ПРОТОКОЛ
№ 25
гр. Пловдив, 20.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600140 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимият И. Г. Ф., се явява лично и с адв. И. В.,
редовно упълномощен от по-рано.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Д..
Явява се свидетелката З. Б. С., редовно призована.
По делото е постъпила Докладна записка, изпратена с писмо от
Началника на ОЗ „О.“ - С. З., във връзка с постановеното принудително
довеждане за днешното съдебно заседание на свид. С.. От нея е установява, че
при извършената проверка на адреса в гр. С. З., по месторабота на З. С.,
същата не е била открита, като на адреса имало къща с висока ограда и дворна
врата, която е била заключена и след почукване никой не е отворил. В
проведен разговор на телефонен номер (посочен), който органите на ОЗ „О.“ -
С. З. са провели със З. С., след установяването му чрез фондовете на М** -
Б**, същата е заявила, че е пътува за гр. Пловдив, за явяване по наказателно
дело пред Апелативен съд – Пловдив.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Подс. Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
1
ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
С оглед допуснатия преразпит на свидетелката С., следва да се даде ход
на съдебното следствие, предвид на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Свидетелката З. Б. С., със снета по делото самоличност. Разясниха се
правата и задълженията по чл. 120 - чл. 122 НПК и се напомни се
наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свид. С.: Наясно съм с правата и задълженията си. Живея в гр. С. З. и
на базата на съпруга ми в Я., с лицето, с което живея на семейни начала.
Оставам и там, и в града. Нещо е станало някакво недоразумение. Работя в
„И** - ****“. Възпрепятствана бях за миналото съдебно заседание, затова не
се явих, съжалявам. За днешното съдебно заседание разбрах, защото ми се
обади някой по телефона. Вдигнах телефона и казах, че ще дойда. Вчера ми
се обадиха по телефона и аз казах, че ще дойда. Нито се укривам, нито нищо,
просто не знаех. Счетоводителката ми е пратила призовката за миналото
съдебно заседание, не съм я погледнала, затова не съм дошла. Фирмата, в
която работя, е на нашата счетоводителка и не съм обърнала внимание, че
става въпрос за мен и за това дело. Просто недоразумение. И аз съм
счетоводител там. Не знам от кога ми е пуснат договора. Там работя от
миналата година. Преди работех в полицията. Аз съм с дисциплинарно
уволнение от предишната ми работа и в момента обжалвам заповедта. Не
ходя на работа там. Отстранена съм. Подадох си сама заявлението, заведоха
ми дисциплинарно производство. Сложна ситуация. От 2020 г. не работя там.
За срещата си с И. Ф. на 18.10.2010 г. вечерта в ресторант З. - Р. – гр. С.
З. не си спомням много. Минали са доста години. По други дела за подкуп не
съм била свидетел.
Колие за аудиовидеозапис носех на тази среща. Не беше мое колието.
Служителите на В. с. ми го дадоха. Беше синджир с нещо като брошка
отпред. Нямам ясен спомен в момента. Дадоха ми го в деня на срещата. Слага
се на врата. Не си спомням дали съм била инструктирана как да го ползвам,
дали да имам специална позиция. Мисля, че тогава косата ми беше по-дълга.
Щом има видеозаснемане, предполагам, че са ми казали косата да ми е
прибрана, за да не закрива камерата.
След срещата колието го върнах на тези, които ми го дадоха. Щом по-
рано съм казала, че съм го върнала, значи е било така. Предполагам, че
веднага съм имала среща със служителите, които са ми го дали. 13 години са
минали. Каквото съм казала тогава, предполагам, че така е било. Веднага след
срещата съм го върнала. Може да не е било на секундата, може да е минал
2
половин час, един час. Щом съм казала тогава, че ми е дал в салфетка пари,
значи ми е дал. Дал ми е. И тях (парите) ги предадох на В. с., след срещата.
Не си спомням точно кога съм ги предала. Не си спомням дали е било същата
вечер. Не си спомням дали в С. З. съм ги предала парите или другаде. В С.
съм ходила няколко пъти във връзка с този случай. Не мога да отговоря дали
съм ги предала в С..
С оглед заявеното от свидетелката, че не си спомня, съдът счита, че
следва да бъде предявен протокол за доброволно предаване от 19.10.2010 г.,
приложен на л. 61 - 63 от том 1 от ДП. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
Предяви се на свидетелката протокол за доброволно предаване от
19.10.2010 г., приложен в том 1, л. 61 – 63 от ДП.
Свидетелката С.: Подписът срещу „предал“ на л. 63 е мой. Значи е
станало в С. предаването, но не си спомням точно. Сега, като видях
протокола, значи е станало в С. на 19.10.2010 г. Значи съм ги предала на 19 в
С.. Сигурно така са ми казали служителите от В. с., че трябва да бъдат
предадени в С.. Нямам идея защо е така направено. Каквото са ми казали,
това съм направила. До предаването парите мисля, че са били у служителя на
В. с., но не са били у мен. Мисля, че вечерта ги предадох на служителя на В.
с.. Но не са били у мен. След срещата с И. се прибрах у дома си. Прибрах се
без парите. В С. отидох с началника на сектора К. Я.. Той е мой началник, а не
от В. с.. Не си спомням колко дълго беше колието. Не си спомням дали е било
по врата, средно или по-дълго. Закаченото на колието беше като брошка, като
медальон (показва). Като масивна брошка. Точен размер не мога да дам. Като
голяма брошка беше. Това ми изплува в главата в момента. Но не мога да
кажа размер. Като монета от 2 лева по-скоро.
Уволниха ме дисциплинарно от полицията, защото съм пълномощник
на фирмите на съпруга ми и майка ми и за злоупотреби във
Информационните фондове на М**, че съм извършвала нерегламентирани
справки за лица, за които не ми е било възложено да работя.
Въпрос на адв. В.: Моля свидетелката да обясни каква беше
причината да настоява да разговаря с мен пред съдебната зала, преди
започване на съдебното заседание днес?
Прокурорът: Възразявам и моля да не допускате този въпрос. Въпросът
не е относим към предмета на доказване. Не е ясно някакъв разговор
проведен ли е. Не мисля, че с нещо ще допринесе за изясняване на
обективната истина по делото.
Адв. В.: Искам да уточня, че разговор не се проведе, защото
категорично отказах това. Включително се отнесох грубо. Но моля да се
изясни мотивацията на свидетелката да дава показанията си, съпоставено с
обстоятелството, че не с някой друг, а с мен искаше да говори, преди да бъде
разпитана от съда. Имам обяснение за себе си, но искам тя да даде своето.
3
Съдът счита, че следва да бъде допуснат така поставения от адв. В.
въпрос към свидетелката, а възражението на представителя на Апелативна
прокуратура - Пловдив следва да бъде оставено без уважение, предвид на
което
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение възражението на представителя на Апелативна
прокуратура - Пловдив.
Допуска така поставения от адв. В. въпрос.
Свидетелката С.: Въпросът ми беше от личен характер, не касае
делото. Исках да го попитам дали може да ми бъде полезен по моето дело,
което водя срещу М**.
Преди да ползвам колието, служителят на В. с. ми каза да не го пипам,
да внимавам, да не го пипам много. Това си спомням. Обясни ми, че е за
записване на звук и картина. Това към момента, което си спомням ясно, е, че
ми каза много, много да не го пипам, но как да застана или друго - не помня.
Служителят не присъстваше на срещата. Не съм сигурна, но мисля, че не
присъстваше. Непосредствено, може би, преди срещата ми го дадоха колието.
Мисля, че го върнах след срещата - може и половин час да е минало, може и
веднага след срещата да съм го върнала. Мисля, че комуникирах с две лица с
В. с.. Но на колието един ли беше, двама ли бяха - нямам спомен. Общо взето,
нямах възможност, право на избор да отида ли или да не отида на срещата.
Защото щях да си остана без работа. Започнеш ли нещо такова, няма как. Или
го приключваш, или ти хвърчиш. Такава е системата. И. е служител там, той
го знае много добре. Знам, че благодарение на мен той отдавна не е служител
в тази система. Принудително не съм отишла, но не мога да я прекъсна по мое
усмотрение срещата. Инициативата за срещата не си спомням чия е била. Ако
И. ми се беше обадил и аз откажех срещата, мисля, че щеше да има
последици за мен. Не можех да откажа и последващите срещи. Нямаше да
бъде добре за мен служебно. На първата среща през м. август 2010 г. не съм
имала избор да откажа да отида. Не си спомням защо направихме първата
среща. Не съм имала избор за срещите да ги откажа или не, но не си спомням
защо. Всички срещи са със знанието на В. с. от самото начало. Не си спомням
дали съм казвала пред мои колеги „Ако не беше той, щях да бъда аз“. Не си
спомням първата среща дали беше под контрола на В. с.. По-скоро не. Не
знам. Не си спомням дали съм знаела за какво ще бъде първата среща. Не
мога да кажа В. с. от къде разбраха за тази история. Предполагам, че съм
докладвала на прекия ми началник, който е бил на групата тогава – Б. М. беше
на групата, а Я. беше на сектора. Би трябвало да е знаел за този случай и Я..
Не си спомням дали съм била инструктирана да задавам някакви въпроси, да
насочвам разговора в определена посока, ако евентуално даде пари на
въпросната среща, как да реагирам - дали имах такива напътствия, указания -
не си спомням, госпожо съдия. Много време е минало. Хиляда неща са ми
минали през глава оттогава. Един път съм била свидетел по такова дело и
4
каквото е имало, когато е било прясно, съм го казала тогава. Не си спомням
дадоха ли ми насоки. Преди срещата, като ми дадоха колието, съм провела
някакъв разговор, но това, което в момента си спомням ясно, е, че ми казаха
да не го пипам много, много това колие. Останалата част от разговора ми се
губи. На срещата на 18.10. в ресторанта предполагам съм отишла, защото сме
се уговорили да се видим. Не си спомням защо сме щели да се виждаме.
Предполагам, че за тази среща те са преценили, че трябва да ми сложат колие.
Не си спомням дали съм знаела какво е щяло да се случи на тази среща и дали
е щяла да ми бъде дадена парична сума. Сигурно съм имала такова очакване,
но не си спомням. Каква беше целта на срещата, не си спомням. Много време
е минало. Не си спомням на предходните срещи дали ми е предлагал пари или
друго.
Прокурорът: По-полезни ще бъдем, ако прочетем казаното, а след това
да я питаме.
Моля да прочетете протокола за разпит, проведен на 19.10.2010 г., и
касае деня след случая в ресторант З. - Р., л. 58 от ДП. Моля да бъде прочетен
целият разпит.
Адв. В.: Не даваме съгласие, тъй като винаги сме изразявали становище,
че това досъдебно производство и конкретно поведението на госпожата е
изцяло манипулативно. Това е причината да не сме съгласни. Разбира се, има
други способи, с които да го приобщите.
След съвещание, съдът счита, че са налице основанията на чл. 281 ал. 4
вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 НПК, за прочитане показанията на свидетелката С., дадени
пред органа на ДП - протокол от разпит от 19.10.2010 г., приложен на л. 58 –
60 от том 1 на ДП, тъй като свидетелката заяви многократно, че не си спомня
обстоятелствата относно зададените й въпроси, в каквато връзка е искането на
представителя на Апелативна прокуратура, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Да се прочетат показанията на свидетелката З. Б. С., отразени в
протокол за разпит на свидетел от 19.10.2010 г., приложен на л. 58 - 60 от
том 1 от ДП.
Прочетоха се.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Да се предяви на свидетелката С. протокол за разпит от 19.10.2010 г.,
приложен на л. 58 - 60 от том 1 от ДП.
Свидетелката С.: На стр. 59, срещу „свидетел“ в горната част,
подписът е мой. На стр. 60 в долната лява част подписът срещу „свидетел“ е
мой. Вярно е това, което съм казала тогава. Всяка една среща е предварително
съгласувана със служител на В. с.. Това означава, като има един или друг
служител, всичко се съгласува с тях. Техният началник с нашия началник си
5
правят план за работа или каквото е. Уговаря се среща, съгласува се с тях, че
ще се ходи на срещата. Къде да се проведе срещата, предполагам, че където
ние си решим. Служителите на В. с. идваха от С., специално за брошката бяха
двама или трима С.нци. Те няма от къде да знаят в кое заведение. Не си
спомням те ли ми казаха в кое заведение да отидем. Заведението не е близо до
вкъщи. И до И. не е близо. Не си спомням кой е избрал това заведение. Аз съм
го посещавала това заведение и с приятели.
Бяла салфетка беше тази, в която ми подаде парите – може да е била в
салфетник, може да е била пред мен на масата. Поискал ми е салфетка, дала
съм му. Не съм знаела защо му е салфетката. Не съм знаела, че ще получа
нещо. Не съм го питала какво е това, щом не съм го казала в разпита. Както
съм казала в разпита, така е било. На предишните срещи не си спомням дали
имаше колиета. Салфетката не си спомням хартиена ли беше или от плат. Не
си спомням масата за двама ли е била, за четирима ли е била, за шестима ли е
била. Не помня формата на масата. И. Ф. пръв дойде на срещата. Мисля, че
той дойде пръв. Не си спомням кой определи мястото на срещата. Аз съм
казала, че съм видяла, доколкото съм видяла, че в салфетката има банкноти.
Не съм питала за какво са тези банкноти. Не си спомням какво сме
консумирали - дали кафе, питие или храна. Не си спомням едновременно ли
си тръгнахме. След като напуснах заведението, се срещнах със служител на В.
с. и предадох колието и парите, но не помня дали в Дирекцията на М** или
някъде навън. Не помня на него ли ги предадох, дали и моят началник беше
там, имам предвид К. Я. - не си спомням. В момента не мога да си спомня
точно, но се прибрах вкъщи. Преди срещата с В. с. и с Я. и след като
приключихме срещата в заведението мисля, че не съм ходила никъде.
Прокурорът: Моля да бъде прочетен протокол за разпит от 10.09.2010
г. на л. 8 от ДП, където свидетелката С. обяснява как са се развили
хронологично нещата до тази среща на 18.10. Правя това искане, тъй като,
според мен, в този протокол най-подробно са отразени фактите и
обстоятелствата преди 18.10.2020 г.
Адв. В.: Не даваме съгласие.
След съвещание, съдът счита, че са налице основанията на чл. 281 ал. 4
вр. ал. 1 т. 2 пр. 2 НПК, за прочитане показанията на свидетелката С., дадени
пред органа на ДП - протокол за разпит от 10.09.2010 г., приложен на л. 8 - 13
от том 1 на ДП, тъй като свидетелката заяви многократно, че не си спомня
обстоятелствата и зададените й въпроси, в каквато връзка е искането на
прокурора, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Да се прочете протокол за разпит на свидетелката С. от 10.09.2010 г.,
приложен на л. 8 – 13 от том 1 от ДП.
Прочете се.
Свидетелката С.: Това, което прочетохте, щом съм го казала тогава, е
6
вярно.
Прокурорът: Нямам повече въпроси към свидетелката.
Адв. В.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
Подс. Ф.: Нямам въпроси.
Свидетелката се освободи от залата.
Прокурорът: Нямам други искания. Считам, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна и моля да бъде даден ход по същество.
Адв. В.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Подс. Ф.: Нямам
искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и с
оглед становищата на страните, че нямат искания за събиране на други
доказателства, счита, че следва да бъде обявено за приключено съдебното
следствие и да бъде даден ход на съдебните прения. С оглед на изложеното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧЕНО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Моля да приемете, че
депозираната жалба е неоснователна, да оставите същата без уважение и да
потвърдите изцяло присъдата на първоинстанционния съд – Окръжен съд С.
З..
В жалбата са посочени всички възможни пороци на процесуалния
закон, твърдения за това от какво страда присъдата. Становището, което
изричам, е изказано пред вас и е, че не е налице нито едно такова допуснато
процесуално нарушение. В конкретика не са налице доказателства в подкрепа
на твърденията от страна на защитата за това, че присъдата е недостатъчно и
не добре мотивирана. Доколкото е видно от самата присъда, Окръжният съд в
С. З. е дал отговор на всички, поставени от защитата, въпроси.
Въпросът с доказуемостта на деянието за подкуп по настоящото дело се
свързва с внимателен анализ на показанията на свид. С.. Настоящият състав
положи максимални усилия за това тя да бъде намерена и разпитана отново.
Становището ми, общо взето, е, че днешният й разпит по никакъв начин не
повлия на събраните до момента доказателства. Общо взето, предвид на
изключително дългия период от време, изтекъл от момента на извършването
на деянието до днешния ден, повечето от нейните твърдения бяха от вида „Не
си спомням“, което наложи отново, за пореден път, прочитане на показанията
при условията на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК. Все пак обаче, за тази част
от прочетените показания следва да бъде отбелязано, че те са последователни,
непротиворечиви и се потвърждават в различни техни части от различни
други доказателствени източници. Какво имам предвид? От фазата на ДП до
7
настоящия момент, за който разпит за втори път изразявам становище, че не
донесе нищо съществено, но от фазата на ДП до разпита й пред Окръжен съд
- С. З., проведен през 2015 г., нейните показания са последователни и
непротиворечиви. Освен това, твърденията, изложени в тези нейни показания,
са подкрепени от множество други доказателства. Като такива бих си
позволил да посоча СРС. Те се потвърждават и от показанията на нейните
ръководители - свидетелите М. и Я.. В една част се потвърждават от
протокола за доброволно предаване на сумата от 1000 лева и по косвен начин
се потвърждават и от свидетелите М. Н. и Т. Т.. То е косвено и частично,
което е обяснимо, с оглед на тяхното право да не свидетелстват за факти и
обстоятелства, които биха ги уличили в извършване на престъпление.
В противоречие с тези доказателства, които изброих до момента,
остават само и единствено обясненията на подсъдимия, за които обяснения
също следва да бъде отбелязано, че те са последователни, т.е. от
първоначалния момент и впоследствие, в хода на съдебното следствие
неговите твърдения, свързани с това дали е предлагал, дали е предоставял
подкуп, горе-долу са последователни. Тези обаче твърдения, при така
описаните доказателства могат да бъдат приети само като негова защитна
позиция, като тук внимание следва да бъде обърнато на неговото твърдение за
това, че той, всъщност, е искал да окаже помощ на разпитаната в днешно
съдебно заседание свидетелка, за да довърши тя или да извърши тази
проверка, която е възложена. Но към момента, в който са провеждани първите
срещи, по-точно първата среща, е 10 август. Към тази дата не е имало никаква
проверка срещу дружествата „Г.“ от 1 до 7 и „Б. о.“, което от логична гледна
точка пък подкрепя твърденията на С., за това че именно подсъдимият е
поискал проверката да бъде извършена и той е поискал да бъде извършена по
начин, по който да достигне до определен резултат. Основният проблем за
мен в обясненията на подсъдимия е, че по времето, за което той твърди, че е
искал да помага, проверка изобщо не е имало и не е имало необходимост
някой да подпомага С. да извърши такава проверка.
Ще ми се да отбележа, че допълнително показанията на С. бяха
потвърдени, включително и от изисканите и приложени по делото писмени
доказателства, които ни дават яснота по въпроса действително ли е имало
такива проверки срещу фирмите „Г.“, действително ли във връзка с тези
проверки на служители на ТД Н** в П. и в С. З. са били налагани наказания -
това са все неща, които С. описва в своите разпити, проверени от вас, за
които сме получили необходимите доказателства, което твърди, че, на
практика, на нейните показания следва да бъде дадена вяра.
Считам, също така, за неоснователно и искането за отмяна на
присъдата, тъй като обвиненията спрямо подсъдимия не са доказани – имам
предвид обвиненията по чл. 304 НК. Същото се отнася за обвиненията за
престъплението по чл. 339 НК. В тази част защитата е направила искане за
прилагане на разпоредбата на чл. 9 ал. 2. С оглед на обстоятелството, че, в
8
крайна сметка, подсъдимият е осъден от първата инстанция за 368 патрона, не
считам, че е възможно приложението на този текст, тъй като няма как случаят
да бъде приет за маловажен.
По отношение на поисканото намаление на наказанието ми се ще да
кажа, че то е толкова намалено, че не виждам как още може да бъде намалено.
Наложено е при условията на чл. 55 - за подкупа – пробация, за държането на
боеприпасите - 1 година. Вярно е и първоинстанционният съд правилно е
приел, че е налице едно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство и това е продължителността на този процес, но с удоволствие
бих чул защитата какво означава да се намали размерът на наложеното
наказание, защото не виждам повече как може да се намали. По тези причини
моля да потвърдите изцяло първоинстанционната присъда. Благодаря!
Адв. В.: Уважаема госпожо председател! Уважаеми апелативни съдии!
Винаги съм се учудвал на лекотата, с която уважаемите представители на
прокуратурата на бялото казват черно, на черното казват бяло,
аргументирайки се единствено и само с думичката „считам“. Взимам повод
от думите на уважаемия прокурор, че показанията на г-жа С. изцяло се
подкрепяли от съдържанието на информацията, добита със СРС.
Ще започна с това, че съм длъжен да ви благодаря за днес проведения
разпит, защото, според мен, анализът на цялостното поведение на С., според
мен, следва изключително осезателно да се отрази на вашата преценка при
цялостния анализ на доказателствата. Защото г-жа С. много ясно и
убедително днес демонстрира пред вас, че колкото пъти си отваря устата,
толкова пъти е склонна да изрече лъжа. И то за най-елементарни
обстоятелства. Може би ако я бяхте попитали за трите й имена, и там щеше
да се опита нещо да излъже. „Днес ми се обадиха“, „Вчера ми се обадиха“,
„Вече знаех“ – за тези абсолютно елементарни неща, които са от баналния
живот, за които спокойно можеше да не лъже, тя и там се опита да излъже. А
какво остава за фактология, за която, Вие, уважаема госпожо председател,
много правилно отбелязахте думите, които е споделяла на времето, преди 13
години: „Ако не беше той, щях да съм аз“. Ако някой наистина иска да
анализира в цялост показанията на С., ако иска да анализира в цялост целия
доказателствен материал, ще види, че това е една изключително нескопосана,
съшита от прокурори от Градската прокуратурата в С. (прословутият
прокурор К. Д.), както и от служители на В. с. история, която е отглас към
онова незабравимо управление на незабравимия министър на вътрешните
работи г-н Ц. Ц., защото тук, в цялото това дело прозира политиката,
уважаеми съдии! Защото небезивестният И. А., собственик на
небезизвестната фирма „Г.“ в онова време е имал неблагоразумието да
симпатизира на президента П., да бъде спонсор на президента П., а г-н Ц. с
подопечните му служби правеше всичко възможно да пренасочва тези
симпатии, които не са в правилната посока, и времето показа, че в
следващите години, може би и във връзка с това дело, въпросният г-н А. от
9
фирмата „Г.“ правилно пренасочи своите симпатии, спонсорства и така
нататък.
Ако се опитаме да анализираме доказателствата, какво се установява?
Да, няма спор, г-н Ф., като служител в система, която е ясно детерминирана
от гледна точка на своята субординация, в един момент се среща със свой
началник, който му казва: „Абе, ти там познаваш една С., защо не говориш да
се започне някаква проверка, ние каквото може ще помагаме с информация,
за да се постигне някакъв резултат“. Ако темата беше престъпление по
служба, почитаеми съдии, всичкото това, което е трупано в тези
първоначални разпити за тези разговори, за тези листчета, които са разменяли
и т.н., може да има своето място на обсъждане. Но прокуратурата по никакъв
начин не се ангажира с длъжностно престъпление, формулирайки своето
обвинение, а ориентира нещата към престъплението „подкуп“. И какво се
установява за подкупа? Провежда се среща. Тук няма да коментирам
сериозно този първоначален разпит. „Искаше да ми дава 50 000 лева, пък ако
искам, ще ми дават повече“ и т.н. Аз не знам Ф. дали през живота си е виждал
50 000 лева на цяло, още по-малко С., която така, с лекота ги е отказала. Но
след тези многомесечни манипулативни усилия на В. с., забележете
протокола, който четохте от началото на септември, оперативната постановка,
която се е развила в заведението на 18 октомври, е месец и половина по-
късно. И цялата ситуация е така е режисирана и така подготвяна, че да се
съберат безспорните доказателства за предлагане, даване и получаване на
подкуп. На С. се дава техника със, забележете, и видео, и аудиозаписване. И
сега се връщам на това, което казах в началото, за подхода на г-н прокурора
да казва на бялото черно. С. казва, вие четохте и сега нейните показания.
„Първо, той каза „Началникът всичко е уредил“. В аудиозаписа от
експлоатираното СРС от срещата в ресторанта такива думи не се чуват. След
това, С. казва: “Ф. каза: Дай една салфетка“. Такива думи в ауидиозаписа на
експлоатираното СРС не се чуват. След това, С. казва: „Това ти е подаръчето,
което ти бях обещал. Ще има и още“ и т.н., да не цитирам всичко, записано е
в протокола. Вие преди малко ги четохте. Тези думи също ги няма в
аудиозаписа. Няма нито една думичка от всичкото, което в показанията на С.
е ориентирано към фактологията на даване, обещаване на подкуп, предаване
на парична сума, завИ.ето й в салфетка, поставянето в чанта - нищо от това не
се подкрепя: нито от видеосъдържанието на видеозаписа, снет със СРС, нито
от аудиозаписа. Отделно от това, видели сте в протокола, направил съм над
100 възражения, когато беше възпроизвеждан записа, има брутални
разминавания в картината. Брутални! Има един часови брояч, непрекъснато
се прескача от едни минути в други минути, от едни секунди в други секунди
и, забележете, може би 5 години или повече ли години бяха, в които не бяха
написани мотивите на първата инстанция. Накрая тези много, много, много на
брой години са били необходими, за да се измисли как едно доказателствено
средство, което по никакъв начин не подкрепя фактологията по обвинителния
акт, да бъде извъртяно, така че да я подкрепя. Забележете логиката. Съдът
10
приема, да, наистина, в информацията, добита със СРС, всичко това го няма,
обаче го няма, затова защото... Извинете, това не може да бъде сериозен
подход. Защото основното, когато някой експлоатира СРС и когато представя
съдържанието на информацията, добита като СРС, като доказателство за
извършено престъпление, е това, което е установено, а не това, което не е
установено по еди-каква си причина. А подходът е точно такъв – ние можем
да обясним защо записът прескача; ние можем да обясним защо думи като
тези, които С. казва, липсват в аудиозаписа. Ама основното е, че липсват.
Оттук нататък обяснения всякакви. Само че когато има обяснения всякакви,
това означава, че има и съмнения всякакви, а съмненията, поне надявам се,
все още да се тълкуват в полза на обвиняемото лице, а не на прокуратурата. А
подходът на първоинстанционния съд е съмненията да ги тълкува в полза на
обвинението. Да, това не е доказано, обаче поради някакви технически
причини нещо било сбъркано със записа, с аудиозаписа, с видеозаписа, не се
видяло и така. Това не е техника, която да зависи от Ф. или от мен. Това си е
техника на В. с.. С., както и сега ви казва, е била инструктирана. Брошката -
това не е някакво заснемане от покрива на ресторанта, а аудио и
видеозаснемане от предмет, който е в непосредствена близост, на самата
маса. Извинете, нито салфетка се вижда, нито предаване на салфетка, нито
предаване на пари, нито слагане на пари в чанта, нито думи, които съпътстват
всички тези неща. И при цялата тази липса прокуратурата казва: Показанията
на С. абсолютно се доказват от СРС. С кое, господин прокурор, се доказват?
С това, че няма нищо на СРС-то. Затова ви моля, няма сериозен спор, за това
че единственият източник на преки доказателства са показанията на С., за
която, както и днес стана ясно, лъже при всеки удобен повод, а да не говорим,
че тогава е била изключително лично заинтересована да лъже и да повтаря
като папагал. Аз дори съм с изключителното съмнение, че този многословен
разпит изобщо отразява нейни думи, защото тя не показа способност да
изрази толкова навързани логически мисли - така, както са отразени в
протокола. Както виждате, отговаря едносрично на всеки въпрос. Но
единственото пряко нещо по делото, като доказателство, са нейните
показания и съдържанието на експлоатираното в ресторанта СРС.
Съдържанието на СРС абсолютно опровергава обвинението. А показанията
на човек, който показа пред съда, че лъже с лекота, човек, дисциплинарно
уволнен от системата на М** за изключително груби прегрешения, и то
такива, които са установени, а колко неустановени има, тя самата си знае. И
този човек да се поставя като единствен свидетел, който, поради някаква
добросъвестност или праволинейност, или уважение към установения
правовия ред, е способен със собствените си показания да вкара човек в
затвора или да предизвика неговото осъждане (отстраняването от системата
вече го предизвика), е крайно наивно и би било тенденциозно. Затова ви моля
по обвинението за подкуп да отмените присъдата. Прекрасно разбирате, ако
не беше толкова драматично за г-н Ф., щях да кажа комизма на ситуацията.
Защото Ф. беше арестуван и неговото арестуване беше коментирано от
11
всички възможни медии. Почитаемият г-н Б. го коментира с височайшото си
отношение към случая. Месеци наред беше в ареста. Това приключи с какво?
– с присъда „пробация“, която прокуратурата не протестира. Вие имате
достатъчно разум и професионален опит, за да разбирате, че това е просто
опит да се спаси по някакъв начин обвинението и по някакъв да се ограничат
претенциите на Ф. при евентуално бъдещо водене на дело срещу държавата,
което едва ли той ще води, за това че толкова месеци беше арестуван, беше
компрометирано името му и т.н. Само на основание показанията на С., които
не само с нищо не се подкрепят, но дори се опровергават от съдържанието на
информацията, добита със СРС, за мен е невъзможно да се постанови
осъдителна присъда.
Що се отнася до обвинението по чл. 339 НК. Нашата логика е следната:
Признавам, сам за себе си не го разбирам, но има хора, които са маниаци на
тема оръжие и г-н Ф. е един от тях. И далеч не е изключение. Този човек,
според мен без абсолютно всякаква нужда, в този период от време е имал
десетки разрешени оръжия. За какво са му били? Очевидно е някаква
привързаност, но това са оръжия, които са разрешени по съответния ред и за
тези оръжия е имал боеприпасите, разрешени за всяко едно от оръжията.
Умножени по 10 оръжия, тези боеприпаси се измерват в стотици и хиляди
броя патрони. По делото няма спор, за това че и оръжието, и боеприпасите Ф.
е съхранявал в абсолютно стриктно изпълнение на всички инструкции: за
каси, за заключване, за обезопасяване и т.н. Има разлика в бройките. Когато
притежаваш десетки оръжия и за тях притежаваш стотици и хиляди
разрешени патрони. Оттук насетне, сигурен съм, че в страната няма ловец
или човек, който има повече от 2 – 3 оръжия, който във всеки един момент да
има абсолютно ясния разум за това точно колко бройки патрони има в касата,
колко точно е изразходвал, точно колко са останали, дали с няколко бройки
не надвишава лимита на разрешеното и т.н. А все пак говорим за умишлено
престъпление. Да, няма спор, ние и допълнително представихме едни
удостоверения за оръжие, брой патрони, които не бяха отразени в
първоинстанционния съд, но смисълът на нашата позиция е друг - няма
обществена опасност в хипотезата, когато държавата ти е разрешила да
държиш близо 10 броя огнестрелни оръжия, разрешила ти е да държиш
няколкостотин патрона за тези оръжия и си допуснал в някакъв период от
време някаква грешка в бройките. Защото дали ще имаш 600 разрешени
патрона и, примерно, 100 неразрешени в касата - къде е разликата в
обществената опасност? Ако е той общественоопасна личност на плоскостта
на притежаване и използване на огнестрелно оръжие, белята, която би могъл
да направи с няколкостотинте бройки разрешени боеприпаси, във всички
случаи е много по-голяма от тази, която теоретично би могъл да направи с
тези, които, евентуално, са над лимита на разрешените бройки. Тук е една
досадна, глупава грешка в преброяването. Говорим за каса, в която има
огромен брой патрони, която обаче по никакъв начин не разкрива умисъл или
пък ако намерите, че по някакъв начин го разкрива, обществената опасност е
12
явно незначителна, защото оръжието и боеприпасите са изключително добре
съхранявани и никога по отношение на това оръжие и на тези боеприпаси не е
имало каквото и да е поведение, което дори да навява размисли за някаква
обществена опасност. Именно това е логиката ни да молим за приложението
на чл. 9 ал. 2. Това е нашата позиция. Благодаря ви!
Прокурорът (реплика): Благодарен съм за силния политологичен
анализ, който колегата направи към периода 2010 г. Даже с една част от
твърденията съм съгласен, но за тях няма никакво доказателство по делото.
Никой под никаква форма не може да твърди, че в този конкретен случай,
толкова изначално и отвисоко са били измислени нещата, че министърът,
бившият, на който аз не съм фен, ги е измислил, пък някой надолу в
прокуратурата ги е провеждал. Може да има такива неща, но къде са
доказателствата за това? Становището на колегата, даже му се радвам, но
няма никакви доказателства за това да има някаква световна конспирация, въз
основа на която точно този подсъдим да е пострадал.
Другото, за СРС. Може да се твърди каквото иска за себе си адвокатът,
но да се твърди, че СРС опровергават показанията, това не е вярно. Те не ги
опровергават. Да го опровергаеш, това значи тя да твърди, че е казала едно, а
на СРС да е записано друго. Това означава „опровергаване“. Благодаря ви!
Адв. В. (дуплика): „Оповергаване“ означава, когато С. каже, „И. Ф.
каза: първо, второ, трето, четвърто...“ и на СРС това просто не се чува. Това
също е форма на опровергаване. Благодаря ви!
Подс. Ф. (за лична защита): Съгласен съм с казаното от моя защитник.
Пред вас С. каза, че двама от С. са я били инструктирали за брошката. Това
означава, че е било цяла организация, не само от В. с., имало е сигурно и
група за задържане, евентуално. Казвам евентуално. Защото те са предприели
някакви действия. Същевременно, изведнъж предава самата брошка и тя
самата заяви, че парите уж ги предава на някой си от С., а в следващия
момент парите тя ги носи в С.. Ако бях дал парите тогава, както твърди тя, за
тези пари щях да бъда арестуван още на място при тази организация, която е
била в момента на записването и на тази среща. Чисто и просто е трябвало да
бъда задържан. Така е при полицейската акция. Правил съм го това нещо и го
знам. Така се провежда полицейската операция – дават се парите, задържаме
и т.н. Дори дактилоскопни следи не ми взеха.
Същото нещо се получава и с въпросната бележка. Аз я давам, да
кажем, в същия ден - нито е предоставена от В. с., тя на другия ден я носи в
С.. Какво става с тази бележка - никой не знае. Ясно и точно. Това са факти.
На тази същата среща има от моя телефон запис и няма общо с казаното от
нея. Още една лъжа от нейна страна.
За патроните - аз съм много запален ловец, председател на дружинката
бях дълги години, хоби ми е. Умирам за това. За тези същите патрони, ако
някой е ловец, знае, тези патрони имат приспособление. Едните са с кух връх,
13
другите са с мек връх, другите са с цял връх, те се използват при дадени
ситуации. Например, пусията е много дълга, не може да се сложиш мек
патрон, с мек връх или с кух връх, слага се с боен патрон за дължина, да
поразиш целта. И затова имам толкова патрони. Различна е ситуацията на
лова и затова са толкова.
За 8 по 18, това е М. патрон. Преди да напусна М. п., бях с картечен
пистолет, с него снаряжението на патроните е 100 патрона – това са 5
пълнителя по 20 патрона. Това е снаряжението на самия пистолет. То е
комплект. Тъй като го предадох на моя колега, практика е старите патрони не
ги използваме и всеки си закупува нови, да е сигурен в патроните. Просто са
останали в касата тези 100 патрона. Те са от 1978 година. Другите патрони са
от служебния пистолет, който пак „М.“, пак обикновени. Но поради
естеството на работата, която първоначално заемах,нямах никакво време да
ходя по стрелбища. В М. п. ни задължаваха да ходим на стрелби. Затова това
количество е събрано при мен. Но всичко това е закупено от вериги магазини
за оръжие. Не е правено. Не е дошло от някъде.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Дава последна дума на подс. Ф..
Подс. Ф.: Моля да бъда оневинен за цялата ситуация. Цялата работа е
на В. с..
Адв. В.: Моля да бъда освободен, моля да не присъствам при обявяване
на решението ви, тъй като ще пътувам. Каквото и да постановите, няма
пречка да е в мое отсъствие.
Подс. Ф.: Не възразявам защитникът ми адв. В. да не присъства на
обявяване на решението.
В 12:50 часа съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 13:26 часа, в присъствието на подс.
Ф., прокурора, същия съдебен състав и секретар, в отсъствие на адв. В..
Съдът, след съвещание, обяви на страните, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Подс. Ф.: Номерата за телефонна връзка с мен са два: българска карта
имам, имам и карта с телефонен номер в Г.. Те са следните:
+*************** - за Г.; ********** е българският ми номер.
14
Прокурорът: Моля копие от протокола, след изготвянето му, да ми бъде
изпратен на електронен адрес.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Копие от протокола, след изготвянето му, да бъде изпратен на
електронен адрес на Апелативна прокуратура - Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13:27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15