.Г. поискал
документите му и тези на автомобила. Първоначално подсъдимия отказвал да даде
документите си, като твърдял, че не били у него и започнал да се обажда по
телефонът си. Опонирал на висок тон на полицейските служители заявявайки, че не
е допуснал нарушение, а преди това бил във Великобритания и там можел да
управлява автомобил, включително след употреба на алкохол, но им дал документите
си. При проверката, полицейските служители установили, че автомобилът на
подсъдимия нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, свидетелството му
за управление на МПС било с изтекъл срок, а св. Ю. не носел личната си карта. По
повод констатираните нарушения, полицейските служители поискали от дежурния при
РУ –МВР – Хасково, да бъде изпратен втори полицейски екип за съдействие, с цел отвеждането
на подсъдимия и свидетелите Ю. и Ф.,***, за вземане на отношение по нарушенията.
Така на паркинга на автосервиз „Фулда„ били изпратени
с втори полицейски автомобил, свидетелите И.Т. и Р.К. – също полицейски
служители, които били облечени с тъмни на цвят полицейски униформи и без светлоотразителни жилетки. След пристигането си, около
07.40 часа свидетелите Т. и К., проверили автомобила на подсъдимия, не намерили
забранени вещи и за проверката съставили протокол /л.30 и оригинал –л. 41 т.1
д.п./. В същото време, св. Г. предприел действия по изпробване на подсъдимия за
алкохол с техническо средство – Дрегер. При
проверката, подсъдимият не подавал достатъчно въздух в уреда и не могъл да бъде
изпробван, а след третият опит отказал повече да бъде изпробван за алкохол. След
това, той и свидетелите Ю. и Ф., били отведени от полицейските служители с
двата полицейски автомобила в РУ- МВР –Хасково, като подсъдимият пътувал в служебният
автомобил на свидетелите Г., В. и И., а свидетелите Ю. и Ф. в автомобила на
свидетелите Т. и К.. След като пристигнали пред РУ МВР– Хасково, всички слезли
от служебните автомобили и влезли в сградата на РУ-МВР Хасково , в което се
влизало по няколко стъпала от тротоара, след тях следвала площадка и входна
двукрила алуминиева врата. След нея, вътре в сградата пак имало площадка, в
ляво на която се намирала рампа за инвалиди , а в дясно до стената имало стълбище
с няколко стъпала / 4-5 стъпала / и отстрани парапет. Това стълбище завършвало на
площадка, с размери около метър – метър и половина, на два метра – два метра и
половина, в дясно на която се намирала приемната стая, където били отведени подсъдимия
и свидетелите Ю. и Ф.. След посочената площадка, имало стъклена двукрила врата,
а след нея следвало фоайето на полицейското управление, в което бил разположен
плот под формата на дъга и там стоял дежурният пост. Последният нямал визуален
контакт с приемната стая, която не била във фоайето, но имал такъв с площадката
пред нея и стълбището, към входната врата на полицейското управление. Вътре в
самата приемна стая имало маса и столове покрай нея, както и столове покрай стената,
в дясно от вратата на стаята. Сградата на районното управление била снабдена с
охранителни камери както отвън, където имало две срещуположни камери, така и вътре.
Камерата във фоайето обхващала входа, стъклената врата, площадката пред приемната
стая и стълбището към входа на управлението с входната му врата. В самата приемната
стая имало две камери, но едната не работела. Камера имало и над рампата за
инвалиди, но тя също не работела. Първите три камери – двете отвън и тази във
фоайето, били синхронизирани, като разликата между реалното и системното им
време била 17 минути и 21 секунди. Работещата камера в приемната стая не била
синхронизирана с първите три, системното и време изоставало с 9 секунди от тях,
а разликата й с реалното време, била 17 мин. и 12 секунди /л.23 т.2 д.п./, като
полицейските служители знаели за видеонаблюдението в
управлението. Така, след като откарали подсъдимия и свидетелите Ю. и Ф. в
приемната стая, с тях останал единствено св. В.Г., а останалите полицейски служители
излезли от стаята, като свидетелите Т. и К. отишли при дежурния във фоайето и там
св.Т. съставил АУАН с бл. № 416925 на св. Ю., че не носел личната си карта /
л.36 т.1д.п./. Св. И. отишъл до служебния автомобил, а св.В. първо бил във
фоайето, но също излязъл отвън. След като св.Г. останал в приемната стая с
подсъдимия и свидетелите Ю. и Ф., започнал да съставя АУАН бл. № 059127/ л. 33
т.1 д.п./ против подсъдимия, като седнал на стол в дясно пред масата. Срещу
него седял подсъдимия, а свидетелите Ф. и Ю. седнали на столовете покрай
стената на приемната стая, в дясно от вратата, която била отворена. На масата
където св. Г. съставял акта, били и документите на подсъдимия – свидетелството
му за управление на МПС и регистрационният талон на автомобилът му. Докато св.Г.
съставял акта, подсъдимият станал от масата, заявил, че му се ходи до тоалетна
и тръгнал да излиза от стаята ,като почти излязъл. Св. Г. му разпоредил да се
върне, което подсъдимият направил, а от своя страна свидетеля също тръгнал да
излиза от стаята, за да извика колеги, които да останат при свидетелите Ф. и Ю.,
при което с подсъдимия се разминали в приемната стая. След разминаването, св. Г.
излязъл от стаята, а подсъдимия отишъл до масата, взел документите си и тръгнал
и той да излиза, понеже искал да си тръгне от управлението за да не му бъде
съставен акт. В същото време, св. Г. след като вече бил излязъл от приемната
стая, стоял прав на площадката пред нея, почти по средата и малко към десният
край на отворената към фоайето голяма стъклена врата /гледано в позиция от
фоайето/, търсейки с поглед някой от колегите си там. Положението на св. Г. в
този момент било такова, че отстоял на разстояние около 80 см. до метър, от
вратата на приемната стая, обърнат странично и почти фронтално с предната част
на тялото си към нея, като дясната част на тялото му била насочена към вратата
на приемната стая и стълбището, а лявата част, включително левият му крак, насочени
към отворената стъклена врата на фоайето на управлението, към където бил
насочен и погледът му. В този момент, подсъдимият след като вече взел от масата
в приемната стая документите си, излязъл от нея, забързано минал покрай
предната и дясна част на тялото на св.Г., но на разстояние от него. Слязъл по
стълбите и бегом напуснал сградата на управлението. Всичко се случило бързо, в
рамките на секунди и св. Г. понеже гледал към фоайето не видял кога подсъдимия
минал покрай него, а го забелязал едва в момента когато напускал сградата на
полицейското управление. Тогава уплашен, че подсъдимият ще избяга, св.Г. се завъртял рязко и извикал, че подсъдимия бяга. При
завъртането, усетил чувство като от удар и веднага пареща болка в прасеца на левият
си крак. През това време подсъдимият бил вече напуснал сградата на полицейското
управление и св.Г. тръгнал с рязък старт да го гони, въпреки болката в прасеца
и засилен, бягайки бързо напуснал сградата на управлението. Свидетелите Т. и К.,
които през това време били във фоайето, също видели, че подсъдимия бяга от
управлението и тръгнали и те да го гонят. Подсъдимият бягайки, след като излязъл
от сградата на управлението, завил на дясно и се насочил към центъра на града.
Докато бягал след него, болката в левия крак на св. Г. се усилила . Св.Т. догонил
подсъдимия и се опитал да го спре, но последният го повлякъл към земята, св.Т.
паднал и охлузил дясното си коляно. Св. К. обаче успял да догони подсъдимия и
го задържи, като двамата паднали на земята при което, св. К. охлузил двете си
колене. Дошъл св.Т., а след него и св.Г., на подсъдимия били поставени
белезници и отведен от свидетелите отново в сградата на РУ МВР – Хасково, като
по пътя им казвал, че ще ги уволни и заплашвал св. Г. , а свидетелите забелязали,
че последния куцал и имал болка в крака. Подсъдимият бил върнат в приемната на
РУ МВР– Хасково, където били свидетелите Ф. и Ю., които също забелязали, че св.
Г. куцал. Последният ги попитал дали не видели как подсъдимият го изритал, на
което те отговорили отрицателно и посочили да проверят камерите. Подсъдимият
също отрекъл да е ритал св. Г.. Докато били в приемната, св.Г. вдигнал крачола
на панталона си и свидетелите – Ф. и Ю. видели, че левият му крак под коляното отзад,
е леко зачервен и надут. Случилото се в полицейското управление и пред него,
било заснето от работещите охранителни камери на видеонаблюдението.
След това, св.И. съставил против подсъдимия два АУАН / л.31-32 т.1 д.п./-за
това, че нямал застраховка „ Гражданска отговорност „ за автомобилът си и ,че свидетелството
му за управление на МПС било с изтекъл срок, а св.Г. довършил започнатия против
подсъдимия АУАН /л.33 т.1/, като у последния били намерени документите му,
които си взел преди да избяга. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване за алкохол, на същата дата в 09.10 часа бил откаран в „ Спешно
отделение“ при МБАЛ Хасково но отказал да даде кръв , което е удостоверено в
съставеният от лекар протокол, в който е посочено, че имал мирис на алкохол,
заявил, че пил бира, а поведението му било адекватно / л. 34 т.1 д.п. /. По –
късно св. Г. споделил на останалите свидетели -полицейски служители- И., В., Т.
и К. ,че подсъдимият го ритнал при бягството си от приемната и тогава усетил
парене в крака. Свидетелите обаче не видели подсъдимия да е ритал, св. Г..
След случилото, се болката в левият крак на
св. Г. се усилвала и за времето от 13.10 до 13.30 часа той посетил „ Спешно
отделение“ на МБАЛ – Хасково, където бил прегледан. В съставеният за прегледа
лист /л.46 т.2 д.п./ , при снемане на анамнезата му е отразено, че по време на
служба бил изритан в лява подбедрица, имал силна
болка, кракът му се подул и не можел да се придвижва. Бил консултиран с ортопед
и насочен за хоспитализация, а при прегледа е установено, че медиалният ръб на
лявата му подбедрица е силно подут, втвърден и
болезнен при палпация. Зачервяване на крака не е
описано. На същата дата в 14.30 часа св. Г. бил приет за лечение в „Ортопедично
и травматологично отделение“ при МБАЛ – Хасково, като при приемането е снета
същата анамнеза и описани същите обективните находки, посочени в листа за
преглед от спешно отделение. Поставена му е диагноза – руптура
на медиалната глава на мускул трицепс сури на ляв
крак и бил подготвен за операция. Поради проведено му консервативно лечение
обаче, състоянието му се подобрило и не бил опериран. На 04.08.2015г. св. Г.
бил изписан от болницата, а в издадената му епикриза било
отразено, че е лекуван оперативно и му е извършена фасциотомия
на подберицата, посочен е и оперативен протокол.
Дадена му е препоръка да поддържа елевация още една
седмица и ходи с помощни средства, без да стъпва на крака в продължение на 45
дни / л.37-62 т. 2 д.п/ . След изписването от болница, свидетелят имал
затруднения в движението на крака си и се придвижвал с патерици около 45 дни,
като ползвал отпуск по болест общо 66 дни, според приложените болнични листове.
След случилото
се на инкриминираната дата, свидетелите Т. и К. за времето от 09.40 до 10.00
часа били прегледани в „Спешно
отделение“ при МБАЛ Хасково, раните на коленете им били обработени. По – късно
следобед били прегледани и от съдебен лекар и им издадени СМУ №№ 314 и 315/15г.
/л.98-101т.1д.п./, като в болницата разбрали, че травмата на крака на св. Г. била
сериозна и щял да бъде настанен в ортопедично отделение. След случилото се на
същата дата, подсъдимият бил задържан по ЗМВР и против него образувано БП №
740/2015 г. на РУ МВР – Хасково под наблюдението на РП – Хасково, за
престъпления по чл.269 ал.1 и чл.131 ал.2 т.2 от НК – сочени като извършени
спрямо св.Г. и му било повдигнато обвинение. По досъдебното производство, на
подсъдимия е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража „ , която по –
късно е изменена в „ парична гаранция „ , а разследването от бързо
производство, било преобразувано в такова по общият ред. На 05.07.2016 г. досъдебното
производство било изпратено на ОП – Хасково по компетентност и прието от
последната на 11.07.2016 г.
От назначената
на досъдебното производство, комплексна тройна съдебно медицинска експертиза по
писмени данни № 85/2015г. / л.26-27 т.2 д.п. /, изготвена от вещите лица д-р Н.Д.
- ортопед травматолог и съдебни лекари :д-р Е. и д-р Б., чието заключение съдът
изслуша, се установява, че от медицинските документи вещите лица установили ,
че в 13.10 часа св. Г. бил приет в
спешно отделение с травма на лявата подбедрица.
Установени били данни за увреждане на мускул - медиалната глава на мускул гастрокнемиус на лявата подбедрица,
бил хоспитализиран в ортопедия – травматология, опериран и изписан с посочената
диагноза . Към експертизата е приложена нагледна схема на увреденият мускул. Посочено
е , че увреждането му можело да се получи при нанасяне на силен и концентриран
удар, с твърд тъп предмет и било възможно да е от ритник. Разкъсването на
мускула причинило трайно затруднение на движението на левият долен крайник за
повече от 30 дни, а възстановяването траело около 45-60 дни. В обстоятелствената
част на заключението е отразено, че при изготвянето му, вещите лица използвали
показанията на св.Г. и св.И., както и епикризата,
според която св. Г. е опериран.
В съдебно
заседание при изслушване на заключението, вещото лице д-р Е. посочва, че
увреждането на пострадалият могло да се получи и само при бягане, защото в основата
на разкъсването на мускулните влакна стояло рязко, внезапно и свръхмерно съкращение на целият мускул. Вещото лице заявява
и, че освен така, съкращението на мускула могло да се получи при статично изправено
положение, поради напрежението в него и ако бъде провокирано от външен фактор, без
да е необходимо ударът да е изключително силен. Сочи, че твърдения за нанесен силен
удар имало единствено в показанията на пострадалия от досъдебното производство,
които те ползвали при изготвяне на експертизата, понеже нямали други данни. Според
вещото лице, твърдяната от пострадалия пареща болка, била проява на
разкъсването на мускула, без значение дали то е спонтанно при движение или
провокирано от удар, а обстоятелството, че след като усетил парещата болка,
пострадалият не спрял веднага на място, а бягал, натоварило допълнително
мускула, доутежнило състоянието му и довело до доразкъсване на мускулните влакна. От това, възникнал
кръвоизлив и се развил хематом с оток, подуване и втвърдяване, което продължило
до оставяне на крака в покой и лед. Според вещото лице, ако пострадалият е останал
веднага на място, нямало да настъпи утежнението и разкъсването на мускула, а ако
имало нанесен удар, то той не причинил пряко разкъсването, а могъл да провокира
контракцията която била неконтролирана и несъзнателна и именно тя, довела до
разкъсване на мускула, като в началото на травмата пострадалият могъл да бяга.
Вещите лица посочват, че при изготвяне на заключението не извършили преглед на пострадалия-
св. Г. и използвали данните по епикризата, в която била
отразена травмата и проведеното лечение, чрез операция – фасцеотомия,
като нямали основание за съмнение в медицинските документи. При предявяване на
оперативния протокол в който е посочено, че операцията на св. Г. била отложена,
вещите лица заявяват, че в същия било отразено, че оперативната намеса е чрез
местна анестезия. Полето за хода на операцията било нечетливо написано и не знаели,
дали тя е проведена или отложена. Според вещите лица, единствено ЯМР можел да
очертае реалната картина при мекотъканна травма като
настоящата, но такъв не бил правен. Лечението могло да е и консервативно, чрез лед
и препарати.
След изслушване на вещите лица, св.Г. бе преразпитан и в показанията си посочва, че не бил опериран,
а кракът му бил лекуван с лед и хепарин и държан вдигнат
нагоре / елевиран/. Предвид изложеното от свидетеля и
посоченото от вещите лица в съдебно заседание, което не е било обсъждано в
изслушаното заключение, съдът им назначи допълнителна експертиза.
В заключението
си по допълнителната експертиза № 28/2017 г. също по писмени данни /л.125-128
НОХД/ вещите лица посочват, че пострадалият бил лекуван консервативно. Относно характера
и механизма на причиняване на травмата заявяват, че могла да се получи както от
силен и концентриран удар с твърд тъп предмет, включително ритник при което обаче
могли да се получат разкъсвания и на други меки тъкани в близост, така и при
внезапно силно мускулно съкращение, провокирано от нервен импулс при старт за
бягане. Съкращението могло да е и от механично дразнене - от слаб удар вкл.
ритник, който механизъм намират за по- вероятен, защото твърдяното от
свидетелите зачервяване на крака на пострадалия, било на кожата и се дължало на
кръвонасядане в мястото на контакта веднага след
травмата, а не на хематом , който се проявявал по - късно - до половин ден или
едно денонощие. Вещите лица сочат, че след разкъсването на мускулните влакна се
усещала болката, тогава започвало кървенето и се формирал хематом в рамките от 5
до 20 минути, но до тогава пострадалият могъл да ходи и бяга под въздействие на
адреналина. Лечението се преценяло от лекуващият лекар и оперативното имало по
– бърз ефект. По последния въпрос в заключението, дали твърдяното от
пострадалият усещане за пареща болка е симптом на телесното увреждане и дали то
би настъпило ако е останал прав на място, а не предприел действия по гонене на
подсъдимия, в допълнителното си заключение вещите лица не дават конкретен
отговор, като посочват че той могъл да е хипотетичен защото нямало методика,
чрез която да се прецени коректно мащаба на разкъсването в момента на болката и
след това, при пробягването на няколко десетки метра. Правят единствено
предположение, че е възможно след получаване на разкъсването манифестирано с
парещата болка, бягането да е причинило допълнителни разкъсвания на засегнатият
мускул.
При изслушването
им по допълнителното заключение, в съдебно заседание вещите лица уточняват, че обикновено срокът за
възстановяване при такива травми е от 45 дни до 60 дни с проведена
рехабилитация и в двата случая на лечение – оперативно и консервативно. При
лечението крайникът следвало да се обездвижи обикновено
чрез гипсова имобилизация, но това могло да стане и по
друг начин включително чрез елевация. По отношение на
хематома от травмата вещите лица сочат, че ставал видим в зависимост от това
колко дълбоко е разкъсването. Обикновено на следващия ден имало синина, но било
строго индивидуално при всеки човек. За червенината на крака на пострадалия сочат,
че не била от хематома, а от кръвонасядане по кожата от
механичното въздействие върху нея и в изправено положение, минимална травма в
областта на прасеца провокирала рязко съкращение, а мъжете от 30 до 50 години
страдали от промени в мускулатурата, представляващи предпоставка за такива
травми. Същевременно заявяват, че в листа за прегледа на пострадалия били
описани установените обективни находки по левият му крак, но не и зачервяване. Конкретно
за усещането, при разкъсването на мускула на подбедрицата
вещите лица сочат, че е възможно то да е като от удар. Пострадалият говорел за
чувство на изритване и е възможно именно от характера на травмата да се е подвел,
без да е имало пряк контакт, между него и подсъдимия. В тази насока вещото лице
Е. цитира учебник на проф. К. по травматология на опорно-двигателния апарат, в който
дословно било написано, че болните давали разнообразна характеристика на
болката – като удар с нож, или като, че ли някой ги ритнал в прасеца и в първия
момент дори търсели несъществуващия физически извършител, но в случая
пострадалият твърдял, че имал първо чувството за болка и след това тичал, а не
обратното.
При
разследването, от РУ МВР – Хасково е изискан запис от охранителните камери във
фоайето на управлението, за периода от 08.00 часа до 08.15 часа на 30.07.2015г.
и от полицейското управление е изпратен оптичен диск с посочените записи, който
е огледан като веществено доказателство / л.1-6 т.2 д.п./, а съдържанието му
изследвано чрез назначената на досъдебното производство видеотехническа
експертиза № 24/18.08.2015г. изготвена от вещото лице К.Ц., чието заключение/
л.10-20 т.2 д.п./ съдът изслуша в съдебно заседание и към което, е приложен
посоченият оптичен диск.
В заключението
си вещото лице е отразило, че дискът съдържа четири видеофайла - записи без
звук от охранителните камери на РУ – МВР – Хасково с № № 1,2, 3 и 9, насочени
към части от път, тротоар, сгради и вътрешни зони на помещения. Изображенията
били цветни, с вкопирани системни данни за дата и
часово време, с кадрова честота от 1 кадър в секунда. Различие в системното
време е установено единствено за камера №9, което е с изоставане от 8-9 секунди
спрямо останалите, но е неизменяемо, не засяга последователността на действията
и е от неточно настройване. Във видеозаписите не се открити следи от изменение
/ манипулация. От заключението става ясно, че камери с №№ 1 , 2 са разположени
пред полицейското управление, камера № 3 е във фоайето, насочена към входа на
управлението ,включително площадката пред приемната стая, а камера № 9 е от
самата приемна стая и цифрите на нейното системно време са оцветени в бяло , а
на останалите три в синьо. В заключението е посочено, че видеозаписите са за период
системно време от 08.02.16 часа до 08.15.04 часа, на 30.07.2015г. и е описано съдържанието
на кадри от тях, онагледени чрез приложените в заключението снимки, на които не
се вижда и не е установен от вещото лице, момент на физически контакт между подсъдимия
и св.Г.. Конкретно момента, в който св. Г. е излязъл от приемната стая, застанал
на площадката пред нея така, че да я наблюдава и едновременно с това гледал към
фоайето на полицейското управление, когато подсъдимия минал покрай него и
избягал, а след това тръгнал да го гони, е онагледен на снимките на страници 13
/ долната снимка /, 14, 15 и 16 от заключението, записани от камера № 3
разположена във фоайето на полицейското управление. За този момент, в
заключението е посочено, че в 08.06.02. часа облеченият със светлоотразителна
жилетка стои на коридора пред врата, а облеченият с къс панталон и потник
преминава бягайки, покрай неговата предна и после дясна страна, спуска се по
стълби и излиза от полезрението на камерата. Тогава облеченият със светлоотразителната жилетка побягва по стълбите след него и
също излиза от полезрението на камерата. Следват кадри на водене и вкарване от униформени
лица , в помещение, на човек с къс панталон и потник, а до края на записа се
наблюдават хора с униформи и цивилно облекло в помещението, седящи или стоящи
прави и извършващи действия, подобни на разговори и съставяне на документи.
При изслушване
на експертизата, въпросните четири видеозаписа бяха възпроизведени изцяло, като
кадрите които не са онагледени в заключението, визуализират самото бягство на
подсъдимия от сградата на управлението, гоненето му тогава от св. Г. и
свидетелите Т. и К.. Довеждането му след това от тях обратно и последващите действия по довършването на АУАН от св.Г.. При
възпроизвеждането на записите, не се установи различие от посоченото в
заключението на вещото лице което заявява, че при изготвянето му подбирал
снимките така, че да се добие цялостна представа за развитието на ситуацията и
общата последователност на действията, независимо от коя камера е отразен
съответният момент. При възпроизвеждането на записите, подсъдимият разпозна себе
си, като лицето със син потник и къси панталони, свидетелите Ф. и Ю. и св.Г. в
униформа и със светлоотразителна жилетка. По искане
на страните, записите бяха възпроизведени частично и в присъствието на св.Г.,
който бе преразпитан по тях и също се разпозна като
лицето със светлоотразителната жилетка, заснето от
камера № 3, стоящо на площадката пред приемната стая и отворената стъклена
врата на фойето, а излизащото лице в гръб, разпозна
като подсъдимия. Разпозна и свидетелите К. и Т. стоящи във фоайето. При преразпитът, св.Г. заявява, че точно в момента на кадъра в
08.06.02 часа усетил парещата болка докато стоял прав. На записа не се виждал
контакт между него и подсъдимия и през цялото време стоял в позицията на
снимката, но твърди ,че камерата и резолюцията й, не обхващали цялото положение
на тялото му, а снимките били на секунда. По нататък се разпознава и в кадъра в
08.06.04 часа, като заявява, че се обърнал и тогава започнала болката му, но
въпреки това тръгнал да гони подсъдимия, а след това твърди, че преди да се
обърне усетил парещата болка .
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от събраните доказателства, а именно: показанията на свидетелите В.Г.,
Ж.И., Н.В., И.Т. , Ф.Ф., К.Ю., дадени в съдебно заседание, прочетените по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 от НПК, показания на
първите петима, от досъдебното производство. Прочетените по реда на чл.281 ал.5
вр. ал.1 т.4 предл.1 от НПК,
показания на св. Р.К., прочетените по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1
т.4 от НПК обяснения на подсъдимия, дадени като обвиняем в присъствието на
защитник, при проведеният му на 30.07.2015г. разпит на досъдебното
производство. Заключението по тройната комплексна съдебно медицинска експертиза
и допълнителна такава, изготвени от вещите лица – д-р Д., д-р Е. и д-р Б. и
изложеното от тях в съдебно заседание. Заключението на вещото лице К.Ц. по видеотехническата експертиза на записите от охранителните
видеокамери на РУ – МВР – Хасково и изложеното от вещото лице в съдебно
заседание. Непосредствено възприетото съдържание на записите от въпросните
видеокамери, при възпроизвеждането им в съдебно заседание и изложеното тогава
от подсъдимия и св. Г., от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и предявеното по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство.
От събраните
доказателства е установено, че на инкриминираната дата св. Г., който заемал
длъжността „***. ********* *** *****“ в група „*****“ в сектор „***** *****“,
към отдел „******* *****“ при ОД – МВР – ******* и бил длъжностно лице, орган
на власт и полицейски орган, по смисъла на чл.93 от НК и ЗМВР, предприел
действията по служба спрямо подсъдимия, който управлявал МПС след употреба на
алкохол. В тази насока показанията на свидетелите са еднопосочни, кореспондират
по между си и с прочетените обяснения на подсъдимия, в които не отрича, че
преди да управлява автомобила пил бира, както и преди това и бил повлиян от
алкохола, поради което съдът ги кредитира. В случая, никой от свидетелите не е
видял на инкриминираната дата, подсъдимия да удря когато и да е, пострадалия - св. Г.. Последният в показанията си в съдебно
заседание също заявява, че не видял подсъдимият да го рита при преминаването му
покрай него, когато напуснал сградата на полицейското управление , а твърди ,
че усетил единствено удар в лявата си подбедрица и
непосредствено след това, пареща болка. Същевременно на досъдебното
производство, при проведените му два разпита - на 30.07.2015 г. и на
14.07.2016г. / л.89-90 и л.91 т.1 от д.п./, св. Г. е твърдял с категоричност ,
че тогава подсъдимият минал зад него и изненадващо го ударил в областта под
коляното, а след това без да казва нищо избягал. Това противоречие е
съществено, касае главният съставомерен факт –
изпълнителното деяние на престъплението, поради което за отстраняването му, посочените
показания на св. Г. от досъдебното производство, бяха прочетени по реда на чл.
281 ал. 4 вр.
ал.1 т.1 и т.2 от НПК. След прочитането им свидетеля заявява, че били верни, но
отново посочва, че не е виждал подсъдимият го удря. Твърди ,че тогава бил с
гръб, усетил пареща болка и най – вероятно тогава, подсъдимият го ударил с крак.
Съдът кредитира изложеното от св. Г. в съдебно заседание, досежно
чувството на парещата болка и на изритване което изпитал, а не посоченото в
прочетените му показания, че подсъдимият го ритнал. Изпитаното от свидетеля
чувство на болка, както се установи от заключението на вещите лица по
съдебномедицинската експертиза и изложеното от тях в съдебно заседание, е в
резултата на прокъсването на мускула на прасеца на левият му крак. То обаче не
е провокирано от удар нанесен му от подсъдимия , защото такъв удар няма, а от
завъртането на самият свидетел на място, в момента в който разбрал, че подсъдимия
бяга и тръгнал да го гони. Именно това категорично е установено от записите на
охранителните камери от инкриминираната дата, разположени пред и в сградата на
РУ МВР – Хасково. Записите на камерите, са изследвани от видеотехническата
експертиза, изготвена от вещото лице К.Ц. и е установено, че не са
манипулирани, а достоверни. Обстоятелството, че системното време на камерите се
различава от реалното със 17 минути и 21 секунди за първите три с №№ 1, 2, 3 и
със 17 минути и 12 секунди, за тази с № 9 както и, че последната не е синхронизирана
по системно време с първите, не оборва изводът за достоверността на записите.
Напротив доказва се достоверността им, защото вещото лице е установило разминаването
с 8-9 секунди в системното време на камера № 9 с останалите три ,което кореспондира
с писмото на РУ МВР – Хасково, за това обстоятелство / л.23 т.2 д.п. /.
Категорично от заключението е установено, че записите от всички камери са с
честота от един кадър в секунда. Кадрите са последователни,а не през една
секунда и отразяват случилото се. Конкретно момента, в който св. Г. твърди, че
усетил парещата болка в прасеца на левият си крак, след като подсъдимия минал
покрай него и избягал, а след това тръгнал да го гони, е онагледен на снимките
на страници 14, 15 и 16 от заключението, а кадрите са записани от камера № 3
разположена във фоайето на полицейското управление. На тези кадри е видно, че
лицето облечено с полицейска униформа и светлоотразителна
жилетка - св. Г. който сам се разпознава , стои прав на площадката пред
приемната стая и отвореното ляво крило, на стъклената врата на фоайето на
полицейското управление,и малко към дясната й част /гледано от фоайето/. Тялото
му е разположено така, че е малко странично и почти фронтално с предната и
дясната си част, към вратата на приемната стая и стълбището, а лявата му част,
включително левият крак, са насочени към фоайето на управлението. В 08.06.02
часа според записа, ясно се вижда лице с къс панталон и син потник / подсъдимия
който също се разпознава/, да преминава бягайки, покрай предната и после дясна
страна на свидетеля, като между тях няма никакъв контакт – вербален или
физически. Подсъдимият не се доближава изобщо към свидетеля, а минава по
стълбището и напуска сградата на полицейското управление, бягайки. От кадъра е
видно, че нанасянето на удар в прасеца
на левият крак на свидетеля от страна на подсъдимия няма. Такъв удар е и
невъзможно да бъде нанесен в конкретната ситуация, предвид местоположението на
свидетеля и левият му крак. Това е така, защото за да го нанесе, подсъдимият е трябвало
да заобиколи свидетеля от към гърба му и да застане
на площадката зад него. Такова действие обаче няма заснето от камерата и не се
твърди от никой от свидетелите. Действително в показанията си св. Т. сочи, че в
момента в който чул св. Г. да извиква, че подсъдимият бяга, се обърнал и видял
св. Г. да се държи за крака. Такива обстоятелства обаче, също не са заснети от
охранителните камери и не се сочат от самият пострадал. Не са изложени и в
прочетените, по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 предл.1 от НПК показания на св.Р.К., дадени при проведените
му на 30.07.2015г. и на 01.09.2015г. разпити на досъдебното производство / л.
94-95 и 96 т.1 д.п. / които съдът кредитира. Не са посочени и в показанията на
самият св.Т., дадени на досъдебното производство при разпитът му на 30.07.2015
г. / л.97 т.1д.п / , които бяха прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. След прочитането на посочените
показания, св. Т. заявява, че са верни и ,че не помнел последователността на
ситуацията. Съдът кредитира прочетените показания на св.Т., защото те
кореспондират с останалите кредитирани доказателства, а не изложеното от него в
съдебно заседание, в частта в която твърди, че видял св. Г. да се държи за
крака, в момента в който подсъдимият бягал. Кадърът записан от камера №3 в
08.06.02 часа освен, че безспорно установява момента на преминаване на
подсъдимия покрай св. Г., без какъвто и да е контакт между тях, то от този
кадър е видно и, че в същия момент св.Г.
не гледал към приемната стая, а към фоайето на управлението. При възпроизвеждането
на видеозаписа, св. Г. заявява, че точно в момента на кадъра в 08.06.02 часа
усетил парещата болка докато стоял прав. Както на тази снимка, така и на
следваща - долната на стр. 15 направена от същата камера в следващата секунда –
в 08.06.03 часа / системно време на камерата / се вижда обаче, че след
преминаването на подсъдимия по стълбите за да напусне сградата на управлението
,св. Г. продължава да стои прав, без каквато и да е реакция от болка, а в
08.06.04 часа / горната снимка на стр. 16 / се обръща и поглежда към вратата на
полицейското управление, като следващият кадър е отразил момента в който тръгва
да бяга по стълбището, след подсъдимия. Останалите снимки отразяват момента на довеждането
на подсъдимия в сградата на управлението,
след залавянето му и повторното му вкарване в приемната стая от полицейски служители
, сред които и св. Г.. Установеното от доказателствата, потвърждава прочетените
по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК обяснения
на подсъдимия , дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник
на 30.07.2015 г. / л. 57-58 т.1 /, в които е описал бягството си от
управлението и е отрекъл да е удрял пострадалия, поради което съдът ги
кредитира.Действително от съдебномедицинските експертизи и изложеното от вещите
лица в съдебно заседание, се установи, че на инкриминираната дата пострадалият
е получил руптура / разкъсване / на медиалната глава
на мускула на прасеца на левият крак, за което е лекуван в МБАЛ – Хасково, но
не оперативно и това разкъсване, е довело до трайно затруднение в движението на
левият му крак, продължило повече от 45 дни - т. е обхваща обективните признаци на средната
телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК. Доказателства
обаче, че това разкъсване е в резултат на нанесен му от подсъдимият удар няма. В
тази насока в показанията си свидетелите Ж.И., Н.В., Ф.Ф.
и К.Ю. сочат, че след залавянето на подсъдимия и връщането им с пострадалия в
приемната стая, св. Г. куцал, но са категорични , че не са видели, подсъдимият
да го е ритал или удрял преди, по време на залавянето му или след това. Относно
обстоятелството дали пострадалият е гонел подсъдимия, къде са били в този
момент свидетелите, дали подсъдимият е пил алкохол преди да управлява лекият си
автомобил, какво е било облеклото му, предвид възникналите противоречия с
изложеното в съдебно заседание и твърдения на някои от свидетелите ,че не
помнят някои обстоятелства, бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1т.1 и т.2 от НПК показанията на първите трима от досъдебното
производство / за св. И. и В., показанията дадени при разпитът им на 30.07.2015
г., а за св. Ф. на 30.8.2016 г., находящи се на л. 92,
93 и 105-106 т.1 д.п. /. След прочитането потвърждават, че са верни поради
което съдът ги кредитира. Никъде в показанията си дадени както пред съда, така
и в прочетените им от досъдебното производство такива, свидетелите не сочат да
са видели подсъдимия да е удрял пострадалия. Действително свидетелите Ю. и Ф. заявяват,
че видели зачервяване и подуване на прасеца на левият крак на пострадалия, след
връщането му в приемната стая с подсъдимия, за което вещите лица по съдебно
медицинската експертиза сочат, че било кръвонасядане
получено от удар. Такова зачервяване на крака на пострадалият обаче, не е описано
наред с останалите обективни находки, установени при прегледът му в спешно
отделение и приемането в болницата на инкриминираната дата и от посоченото в
тази част на показанията на свидетелите Ф. и Ю. и изложеното от вещите лица, досежно механизма на причиняване на зачервяването, не може
да се направи извод, че подсъдимият е причинил установеното телесно увреждане
на пострадалия. Това е така защото тези
доказателства са косвени и изолирани. Не представляват непрекъсната верига от
такива и не водят до единственият възможен и категоричен извод, че подсъдимият
е нанесъл удар в левият крак на пострадалия и му причинил телесното увреждане. Самите
вещи лица сочат, че скъсването на мускула на прасеца могло да стане и при рязко
стартиране при бягане, каквото по делото е установено, че направил пострадалия,
както и, че при прокъсване на мускула, парещата болка е съпроводена с чувство
на изритване. От събраните и кредитирани доказателства обсъдени по – горе се
установи, че именно това се е случило в настоящата ситуация – когато св. Г. е
разбрал, че подсъдимия бяга, се завъртял рязко. От това се прокъсал мускула на
левият му прасец, усетил пареща болка и чувство на изритване. Понеже всичко се
развило в рамките на няколко секунди, си помислил, че подсъдимият го е ритнал в
прасеца, което обективно не се случило и побягнал рязко след него да го гони, а
това довело до доразкъсване на мускула и утежняване
на състоянието му / също посочено от вещите лица /. Така в резултат на действията
на самият пострадал, настъпила констатираната травма на кракът му, която не му
е причинена от подсъдимия.
Престъплението в
чието извършване подсъдимият е обвинен, е против личността. От обективна страна,
освен признаците за телесното увреждане и служебното качество на пострадалия,
изпълнителното му деяние се осъществява чрез действие на дееца, спрямо
пострадалия, а от субективна страна се извършва при пряк умисъл. От събраните
доказателства категорично се установи, че на инкриминираната дата и място,
подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131 ал.2 т.2 вр.чл. 129 ал.2 от НК спрямо св. Г., в чието извършване е обвинен, а присъдата не може да почива
на предположения. Ето защо по повдигнатото му обвинение за посоченото
престъпление, на осн. чл.304 от НПК съдът оправда
подсъдимия.
Поведението на последния,
след бягството му от полицейското управление и при задържането му от свидетелите
Т., К. и Г. и отправените спрямо тях реплики за уволнение, се доближава до
признаците на състава на чл.325 от НК. Но това негово поведение и действията му
тогава, явно са приети от прокуратурата за несъставомерни,
стоят извън предмета на доказване и не са изложени като факти, както в
обстоятелствената част на обвинителният акт, така и в обстоятелствената част на
самото обвинение. По тях подсъдимият не се е защитавал и макар това да
представлява по – леко наказуемо престъпление, за тях не може да бъде ангажирана
наказателната му отговорност по настоящото дело.
Предвид
постановената оправдателна присъда направените по делото разноски следва да
останат за сметка на държавата.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си .
Съдия
: