РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Перник, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500648 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ” ООД против Решение №
138/15.07.2021 г. по гр.д. № 4665/2020 г. на РС – Перник в частта, в която по предявените по
реда на чл. 422 ГПК искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД срещу „БГ БИЛДИНГ
КОНСУЛТ" ООД е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4
734,43лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на
международна фирмена кредитна карта PIREAEUS VISA BUSINESS от ***, ведно със
законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (30.01.2012г.) до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 902,60лв., представляващи вземане за възнаградителна и
наказателна лихва за периода 27.08.2011г.- 06.01.2012г.; сумата от 151,21 лв.,
представляващи вземане за такси, съгласно чл. 1 и чл. 5 от Раздел I от Договор за кредит за
периода от 25.02.2009г. до 26.01.2012 г., за които суми са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение от 31.01.2012г. и Заповед за изпълнение на парично задължение от
23.09.2014г. по ч.г.д.№310/2012г. на ПРС.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че в обжалваната част
1
решението е необосновано и неправилно, тъй като съдът е интерпретирал неправилно
ППВС 3/1980 г. и института на перемпцията. Първоинстанционното решение е постановено
в противоречие с установената трайна съдебна практика, обективирана в посочени актове на
ВКС, както и със задължителните за съдилищата тълкувания, обективирани в ТР № 2/2013 г.
по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, като се анализират доказателствата по делото, ангажирани в
първоинстанционното производство и решаващите изводи на решаващия съд. Прави се
искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявените искове бъдат отхвърлени, като се претендират и разноски.
Въззиваемият излага подробни доводи за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо- в обжалваната му част.
Съдът с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по
делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установено е, че между "Банка Пиреос България"АД, чиито правоприемник е
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, и ответното дружество е сключен Договор за издаване и
обслужване на международна фирмена кредитна карта PIREAEUS VISA BUSINESS от ***,
по силата на който банката е издала на ответното дружество - кредитополучател кредитна
карта с първоначален кредитен лимит от 5000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне като прави вноски до 25- то число на месеца, ведно с дължимите лихви и
разноски.
Съгласно раздел IV на процесния договор, същият е влязъл в сила на датата на
подписването му - *** Крайният срок на действие на договора е обвързан с издадената по
същия договор кредитна карта, която е с първоначална валидност от две години, като срокът
на договора е два месеца след изтичане срока на кредитната карта. По делото няма спор, че е
издадена първоначално кредитна карта от ***, поради което и срокът на действие на
процесния договор е изтекъл на 17.11.2011г. С изтичане срока на действие на договора-
17.11.2011 г. договорът е бил прекратен и съответно е настъпил и крайният срок за
погасяване на кредита и претендираните от ищеца вземания са станали изискуеми от
17.11.2011 г. именно на това основание. Процесните вземания са с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 30.01.2012г., поради което
възраженията на ответника относно дали и кога е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита и дали е надлежно обявена е без правно значение и не е обуславящ за крайния изход
на спора.
Във връзка с горното следва да се отбележи и че видно от съдържанието на
договорните клаузи и предвид спецификите по начина на усвояване на сумата по процесния
вид кредит, то срокът на действието на кредитната карта /договора/ има значение за правата
на кредитополучателя да ползва кредита в този срок /тъй като при частично или цялостно
погасяване на ползвания кредит от постъпленията по кредитната сметка, същият може да
2
бъде ползван отново, до договорения размер от 5000 лв./. Но не е свързан с дължимостта на
кредита от кредитополучателя след крайния падеж, съответно след срока на действието на
кредитната карта, респ. не води до отпадане на отговорността на ответника за връщането на
кредита и за дължимостта на лихви и такси, като от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза пред РС, се установява техният размер.
Съгласно съдебно- счетоводната експертиза пред РС кредитополучателят е длъжен
ежемесечно след падежна дата да заплаща минимална сума за револвиране на кредита в
размер, представляващ процент върху усвоената част от кредитния лимит и при невнасяне
на тази сума се начислява такса за невнесена минимална сума за револвиране по тарифата на
банката. В експертизата са посочени и конкретните движения по разплащателната сметка,
обслужваща кредитната карта. Поради неплащане на месечни вноски, на 27.07.2011 г.
кредитът е станал предсрочно изискуем за пълния неизплатен остатък от кредита и както
към този момент, така и към 17.11.2011 г. /датата на изтичане срока на договора/, така и към
30.01.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/,
непогасените изискуеми задължения за главница по кредита са в размер на 4734. 43 лв.
Непогасени по процесния договор за кредит са и сумата от 5 182, 34 лв., представляваща
вземане за възнаградителна и наказателна лихва за периода от 25.02.2009 г. до 26.01.2012 г.
(включително), от които сумата от 4652, 45 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 517, 76
лв. за наказателна лихва. Съгласно Договора кредитополучателят заплаща и такси, съгласно
тарифата на банката по извършени услуги на клиента, която е в сила към деня на
съответното плащане. Размерът на вземането за такси, съгласно чл. 1 и чл. 5 от Раздел I от
Договор за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта за периода от
25.02.2009 г. до 26.01.12 г. е 151, 21 лв., като по процесния кредит не са извършвани
плащания от длъжника.
При гореустановеното, следва, че е доказано, че по силата на договора за кредит
ответникът /сега жалбоподател/ дължи на ищеца процесните главница и възнаградителна и
наказателна лихва и такси, след като не е изпълнил задължението си да върне взетата в заем
сума, както и да заплати дължимата се възнаградителна и наказателна лихва и такси в
размерите и сроковете, уговорени между страните.
Относно възражението в отговора по чл. 131 ГПК и в жалбата за изтекла погасителна
давност се установяват следните релевантни факти.
По ч. г. д. № 310/2012 г. на ПРС са издадени Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
31.01.2012 г. и изпълнителен лист от 31.01.2012 г., касаещи процесните главници и лихви, и
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 23.09.2014 г. и изпълнителен лист от 23.09.2014 г.,
касаещи процесните такси.
Въз основа на изп. лист от 31.01.2012 г. и по молба на ищеца от 27.08.2014 г. е
образувано изп. д. № 1481/2014 г. на ЧСИ А. Б. /за процесните главници и лихви/. Въз
основа на процесния изпълнителен лист от 23.09.2014 г. и по молба на ищеца от 07.10.2014
г. е образувано изп. д. № 1675/2014 г. на ЧСИ А. Б. /за процесните такси/. В същите молби
взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2
3
ГПК, както и възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да предприема
изпълнителни действия. С образуването на изп. дело молбата е прекъснала срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД /която както се посочи
по-горе е започнала да тече от 17.11.2011 г./, съот. при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по
отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение №
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело
№2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и действията за прекъсването на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на
давностния срок, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано
от 28.08.2014 г. по изп. д. № 1481/2014 г., съотв. – от 08.10.2014 г. по изп. д. № 1675/2014 г.
По изп. д. № 1481/2014 г. на 02.09.2014 г., 11.09.2014 г. и 15.09.2014 г. са наложени
запори, съотв. по изп. д. № 1675/2014 г. на 28.10.2014 г., 04.11.2014 г. и 12.06.2015 г. са
наложени запори, като в продължение на 2 години, считано от последния запор по изп. д. №
1481/2014 г. - 15.09.2014г., съответно по изп. д. № 1675/2014 г. – от 12.06.2015 г., от
взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването
на имущественото състояние на длъжника, поканата за доброволно изпълнение и пр./,
поради което изп. производство по изп. д. № 1481/2014 г. е прекратено на 16.09.2016 г.,
съответно - изп. производство по изп. д. № 1675/2014 г. е прекратено на 13.06.2017 г., на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и е след ТР №
2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което по
отношение на погасителната давност е приложимо ТР № 2/26.06.2015 г. и новата давност е
започнала да тече от постановяване на тълкувателния акт - 26.06.2015 г. Затова считано от
26.06.2015 г. започва да тече 5-год. погасителна давност за вземанията за главница и такси и
3-год. погасителна давност за вземанията за лихви.
Впоследствие по изп. д. № 1481/2014 г. са извършвани изпълнителни действия - запор
от 23.03.2018 г. и запор от 23.03.2018 г., съответно по изп. д. № 1675/2014 г. - запор от
28.09.2017 г., запор от 08.11.2018 г. и запор от 09.11.2018 г. В Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че ако искането за нов способ е
направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи
от кредитора; давността се счита прекъсната с искането, както и че новото искане за нов
способ прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело или не е образувал ново дело. С оглед на това всяко от горепосочените поискани
и извършени действия са от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прекъсва давността,
независимо че са предприети в условията на прекратено изп. производство, след което от
24.03.2018 г. започва да тече новата 5-год. давност за главница и 3-год. погасителна давност
за вземанията за лихви, а от 10.11.2018 г. започва да тече новата 5-год. давност за такси.
4
Въз основа на процесните два изпълнителни листа /за процесните главници, лихви и
такси/ и по молба на ищеца от 29.10.2019 г. е образувано изп. д. № ********* г. на ЧСИ С.
Б., с която са поискани да бъдат извършени и конкретни изпълнителни действия. По изп.
дело впоследствие са извършвани изпълнителни действия- три запора от 06.11.2019 г., с
което е прекъснат срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и погасителната давност, съгл.
чл.116, б. „в” ЗЗД, като от 06.11.2019 г. до 28.08.2020г. /подаване на исковата молба по реда
на чл. 422 ГПК/ 5-год. давност за главници и такси не е изтекла. Ето защо вземанията за
главница и такси, които се погасяват с общата петгодишна давност не са погасени по
давност и следователно исковете по реда на чл. 422 ГПК за дължимост на главница от 4
734,43лв., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (30.01.2012 г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и на такси от 151,21 лв. са основателни.
Претенцията за сумата от 5 182, 34 лв., представляващи вземане за възнаградителна и
наказателна лихва за периода от 25.02.2009 г. до 26.01.2012 г. се погасява с 3-год. давност –
чл. 111, б. В ЗЗД. Същевременно обаче след като молбата на ищеца от 27.08.2014 г. за
образуване на изп. д. № 1481/2014 г. е прекъснала погасителната давност съгл. чл.116, б. „в”
ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира,
съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г., то след като са изтекли три години от изискуемостта на
вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
тригодишния срок от 27.08.2014 г. Следователно считано три години назад е погасено
вземането за възнаградителни и наказателни лихви за периода от 25.02.2009 г. до 26.08.2011
г. в общ размер на 4279, 74 лв., изчислени от съдебно- счетоводната експертиза пред РС.
Съответно вземането за сумата от 902, 60 лв., представляващи вземане за възнаградителна и
наказателна лихва за периода 27.08.2011 г. - 06.01.2012 г. не е погасено по давност,
изчислени от съдебно- счетоводната експертиза пред РС, за който период и сума
възражението на ответника е неоснователно. Ето защо вземанията за възнаградителна и
наказателна лихва за периода 27.08.2011 г. - 06.01.2012 г. в общ размер на 902, 60 лв. не са
погасени по давност и следователно исковете по реда на чл. 422 ГПК за дължимост на тази
сума и период са основателни.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира за установени релевантните факти,
обуславящи основателността на исковите претенции по чл. 422 ГПК до посочените размери,
поради което същите правилно са били уважени от първоинстанционния съд.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на РС-потвърдено, включително
и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата
по чл. 78 ГПК.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
5
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 240
лв. с ДДС – заплатено адв. възнаграждение, което му се дължи от жалбоподателя изцяло,
предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138/15.07.2021 г. по гр.д. № 4665/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА "БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ" ООД, ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. "Васил Стоин" № 4, да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Витоша", ул.
"Околовръстен път" № 260, сумата 240 лв. - разноски за адв. възнаграждение по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6