РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501335 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. Д. Т. против
решение № 260963/25.03.2021г. по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. на ПРС, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от нея иск за делба на сутеренния етаж в сградата, находяща
се в гр. П., ул. ***, който етаж е индивидуализиран в обжалваното решение с идентификатор
56784.518.119.1.1. Твърди се, че решението в обжалваната част е необосновано, неправилно
и незаконосъобразно. Погрешно първоинстанционният съд приел, че процесният приземен
етаж не представлява самостоятелен обект, а принадлежност към горните жилищни етажи.
Излагат се подробни твърдения и доводи относно това как е строена и надстроявана
сградата и как е възникнало правото на собственост върху всеки един етаж от нея. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за делба на приземния
етаж. В публично съдебно заседание на 23.06.2021г. пълномощникът на жалбоподателката,
адв.Н.П. уточни, че не оспорват, че сутеренът / приземен етаж/ не е самостоятелен обект на
собственост, но той също следвало да бъде включен в делбата, дори и да е с различен статут
спрямо останалите етажи. Сочи се, че на база заключението на вещото лице се установява,
че две от помещенията на този призем отговарят на изискванията да бъдат обособени с
несъществени преустройства в два гаража. Този етаж не отговарял на изискванията за
жилище, но от него с несъществени преустройства и при спазване на всички други
изисквания на закона било възможно да се обособят два самостоятелни обекта.
1
От въззиваемите И., Л. и Е. Д. са подадени отговори на въззивната жалба, с които се
поддържа, че решението на ПдРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
Обосновават се, защо следва да се приеме, че помещенията в приземния етаж представляват
принадлежност към жилищните етажи и по- конкретно, че представляват сервизни
помещения към тях.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по искова
молба от Т. Д. Т. против Л. Д. Д. и Е. С. Д. за извършване на делба на съсобствени между
страните дворно място от 374 кв.м., съставляващо УПИ VІ- 120, кв.429, ПИ № 56784.518.119
по действащия регулационен план и по КККР на гр.Пловдив; целия втори жилищен етаж-
апартамент с идентификатор 56784.518.119.1.2, със застроена площ от 119,71 кв.м.; целия
„сутерен на етаж първи, като част от този сутерен е гараж, с идентификатор
56784.518.119.1.5, с площ от 22,96 кв.м.; и промишлена сграда с идентификатор
56784.518.119.3, с площ от 37 кв.м.. С определение в з.з. на 23.06.2020г. като страна по
делото е конституирана съпругата на Л.Д., И. А. Д.. В исковата молба се твърди, че
горепосочените дворно място, етажи от жилищна сграда и промишлена сграда са
съсобствени между страните по наследство от Д. Л. Д., ЕГН: ***, починал на ***г.. В молба
за уточнение на исковата молба от 31.05.2019г. се сочи, че първоначално правото на
собственост върху дворното място е придобито от Л. Г. Д., баща на Д. Л. Д. като
обезщетение за отчужден за обществени нужди друг негов имот. През 1965г. Л. Д. дарил на
сина си Д. Д. 1/10 ид.ч. от дворното място, ведно с построената в него къща. През същата
1965г. по силата на съдебна делба Д. Д. придобили останалите 9/10 идч. от имота. С нот.акт
№ ***г. Д. Д. и съпругата му Е.Д. учредели в полза на сина си Л. Д. Д. право да надстрои
втори етаж върху жилищната сграда, състояща се от призем / сутерен/ и първи жилищен
етаж. С нот.акт № ***г. те учредили в полза на сина си Л.Д. право да изгради един гараж и
пристройка към собствения си втори жилищен етаж, а на дъщеря си Т. Д.- правото да
надстрои трети жилищен етаж, ведно с пристройка към него. През 1991г. била извършена
делба на пристройките към първи и втори етажи от сградата и на целия трети етаж от
сградата.
В подадения от Е. С. Д. отговор на исковата молба се сочи, че се е разпоредила със
собствените й по 4/6 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда с идентификатор
56784.518.119.1.2 и от гаража с идентификатор 56784.518.119.1.5 в полза на сина си Л. Д. Д..
Спорът в настоящето въззивно производство се свежда до това, дали помещенията на
сутеренния етаж представляват принадлежност към жилищата на горните етажи / складови
помещения към тях/, както е приел първоинстанционният съд, или са самостоятелни
съсобствени между страните обекти и подлежат на делба. В случай, че те представляват
складови помещения към жилищата на първи, втори и трети надсутеренни, жилищни етажи,
би следвало това от тях, което представлява складово помещение към жилищния етаж с
2
идентификатор 56784.518.119.1.2, да бъде допуснато до делба, ведно с този етаж- именно в
качеството на принадлежност към същия. От събраните по пръвоинстанционното дело
писмени доказателства- документи за право на собственост, проект на сградата и др., както
и от основното заключение по СТЕ, изготвени от вещо лице Б. К., обаче не се установява по
архитектурен план или по волята на собствениците някое от помещенията на сутерена да е
определено като складово помещение към жилището на втория етаж.
В нот.акт № ***г. и делбен протокол от 30.10.1965г. по гр.д.№ 705/1965г. на
Пловдивски народен съд, ІІІ район придобитата от Д. Л. Д. къща не е индивидуализирана
нито със застроена площ, нито с брой етажи. В нот.акт № ***г., с който в полза на Д. Д. е
учредено право на надстрояване, вече жилищната сграда е описана като такава, състояща се
от приземен и първи етажи. Липсват данни през периода от 1965г. до 1967г. да е извършено
пристрояване или надстрояване на описаната в документите за право на собственост от
1965г. къща, поради което следва да се приеме, че и към онзи момент тя е съществувала във
вида, в който е описана в нот.акт № ***г..
Логично е да се допусне, че, щом като през 1984г. е разрешено пристрояването на
втория жилищен етаж на въззиваемия Л.Д. с пристройка от 40 кв.м. и надстрояване на трети
етаж, ведно с пристройка от 40 кв.м., под тези пристройки би следвало да съществуват вече
изградени пристройки на ниво сутерен и първи жилищен етаж или изграждането им да е
разрешено едновременно с тези на ниво втори и трети жилищени етажи. И действително,
видно от основното заключение на в.л.Б. К. и от архитектурния проект на л.74 и сл. по
делото на ПдРС, през 1984г. е разрешено пристрояването и на сутеренния и първия
жилищен етажи. Пристройката е предвидена и реализирана от източната страна на старата
сграда и на ниво сутерен включва гараж в югоизточния ъгъл и противорадиационно
укритие- ПРУ в североизточния ъгъл на сградата. Именно този гараж е самостоятелния
обект с идентификатор 56784.518.119.1.5. В схемата на гаража е записано, че той е
собственост на наследодателя Д. Л. Д. на основание договор № ***г.. Този договор е
Окончателен договор за делба с нотариална заверка на подписите от 31.01.1991г., по силата
на който в дял на Д. Л. Д. е поставена пристройката към „първи съществуващ етаж“, с площ
от 43,96 кв.м., състояща се от хол, всекидневна и бокс. Към онзи момент в жилищните
сгради са се брояли само жилищните етажи, като очевидно в договора за делба се има
предвид пристройката към първи жилищен етаж / настоящ етаж с идентификатор
56784.518.119.1.2/, а не тази към сутерена. В дял на Д. Д. е поставен и гараж от 22,96 кв.м.,
колкото е площта на гаража с идентификатор 56784.518.119.1.5. Видно от скицата на ПИ №
56784.518.119 / л.13 по делото на ПдРС/ в дворното място са налице още два гаража,
съставляващи отделни сгради с идентификатори 56784.518.119.4 и 56784.518.119.2. Това са
гаражите, за който през 1984г. е учредено право на строеж в полза на жалбоподателката Т.Т.
/ с предишна фамилия Д./ и на въззиваемия Л.Д..
От заключението на в.л.Б. К. и от архитектурния проект се установява също така, че в
старата част на сутерена са съществували и съществуват и понастоящем три помещения,
3
обозначени на проекта като складове, както и едно по- малко в дъното на коридора,
обозначено като килер. Тези три склада и килерът съществуват отпреди построяването на
втори и трети жилищни етажи и те не са придадени към тях с нотариалния акт за учредяване
на право на строеж и пристрояване за втори и трети жилищни етажи, нито с някакъв друг
документ. Следователно и към настоящия момент тези помещения съществуват
самостоятелно / до тях има самостоятелен достъп през стълбище, коридор и вътрешни врати/
и следва да бъдат допуснати до делба. Без значение е обстоятелството, че идентификатор по
КККР е даден само на гаража- СОС 56784.518.119.1.5, тъй като кадастърът не създава
обекти на право на собственост, а следва да ги отрази, и ако това не е сторено от липсата на
идентификатори не следва, че липсват годни обекти на право на собственост. В тази връзка
следва само да се уточни, че гаражът е част от сутеренния етаж, но по отношение на същия
не следва да бъде постановен диспозитив с настоящето решение, тъй като същият е
допуснат до делба с решението на ПдРС. Видно от схемата на гаража на л.30 по
първоинстанционното дело, идентификатор 56784.518.119.1.1 е стар идентификатор на
гаража, а не такъв на сутеренния етаж, поради което не следва да се използва като
индивидуализация. Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено единствено по
отношение на помещението- ПРУ /противорадиационно убежище/, тъй като същото е
предназначено за общо ползване от всички собственици и обитатели в сградата. Това негово
предназначение е определено с архитектурния проект от 1984г. за дострояване на
сутеренния етаж и през времето след това, включително и към настоящия момент, не е
променено. Съдът намира за безпредметно да бъде коментирано допълнителното
заключение на в.л.Б. К. относно това, дали сутеренният етаж отговаря на изискванията за
жилище и дали част от помещенията на този етаж могат да бъдат преустроени в гаражи, тъй
като по първия въпрос не е налице спор, а вторият е от значение за извършване на делбата.
Относно квотите в съсобствеността не е налице спор, доколкото решението на ПдРС
в частта, с която е допусната делба на дворното място, на първия жилищен етаж с
идентификатор 56784.518.119.1.2. От обективна страна се установява, че по силата на
нот.акт № ***г. наследодателят Д. Л. Д. е придобил 1/10 ид.ч. от трите складови помещение
в своя индивидуална собственост. Останалите 9/10 ид.ч. са придобити от него възмездно-
срещу задължение за издръжка на баща му, по силата на делбената спогодба по протокола
от 30.10.1965г.. Безспорно е, че към онзи момент Д. Д. е бил в граждански брак с
въззиваемата Е. С. Д.. Следователно от всеки от наследниците по закон Е.Д., Л.Д. и Т.Т. е
наследил по 1/3 ид.ч. от 1/10 ид.ч. от складовите помещения, а от останалите 9/10 ид.ч. Е.Д.
притежава 4/6 ид.ч., Л.Д.- 1/6 ид.ч., и Т.Т.- 1/6 ид.ч.. Съответно складовите помещения ще
следва да бъдат допуснати до делба при квоти от по 11/60 ид.ч. за жалбоподателката Т.Т. и
въззиваемия Л.Д., и 38/60 ид.ч. за Е.Д..
Съобразно с решението по делото в полза на жалбоподателката ще следва да бъдат
присъдени ¾ от направените от нея съдебни разноски във въззивното производство, които са
в общ размер от 540 лева, като същите бъдат разпределени по равно между въззиваемите
Е.Д. и Л.Д..
4
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260963/25.03.2021г. по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с.
на ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. от гр. П., ул. ***, ЕГН:
********** иск против Л. Д. Д., ЕГН: ********** и Е. С. Д., ЕГН: **********- двамата от
гр. П., ул. ***, за делба на помещението с предназначение противорадиационно укритие /
ПРУ/ в североизточния ъгъл на сутеренния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. ***,
която сграда е с идентификатор 56784.518.119.1 по КККР на гр.Пловдив.
ОТМЕНЯ решение № 260963/25.03.2021г. по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. на
ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. от гр. П., ул. ***, ЕГН:
********** иск против Л. Д. Д., ЕГН: ********** и Е. С. Д., ЕГН: **********- двамата от
гр. П., ул. ***, за делба на трите склада и килера в централната и югозападната част на
сутеренния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. ***, която сграда е с идентификатор
56784.518.119.1 по КККР на гр.Пловдив, като вместо това
ДОПУСКА съдебна делба между Т. Д. Т. от гр. П., ул. ***, ЕГН: ********** и Л. Д.
Д., ЕГН: ********** и Е. С. Д., ЕГН: **********- двамата от гр. П., ул. ***, на трите склада
и килера в централната и югозападната част на сутеренния етаж в сградата, находяща се в
гр. П., ул. ***, която сграда е с идентификатор 56784.518.119.1 по КККР на гр.Пловдив, при
квоти от 11/60 ид.ч. за Т. Д. Т., 11/60 ид.ч. за Л. Д. Д. и 38/60 ид.ч. за Е. С. Д..
ОСЪЖДА Л. Д. Д., ЕГН: ********** и Е. С. Д., ЕГН: **********- двамата от гр. П.,
ул. ***, да заплатят разделно на Т. Д. Т. от гр. П., ул. ***, ЕГН: ********** по 202,50 лева-
съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5