О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение ,в закрито заседание на 11 юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
И.
Никифорски-мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
ч.гр. въз. дело
N` 242 по описа
за 2020
г.,за да се произнесе взе предвид:
”Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ***
с адрес гр. София, бул. ***, офис-сграда Лабиринт, ***, представлявана от Д.Б.Б. – изпълнителен директор,чрез пълномощник ю.к. И.Н.Н.,е подала частна жалба против разпореждане на ВРСъд от 18.02.2020 г по ч.гр.д.№ 458/20 г
в частта,в която заповедният съд е
отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за възнаградителна
лихва в размер на 321,58 лв за
периода 07.05.2014 г до 17.09.2014 г.
Навеждат
се доводи ,че разпореждането на ВРСъд в обжалваната част е незаконосъобразно и
неправилно.
Твърди се ,че договора за паричен заем
между "Изи Асет Мениджмънт” АД и М.Л.Д. от град Враца ЕГН ********** е сключен на 26.11.2013 г,а измененията в ЗПК въвеждащи в чл. 19 ал.4 максимален
праг на ГПР, е в сила от 23.07.2014 г.т.е.не са приложими по
отношение на процесния договор за паричен
заем, тъй като не се прилагат с обратна сила , а само за напред след
23.07.2014 г.
Моли
се разпореждането в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с
което заповедният съд да издаде заповед
за изпълнение и по отношение на посочената възнаградителна лихва в размер на
321,58 лв за периода 07.05.2014 г до 17.09.2014 г.
Съд. състав приема, че ч.ж. е процесуално
допустима , тъй като е подадена в
законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите , но с правен интерес само в отхвърлената част. Разгледана по същество жалбата е н е о
с н о в а т е л н а.
Подаденото
заявление от АСВ до ВРС е по чл. 410
ал.1 т.1 от ГПК а следните суми:
-от 674, 90 лева, представляваща главница
по договор за паричен заем с номер 1959576 с „Изи Асет Мениджмънт” АД;
-сумата от 321, 58 лeва, представляваща
договорна лихва по договора за заем за периода от 07.05. 2014 г. до 17.09. 2014
г.
-
509, 44 лева, представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
07.05. 2014 г. до 14.02.2020 г. – датата на подаване на заявлението в съда;
- законната лихва от подаване на
заявлението в съда – 14.02.2020 г. до окончателното изплащане;
- сумата от 30, 12 лева внесена държавна
такса, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
Към заявлението е приложен е договорът за
паричен заем с номер 1959576, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и М.Л.Д.
от 2013 г.
Първоинстанционният съд е приел ,че с оглед
разпоредбата на чл. 411 ал.2 т.3 от ГПК , искането за възнаградителна
/договорна лихва/ се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител т.е. било е налице обоснована вероятност за неравноправна
клауза, поради което заповед за
изпълнение не се издава за това вземане и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумата от
321, 58 лeва, представляваща договорна лихва по договор за заем с номер 1959576
с „Изи Асет Мениджмънт” АД за периода от
07.05. 2014 г. до 17.09. 2014 г.В мотивите си заповедният съд е посочил
още, че ГПР относно процесния паричен
заем надвишава определения в чл.19, ал.4 ЗПК размер, а уговорената годишна лихва
надхвърля размера на законната лихва по начин, че да бъде прието наличие
на основания за обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза, с
оглед и задължителната практика на ВКС по този въпрос.
Въз. състав при Врач. Окр. съд приема ,че
крайния извод на решаващия съдия за наличие на неравноправна клауза относно
договорната лихва, е правилен и законосъоразен, но мотивите са
незаконосъобразни по следните съображения:
1.Действително
паричния заем е сключен на 26.11.2013 г преди
влизане в сила измененията в ЗПК
в чл. 19 ал.4 относно лимитиране на ГПР, в който влиза и
възнаградителната лихва. Затова неправилно
ВРСъд се е позовал на тази разпоредба от ЗПК ,която няма обратно действие
, а е в сила от 23.07.2014 г за напред и в настоящия казус не намира приложение.
2.Съгласно
постоянната практика на ВКС до м. юли
2014 г размера на ГЛП обаче не трябва да надвишава три пъти размера на законната лихва,а в случая
сключената клауза за ГЛП от 139,70% е уговорка във вреда на потребителя, 10 пъти
по- голяма от законната %, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,към който закон
изрично препраща чл.24 от ЗПК,
неравноправните клаузи се обявяват
за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, но настоящия случай не
е такъв, клаузите по договора са
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
В случая са налице основания да бъде
прието, че съществува обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за годишния
лихвен % на възнаградителната /договорна/ лихва по процесния договор за заем ,която надхвърля 10 пъти размера на законната лихва.
Затова правилно ВРС е
отхвърлил заявлението относно договорната / възнаградителна / лихва и е дал указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК ,че
жалбоподателят може в едномесечен
срок да предяви иск за вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
Водим от горното разпореждането на ВРС в
обжалваната част следва да бъде потвърдено , но с изложените от въз. състав мотиви, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1247/18.02.2020 г по ч.гр.д.№
458/2020 г по описа на РС-Враца.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: 1/ 2/