Р Е Ш Е Н И Е
№ 1813
гр. Варна, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в
публично заседание проведено на осми април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17985 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по искова молба от В.Д. Б., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника й
адв.Й.А. *** срещу ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление ***, с която е предявен частичен иск за осъждане ответното дружество
да заплати на ищцата сумата от 10 лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение в общ размер на 444.10 лева, дължимо и неизплатено от ответника за
настъпили имуществени вреди за ищцата изразяващи се в увреждане на: задно дясно
стъкло на вратата, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор № *** от ***г. по застраховка „Каско“ на лек автомобил ***
с ДКН ***, установено на ***г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – ***г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. ищцата сключила с ответното дружество застраховка
„Каско“ на МПС за личния си автомобил ***, с ДКН ***. Застраховката била със
срок на действие от 29.12.2017г. до 28.12.2018г.
Застрахователната премия била в размер на 1150.90 лева
и била заплатена от ищцата при сключване на застраховката.
На 23.10.2018г. ищцата паркирала автомобила в
гр.Варна, ***. На следващия ден ищцата установила, че е счупено задно дясно
стъкло на вратата.
Ищцата уведомила Трето РУ на МВР Варна за извършените
злоумишлени действия, за което ѝ било издадено удостоверение.
Ищцата веднага уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Представител на ответното дружество извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на щети по претенция №***,
в който като увредени детайли били описани: задно дясно стъкло врата.
На 22.11.2018г. ищцата получила застрахователно
обезщетение в размер на 55.90 лева. Увреденото стъкло било оригинално и също
следвало да се замени с оригинално. Ищцата извършила проучване в няколко
сервиза, при което установила, че необходимата сума за ремонт на автомобила е в
размер на 500 лева, а неизплатената част от дължимото ѝ застрахователно
обезщетение е в размер на 444.10 лева.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва сключването на договора за застраховка,
настъпването на застрахователното събитие, уведомяването на застрахователя и
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 55.90 лева.
Ответникът поддържа, че към датата на ПТП автомобилът
на ищцата е бил на повече от шест години от датата на производство и цените за
резервни части и материали следвало да се съобразят с този факт. Съгласно
разпоредбите на застрахователния договор и приложимите общи условия, при щети
на МПС застрахованото лице имало право на ремонт в доверен сервиз на
застрахователя или обезщетяване по експертна оценка, която е съобразена с
цените, предлагани от доверените сервизи на застрахователя.
В изпълнение на задълженията си ответното дружество
издало възлагателно писмо от 23.10.2018г. до автосервиз „Колор Груп Варна“ ЕООД
за възстановяване на вредата в натура, но с молба от 31.10.2018г. ищцата се
отказала от правото си на ремонт и избрала метод на обезщетяване „по експертна
оценка“.
С оглед изричното изявление на ползвателя на
застрахователната услуга, ответното дружество определило и изплатило
обезщетение съгласно избрания метод.
Ответникът поддържа, че претенцията на ищцата за
изплащане на допълнително обезщетение се явява незаконосъобразна, неоснователна
и недоказана.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на направените
в производството разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц.
представител, поддържа изложеното в исковата молба, моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на направените по делото разноски. Ответното
дружество не изпраща представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
С
протоколно определение от 08.04.2019г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка на лек автомобил марка ***, с ДКН ***, обективиран в
застрахователна полица № ***г., със срок на действие от 29.12.2017г. до
28.12.2018г. Не е спорно още настъпването на описаното в исковата молба
застрахователното събитие, установено от ищцата на 23.10.2018г., уведомяването
на застрахователя и органите на полицията от страна на ищцата, както и
изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 55.90 лева. Не се спори
относно наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, наличието на причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и описаните в исковата молба щети, както и извършеното
от ответното дружество плащане на 22.11.2018г..
Спор
между страните е останал относно размерът на дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение..
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания и
умения посредством назначена съдебно авто-техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че общата стойност на щетите по автомобила
поотделно и като обща сума по средни пазарни цени за нови оригинални части,
както и по средни пазарни цени на алтернативни доставчици, при определяне на
средната пазарна цена на труда по цена на труда в сервизи притежаващи
европейски сертификат за качество ISO
9001:2008,
както и сервизи не притежаващи такъв сертификат са в размер на 380.54 лева.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, подробно, мотивирано и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.44-47/.
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, като единствен спорен момент между страните
по делото е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите
настъпили следствие само на застрахователното събитие.
Съобразно
изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест и в тежест на ищеца е възложено да установи в
условията на пълно и главно доказване размера на
разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил увреждания, в
резултат на настъпилото застрахователно събитие. В тежест на ответника бе
възложено да докаже твърденията си в отговора на исковата молба, че е предложил
на ищцата възстановяване на щетите в доверен сервиз, както и изрично направения
от ищцата избор застрахователното обезщетение да бъде определено и изплатено по
„експертна оценка“ .
Съгласно
чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Застрахователното обезщетение следва е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, но обезщетението е до размера на
уговорената в полицата застрахователна сума (чл. 386 от КЗ), но не по-висока от
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
т.е. стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, вкл. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка – арг. от чл. 400, ал. 2 КЗ.
Избраният
от ищцата метод за обезщетяване „по експертна оценка“ не освобождава
застрахователя от задължението му породено от застрахователния договор между
страните да изплати застрахователно обезщетение в размер на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 55.90 лева е в размер по-нисък от
размер на действително претърпените вреди, който размер от 380.54 лева се
установява от заключението на вещото лице по назначената съдебна
авто-техническа експертиза. След като размерът на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение е по-висок от изплатеното застрахователно
обезщетение и то с повече от размер на предявения частичен иск, то исковата
претенция се явява доказана както по основание, така и по размер и следва да
бъде уважена изцяло.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива са в общ размер на 510 лв., съобразно представеният от
ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в
тежест на ответника..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д. Б., с
ЕГН ********** и адрес *** сумата от 10
/десет/ лева, представляваща част от застрахователно обезщетение в общ
размер на 444.10 лева, дължимо и неизплатено от ответника за настъпили
имуществени вреди за ищцата изразяващи се в увреждане на: задно дясно стъкло на
вратата, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор № *** от ***г. по застраховка „Каско“ на лек автомобил ***
с ДКН ***, установено на 24.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 27.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата, на основание
чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Д. Б., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 510
лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: