Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски
окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично
заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при секретаря петър петров
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Д. в.гр.д. N
706 по описа за 2018 год.,
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
е по 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 197 от 21.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 594/2018 г., Червенобрежкият районен съд е признал на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за
незаконно уволнението на В.Г.Д. с посочено ЕГН и е отменил като
незаконосъобразна заповед № 34/04.05.2018 год. на работодателя „***“ ООД, гр.
Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителите Е.С.М. и М.Д.М. заедно и
поотделно.
Със същото решение ЧРС е осъдил „***“
ООД, гр. Плевен да заплати на В.Г.Д. направените по делото разноски в размер на 510 лв.,
а по сметка на ЧРС държавна такса в размер на 30 лв..
Недоволно
от така постановеното решение е останало въззивното дружество „***“ ООД, гр.
Плевен, представлявано от управителите Е.С.М. и М.Д.М. заедно и поотделно, което
чрез пълномощника си адвокат С. П.го обжалва в законния срок. В жалбата се
излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че разпоредбата на
чл. 345 ал. 1 от КТ е приложима в конкретната хипотеза, тъй като от
представените по делото доказателства безспорно се установява, че въззиваемата
не е възстановена на работа с влязло в сила решение на съда, а от работодателя
чрез издаване на заповед за отмяна на заповедта за уволнението й, издадена на
05.10.2017 г.. Във въззивната жалба се обсъждат подробно представените по
делото писмени доказателства и се прави извод, че въззиваемата е следвало да се
върне на работа в едноседмичен срок от връчване на уведомлението на 19.01.2018
г. от страна на работодателя за отмяна на заповедта за уволнение с нова заповед
на работодателя от 15.01.2017 г. и като не е сторила това безспорно е налице
извършено от същата дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на
работа през периода, посочен в заповед № 34/04.05.2018 год. на работодателя. Според
работодателя са налице писмени доказателства представени в първата инстанция,
които установяват твърденията му и при наличие на надлежно издадена заповед,
същата се явява законосъобразна. Моли се окръжният съда да постанови решение, с
което да отмени решението на ЧРС и да постанови ново, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ като неоснователен и да
му присъди направените в двете инстанции деловодни разноски.
В срока
по чл. 263 ал. 1 от ГПК по делото не е депозиран отговор на въззивната жалба от
възизваемата страна В.Г.Д..
В с.з. въззивната
страна „***“ ООД, гр. Плевен чрез пълномощника си адвокат С.П. поддържа
подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК за
сумата от 360 лв. – направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
В с.з.
въззиваемата В.Г.Д. чрез пълномощника си адвокат П.К. оспорва въззивната жалба
и претендира направените във въззивната инстанция разноски. Представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК за сумата от 350 лв. – направени във въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в сроковете по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
С
исковата молба ЧРС е сезиран с иск, предявен от В.Г.Д. против „***“ ООД, гр. Плевен с правно основание чл. 344 ал.
1 т. 1 КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 34/04.05.2018
г. на работодателя, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните с налагане на дисципринарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190
ал. 1 т. 2 от КТ за това, че не се е явила на работа без основателна причина в
работните дни през периода от 29.01.2018 г. до 26.02.2018 г. вкл..
За да уважи предявения иск с
правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ районния съд е приел за безспорно
установено по делото, че В.Г.Д. е работила по трудово правоотношение при
работодателя „***“ ООД, гр. Плевен до 05.10.2017 г., от който момент със
заповед № 97/05.10.2017 год. трудовото правоотношение между страните е
прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. ЧРС е приел също,
че заповедта за уволнение, издадена от работодателя е отменена от същия със
заповед № 3/15.01.2018 г., но това не означава ищцата е била длъжна да се яви
на работа в двуседмичен срок от получаване на уведомлението за възстановяване
като се е позовал на разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ. ЧРС е приел, че
работникът има право да не се върне на работата на която е възстановен, което
право е надлежно упражнено от ищцата в производството. ЧРС е приел, че при тези
обстоятелства неявяването на работа от страна на ищцата е правомерно и е
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.
1 т. 2 от КТ, не съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ, поради което заповедта за уволнението на ищцата е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена със законните от това правни последици.
Въз
основа на представените по делото в първата инстанция и неоспорени писмени
доказателства въззивният съд приема за установено по делото следното:
Безспорно
е по делото и между страните, че до 05.10.2017 г. между тях е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което въззиваемата Д. е работила във
въззивното дружество на длъжност „машинен оператор, шиене” с място на работа
„цех Девенци“. Установява се от представената заповед № 97/05.10.2017 г. на
работодателя, че със същата трудовото правоотношение между страните е
прекратено с налагане на въззиваемата на дисциплинарно наказание „уволнение“ за
неявяване на работа в три последователни работни дни в периода 02 – 04.10.2017
г. вкл..
Установява се, че с искова молба,
подадена на 05.12.2017 г. пред ЧРС, въз основа на която е образувано
приложеното гр.д. № 1178/2017 г. по описа на ЧРС, въззиваемата е оспорила
законността на уволнението си като е предявила иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 1 от КТ за признаването му за незаконно и отмяната на заповед № 97/05.10.2017
г. на работодателя. Установява се, че с отговора на исковата молба
работодателят е представил пред съда заповед № 3/15.01.2018 г. за отмяна на
заповедта за уволнение, както и доказателства за връчването й на 19.01.2018 г.
на въззиваемата. Установява се, че с влязло в сила на 09.02.2018 г. като
необжалвано определение № 28/29.01.2018 г. по делото ЧРС е върнал исковата
молба като недопустима, като е осъдил въззивника на заплати на въззиваемата
направените по делото разноски и е прекратил производството по гр.д. №
1178/2017 г..
Установява се, че на 04.02.2018
г. въззиваемата е депозирала писмено заявление до работодателя, в което изрично
е заявила волята си да не се връща на работа на длъжността, на която е
възстановена и е поискала да бъде извършена поправка на основанието за
уволнение.
Установява се, че с писмо на
въззивния работодател връчено на въззиваемата с обратна разписка на 01.03.2018
г. въззивникът е поканил същата да се в срок до 17 ч. на 02.03.2018 г. за да
даде обяснения за неявяването си на работа през периода от 29.01.2018 г. –
26.02.2018 г. вкл.
Установява се, че на 01.03.2018
г. въззиваемата е депозирала ново писмено заявление до работодателя, в което
отново изрично е заявила волята си да не се връща на работа на длъжността, на
която е възстановена и е поискала да бъде извършена поправка на основанието за
уволнението й.
Установява се, че със заповед №
34/04.05.2018 г. на въззивника, в качеството на работодател трудовото
правоотношение между страните е прекратено с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ за неявяване на въззиваемата на работа през работните дни в периода 29.01.2018 г. –
26.02.2018 г. вкл..
В тежест на въззивния работодател
е да докаже по делото, че са налице основанията, предвидени в закона за
прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемата чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциприна
по чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ.
Не се спори между страните, че
през периода от 29.01.2018 г. – 26.02.2018 г. вкл., посочен в атакуваната
заповед за уволнение, въззиваемата не се е явявала на работа при работодателя „***“
ООД, гр. Плевен.
Спори се
между страните налице ли е извършено дисциплинарно нарушение от страна на
въззиваемата по смисъла на 190 ал. 1 т. 2 от КТ при неявяването й на работа
през периода от 29.01.2018 г. – 26.02.2018 г. вкл. или е налице надлежно
упражнено право от същата да не се връща на работа след отмяната на уволнението
й със заповед на работодателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.
Налице е установена трайна практика на ВКС относно приложението на чл. 345 ал. 1 от КТ, съгласно която за да се избегне състоянието на неопределеност се приема, че трудовият договор се прекратява отново, ако работникът или служителят не се е явил да заеме работата в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, освен ако не е спазил този срок по уважителни причини. Явяване за заемане на работата означава работникът или служителят да се яви лично в предприятието и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност. С изтичането на този срок и незаемането на работата трудовото правоотношение се прекратява без предизвестие, от която и да е от страните по договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС - решение № 46/2014 г. по гр. д. № 3406/2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 264/2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение № 346/2012 г. по гр. д. № 1010/2011 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 125/30.05.2018 г. по гр. д. № 3894/2018 г. на на IV г.о. на ВКС и др..
Ирелевантно според окръжният съд е дали възстановяването на работника или служителя на предишната му работа е станало със заповед на работодателя по чл. 344 ал. 2 от КТ за отмяна на уволнението или от съда въз основа на влязло в сила решение по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, с което уволнението е признато за незаконно, заповедта за уволнение отменена и работникът или служителя възстановен на предишната работа. И в двете хипотези както правилно е приел ЧРС се касае за право да работника или служителя да се яви лично в предприятието на работодателя и да изяви желание за заемане на предишната си длъжност, което право се преклудира с изтичане на двуседмичния срок от връчване на уведомлението от работодателя или от съда. При неупражняване на това право в срок трудовото правоотношение между страните се счита прекратено без предизвестие от която и да е от тях, който факт следва да бъде удостоверен с последваща заповед на работодателя, имаща констативен характер и установяваща настъпилото вече прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед
безспорно установената по делото фактическа обстановка, подробно описана по -
горе, въззивният съд приема, че към датата на издаване на заповедта по чл. 344
ал. 2 от КТ на 15.01.2018 г. въззивният работодател не е разполагал със
субективно право да отмени заповедта за уволнение от 05.10.2017 г. по собствена
инициатива, тъй като въззиваемата вече е била упражнила правото си да предяви иск
по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и по законността на уволнението
е следвало да се произнесе съдът. Ето защо макар и връчено на 19.01.2018 г.
уведомлението на работодателя не би могло да породи валидно правно действие поради
наличие на висящо съдебно производство по надлежно предявен иск с правно
основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ. С прекратяване на съдебното производство по
висящия иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ с определение на ЧРС, което не е
обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила, в двуседмичен
срок, считано от 09.02.2018 г. въззиваемата е имала правна възможност да се яви
при работодателя и да упражни правото си да заеме предишната длъжност. Безспорно в конкретният случай това
не е станало, поради което в полза на въззивния работодател е възникнало право
да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, в
която да констатира прекратяването на трудовото правоотношение между страните
по реда на чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ, но не и право да търси дисциплинарна
отговорност от въззиваемата за неявяването й на работа в срока по чл. 345 ал. 1
от КТ или за период след този момент, през който трудовото правоотношение вече
е било прекратено.
При тези
правни изводи, въззивният съд приема, че предявения иск с правно основание чл.
344 ал. 1 т. 1 КТ е основателен и доказан и следва да бъде уважен със законните
от това правни последици, като се признае за незаконно уволнението на
въззиваемата В.Г.Д. и се отмени заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните като незаконосъобразна.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявения иск ЧРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на въззивника „***“
ООД, гр. Плевен оставена без
уважение като неоснователна.
С оглед
изхода на процеса въззивното дружество следва да бъде осъдено на основание чл.
78 ал. 3 ГПК да заплати на въззиваемата направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв..
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
потвърждава решение № 197 от 21.08.2018 г.,
постановено по гр. д. № 594/2018 г. на Червенобрежкия районен съд.
осъжда „***“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, *** на търговия на едро, ЕИК ***, представлявано от
управителите Е.С.М. и М.Д.М. заедно и поотделно ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Д., ЕГН ********** *** на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК сумата от сумата от 350 лв. за направени във въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: