№ 401
гр. Плевен, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно гражданско дело
№ 20234400500403 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 114/17.04.2023 г. по гр.д. № 781/2021 г. Червенобрежкият
районен съд е отхвърлил като недоказан предявения иск с правно основание
чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ от С. Д. Г. против ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК ******,
представляван от собственика П. П. Х. за изменение на договора за аренда на
земеделски земи от 03.04.2013 г., сключен между Н. И. Н. като арендодател и
ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК ******, представляван от собственика П. П. Х.
като арендатор по отношение на земеделски земи в с. ****, чиито
приобретател е С. Д. Г.. Със същото решение Червенобрежкият районен съд е
осъдил С. Д. Г. да заплати на ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК ******,
представляван от собственика П. П. Х. сумата от 500 лв., представляваща
направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. Д.
Г., който чрез пълномощника си адвокат Г. Г. от ПАК го обжалва пред ПОС
като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът твърди, че районният
съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила
като не е допуснал поисканата в първата инстанция допълнителна единична
1
експертиза. Твърди се, че по този начин съдът е възпрепятствал възможността
му да докаже в производството, че е налице трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определена спорната арендна цена, както и че
същата е в размер на 60 лв./дка за стопанската 2021/2022 г. за землището на
с. ****, община Червен бряг. Твърди се също, че доказателство за
основателността на иска са обстоятелствата, че за стопанската 2019/2020 г.
ответникът в първата инстанция ЕТ „*****“, с. ***** е заплатил за същата
земя рента в размер на сумата от 45,55 лв./дка за процесните имоти на
въззивника, както и че с протокол от 19.01.2022 г. ОД „Земеделие“ гр. Плевен
е определило средно аредно плащане в размер на 40 лв./дка за с. ****.
Оспорва се компетентността на приетото заключение на оценителната
експертиза в първата инстанция, като се твърди, че не са използвани всички
методи за определяне на средната пазарна цена и се счита, че искането му за
допълнителна експертиза е отхвърлено неправилно. С жалбата на основание
чл. 266 ал. 3 от ГПК се поставят задачи към нова съдебно оценителна
експертиза по конкретно поставени задачи. В заключение въззивникът моли
съда да отмени обжалваното решение на ЧРС и да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемата страна ЕТ „*****“, с. *****, представляван
от собственика П. П. чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от ПлАК, с който се
оспорва основателността на жалбата и направените доказателствени искания.
Според въззиваемата страна искът е недопустим за периода след стопанската
2021/2022 г. до края на срока на договора, тъй като в отправеното
предложение това не е изрично посочено, а се иска увеличаване на арендното
плащане само за стопанската 2021/2022 г.. Според въззиваемата страна по
делото не са налице доказателства, които да налагат промяна на размера на
арендното плащане с оглед приетото в първата инстанция заключение на
вещото лице Е. Г., което е установило средно арендно плащане за стопанската
2021/2022 г. в размер на 28,39 лв.. Изразява се становище за неоснователност
на доказателственото искане за назначаване на нова оценителна експертиза
поради преклузия. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебното заседание въззивникът С. Д. Г. чрез пълномощника си
адвокат Г. поддържа подадената въззивна жалба. Претендира направените по
2
делото разноски и представя списък на разноските. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение. В депозираните писмени бележки въззивникът поддържа
предявения иск за увеличаване на арендното плащане от 30 лв./дка на 60
лв./дка годишно, считано от стопанската 2021/2022 г.. Позовава се на правото
си по чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ като приобретател на арендованите имоти да замести
арендодателя, който му е продал имотите с договор за покупко - продажба,
сключен на 08.11.2019 г. . Според въззивника представените по делото
писмени доказателства за платена по-висока рента за стопанската 2019/2020 г.
представлява признание на неизгодно за въззиваемата страна обстоятелство, а
именно, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, от които страните
са се ръководили при уреждане на отношенията си и е налице значително
несъответствие между поетите от тях задължения. В писмените бележки
подробно се обсъжда заключението на вещото лице С. П., прието пред
въззивния съд и се прави извод, че следва да бъде възприето като се отчете
размера на наемните плащания в полза на ДПФ на база на съставените
протоколи за проведени търгове от ОД „Зедемелие“ Плевен за отдаване под
наем на земеделски земи в землището на Община Червен бряг за стопанските
2020/2021 г. и 2021/2022 г., които плащания са в размер на 70-80 лв./дка.
Счита, че по делото е безспорно доказано изменение на обстоятелствата, при
които е сключен договора за аренда, респ. предпоставките за увеличение на
арендната цена по чл. 16 ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАЗ.
В съдебното заседание въззиваемата страна ЕТ „*****“, с. ***** не се
представлява, но чрез пълномощника си адвокат Г. депозира писмено
становище, с което поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. В
писмените бележки депозирани по делото от пълномощника на въззиваемата
страна също се поддържат доводите в отговора на въззивната жалба и
становище за неоснователност на жалбата. В писмените бележки се
поддържа, че искът е допустим само за стопанската 2021/2022 г., тъй като от
съдържанието на предложението по чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ се установява, че
същото е направено само за тази стопанска година, но не и за последващите
години до края на срока на договора. Алтернативно се поддържа становището
за неоснователност на иска за изменение на арендното плащане до края на
срока на договора. В писмените бележки се посочват размерите на средното
рентно плащане за всяка от стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и
3
2022/2023 г. и се прави извод, че същото следва да бъде съобразено, а не
посоченато от вещото лице тръжна цена на декар по причината, изложено от
вещото лице в о.с.з. на 05.10.2023 г., а именно, че данни за землището на с.
**** няма, а от друга страна тези цени са по-високи от обичайните, тъй като
касаят земи от ДПФ, а арендаторите, които участват в тези търгове
обработват огромни количества земя при по –ниска рента и по този начин
себестойността се намалява. Иска се от въззивният съд да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение на ЧРС, като му
присъди направените по делото разноски.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и
по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
Производството пред ЧРС е образувано по предявен от С. Д. Г. против
ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК ******, представляван от собственика П. П. Х. иск
с правно основание чл. 16 ал. 5 вр. чл. 8 ал. 2 т. 1 от ЗАЗ за изменение на
договора за аренда, сключен на 03.04.2013 г. относно конкретна земеделска
земя - нива с площ 27,897 дка, находяща се в местността „Г.“, ІV кат., в
землището на с. ****, съставляваща имот № 017033 по плана на землището и
нива с площ 5,682 дка, находяща се в местността „Г.в.“, ІІІ кат., в землището
на с. ****, съставляваща имот № 031014 по плана на землището на с. ****, в
частта относно размера на арендното плащане, като вместо арендно плащане
в размер на 30 лв./дка плащането да бъде увеличено на 60 лв./дка, считано от
стопанската 2021/2022 г. до края на срока на договора.
За да отхвърли предявения иск ЧРС е обсъдил подробно събраните по
делото доказателства и е приел въз основа на приетото по делото заключение
на съдебно - икономическа експертиза, че средния размер на рентното
плащане за процесния период е 28,39 лв./дка и е по-ниско от договорената
арендна цена, поради което не са налице условия за нейното увеличаване.
Въззивният съд приема от фактическа и правна страна следното:
4
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което с оглед
правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд при проверката си е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ, ако след сключване на договора за аренда
обстоятелствата, при които страните са се ръководили при уреждане на
отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие
между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска
изменение на договора, като изменението не може да засяга срока на
договора, а увеличаването или намаляването на добивите от обекта на
договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за
изменение на арендното плащане. Съгласно чл. 16 ал. 4 от ЗАЗ насрещната
страна е длъжна да отговори писмено в едномесечен срок от получаване на
предложението за изменение на договора, освен ако с него не е определен
друг срок. Съгласно чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ ако страните не постигнат
споразумение по иск на страната, направила предложението решение взима
районният съд.
Безспорно се установява от представения пред ПлРС договор за аренда
на земеделска земя, сключен на 03.04.2013 г. и вписан в СВ при РС – Червен
бряг /л.8-10 от І инст. Дело/, че със същия е уговорено арендно плащане в
размер на 30 лв./дка, като предмет на договора са две ниви в землището на с.
****, съответно нива с площ 27,897 дка, находяща се в местността „Г.“, ІV
кат., в землището на с. ****, съставляваща имот № 017033 по плана на
землището и нива с площ 5,682 дка, находяща се в местността „Г.в.“, ІІІ кат.,
в землището на с. ****, съставляваща имот № 031014 по плана на землището
на с. ****. Установява се, че договорът е сключен за 10 стопански години,
считано от 01.09.2013 г. до 01.09.2023 г..
Безспорно се установява, че въззивната страна е придобила
собствеността върху описаните по-горе недвижими имот, предмет на
договора за аренда с договор за покупко – продажба, сключен на 08.11.2019
г., обективиран в нотариален акт № 119 том ІV рег. № 6567 дело № 476/2019
г. по описа на нотариус Я. Я., рег. № *** на НК и район на действие РС –
Червен бряг /л. 6-7 от І инст. Дело/.
Безспорно се установява, че въззивната страна е направила
предложение по чл. 16 ал. 1 от ЗАЗ за доброволно уреждане на спора във
5
връзка с увеличение на цената на рентата между страните, което е получено с
препоръчано писмо с обратна разписка от въззиваемия ЕТ на 29.04.2021 г. /л.
11-13 от І инст. Дело/, както и че между страните не е постигналото съгласие
относно увеличение на цената на рентата. Установява се от представеният по
делото в първата инстанция с отговора на ИМ отговор на предложението от
страна на арендатора до арендодателя, за което няма данни да е връчено на
арендодателя в срока по чл 16 ал. 4 от ЗАЗ, че в същото се признава
плащането на по- висока от договорената рента за стопанската 2019/2020 г.,
но се отхвърля предложението за трайно увеличение на рентното плащане
занапред.
Установява се от представените в първата инстанция справка, издадена
от въззиваемия ЕТ за стопанската 2019/2020 г. и РКО за получена от
въззивника парична сума за рента за 2020 г., че за отдадените под аренда 8 бр.
земеделски земи с обща площ 80,569 дка в землището на с. **** по пет
договора за аренда, вкл. процесният, въззивникът е получил общо сумата от
3 669,71 лв. на 22.10.2020 г. или средно рента в размер на 45,55 лв./дка за
тази стопанска година /арг. 3 669,71 лв.:80,569 дка =45,55 лв./.
Установява се от представения в първата инстанция протокол от
29.01.2021 г. на Комисия, назначена със заповед на директора на ОД
„Земеделие“ – Плевен, че същата е имала за задача да определи размера на
средното арендно плащане за землищата в област Плевен за стопанската
2020/2021 г.. Установява се, че на базата на вписаните в СВ и регистрирани
договори за аренда Комисията е определила средно аредно плащане за тази
стопанска година за ниви в с. **** в размер на 40 лв./дка.
Установява се от представената в първата инстанция разпечатка от
регистъра на действащите договори за 2021/2022 г. за землището на с. ****,
воден от ОС „Земеделие“ гр. Плевен, че в същата са вписани всички
действащи за съответната стопанска година договори за аренда, арендатори
по които са различни юридически лица и еднолични търговци, един от които
въззиваемия ЕТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 17 ал. 2 от ЗАЗ приобретателят на
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора
за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е
предаден. Предвид обстоятелството, че процесният договор е надлежно
6
вписан в съответната служба по вписванията, съдът намира, че въззивникът
по силата на настъпилото частно правоприемство е заместил арендодателя по
договора по отношение на конкретния имот като е станал надлежна страна по
същия по отношение на този имот.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства относно
направеното предложение от въззивника, в качеството на арендодател за
промяна на арендното плащане на 60 лв./дка годишно и липсата на
доказателства за постигнато съгласие между страните за изменение на
арендната вноска в 1 – месечния срок от получаване на предложението от
арендатора, както и обстоятелството, че искът е предявен, считано от същата
стопанска година, в която е направено предложението, съдът приема, че искът
за изменение на договора за аренда в частта относно арендното плащане по
отношение на процесните имоти е допустим и правилно е разгледан по
същество от първоинстанционния съд. Въззивният съд обсъди възраженията
на въззиваемия ЕТ за недопустимост на предявения иск, в частта в която се
иска изменение на арендното плащане занапред, считано от стопанската
2021/2022 г. до края на срока на договора, т.е. в частта, в която се иска
изменение на арендното плащане и за стопанската 2022/2023 г. и намира
същите за неоснователни. Съдът съобрази, че в предложението по чл. 16 ал. 4
от ЗАЗ действително е посочено, че се предлага да се измени размера на
годишната арендна вноска по договора за аренда от 03.04.2013 г. като същата
бъде увеличена на 60 лв. за стопанската 2021/2022 г.. В предложението е
посочено също, че от сключване на договора до датата на получаване на
предложението е изминал голям период от време, през който трайно се е
изменил пазарния размер на дължимата арендна вноска за землището на с.
**** и за стопанската 2020/2021 г. същата е в размер на 60 лв.. Указано е, че
се очаква писмен отговор в едномесечен срок от предложението по чл. 16 ал.
4 от ЗАЗ, а при липса на споразумение, че арендодателят ще потърси правата
си по съдебен ред като поиска изменение на договора за аренда при условията
на чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ. При съобразяване на съдържанието на предложението
по чл. 16 ал. 4 от ЗАЗ в неговата цялост, въззивният съд приема, че волята на
арендодателя е ясна и същият има за цел да постигне промяна занапред на
размера на арендното плащане по договора за аренда, считано от посочената в
предложението стопанска година до края на срока на договора, а не
промяната му само за една стопанска година и продължаване при
7
първоначално договорените условия на същия за последната стопанска
година.
В тежест на арендодателя е да докаже наличието на предпоставките за
уважаване на иска по чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ, а именно: трайно изменение в
обстоятелствата, при които страните са се водили при уреждане на
отношенията си, което е довело до очевидно несъответствие между поетите
от тях задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗАЗ размерът на арендното
плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който
включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в
арендуваните движими и недвижими вещи.
Установява се от приетото в първата инстанция заключение на вещото
лице Евгени Гергов /л. 173-174 от І инст. Дело/ по назначената съдебно –
икономическа експертиза, че след направена справка в ОС „Земеделие“ гр.
Червен бряг и съдържащите се там данни за арендни договори в землището на
с. **** е установил, че средната рентна/наемна цена за земеделска земя - нива
за стопанската 2021/2022 г. съобразно сключените договори за аренда за
землището на с. ****, община Червен бряг е в размер на 28,39 лв./дка. От
заключението се установява, че цената на рентата е определена на базата на
действащите договори за аренда през посочената стопанска година.
Установява се от приетото във въззивната инстанция заключение на
вещото лице С. П., че след направена справка в ОД „Земеделие“ гр. Плевен и
при съобразяване на договорите за аренда за стопанските 2020/2021 г.,
2021/2022 г. и 2022/2023 г. вещото лице е установило, че средното арендно
плащане за стопанската 2021/2022 г. е в размер на 38 лв./дка за землището на
с. ****, изчислено на базата на половината от договорите, вписани в СВ и
регистрирани в ОС „Земеделие“ – Плевен. Вещото лице заключава на база на
реално сключените договори за аренда и наем през 2020 г. и 2021 г. с начало
на договора 01.10.2021 г. , че размерът на рентното плащане е средно 41
лв./дка. При съобразяване на данните в протоколите от работата на
комисиите за определяне на размер на средното рентно плащане за землищата
на област Плевен, както и след анализ на данните и графичните анализи в
констативно-съобразителната част на заключението вещото лице заключава,
че за землището на с. ****, община Червен бряг е налице изменение на
8
рентното плащане по договори за аренда и наем за трите стопански години
2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. в посока увеличаването му. Вещото
лице заключава, че на базата на публикуваната в сайта на ОС „Земеделие“ гр.
Плевен информация за достигнати тръжни цени на декар, предложени от
кандидатите в търга за земите от Държавния поземлен фонд /ДПФ/ на
територията на област Плевен за землището на с. **** няма информация, но
за съседните на него землища на с. ****, гр. Койнаре, гр. Червен бряг и с.
**** е налична информация за 2019/2020 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г..
Вещото лице установява, че следната тръжна цена за тези землища за
стопанската 2019/2020 г. е 75 лв./дка, за стопанската 2021/2022 г. е 107
лв./дка, а за стопанската 2022/2023 г. е 114 лв./дка. При изслушване на
заключението пред съда вещото лице уточнява, че при търговете за наем на
свободни земи от ДПФ се достигат много високи цени, тъй като участват
земеделци, които обработват крупни масиви и при обработка на крупните
масиви себестойността относително намалява, поради което могат да си
позволят по-висока рента отколкото е средната за другите лица, които имат
сключени договори.
Като съобрази представените по делото писмени доказателства и
заключението на допуснатата пред въззивния съд допълнителна съдебно -
икономическа експертиза, изготвено от вещото лице С. П., което като
неоспорено от страните и компетентно и безпристрастно изготвено възприема
изцяло, въззивният съд приема, че от страна на въззивника, арендодател се
доказа по делото наличие на трайно изменени обстоятелства свързани с
размера на пазарното арендно плащане, възникнали след сключване на
договора за аренда между праводателите на въззивника и въззиваемия ЕТ, в
качеството на арендатор. Налице е изменение на арендното плащане като за
стопанската 2019/2020 г. по отношение на процесните имоти от страна на
въззиваемия ЕТ е заплатена рента в размер на 45,55 лв./дка и заплащането на
по- високата рента е признато в депозирания писмен отговор по чл. 16 ал. 4 от
ЗАЗ, т.е. налице и е поведение на частично извънсъдебно признание на
изменените обстоятелства относно начина на плащане на рентата. Размерът на
платената арендна цена за предходната стопанска година обаче не следва да
бъде съобразяван според съда, тъй като същата би могла да е отражение на
печалбата на арендатора за съответветната стопанска година, а анализът за
трайно изменените отношения между страните следва да е направен на базата
9
на поне две-три поредни стопански години, какъвто не е направен и при
приетата в първата инстанция икономическа експертиза. Въз основа на
заключението на приетата във въззивната инстанция икономическа
експертиза, изготвена на базата на посочения по-горе анализ се установява, че
средната арендна цена за стопанската 2021/2022 г. е в размер на 41 лв./дка,
като същата се явява изчислена на базата на реално сключени договори за две
стопански година по възприетия от съда метод за определяне на средната
арендна цена, като наред с това вещото лице установява, че и за трите
поредни стопански години е налице увеличение на размера на договорената
арендна цена за съответното землище. Следователно налице са основанията
на чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на арендното плащане по договора между
страните, считано от стопанската 2021/2022 г. до края на договора за
посочените в ИМ имоти и арендното плащане следва да бъде увеличено на 41
лв./дка. Не са налице основания за увеличение на арендното плащане по
процесния договор за разликата над 41 лв./дка до 60 лв./дка, тъй като това
увеличение не съответства на нормативните предпоставки на чл. 8 ал. 2 от
ЗАЗ и надвишава средния размер на пазарната поземлена рента за землището
на с. **** за процесния период.
При съобразяване на гореизложеното, Плевенският окръжен съд
приема, че въззивната жалба се явява частично основателна и обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения
иск с правно основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на арендния договор
за разликата над 30 лв./дка до 41 лв./дка арендно плащане и вместо него
бъде постановено друго, с което искът бъде уважен в тази му част. В
останалата обжалвана част, в която искът за изменение на арендния договор
по отношение чрез определяне на арендно плащане за разликата над 41
лв./дка до 60 лв./дка, считано от стопанската 2021/2022 г. е отхвърлен като
недоказан решението на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските:
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба следва да бъдат
присъдени разноски след компенсация за въззивната съдебна интанция
съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата. Въззивникът е направил
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 41 лв., разноски за
10
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. или общо разноски в размер на 1 041 лв..
С оглед частичното уважаване на жалбата /37 %/ в полза на въззивната страна
се дължат разноски в общ размер на 385,17 лв.. Въззиваемата страна е
представила доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. за въззивната инстанция. Следва да бъде
оставено без уважение възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК на въззивника за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от въззиваемия. С
оглед разпоредбите на чл. 9 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената на
иска, определена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 6 от ГПК, която е 2 014,74 лв.,
въззивният приема, че заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение не надхвърля минимално предвидения размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 501 лв.. С оглед отхвърлената част
от въззивната жалба в полза на въззиваемия ЕТ се дължат разноски в размер
на 315 лв.. След компенсация на насрещните вземания за разноски на
страните следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника
сумата от 70,17 лв..
Въззивният съд съобрази направените в първата инстанция разноски от
страните и намира, че с оглед изхода на делото и частичното уважаване на
иска /37 %/ също следва да присъди разноски след компенсация. Ищецът в
първата инстанция е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв. или
общо разноски в размер на 950 лв.. Следва да бъде уважено възражението по
чл. 78 ал. 5 от ГПК на ответната страна, направено с молба от 24.03.2022 г. по
делото в първата инстанция за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. С оглед разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в редакцията на същата към датата на сключване на договора за правна
помощ – 28.06.2021 г. и цената на иска, определена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 6
от ГПК, както и неголямата фактическа и правна сложност на делото
въззивният приема, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение
надхвърля значително минимално предвидения размер на адвокатското
възнаграждение в размер на 371 лв. и следва да бъде намалено до сумата от
500 лв.. При тези изводи въззивният съд приема, че при съобразяване на
11
разноски по делото в общ размер на 750 лв. в полза на ищеца се дължат
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 277,50 лв..
Ответникът в първата инстанция е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.. С оглед отхвърлената част от иска в
полза на ответника страна се дължат разноски в размер на 315 лв.. След
компенсация на насрещните вземания за разноски на страните ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 37,50 лв.. Въззивният съд
констатира също, че първоинстанционният съд не е събрал дължимата
държавна такса за образуване на делото, поради което ответникът в
първоинстанционното производство следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЧРС държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на
50 лв.. При тези изводи въззивният съд приема, че следва да отмени
решението на първоинстанционният съд и в частта, в която в полза на
ответника са присъдени разноски по делото за разликата над 37,50 лв. до 500
лв..
С оглед цената на иска, определена по реда на чл. 69 ал. 1 т. 6 от ГПК,
която е под 20 000 лв., решението на въззивния съд по делото не подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 2 т. 1 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 114/17.04.2023 г. по гр.д. № 781/2021 г. на
Червенобрежкия районен съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от С. Д. Г. против ЕТ „*****“, с.
*****, ЕИК ******, представляван от собственика П. П. Х. иск с правно
основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ за изменение на договора за аренда на
земеделски земи от 03.04.2013 г. , сключен между Н. И. Н. като арендодател,
заместен по реда на чл. 17 ал. 2 ЗАЗ от приобретателя С. Д. Г. и ЕТ „*****“, с.
*****, като арендатор относно арендното плащане, считано от стопанската
2021/2022 год. до края на срока на договора за разликата над 30 лв./дка до 41
лв./дка, както и в частта, в която е осъден С. Д. Г. да заплати на ЕТ „*****“,
с. *****, ЕИК ******, представляван от собственика П. П. Х. разликата над
сумата от 37,50 лв. до 500 лв. за направени по делото разноски, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
12
ИЗМЕНЯ на основание чл. 16 ал. 5 от ЗАЗ договора за аренда на
земеделски земи от 03.04.2013 г. , сключен между Н. И. Н. като арендодател,
заместен по реда на чл. 17 ал. 2 ЗАЗ от приобретателя С. Д. Г. и ЕТ „*****“, с.
*****, като арендатор, с предмет: нива с площ 27,897 дка, находяща се в
местността „Г.“, ІV кат., в землището на с. ****, съставляваща имот №
017033 по плана на землището, а към момента имот 61950.17.33 по КККР на
землището с. **** и нива с площ 5,682 дка, находяща се в местността „Г.в.“,
ІІІ кат., в землището на с. ****, съставляваща имот № 031014 по плана на
землището на с. ****, а към момента имот 61950.31.14 по КККР на землището
на с. **** относно размера на арендното плащане, считано от стопанската
2021/2022 год. до края на срока на договора като същото бъде увеличено от
30 лв./дка годишно на 41 лв./дка годишно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК
******, представляван от собственика П. П. Х. да ЗАПЛАТИ на С. Д. Г., ЕГН
********** от ************ сумата от 70,17 лв. за направени пред
въззивната инстанция разноски след компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/17.04.2023 г. по гр.д. № 781/2021 г.
на Червенобрежкия районен съд в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на С. Д. Г. против ЕТ
„*****“, с. *****, ЕИК ******, представляван от собственика П. П. Х. за
изменение на арендния договор чрез увеличаване на арендно плащане за
разликата над 41 лв./дка до 60 лв./дка., както и е осъден С. Д. Г. да заплати
на ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК ******, представляван от собственика П. П. Х.
сумата от 37,50 лв. за направени по делото в първата инстанция разноски.
ОСЪЖДА ЕТ „*****“, с. *****, ЕИК ******, представляван от
собственика П. П. Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Червенобрежкият районен съд държавна такса в размер на 50 лв.
съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14