№ 991
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110209574 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД с ЕИК – ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. К. Т. с ЕГН –
**********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-2200149 от
05.07.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София /Д „ИТ“ – София/, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414,
ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.
128а, ал. 1 във вр. с чл. 128б, ал. 4 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като неправилно. Излага подробно доводите си за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕАД, редовно призован, се
представлява от адв. В., която поддържа жалбата по посочените в нея
основания и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
София, редовно призована, се представлява от юрк. С., която оспорва жалбата,
счита нарушението за безспорно доказано и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
1
от фактическа страна следното :
При извършена проверка по жалба на Д. С. в „***“ ЕАД,
представлявано от В. К. Т., инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ –
София констатирали, че служителят депозирал заявление с вх. № 09-02-40 от
28.04.2021 г. до работодателя „***“ ЕАД, с което поискал от работодателя си
издаване на документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото му
правоотношение, в т.ч. трудов договор, допълнителни споразумения,
извлечения от ведомости за заплати. В хода на проверката не били
представени писмени доказателства, че работодателят е издал и предоставил
необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение на Д. М. С., ЕГН: **********, в 14-дневен срок от подаване
на заявлението. Резултатите от извършената проверка били обективирани от
проверяващите в ПИП № ПР2206734 от 07.04.2022 г., в който са дадени
конкретни предписания. Срокът за изпълнение на предписание № 2 от ПИП №
ПР2206734 от 07.04.2022г. – „Работодателят да издаде и предостави на Д. М.
С., ЕГН: **********, необходимите документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото му правоотношение, искани от него със заявление с №
09-02-40 от 28.04.2021 г. , съгласно чл. 128а, ал. 1 във вр. с чл. 128б, ал. 4 от
КТ, бил 11.04.2022 г. Протоколът бил връчен на дружеството.
Св. Ш. Ш. Х., на длъжност „Главен инспектор“ при Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, приела, че „***“ ЕАД реализирал нарушение
на трудовото законодателство и съставила в присъствието на двама свидетели
акт за установяване на административно нарушение № 22 -
2200149/29.06.2022г., връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на
датата на съставянето му. Нарушението било субсумирано под правната
квалификация на чл. 128а, ал. 1 във вр. с чл. 128б, ал. 4 от КТ. Нарушителят
„***“ ЕАД, гр.София, не се е възползвал от правото си да възрази в срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено наказателно
постановление № 22-2200149 от 05.07.2022 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с което на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл.
414, ал. 1 на „***“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 128а, ал. 1 във вр. с чл.
128б, ал. 4 от КТ, а именно за това, че при извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕАД въз основа на изискани и
представени документи е констатирано, че дружеството, в качеството на
работодател, не е издал и предоставил необходимите документи, свързани с
трудовото правоотношение на Д. М., ЕГН: **********, в 14-дневен срок от
подаване на заявление с вх. № 09-02-40 от 28.04.2021 г.
Административнонаказващият орган /АНО/ приел, че нарушението е
извършено на 12.05.2021 г. в предприятието и е констатирано на 07.04.2022 г. в
Д „ИТ“ – София при преглед на изисканите и представените от работодателя
2
документи.
Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства: показанията на свидетеля Ш. Ш. Х., както и писмените
доказателства – копия на Заповед № 3-0157 от 16.02.2022 г., Заповед № ЧР-
840/09.06.2022 г., ведно с длъжностна характеристика, копие на протокол за
извършена проверка № ПР2206734 от 07.04.2022 г., жалба от Д. М. С. с
приложени документи, сведение от Изпълнителния директор на „***“ ЕАД,
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, и останалите писмени доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Съдът възприе показанията на свидетеля Ш. Ш. Х. като
последователни, логични и непротиворечиви. Същата искрено и убедително
пресъздава своите непосредствени възприятия, относно извършената от нея
проверка, както и направените констатации, като посочва, че жалбоподателят
не е изпълнил посоченото по-горе задължение.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган - Заповед № 3-0157/16.02.2022г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, издадена на основание чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на ИА
„ГИТ”, Заповед № ЧР-840/09.06.2022г. и длъжностна характеристика за
длъжността „Директор” на Дирекция „Инспекция по труда”, акт за
установяване на административно нарушение № 22-2200149/07.04.2022г. и
наказателно постановление № 22-2200149/05.07.2022 г. са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица.
АУАН е издаден е в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е предявен на
нарушителя. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. Наказателно
постановление № 22-2200149/05.07.2022 г. е издадено в 6 месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Посочени са мястото и времето на нарушението, посочени
са съставомерните му признаци, подведено е под правната норма на
материалния закон, цифровата квалификация е съответна на текстовото
описание. Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № 22-2200149/05.07.2022 г. от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София не са извършени процесуални нарушения.
3
Разпоредбата на чл. 128а, ал. 1 от КТ е императивна и задължава
работодателя да предостави по писмено искане на работника или служителя
необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането.
Видно от представеното по делото доказателства на 28.04.2021 г. Д. М.
С. връчил искане до работодателя с вх. №09-02-40 от 28.04.2021 г., с което
моли да му бъдат предоставени документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото му правоотношение, в т.ч. трудов договор, допълнителни
споразумения, извлечения от ведомости за заплати.
Жалбоподателят представя разписка за пратка №
50913779749/07.04.2022 г. от куриерска фирма „Спиди”, с която е изпрател
изисканите документи на своя служител Д. М. С., които са получени от същия
на 12.04.2022 г.
По делото се установява по безспорен начин, че „***“ ЕАД, в
качеството си на работодател, не е изпълнило предписание № 2 от ПИП №
ПР2206734 от 07.04.2022г и задължението си по чл. 128а, ал. 1 от КТ, като не е
издал и предоставил необходимите документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение на Д. М. С., ЕГН: **********, в 14-
дневен срок от подаване на заявлението, а именно до 11.05.2021 г. Видно от
приложената по делото разписка от куриерска фирма „Спиди“ работодателят е
изпълнил задължението си да предостави изисканите от Д. М. С. документи на
07.04.2022 г., почти година след изтичане на законоустановения срок. В този
смисъл настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е била
ангажирана и административно - наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, поради
неизпълнение на задължението по128а, ал. 1 във вр. с чл. 128б, ал. 4 от КТ.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ.
За да бъде налице маловажен случай, съгласно тази разпоредба, следва да са
кумулативно налице следните предпоставки: нарушението да е отстранено
веднага след установяването му и за работника да не са произтекли вредни
последици от него. Видно от доказателства по преписката, работодателят не е
предприел действия за изпълнение на задължението си. Поради тази причина
съдът намира, че в случая не е налице една от кумулативно предвидените
предпоставки за приложението на чл.415в от КТ, което предполага
изключване прилагането на разпоредбата. Независимо от това допуснатото
нарушение не е сред изрично посочените от законодателя изключения от
хипотезата на маловажност по чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Санкционната норма на чл. 414, ал. 1 от КТ, предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на
по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. С атакуваното
4
наказателно постановление на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер от 3 000 /три хиляди/ лева. Съдът счита, че административно
- наказателната санкция се явява необосновано завишена и същата следва да
бъде намалена към минимално предвидения от закона размер, а именно
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, която
според съда отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение и би постигнала целите, визирани в ЗАНН, поради което
издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно
размера на санкцията.
Следва да се отбележи, че дружеството – жалбоподател не оспорва
факта на извършване на вмененото му нарушение, а излага доводи за
маловажност на случая поради последвало предоставяне на изисканите
документи на Д. С., както и изминалия дълъг период от време, повече от 10
години от прекратяване на трудовото правоотношение и смяната на
обслужващото счетоводство, което е довело до затруднение дружеството -
жалбоподател да намери в архива документите от личното досие на С.. Съдът
намира за неоснователно възражението на дружеството – жалбоподател за
наличието на „маловажен“ случай. В настоящия случай не са налице
основания за прилагането на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
съществува специален текст за това какво е маловажен случай, а именно чл.
415в от КТ. Съгласно посочената разпоредба нарушението може да се
квалифицира като маловажен случай, ако е отстранено веднага след
установяването му по предвидения в КТ ред и от същото не са произлезли
вредни последици за работниците и служителите. В хода на съдебното
следствие не се събраха доказателства, че извършеното административно
нарушение е отстранено веднага след установяването му, доколкото
изисканите документи са предоставени на Д. С. почти година след изтичане на
законоустановения за това срок. Освен това са настъпили вредни последици за
служителя, който е икономически по-слабата и зависима страна по трудовото
правоотношение.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева с оглед липсата на фактическа и
правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2200149 от 05.07.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
основание чл. 414, ал.1 от КТ на жалбоподателя „***“ ЕАД с ЕИК – ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. К. Т. с
ЕГН – **********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 128а, ал. 1 във вр. с чл. 128б, ал.
4 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1 500,00
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ ЕАД с ЕИК – ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя В. К. Т. с ЕГН – **********, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6