№ 26739
гр. София, 27.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110144901 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на фирма за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т. 6 ГПК срещу длъжника Н. ХР. Б.,
ЕГН ********** за вземания в общ размер 46715,28 лева, включващи неплатени главници,
възнаградителни лихви, наказателни лихви, неустойки и законни лихви, дължими на
основание Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №53, том V, рег. №16421,
дело 802 от 2019 г. от 27.11.2019 г. на нотариус име, вписан по №030 на регистъра на НК с
район на действие – СРС, в който са обективирани Договор за заем №586-СФ-27.11.2019 от
27.11.2019 г. и Договор за заем №584-СФ-26.11.2019 г. от 26.11.2019 г.
След като съобрази данните по делото, съдът намира следното:
Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на представения ипотечен акт с твърдения, че длъжникът е преустановил плащанията
по сключените договори за заем преди изтичане на крайния им срок – 27.11.2024 г., поради
което е прекратил договорите за заем и е обявил предсрочната им изискуемост. Заявителят е
избрал да основе вземанията си на самия ипотечен акт, а не на договора /в която хипотеза би
намерила приложение разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК/, поради което съдът е длъжен да
обсъди предпоставките за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с оглед
изискванията на закона като прецени редовен ли е от външна страна ипотечния акт и дали
удостоверява определено по размер парично вземане на заявителя към длъжника, което
подлежи на принудително изпълнение.
Настоящият съд намира, че представеният от заявителя Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №53, том V, рег. №16421, дело 802 от 2019 г. от 27.11.2019 г. на
нотариус име вписан по №030 на регистъра на НК с район на действие – СРС е предвидено
от закона и редовно от външна страна изпълнително основание, доколкото в същият са
инкорпорирани договор за заем №584-СФ-26.11.2019 г. и договор за заем №586-СФ-
26.11.2019 г., сключени между заявителя и длъжника. Ипотечният акт, на който се позовава
заявителят установява съществуването на вземанията му по договор за заем №584-СФ-
26.11.2019 г. и договор за заем №586-СФ-26.11.2019 г. и обезпечаването на задълженията с
учредена договорна ипотека, поради което съдът приема, че е налице определеност на
обезпечените вземания чрез посочване на правопораждащите ги юридически факти, тяхното
1
съдържание, размер и изискуемост, както и възможността на кредитора да прекрати
едностранно договора, обявявайки го за предсрочно изискуем. При това положение съдът
намира, че в полза на заявителя следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумите за главница, договорна лихва, лихва за забава (наказателна
лихва) и законна лихва, като за сумите за неустойка искането следва да се отхвърли поради
противоречие с добрите. Съгласно чл. 411, ал. 2 т. 2 съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането противоречи на закона или на добрите нрави.
В случая се претендират вземания за неустойка и по двата договора за заем в размер
на 14100.00 лева и 900.00 лева, които са уговорени като компесаторни. Съгласно
уговореното в чл. 2.7 от договорите при забава в погасяването на дължима вноска с повече
от 30 дни след изтичане срока за плащане цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната
сума, ведно с неустойка в размер на 60% от заемната сума. Съдът намира, че така уговорени
неустоечните клаузи са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Неустойката като
акцесорно задължение става изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение и
има за цел да обезпечи и обезщети кредитора без да доказва реално настъпили вреди от
неизпълнението Според дадените в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС разяснения неустойката, когато е уговорена от страните извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е нищожна като преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване и
съгласно примерно посочени от ОСТК критерии. В случая неустойките са уговорени в
размер на 60% процента от цялата заемната сума, независимо каква част от заема е погасена,
при което кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната
страна в размер над 50% от заеманата сума без да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Затова следва да се приеме, че договорените неустойки не отговарят на присъщите им цели
– да обезпечат изпълнението на поетото от заемателя задължение и да обезщетят
заемополучателя за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената
им от страните санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора.
Изложеното навежда на извода, че договорените в чл. 2.7 неустойки противоречат на
добрите нрави, което прави уговорките за дължимостта им нищожни, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС,ОСТК, т.3.
С оглед гореизложеното подаденото от фирма заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнител лист за сумите в размер на 14100.00 лева и 900.00 лева –
договорни неустойки следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 34442/29.07.2021 г. на фирма срещу Н. ХР. Б., ЕГН
********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист за вземане за неустойка в размер на 14100.00 лева,
дължима по т. 2-ра от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №53, том V, рег.
№16421, дело 802 от 2019 г. от 27.11.2019 г. на нотариус име, вписан по №030 на регистъра
на НК с район на действие – СРС, в който е обективиран Договор за заем №586-СФ-
27.11.2019 г. от 27.11.2019 г. и за вземане за неустойка в размер на 900.00 лева, дължима по
т. 1-ва от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №53, том V, рег. №16421,
дело 802 от 2019 г. от 27.11.2019 г. на нотариус име, вписан по №030 на регистъра на НК с
район на действие – СРС, в който е обективиран Договор за заем №584-СФ-26.11.2019 г. от
2
26.11.2019 г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3