Р Е Ш Е Н И Е
№ 1446
гр. Сливен, 11.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви
граждански състав в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 6355 по описа за 2018 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявеният е положително установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е
молба от БНП „Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж – клон България за установяване
на вземане по отношение на Т.И.Н. в
размер на 1024,91 лева главница, 548,87 лв. договорна лихва за периода от
01.06.2016 г. до 10.11.2017 г., обезщетение за забава в размер на 52,02 лв. за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от падежа датата на подаване на заявлението за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
Сочат, че със сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11427594,
ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Твърди се, че на 09.02.2016 г.
ответницата е активирала предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
кредитната карта № CARD-12575822, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00
лв., който представлява револвиращ потребителски кредит и се усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената й кредитна
карта.
Сочат, че върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно
определения годишен лихвен процент, а съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Излагат твърдения в исковата
молба, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта
на 01.06.2016 г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата
е в размер на минус 1573.78 лв., като това е принудило кредитора да блокира
използването й.
Сочат, че въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, тя продължила
виновно да не изпълнява, което породило интерес от страна на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БПП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Твърдят, че към датата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на ответника по
кредитната карта е използваната главница в размер на 1024.91 лв., както и
договорна лихва от 01.06.2016 г. (първа пропусната вноска) до 10.11.2017 г.
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение), върху използваната сума
в размер на 548.87 лв. ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 52.02 лв. за периода от 10.11.2017 г. (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 г. (дата на
завеждане на дело).
Молят, при условие, че
установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, да се приеме, че при условие на евентуалност
предявяват осъдителен иск. Считат, че същия осъдителен иск има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Моли съда, да постанови решение,
с което да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер
на 1024.91 лв., както и договорна лихва от 01.06.2016 г. до 10.11.2017 г., върху използваната сума в размер на
548.87 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 52.02
лв. за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми. Претендират за направените разноски в заповедното
производство и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.,
както и в настоящото производство и минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв.
Молят, в
случай че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК, съда да постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
В срока за отговор е постъпил такъв от
назначения особен представител на ответника, който счита, че предявеният иск е
недопустим, а по същество е неоснователен и недоказан, с оглед погасяване на
задължението по давност. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира за направените по делото разноски.
В с.з.
ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник. Моли да
бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, като поставя конкретни въпроси
към вещото лице. По съществото на спора моли съда да уважи изцяло исковите
претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата се представлява от
назначения особен представител – адв. П. ***,
който поддържа представения отговор.
Счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, поради което моли съда да
отхвърли исковата претенция.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
Между страните са
налице облигационни отношения въз основа на сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11427594, респективно револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
На 09.02.2016 г.
ответницата е активирала предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс
кредитната карта № CARD-12575822, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00
лв.
Тъй като ответницата
е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2016 г., и
балансът по картата е бил в размер на минус 1573.78 лв., ищцовото дружество я блокирало.
На
31.05.2018 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което е издадена Заповед № 1375/04.06.2018 г.
за сумата от 1024,91 лева, представляваща главница по Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с № CREX-11427594 и револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 31.05.2018 година до окончателното й изплащане; сумата 548,87 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 10.11.2017 г., сумата
52,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г. сумата 82,52 лева, представляваща разноски по делото.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е изчислил
размера на задълженията на ответницата към завеждане на заявлението по ч.гр.д.
№ 2547/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на главницата 889 лв., и 135.91
лв. застраховка, 36 лв. месечни такси, 512.87 лв. договорна лихва и 99.24 лв.
законна лихва за периода 14.10.2017 г. до 31.05.2018 г. В съдебно заседание
разяснява, че основният лихвен процент по кредита е над 35 %.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени ценени както
по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищцовото дружество срещу ответника е
основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на иска е установяване вземането
на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от
който произтича вземането му и неговия размер и тъй като ищцовото дружество не
разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен
установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Назначеният особен
представител на ответницата счита иска за погасен по давност, но не е изтекла
предвидената пет годишна давност както за главницата така и тригодишната
давност за мораторна лихва.
От
приетото и неоспорено от страните заключение и по предвидения в ГПК ред се
установява, че неиздължените суми от ответницата по договора за потребителски
заем са в общ размер на главницата 889 лв., и 135.91 лв. застраховка, 36 лв.
месечни такси, 512.87 лв. договорна лихва и 99.24 лв. законна лихва за периода
14.10.2017 г. до 31.05.2018 г. Предвид
изложеното предявеният от ищцовото дружество положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2560/2018 г. на СлРС се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
На
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищцовото дружество направените
по делото разноски в общ размер на 607.48 лв., от които 117.48 лева д.т., адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева, 180 лева за назначения особен представител
и 210 лв. за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.Н., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,
офис 5, чрез адв. П. ***, че ДЪЛЖИ
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Т.И.Н.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез адв. П. *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: