ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 577
гр. Стара Загора, 27.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Ю.“ ЕООД, ЕИК: № ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. В. Г., против разпореждане №
332/26.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 601/2021 г. по описа на Районен
съд - Раднево, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу А.Д.А. за сумата от 154,70 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на договор и 50,00 лв. - 20 бр. лизингови вноски за периода от
м.08.2018 г. до м.04.2020 г..
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане поради което претендира
за отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за процесното вземане.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.“
ЕООД – гр. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу А.Д.А. от *** за сумата в общ размер на 154,70 лв., от
които: 104,70 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 50,00
лв. – 20 броя незаплатени лизингови вноски за представено лизингово
устройство TABLET LENOVO TAB 3 74 G, дължими за периода от м.08.2018
1
г. до м.04.2020 г. (краен срок на договора за лизинг).
В заявлението е посочено, че вземането произтича от предсрочно
прекратен по вина на абоната договор за мобилни услуги, сключен между
„БТК“ ЕАД и А.Д.А. на 07.02.2017 г. с допълнително споразумение от дата
09.10.2017 г. , и още два договора, както и сключен между страните договор
за лизинг от дата 17.04.2018 г., т.к. длъжникът не изпълнил задълженията си
да заплати в срок издадените му фактури.
С договор за цесия от дата 16.10.2018 г. вземането спрямо длъжника
А.Д.А. в размер на 154,70 лв. било прехвърлено от „ БТК ” ЕАД на
„С.Г.Г.” ЕАД. От своя страна дружеството „ С.Г.Г.” ЕАД е прехвърлило
придобитото вече вземане на „ Ю.” ЕООД чрез договор за цесия от
01.10.2019 г.
Длъжникът А.Д.А. бил уведомен за извършването и на двете цесии по
смисъла на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
От представения със заявлението договор за мобилни услуги и
инкорпорираният в съдържанието му договор за лизинг от 17.04.2018 г. е
видно, че страните са сключили освен договор за мобилни услуги и договор
за лизинг, по силата на който „БТК“ ЕАД е предоставило на А.Д.А.
устройство на лизинг за срок от 24 месеца. В договорът за мобилни услуги
страните са се уговорили, ако договорът за мобилни услуги с него да се
прекратят и всички допълнителни споразумения към него, включително и за
допълнителни услуги. Ако договорът бъде прекратен преди изтичане на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна
на оставащите до края на срока, но не за повече от трикратния им размер,
месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за който договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен
размер без отстъпка. Уговорено е, че освен неустойка за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на заявителя и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата ( закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, т.к. е
приел, че искането за присъждане на неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за услуга излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и се превръща в необоснована санкция
за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
2
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 т. 2 от ГПК предвижда, че заповед за
изпълнение не се издава, когато искането противоречи на закона и на добрите
нрави, а съгласно т. 3 – когато искането се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая не са налице пречки за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 104,70 лв., представляваща неустойка при предсрочно прекратяване
на договори за мобилни услуги.
При разваляне на договора изправната страна има право на
обезщетение, което удовлетворява както вредите от нарушен позитивен, така
и вредите от нарушен негативен интерес. Размерът на обезщетението следва
да се определи по реда на чл. 82 ЗЗД и ще включва претърпените загуби и
пропуснатите ползи, ако са налице законовите предпоставки – пряка и
непосредствена причинна връзка между неизпълнението и претърпените
вреди, които трябва да са били предвидими към момента на сключване на
договора за неизправната страна. Размерът на обезщетението следва да е за
всички претърпени вреди, когато неизправната страна е действала
недобросъвестно, без значение умишлено или с груба небрежност.
Договорната неустойка е съглашение на страните, по силата на което те
предварително приемат какви негативни последици ще претърпи
неизправната страна за неизпълнението си, поради което институтът на
неустойката е приложим и при развалянето на договора.
В конкретния случай с процесната неустойка, равна на оставащите до
края на срока, но не за повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за който договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка, е уговорена отговорността на неизправната страна за пропуснатите
ползи на мобилния оператор при разваляне на договора по вина на абоната.
Неустойката не излиза извън присъщите си обезпечителна и
обезщетителна функция, т.к. предвиденият размер на неустойката съответства
на нарушения позитивен кредиторов интерес, а същевременно не е
неравноправна, т.к. не се явява необосновано висока.
Искането е напълно основателно до претендирания пълен размер на
стойност 104,70 лв., т.к. съгласно договора неустойката е в размер на
трикратния стандартен месечен абонамент, а конкретният стандартен месечен
абонамент по трите договора, които са сключени са в следните размери :
15,99 лв. – допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги от
дата 09.10.2017 г.; 16,99 лв. – договор за мобилни услуги с различен мобилен
номер; 8,90 лв. – договор за телевизионна услуга. Неустойката следва да се
формира от себестойността на всички стандартни месечни абонаменти без
ДДС по всички договори и да се прецени дали надвишава законоустановения
3
трикратен размер.
В случая не е налице такова надвишаване, поради което е неустойката
не е необосновано висока.
Не по този начин се поставя въпросът относно претендираната сума в
размер на 50,00 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Възражението в частната жалба, че тази претенция е основателна
поради предсрочното прекратяване на договора и обявяване на вноските за
предсрочно изискуеми поради неизпълнението на абоната е неоснователно.
Безспорно установено e в съдебната практика разбирането, че при
разваляне на лизинговия договор поради неизпълнение от страна на
лизингополучателя, лизингодателят не може да претендира заплащането на
лизинговите вноски за остатъка от срока до края на договора, т.к. в този
случай неустойката противоречи на добрите нрави.
Иначе би се стигнало до несправедливият от правна гледна точка
резултат, когато по свое усмотрение лизингодателят ще се освободи от
произтичащото от договора за лизинг основно свое задължение да предостави
на лизингополучателя ползването на лизинговата вещ за уговорения срок, а
ще има право да получи възнаграждението да това дължимо, но
нереализирано ползване.
Такова правомощие по договор за лизинг лизингодателят няма, т.к.
заплащането на възнаграждението от лизингополучателя се дължи за
ползването на лизинговото имущество, а с развалянето на договора
основанието за ползването му отпада и лизингополучателят дължи връщането
му.
В случая не се касае за продажба на изплащане, при която развалянето
на договора поради неизпълнение на потребителя би могло да има за
последица настъпване на предсрочната изискуемост на разсроченото на
вноски задължение.
По изложените съображения обжалваното разпореждане се преценява
за частично неправилно и следва да бъде съответно отменено, като бъде
разпоредено издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на
,,Ю.“ ЕООД – гр.С. срещу А.Д.А. от *** за сумата от 104,70лв. – неустойка
при предсрочно прекратяване на договор и 205,00 лв. –деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
За претенцията за издаване на заповед за изпълнение относно сумата от
50,00 лв. - 20 бр. предсрочно изискуеми лизингови вноски, обжалваното
разпореждане се преценява като правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК и чл.
271, ал.1 пр.ІІІ - то от ГПК, Старозагорският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 332/26.08.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
601/2021 г. по описа на Районен съд - Раднево в частта му, в която е
отхвърлено заявлението на ,,Ю.“ ЕООД, ЕИК: № ***, със седалище и адрес на
управление: *** чрез адв. В. Г., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А.Д.А. от *** за сумата от 104,70
лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,,Ю.“ ЕООД, ЕИК: № ***, със седалище и
адрес на управление: *** , заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу А.Д.А., ЕГН - **********, с адрес: *** за сумата от 104,70
лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
и сумата от 205,00 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по съразмерност.
ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за фактическото
издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 332/26.08.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 601/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево в останалата му част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5