Решение по дело №48/2020 на Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 27-260002

 

гр. Елена, 20.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                       Председател: Пейо Приходков

 

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 48 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

         Производство по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

 

         Делото е образувано по жалба на С.М.Ш. *** против Заповед за задържане на лице № УРИ:260зз-5/11.03.2020 г., издадена от П.И.М. – младши инспектор „ООР“ при РУ на МВР – Елена. В същата е изложила подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна.

         Жалбоподателката С.М.Ш., редовно призован, се явява в съдебно заседание. Същата поддържа подадената жалба устно и писмено чрез заявления, молби и становища. Претендира разноските по делото.

         Ответникът П.И.М. – младши инспектор „ООР“ при РУ на МВР – Елена, редовно призован се явява в съдебно заседание. Същият взема становище, че атакуваната заповед е законосъобразна. Намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

         Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

         Със Заповед за задържане на лице № УРИ:260зз-5/11.03.2020 г., с час 12.20, издадена от П.И.М. – младши инспектор „ООР“ при РУ на МВР – Елена, на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличието на данни, че е извършено престъпление във връзка с чл. 270, ал. 1 от НК, противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, като осуетява проверка за самоличност и оказва съпротива при задържане, е задържана за срок до 24 часа жалбоподателката С.М.Ш. с ЕГН ********** ***.

 

         При задържането е извършен обиск на жалбоподателката С.М.Ш., при който са открити в нея вещи, подробно описани в протокол за личен обиск от 11.03.2020 г., от 14.15 часа, приложен по делото.

         Жалбоподателката С.М.Ш. е освободена на 11.03.2020 г. в 19.50 часа, като са й върнати намерените при обиска вещи.

         С оглед на установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

         Жалбата е допустима. Същата, разгледана по същество, е основателна.

         Издадената заповед е немотивирана. Изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са само формално изпълнени, като отразената информация не дава представя за характера и съдържанието на данните за съпричастност на жалбоподателката С.М.Ш. към престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Законът предвижда, като задължителен реквизит, посочването на фактическите и правните основания за задържането, докато в атакуваната заповед липсва отразяването на каквито и да е било обстоятелства от фактическа страна. Отразеното представлява по съществото си само извод – наличие на данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК – противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията, без да са отразени фактите, въз основа на които е формиран. В случая липсват каквито и да било факти от състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, сочен като осъществен.

         Освен от съдържанието на заповедта, факти сочещи за наличието на връзка между жалбоподателката С.М.Ш. и престъпно деяние по чл. 270, ал. 1 от НК, не може да се изведат и от останалите материали приложени в преписката – протокола за обиск, докладната записка и дадените обяснения. В докладната записка е видно, че жалботодателката Ш. не е представила документ за самоличност при поискване от издателя на заповедта, въпреки че същият я познава; последният отново й поскал документ за самоличност, като я предупредил, че при непредставяне на такъв, че използва физическа сила и помощни средства (белезници) и ще я задържи по чл. 72 от ЗМВР за срок до 24 часа; след непредставяне на документ за самоличност жалбоподателката Ш. била задържана на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с данни за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Намерените при обиска вещи, също не подкрепят извода за наличието на данни за съпричастност към престъпление.

         Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон и е проявление на порока неспазена форма на административния акт – арг. от чл. 146, т. 2 от АПК.

         Настоящата инстанция намира, че непредставянето на документ за самоличност, макар да съставлява административно нарушение по ЗБЛД, не е основание за задържане на лице, което не представи документ за самоличност при проверка, при условие, че неговата самоличност може да бъде установена по друг начин, посочен в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. По делото липсват данни административният орган да е предприел действията по чл. 70, ал. 2 от ЗМВР за установяване самоличността на жалбоподателката Ш.. Непредставянето на документ за самоличност от страна на последната не може да се разглежда като „осуетяване на проверка за самоличност“, т.к. административният орган я познава, видно от докладната записка. Същото („осуетяване на проверка за самоличност“ – чрез непредставяне на документ за самоличност) не осъществява състав на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК – противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си.

         При този изход на делото, на осн. чл. 143 от АПК вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, направените от жалбоподателката Ш. разноски за държавна такса в размер от 10.00 лева, следва да се възстановят от бюджета на юридическото лице, чийто административен орган е издал обжалваната заповед – в случая ОД на МВР – В. Търново.

         На жалбоподателката Ш. не следва да се присъждат разноски в размер на 20.00 лв. – депозит на разпит на свидетел, внесени по сметка на ЕлРС. Посочената сума не е усвоена. След подаване на молба от страна на жалбоподателката Ш. сумата от 20.00 лв. ще й бъде възстановена по посочена от нея банкова сметка.

         Воден от изложените съображения, Районният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № УРИ: 260зз-5/11.03.2020 г., издадена от П.И.М. – младши инспектор „ООР“ при РУ на МВР – Елена, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на С.М.Ш. с ЕГН ********** ***.

         ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на С.М.Ш. с ЕГН ********** *** сумата 10.00 лв. (десет лева), представляваща направени по делото разноски.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: