Присъда по дело №5608/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 138
Дата: 3 октомври 2022 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120205608
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 138
гр. Бургас, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело частен
характер № 20212120205608 по описа за 2021 година
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. А. А., ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на
16.11.2021 г., около 16:00 ч., в гр. Бургас, в кв. .....А., ЕГН **********, като съизвършители,
причинил лека телесна повреда на А. Г. Г., ЕГН **********, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удари с ръце и крака
по тялото му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. .. А., ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на
16.11.2021 г., около 16:00 ч., в гр. Бургас, в кв. ........., ЕГН **********, като съизвършители,
причинил лека телесна повреда на А. Г. Г., ЕГН **********, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез нанасяне на удари с ръце и крака
по тялото му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от А. Г. Г., ЕГН **********, срещу двамата
подсъдими Н. А. А., ЕГН ********** и А. .... А., ЕГН **********, да заплатят солидарно на
ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на престъпление
по чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в размер на 2000 лева, заедно с лихвите от датата на
извършване на деянието - 16.11.2021 г., до пълното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Н. А. А., ЕГН **********,
сумата в размер на 4296.51 лева, представляваща сторените по делото разноски за
защитник.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на А. ... А., ЕГН **********, сумата
1
в размер на 1760.00 лева, представляваща сторените по делото разноски за защитник.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, А. Г. Г., ЕГН **********, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС, сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща разноски за вещо лице, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати сумата
от 5.00 лева по сметка на Районен съд - Бургас, представляваща държавна такса за служебно
издаване на един брой изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 138/03.10.2022 г. по НЧХД № 5608/2021 г. по описа на
Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на АТ. Г. Г., ЕГН
**********, с която против Н. АТ. АТ., ЕГН **********, и А. Н...А., ЕГН **********, са
повдигнати обвинения за извършено от тях престъплениe, за това, че на 16.11.2021 г., около
16:00 ч., в гр. Бургас, в кв. Долно Езерово, на ул. Алабин, подсъдимите Н. АТ. АТ. и А.
....А., и двамата в качеството си на съизвършители, причинили лека телесна повреда на АТ.
Г. Г., изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака по тялото му - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и граждански иск от
частния тъжител, с който се иска осъждане на подсъдимите да му заплатят сумата от 2000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител - адв. Б. Я. от БАК,
прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че подсъдимите са
извърши деянието и то е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от
правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск в
пълен размер.
Частният тъжител се присъединява към казаното от повереника.
Защитникът на подсъдимите - адв. Н. от САК, счита, че подзащитните му следва да
бъдат признати за невиновни. Прави анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че
от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на оправдателна
присъда и отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият Н.А. поддържа казаното от неговия защитник. В предоставената от
съда възможност за последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.
В проведеното на 03.10.2022 г. съдебно заседание съдът констатира, че подс. А. А.
макар и редовно призован, не се явява, не сочи уважителни причини за неявяването си и
доколкото е била изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК, даде ход на делото с
участието на неговия упълномощен защитник, тъй като са били налице предпоставките на
чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК за провеждане на задочно съдебно заседание, и разгледа делото в
негово отсъствие.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени
относимите и необходими писмени и веществени доказателства.
Следва да се отбележи, че не са налице предпоставки за прекратяване на делото,
поради изтекли давностни срокове. На първо място, частната тъжба е подадена в
предвидения 6-месечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. На второ място, с тъжбата е повдигнато
обвинение за нанесена лека телесна повреда, като минималната абсолютна давност е четири
години и шест месеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 от НПК и чл. 18 от НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимите А. ... А., ЕГН **********, и Н. АТ. АТ., ЕГН **********, са баща и
син. И двамата живеят в гр. Бургас, в .... /л. 35 - 36/.
1
Частният тъжител А.Г., ЕГН **********, е техен съсед, живущ на същата улица -
.... заедно със своята майка - св. ....
Между страните имало стара вражда, като видно от представените по делото писмени
доказателства /л. 59 - 61/ през 2019 г. св. ....... е била два пъти съдена за престъпление по чл.
130, ал. 1 НК - веднъж за причинена телесна повреда на покойната вече съпруга на подс. А.
А. и майка на подс. Н.А. - .... А.а, и втори път за причинена телесна повреда на А. А..
На 16.11.2021 г., в гр. Бургас, в кв. Долно Езерово, .... А.а била отвън на тротоара,
пред къщата им на ул. ....а двамата подсъдими били вътре в двора на къщата. През същото
това време по улицата преминавал тъжителят А.Г., който държал в дясната си ръка кофа и
отивал да изхвърли боклука към намиращият се в близост казан /контейнер/ за боклук пред
дом № ..., на същата улица. Съседите А.Г. и ....А.а си разменили от разстояние взаимни
обидни реплики на висок тон, които били възприети и от двамата подсъдими. След като
изхвърлил боклука А.Г. се върнал обратно по улицата, насочвайки се с бърза крачка към ....
А.а, която през това време все още била отвън на тротоара, пред дома си, и също държала в
ръката си кофа за боклук. Двамата продължили да си разменят реплики, като тъжителят
А.Г., държейки кофата за боклук, с нападателно поведение се качил на тротоара и
приближил непосредствено до ....а. Стигайки до нея й нанесъл удар, в резултат на който тя
залитнала настрани. След което .... А.а замахнала с кофата, която държала в ръката си, в
опит да удари тъжителя Г., който се отдръпнал назад. В този момент от двора на къщата
излязъл подс. Н.А. и в стремежа си да защити майка си .... А.а застанал между нея и
тъжителя Г.. В този миг тъжителят Г. посегнал с лявата си ръка и ударил по главата подс.
Н.А.. Последвала взаимна размяна на удари с ръце и сборичкване между двамата мъже, след
което се повалили на земята и продължили борбата. ..... А.а хвърлила кофата, която държала,
по тъжителя А.Г., в опит да помогне на сина си. Свидетел на инцидента станал и подс. А.
А., който виждайки какво се случва със сина му, излязъл от двора на къщата и се опитал да
му помогне, като въпреки своето здравословно състояние /л. 67-68/, се опитвал с крак да
удря тъжителя А.Г. по главата и тялото, който вече бил на земята, докато подс. Н.А. бил
отгоре му и го държал за ръцете. През цялото това време тъжителят бил агресивен,
съпротивлявал се, опитвал се да се изплъзне и продължил да посяга, дори и след
последващата намеса на техния съсед - св. Ф. В., който ги разтървал.
На следващия ден, на тъжителя Г. му било издадено медицинско удостоверение /л. 6/,
от което се установява, че същият има охлузвания по крайниците - палецът на дясната ръка
в областта на дисталната фаланга - дребни охлузни рани с кафеникави корици на нивото на
кожата и с размери около 2х3 мм; ляв лакът - охлузна рана с кафеникава корица на нивото
на кожата и размери 1х1 см; ляво коляно - охлузна рана с кафеникава корица на нивото на
кожата с размери 2х2 см. При прегледа тъжителят съобщил за наличие на главоболие и
болки в гърба. Други видими белези не били установени при прегледа.
На подс. Н.А. му било издадено медицинско удостоверение /л. 52 -53/, от което се
установява, че същият има следните наранявания - травматичен оток в областта на горната
устна в дясно; по вътрешната повърхност на горната устна рана с размер 1х1 см, с
белезникава корица на нивото на кожата; отчупен режещ ръб на втори горен зъб в дясно;
драскотина в областта на дясна скула с размери 5х5 мм, с отпаднала корица; в областта на
десен лакът охлузна рана със забелена кожа и размери 1х1 см; по ляво коляно охлузна рана с
размери 2х0.5 см, с корица под нивото на кожата, под нея други дребни охлузни рани със
същата характеристика и размери по около 5х5 мм; по дясно коляно охлузна рана с корица
под нивото на кожата и размери 2х1 см; счупване на короната на 11 зъб, радикс дентис 12.
По време на прегледа съобщил за болки в лявата предмишница, китката и дланта, в лявата
поясна област, в гърба и гръдния кош. Други видими белези не били установени.
На ... А.а също било издадено удостоверение /л. 54 - 55/, от което се установява, че
няма видими травматични увреждания. Съобщила за парене и бучене в лявото око, както и
2
за болки в дясната ръка и дясната половина на гърба.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както следва: от гласните доказателствени средства - частично от показанията на св. .... /л. 70
- гръб/, от показанията на св. Ф. В. /л. 70 - гръб - 71/, както и от обясненията на подсъдимите
Н.А. и А. А. /л. 112/; от писмените доказателства - съдебномедицинските удостоверения /л.
6, л. 52 - 55/, медицинската документация /л. 50 - 51, 56 - 58/, справки за съдимост /л. 35 - 36,
л. 61/, удостоверения за постоянен адрес /л. 37 - 38/, присъди /л. 59 - 60/; от вещественото
доказателство - диск /л. 75/; както и от техническата експертиза, ведно с приложените
снимки към нея /л. 91 - 92, 95 - 101/.
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
Съдът счита, че всички свидетели добросъвестно изложиха своите показания, в които
отразиха своите възприятия по отношение на обстоятелствата, свързани със случая.
От показанията на св. Ф. В. се установи, че докато е бил в двора на къщата си е чул
някаква разправия /скандал/ на улицата и излязъл да види какво става. От показанията му
става ясно, че действително в този момент тъжителят бил по гръб на земята, а подс. Н.А.
бил върху него и му държал ръцете, като в това време подс. А. А. го удрял с крак по
главата. Също от неговите показания става ясно, че дори след като ги разтървал страните
продължили да си посягат.
По отношение на св. .... следва да се отбележи, че същата не е била очевидец. В една
част от показанията си тази свидетелка възпроизвежда това, което и е било казано от
тъжителя. Съдът не намира основания да се съмнява, че действително тъжителят е разказал
това, което свидетелката възпроизвежда, но това не води до извод за достоверност на
разказаното. Напротив, твърденията на тъжителя се оборват от останалия доказателствен
материал. В останалата част от показанията й, съдът кредитира заявеното от нея в хода на
съдебното следствие, но само относно мястото и времето на събитието, наличието на
скандал между страните, както и че тъжителят е нямал синини по главата.
На следващо място, следва да се посочи, че обясненията на подсъдимите са средство
за защита, но и важно доказателствено средство и няма причина съдът да не се довери на
обясненията на подсъдимите в онези техни части, които се подкрепят от останалия събран
по делото доказателствен материал. В случая, съдът кредитира изцяло обясненията на
подсъдимите Н. и А. А.и /л. 112/ относно случилото се. Макар и кратки по съдържание,
дадените в съдебно заседание обяснения са последователни и логични, и се подкрепят от
останалия доказателствен материал.
Съдът счете, че няма пречка да се довери и да постави в основата на изводите си
приобщения по делото видеозапис /л. 75/, върху който, съгласно заключението на вещото
лице /л. 91 - 92/, няма признаци за интервенция върху видеофайла. Касае се за случайно
създаден запис от камера, поставена в дома на подсъдимите, от който ясно се вижда, че
нападателят в случая е самият тъжител, а не двамата подсъдими. Именно тъжителят Г. е
инициирал нападението срещу .... А.а, насочвайки се с кофа в ръка към възрастната жена за
да се саморазправя с нея, а след това нападението е продължило и към подс. Н.А.. Прекият
нападател е тъжителят, който нанася удар на жената. Именно в резултат на това нападение
идва и намесата на подс. Н.А., който застава между майка си и нападателя. След това от
записа на камерата се вижда как тъжителят продължава с нападението и спрямо подс. Н.А.,
и го удря по главата. По повод на това повторно нападение идва и самозащитната реакция
на подс. Н.А. да се отбранява и двамата се сборичкват и залитат на земята. В резултат на
това, видно и от приложените по делото медицински удостоверения, подс. Н.А. и тъжителят
3
получават съответните увреждания, като много по сериозни са тези на подс. Н.А.. Видно от
здравословното състояние и възрастта на подс. А. А. е напълно възможно ударите, който
той е нанесъл на тъжителя да са били толкова слаби и незначителни, че да не засегнат
изобщо телесната цялост на тъжителя, а да доведат само до причиняването на болка. В
подкрепа на това са и показанията на св. Гочкова, която заяви пред съда, че по главата на
сина й е нямал синини. Това се потвърждава и от СМУ /л. 6/, от което е видно, че тъжителят
е нямал никакви увреждания по главата.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
На първо място, следва да се обсъди повдигнатото с тъжбата обвинение в частта, в
която се твърди, че тъжителят е получил телесни увреждания. Видно от приетото по делото
СМУ /л. 6/, в резултат на инцидента, тъжителят безспорно е получил леки охлузвания по
крайниците - по палеца на дясната му ръка, в областта на дисталната фаланга, имало дребни
охлузни рани, по левия лакът охлузна рана, както и по лявото коляно също охлузна рана.
Според лекаря, прегледал тъжителя, е напълно възможно тези наранявания да са получени в
резултат от действието на или върху твърди тъпи предмети. Съдът също намира, че
тъжителят Г. е получил описаните леки наранявания по крайниците, съпроводени с болка.
По отношение на казаното от св. Гочкова, че имал синини по тялото, тези твърдения се
явяват оборени от медицинската документация.
По отношение на останалата част от повдигнатото обвинение, съдът намира обаче, че
посочените по-горе увреждания са получени в резултат както от собственото поведение на
тъжителя /самонараняване/, така и в резултата на поведението на двамата подсъдими, но
техните действия са били извършени при неизбежна отбрана.
Настоящият състав намира разумно обяснение за получените повърхностни
наранявания по тъжителя. По отношение на дребните охлузни рани по палеца на дясната му
ръка, в областта на дисталната фаланга, е напълно възможно същите да са получени не само
при защита, но и при нанасянето на удари от страна на тъжителя спрямо подс. Н.А.. Поради
което и при нанасяното на удари с ръка по подс. Н.А. е напълно възможно самият тъжител
да се е самонаранил, още повече като се вземе предвид и че едно от нараняванията, които е
получил подсъдимият Н.А. е отчупен зъб. По отношение на охлузните рани по лакътя и по
коляното също е възможно те да са получени в резултат на взаимното поваляне на земята и
при съприкосновението с асфалтовата повърхност на пътя или бетонните плочки на
тротоара, при самото сборичкване между тъжителя и подс. Н.А., в резултат на хвърлянето на
кофата от .... А.а по него, както и да е получил нараняванията докато е бил на земята по гръб
и подс. Н.А. е бил върху него и му е държал ръцете. По отношение на болките по гърба и
главата, съдът приема, че може да са получени в резултат на описания инцидент,
включително и при нанасянето на удари с крак по главата от страна на подс. А. А., макар и с
незначителен интензитет.
Съдът намира обаче, че действията на двамата подсъдими са били извършени при
условията на неизбежна отбрана.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено при
неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни
или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
В конкретния случай действията на тъжителя Г. - тръгвайки с бърза крачка към ....
А.а, държейки кофа в ръка, нанасяйки й удар, нанасяне на удар с ръка и спрямо подс. Н.А.,
представляват непосредствено противоправно нападение, осъществено чрез активни
4
действия. Безспорно същите са били общественоопасни, тъй като са от естество да накърнят
телесната неприкосновеност на подс. Н.А. и неговата майка и то съществено, защото са
били насочени към главата на подс. Н.А.. В конкретния случай дори се установява, че подс.
Н.А. е претърпял много по сериозни телесни увреждания от тези на тъжителя - оток в
областта на горната устна в дясно, по вътрешната повърхност на горната устна рана,
отчупен режещ ръб на втори горен зъб в дясно, драскотина в областта на дясна скула,
охлузна рана на десен лакът, охлузна рана по лявото коляно, по дясното коляно охлузна
рана, счупване на короната на 11 зъб, радикс дентис 12, наличие на болки в лявата
предмишница, китка и длан, в лява поясна област, в гърба и гръдния кош. Подсъдимият
Н.А. по никакъв начин не е предизвиквал тъжителя, а напротив, застанал е между майка си и
тъжителя, с цел да я предпази от по-нататъшни действия на тъжителя, като в случая
първоначалното нападение над майка му е прераснало в нападение над самия него. В този
момент вече е последвало сборичкване и размяна на удари между двамата мъже, след което
те се повалят на земята и продължават борбата. Но действията на подс. Н.А. са били
насочени не само да защити майка си, но и с цел да се самозащити от нападението на
тъжителя. Дори Елена А.а хвърля кофата по тъжителя Г., в опит да помогне на сина си. В
случая, на помощ на подс. Н.А. се притичва и неговия възрастен баща - подс. А. А., който е
удрял с крака тъжителя Г. по главата. Тези действия на бащата също са в границите на
неизбежната отбрана, защото по делото не се установи нападението от страна на тъжителя
да е било окончателно преустановено с повалянето му на земята. Иначе казано, при
предприемане на действия от страна на подс. А. А., тъжителят все още е осъществявал
активни действия, съставляващи нападение. Макар и вече да е бил на земята и подс. Н.А. да
му е държал ръцете, тъжителят се е съпротивлявал и се е опитвал да се изплъзне, а и след
като били разтървани от св. В. тъжителят също е продължил да налита на бой. Това показва,
че въпреки, че е бил на земята, тъжителят все още не е бил преустановил нападателното си
поведение, съществувала е реална опасност тъжителят да нанесе и други удари, и съвсем
резонно все още е бил възприет като една реална заплаха за здравето на подс. Н.А. и ...А.а.
Предприетата от подсъдимите защита изцяло е била провокирана от тъжителя, който е
ударил и подс. Н. А. и майка му. Предприетите действия от подсъдимите съответстват на
характера и интензивността на нападението на тъжителя. От началото до края поведението
и на двамата подсъдими е имало защитен характер и е довело до преустановяване на
нападението.
В случая не е налице явно несъответствие между защитното действие на
подсъдимите и характера и степента на нападението. Независимо, че защитните действия са
били извършени от двама души /подсъдимите Н. и А. А.и/, а нападателят /тъжителят Г./ е
бил един, то видно и от получените от подс. Н.А. увреждания, тъжителят е бил с физическо
надмощие и е проявил упоритост за постигане на общественоопасен резултат, причинявайки
множество наранявания на подс. Н.А. - оток по главата в областта на горната устна, рана по
вътрешната повърхност на горната устна, отчупен режещ ръб на втори горен зъб,
драскотина в областта на дясна скула, охлузен десен лакът, охлузни рани по колената,
счупване на короната на 11 зъб, радикс дентис 12, съпроводени с болки по цялото тяло.
Действията на тъжителя по интензитет реално са застрашавали телесната неприкосновеност
на подс. Н.А. в степен, която е съразмерна на причинената му телесна повреда. От своя
страна, тъжителят е получил само леки охлузвания по крайниците - по палеца на дясната
ръка в областта на дисталната фаланга, по левия лакът и по лявото коляно, както и болки по
гърба и главата. Последното сочи и че подсъдимите са действали с цел да отблъснат
нападението, а не с оглед осъществяване на престъпен замисъл. В случая не са превишени
пределите на необходимата за отблъскване на нападението неизбежна отбрана, като
интензитетът и начинът на самоотбраната на подсъдимите не надхвърлят необходимата
сила за защита и отблъскването на противоправното нападение /Постановление №
12/29.11.1973 г. по н. д. № 11/73 г. на ПВС/. В този смисъл подсъдимите са действали в
5
състояние на неизбежна отбрана, при едно започнало и неприключило все още нападение.
След като осъществените от подсъдимите деяния са извършени при условията на неизбежна
отбрана, същите не са общественоопасни и следователно не съставляват престъпление.
В обобщение, деянията са при условията на чл. 12, ал. 1 от НК, поради което
подсъдимите Н.А. и А. А. следва да бъдат изцяло оправдани.
По гражданския иск:
За да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД следва да
бъдат установени следните материалноправни предпоставки: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите, и виновно
поведение. Предвид на това, искът за причинени вреди вследствие на извършено
престъпление по чл. 130 от НК следва да бъде изцяло отхвърлен. По отношение на
действията на подсъдимите, същите са извършени при условията на неизбежна отбрана, а
съгласно чл. 46 от ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.
По разноските:
С оглед на обстоятелството, че подсъдимите са признати за невиновни в извършване
на вменените им престъпления, тъжителят А.Г. следва да бъде осъден да заплати на подс.
Н.А. разноските, сторени от последния в общ размер на 4296.51 лв., представляващи
сторените по делото разноски за защитник - адвокатско възнаграждение, транспортни
разходи и такива за нощувки /л. 123-141/, както и на подс. А. А. разноските за защитник в
размер на 1760 лв. /л. 142/.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди тъжителят А.Г. да заплати по сметка
на съда сумата от 300 лв., представляваща разноски в съдебното производство за вещо лице,
както и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати сумата от 5 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд - Бургас.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни