Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на десети февруари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Добринка Долчинкова,
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 76 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от Х.Ж.А. срещу Решение № 888/16.11.2021г. постановено по НАХД
№ 20213110203533/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш
серия К № 3172020 на ОД на МВР Варна.
В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален
представител моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на
друг, с който да бъде отменен електронният фиш.
Ответникът, в писмени бележки чрез процесуален
представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 888/16.11.2021г. постановено по
НАХД № 20213110203533/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен
фиш серия К № 3172020 на ОД на МВР Варна и е осъден Х.Ж.А. *** 80лв. юрисконсултско
възнаграждение.
При
постановяване на оспорения съдебен акт, решаващият съдебен състав е
констатирал, че на 12.10.2019г. в 00.16ч. лек автомобил марка „Рено Клио“ с
рег.№ *****се е движел по път първи клас № 9, извън границите на населеното
място от гр.Варна към гр.Бургас. Разрешената скорост на движение преди
кръстовището за к.к. „Камчия“ била до 60 км.ч., определена чрез поставен пътен
знак В-26. Лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег.№ *****се е движел със скорост
100 км.м. Поради движението с превишена скорост МПС било заснето с
автоматизирано техническо средство – „Дигитална стационарна радарна установка
SITRAFFIC Lynx ERS 400“.
След справка в информационните масиви на ОД на МВР било констатирано, че МПС е
собственост на „ОТП Лизинг“ЕООД - София, но от 02.10.2018г. като ползвател е
регистрирано „Лимит - АХ“ЕООД със законен представител към този момент Х.Ж.А..
На горните
установени факти с Електронен фиш серия К № 3172020/01.06.2020г. на ОД на МВР Варна на Х.Ж.А. на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. за нарушение на чл.21,
ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Въззивният
съд след анализ на представените към административната преписка доказателства
приел, че нарушението е съставомерно на посочената в електронния фиш норма, че
фактите са изяснени и се установяват от приложените към електронния фиш
доказателства и потвърдил Електронен фиш серия К № 3172020 на ОД на МВР Варна.
При проверката
по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на
първоинстанционния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия.
Доводите
на касатора за неправилност на съдебното решение са относно неправилното
приложение на разпоредбите на чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП вр. чл. 189 от ЗДвП и,
че при положение, че управлява лек автомобил собственост на дружество, различно
от това, на което е предоставено за ползване, санкцията следва да бъде наложена
на управителя на дружеството собственик на МПС, а не на управителя на
дружеството, което ползва МПС. При анализ на цитираните по-горе разпоредби
прави следните три извода:
1.)че не е уредена от закона възможност да се
накаже юридическото лице собственик на МПС;
2.)че не е налице възможност да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност на законния представител на
юридическото лице – ползвател и
3.)че
законът не предвижда възможност да бъде наказан законният представител на дружеството
ползвател, а може да бъде наказан само законният представител на собственик на
МПС.
На тези
съображения касаторът, намира че административната му отговорност е ангажирана
при аналогия, което било в противоречие с чл.46, ал.3 от ЗАНН. Сочи, че в
периода на извършване на нарушението ползвател на МПС е „Лимит - АХ“ЕООД и, че
е бил негов законен представител. Сочи, че при издаване на оспорения електронен
фиш не е изпълнена процедурата по чл.189 от ЗДвП и не е издаден първо на
законния представител на юридическото лице собственик на МПС и релевира довод,
че собственикът на МПС, ако би била изпълнена тази процедура може би е нямало
да подаде декларация, в която да посочи на кого е предоставил автомобила за
ползване.
От
изложените твърдения и доводи в касационната жалба, касационната инстанция
констатира, че касатора не оспорва факта, че е управлявал посоченото МПС с
превишена скорост на посочените в електронния фиш дата и място. Доводите му са
насочени само относно процесуалния ред на налагане на административното
наказание и възможността да бъде ангажирана административно наказателната му
отговорност за извършеното от него нарушение. Спорът е правен и се свежда до
тълкуването и приложението на разпоредбите на чл.188 от ЗДвП към конкретното
нарушение. Спорът пред районият съд е бил поставен в същия аспект, като
допълнително е било релевирано твърдение, че г-н А. не е бил управител на
дружеството ползвател на МПС.
Съдът е дал
мотивиран отговор на спорните въпроси в съдебния акт, като е изследвал и
обстоятелството – бил ли е г-н А. законен представител на дружеството ползвател
на МПС към момента на извършването на нарушението. След проверка съдът е
констатирал, че г-н А. в посочения период е бил управител на „Лимит - АХ“ЕООД. Тази констатация се
потвърждава от данните по партидата на дружеството в ТР към АВ. Мотивите на ВРС
относно ангажирането на административната отговорност на управителя на
дружеството ползвател на МПС са правилни и по арг. от чл.221, ал.2, изр.второ
от АПК касационната инстанция не ги възпроизвежда отново в своя акт, а препраща
към тях.
Неоснователни са доводите на
касатора относно тълкуването и приложението на чл.188
ал.1 вр. ал.2 от ЗДвП и реда за налагане на административно наказание по чл.189
от ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство.” (чл.188, ал.1 ЗДвП) и „Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.” (чл.188, ал.2 от ЗДвП).
Съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.1 вр. ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата) собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, като
е предвидено по искане на собственика да се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство физическото или юридическото
лице, което използва превозното средство по силата на правно основание,
различно от правото на собственост. Разпоредбата на ал.3 от чл.4 от Наредбата е
специална по отношение на разпоредбата на чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Чрез това специално правило в Наредбата ограниченото вещно право на ползване на
вещта на третото лице се приравнява на правото на собственост върху същата и
влече съответните правни последици включително относно приложението на чл.188 и
чл.189 от ЗДвП. В приложение на чл.4, ал.3 от Наредбата в свидетелството
за регистрация на МПС, но и в съответните бази данни на МВР „Лимит - АХ“ЕООД е вписано като
ползвател на „Рено
Клио“ с рег.№ *****. Така при констатирането на нарушение субектът вписан като използващ МПС е
административноотговорен, а това е „Лимит - АХ“ЕООД и по арг. от чл.188, ал.2 ЗДвП следва да бъде ангажирана
отговорността на неговият законен представител, който към този момент е г-н А..
При това
тълкуване на правните норми се налага извод, че е спазен реда на налагането на
административно наказание чрез издаването на електронен фиш предвиден в чл.189
от ЗДвП. При положение, че законният представител на „Лимит - АХ“ЕООД беше предоставил МПС за
управление на друго лице, невписано в свидетелството за регистрацията на лекия
автомобил, той в този случай разполага с възможността да посочи това, както и
имената на лицето, за да бъде изпълнена процедурата по анулиране на електронния
фиш издаден на законния представител на приравненото на собственик дружество и
да бъде издаден на лицето извършило нарушението. Както вече беше констатирано,
твърдение в посочения смисъл не е направено нито пред въззивния съд, нито в
касационната жалба, не са и представени доказателства за това, поради което се
явява правилен извода на въззивния съд за законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на г-н А. за извършеното от него
нарушение - движение с превишена скорост
над допустимата от 60 км.ч. по път първи клас № 9, извън границите на населеното място, а именно преди кръстовището за к.к.
„Камчия“ в посока от
гр.Варна към гр.Бургас.
При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение № 888/16.11.2021г. постановено по НАХД № 20213110203533/2021г. по описа на ВРС следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящия състав присъжда в полза на ОД МВР 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 888/16.11.2021г.
постановено по НАХД № 20213110203533/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Х.Ж.А., ЕГН********** *** - 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.