РЕШЕНИЕ
№ 704
гр.Бургас, 11.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 15 април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря К. Л., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 658 по описа на съда за 2021г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Флора Арт Трейдинг ООД, ЕИК:*********, с адрес
гр.Бургас, ул.Гладстон 4, ет.3. Касаторът участва в производството чрез
пълномощник – адвокат Е.В. ***.
Ответник по касация е ОДМВР Бургас с адрес гр.Бургас,
ул.Янко Комитов 34. Ответникът не взема участие в касационното производство.
В производството участва прокурор от Окръжна прокуратура
Бургас, съобразно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.
Жалбата е насочена срещу решение № 260083/03.02.2021г. по
АНД № 5272/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш № 0021007 на АНО с който на Флора Арт Трейдинг ООД е наложена
имуществена санкция 2000лв. за извършено нарушение по чл.638 ал.4 от Кодекса за
застраховането.
В обстоятелствената част на електронния фиш е прието за
установено, че на 14.06.2020г. в 8.45 часа в гр.Бургас, по ул.Индустриална,
жалбоподателят, като собственик на МПС, регистрирано на територията на България,
не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка Г.О. Нарушението
е установено с АТСС САИРН m*SpeeDet 2D с МПС Опел Астра, лек автомобил с
регистрационен номер А 0155 ММ. Посочено е, че нарушението е установено и
заснето с АТСС № SD2D 0021. Установено е, че собственик на автомобила е Флора
Арт Трейдинг ООД със законен представител Д.С.Т..
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по фиша. Приел, че материалният закон е приложен правилно
и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
електронния фиш. Приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя при което
потвърдил електронния фиш. Присъдил разноски, които Флора Арт Трейдинг ООД да
заплати на АНО.
В касационната жалба се правят и обосновават оплаквания
за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон при
постановяването на първоинстанционното съдебно решение. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с
което да отмени електронния фиш. Сочат се доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила. Не сочи нови доказателства.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по
чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на оспореното съдебно решение касационната
инстанция проверява в пределите, установени с чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на
оплакванията по жалбата, а относно приложението на материалния закон – и
служебно.
От фактическа страна първоинстанционния съд е приел за
установени посочените в електронния фиш обстоятелства, а именно, че на
посочената дата и час, по ул.Индустриална в гр.Бургас, лек автомобил Опел Астра
с рег. № А 0155 ММ, собственост на Флора Арт Трейдинг ООД, е бил управляван без
за него да е сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.
Управлението било установено с индивидуализирана в електронния фиш АТСС. Така
приетите от съда фактически изводи са обосновани от гледна точка на събраните
по делото доказателства. Правилна е и възприетата правна квалификация на
установените факти по чл.638 ал.4 вр. с ал.1 от Кодекса за застраховането.
Наложената имуществена санкция е във фиксирания размер по чл.638 ал.1 т.2 от КЗ.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за
допуснато от първоинстанционния съд нарушение на правото на защита на тази
страна, изразило се в недопускане на посочени от нея доказателства.
Отхвърлянето на искания за събиране на доказателства представлява процесуално
нарушение само когато това е извършено неправилно от съда. В процесния случай
съдът с мотивирано протоколно определение от 29.01.2021г. е отхвърлил
направеното искане за разпит на свидетели и това не е довело до неизясняване на
съществени за търсената отговорност обстоятелства.
Неоснователно е оплакването за немотивираност на обжалваното
съдебно решение. Съдът е изложил фактическите си констатации по всички въпроси,
които от гледна точка на приложимия закон имат правно значение.
Несъстоятелни са оплакванията на касатора, отнасящи се до
това дали АТСС, заснело движението на автомобила е било стационарно или
мобилно. Това обстоятелство е без значение от гледна точка на приложимата норма
на чл.638 ал.4 от КЗ. В текста на закона е записано, че санкциите по ал.1 се
прилагат срещу собственика на МПС в случаите, когато движението на превозното
средство е било установено от АТСС.
Несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба,
съгласно които в производството са били допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в неспазването на правилата на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. за работа с АТСС, осъществяващи автоматизиран контрол на
движението по пътищата. Несъстоятелността на тези оплаквания произтича от това,
че регулираната от тази наредба дейност не съдържа процесуални правила, чието
нарушаване да може да бъде квалифицирано като съществени процесуални нарушения.
Такива нарушения могат да се осъществят единствено при осъществяване на
дейност, която е в рамките на започнал процес, в случая
административнонаказателен. Съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Затова нарушенията на правилата за
дейността на контролните органи, допуснати преди съставянето на АУАН, нямат
белезите на процесуални нарушения в рамките на образувано в последствие
административнонаказателно производство. Също така следва да се отбележи, че
съгласно тълкувателно решение № 1/2014г. по т.д. № 1/2013г., електронният фиш
съвместява белезите както на АУАН, така и на НП, т.е. в случаите по чл.189 ал.4
от ЗДП (съответно и в тези като настоящия – по чл.638 ал.4 от КЗ)
административнонаказателното производство започва с издаването на електронния
фиш. Допуснатите преди този момент нарушения нямат процесуален характер, а
процесуалното им значение се свежда до разколебаване на доказателствената сила
на доказателствата, сочещи наличието на визираното във фиша административно нарушение,
които доказателства са изготвени по реда
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. При констатиране на такива нарушения съдът преценява
приложените доказателства, като ги цени наред с всички останали по делото,
както е сторил първоинстанционния съд. Предвид горното сочената от касатора
липса на снимка на инсталацията на техническото средство, сочеща нарушение по
чл.10 ал.3 от Наредбата, не е съществен пропуск, тъй като не води до
невъзможност от останалия доказателствен материал да се установи фактическата
обстановка по случая, а именно движението на притежаваното от касатора превозно
средство.
Неоснователно е оплакването за неяснота на
обстоятелствената част на електронния фиш и съответно неправилно приложение на
материалния закон, произтичащи от обстоятелството, че в текста на фиша не
фигурира думата „управление“. Съдът приема, че това е порок на оспорения
електронен фиш, който обаче не е съществен, тъй като от цялостния текст на
документа и приложената снимка следва недвусмислен извод, че превозното
средство е било заснето в движение, т.е. при управление и имуществената санкция
е наложена на собственика на автомобила. Привлеченото към отговорност лице, от
своя страна, на никой етап от производството не е твърдяло, че превозното
средство не е било използвано във времето, посочено в ЕФ и не е сочило
доказателства в тази връзка. От тази гледна точка се явява правилно
приложението на материалноправната разпоредба на чл.638 ал.4 от КЗ.
Не могат да бъдат споделени доводите, че при работа с
мобилна автоматична система за контрол липсват законови предпоставки за
издаване на електронен фиш, тъй като тези системи (за разлика от стационарните)
не работели в отсъствието на контролен орган. Визираното в чл.189 ал.4 от ЗДП
отсъствие на контролен орган и нарушител от една страна касае издаването на
електронния фиш, а не установяването и заснемането на нарушението. От друга
соченото от закона отсъствие не означава, че тези лица следва да са физически
отдалечени от мястото на осъществяването на съответното събитие. Смисъла на
разпоредбата е, че присъствието на тези лица е без правно значение, поради
автоматизирания характер на дейността по установяване на нарушението и
издаването на електронния фиш.
Неоснователни са доводите на касатора, според които
незаконосъобразност на оспорения електронен фиш произтича от обстоятелството,
че с АТСС е било установено само управлението на автомобила, но не и липсата на
сключена застраховка ГО. В тази връзка касаторът се позовава на публични
официални данни, според които на територията на България през процесния период
е имало само една АТСС с техническа възможност да установява и второто
обстоятелство по автоматичен начин и тя се намира на територията на област
София, т.е. на територията на област Бургас липсва такава АТСС. В касационната
жалба се цитира предходна практика на настоящия съд (решение по КАНД №
1613/2019г. на АС Бургас), съгласно която при установяване чрез АТСС само на
управлението на автомобила, но не и на липсата на застраховка ГО, следва да се
издаде АУАН, а евентуално издадения ЕФ е незаконосъобразен, като издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият съдебен състав
намира, че цитираната практика следва да се изостави и да се възприеме
тълкуване на закона, според което установяването на управлението на МПС чрез
АТСС е достатъчно основание за приложение на чл.638 ал.4 от КЗ в случаите,
когато след допълнителна служебна справка от органите за контрол се установи,
че за този автомобил не е сключена задължителната застраховка ГО.
Текста на чл.638 ал.4 от КЗ формално позволява и двата
варианта на тълкуване, което само по себе си е неяснота на закона, подлежаща на
преодоляване съобразно правилата на чл.46 ал.1 от Закона за нормативните
актове. Съдът взема предвид, че целта на разглежданата разпоредба е
санкциониране на неправомерно поведение, изразяващо се в управление на
автомобил, за който не е сключена задължителна застраховка ГО. Превенцията на
конкретната разпоредба е насочена преди всичко към предотвратяване управлението
на такива автомобили. Затова установяването на движението на автомобила чрез
АТСС е достатъчна причина да се използва облекчения ред за налагане на санкции
чрез издаване на електронен фиш. Извън формалното тълкуване на текста на чл.638
ал.4 от КЗ, от гледна точка на целта на закона липсва разумна причина за
налично изискване липсата на застраховка ГО да бъде установена от самата АТСС
при засичането на движението.
Наред с горното, като основание за изоставяне на соченото
в касационната жалба разрешение настоящата инстанция намира и това, че
цялостната практика на Административен съд Бургас е в обратна насока. Както сам
касаторът сочи, на територията на област Бургас липсва инсталирана АТСС, която
при установяване движението на МПС автоматично да фиксира и дали за превозното
средство има действаща застраховка ГО. Това, съобразно предлаганото в
касационната жалба и соченото съдебно решение тълкуване на закона, би означавало,
че всеки издаден при тези обстоятелства ЕФ в приложение на чл.638 ал.4 от КЗ е
следвало да бъде отменен като незаконосъобразен. В практиката на съда (извън
посоченото в жалбата решение) липсва изрично обсъждане на този въпрос, но
същевременно са налице множество потвърдени електронни фишове, издадени по
чл.638 ал.4 от КЗ, което означава, че съдебните състави приемат изводи за правилно
приложение на материалния закон (за което, съобразно изискването на чл.218 от АПК следят служебно, независимо от наличието или липсата на направени от
страните оплаквания).
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен
състав и на основание чл.221 ал.2 от АПК обжалваното съдебно решение следва да
се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260083/03.02.2021г.
по АНД № 5272/2020г. на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :