РЕШЕНИЕ
№ 1401
гр. Варна, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. И.а
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110112489 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л. Р. Я., ЕГН **********, срещу ЗК “Л.
И.” АД, ЕИК *, осъдителен иск за сумата от 50,00 лева, частично от 2.065,50 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на облицовка задна броня, спойлер задна броня, заден десен светлоотразител, външен десен
стоп, заден десен панел, основа десен стоп, външ. д. вод. задна броня и заден десен шенкел
на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ш.“, модел „С.“, с рег. № *, причинени в
резултат на настъпило на 30.11.2023 г. ПТП в гр. В., застрахован по договор за застраховка
„Каско“, при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2024 г. до окончателното погасяване
на задължението.
С определение № 14253 от 16.12.2024 г., постановено по делото, съдът е
конституирал, на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК, ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление, * в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника ЗК „Л. И.“
АД.
В исковата молба е посочено, че на 02.10.2023 г. сключил застраховка „Каско",
“Клауза 1” на собствения му лек автомобил марка „Ш. С.", с рег. № * с ответника ЗК „Л. И."
АД, със срок на действие от 02.10.2023 г. до 01.10.2024 г., като автомобилът бил застрахован
за сумата от 40 000.00 лева и застрахователната премия, която ищецът следвало да заплати
съгласно застрахователна полица № 93002310047271/02.10.2023г. възлизала на 1 890.68 лева.
Посочената премия била изплатена на четири вноски.
Ищецът посочва, че на 30.11.2023 г., около 16:30 часа, в в гр. В., кв. А. до
бензиностанция “Л.”, собственият му лек автомобил бил блъснат от лек автомобил марка
“А.“, модел „*”, с рег. № *, управляван от лицето Ж. А., като процесното ПТП настъпило
докато неговият автомобил бил паркиран в близост до бензиностанцията и другият водач
загубил контрол над управляваният от него автомобил, вследствие на което се блъснал в
автомобила на ищеца.
1
Излага се, че местопроизшествието било посетено от контролните органи и на
страните било указано да попълнят Двустранен констативен протокол за ПТП.
Посочва, че на 01.12.2023 г. уведомил ответника за настъпилото застрахователно
събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал, както и
Опис на щетите по претенция № 0003-1361-23-000730/06.12.2023г., като в него описал
следните увредени части: облицовка задна броня, спойлер задна броня, заден десен
светлоотразител, външен десен стоп, заден десен панел, основа десен стоп и външ. д. вод.
задна броня.
Твърди, че след посещение на сервиз за реглаж на преден и заден мост се установило,
че има изкривяване на задно дясно колело и следва да се подмени шенкела, но
застрахователят отказал да го упомене в описа на увредените детайли.
Ищецът твърди, че като застрахователно обезщетение получил сума в размер на 1
034.50 лева, като същата много го изненадала, тъй като била недостатъчна за покриване на
щетите.
В тази връзка твърди, че извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на увредени автомобили относно действителната стойност на
ремонта и установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
3 100.00 лева. Ищецът посочва, че сумата, която ответника следва да изплати като
обезщетение е в размер на 3 100.00 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената
до момента сума в размер на 1 034.50 лева, като така дължимата претенция се равнява на 2
065.50 лева.
По същество се моли за уважаване на частичния иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски
хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и по размер. Оспорват се всички заявени по основанието на иска
твърдения, като ответникът поддържа, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията
- предмет на настоящето исково производство е удовлетворена извънсъдебно в размер, равен
на действителния размер на вредите.
По отношение на водача на блъсналия се автомобил посочва, че видно от справка в
информационната система на Гаранционен фонд, към датата на застрахователното събитие
отговорността на водача на лек автомобил марка „А." *, с рег. № * е застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към ЗД "Б. И." АД,
със срок на валидност на застраховката от 18.07.2023 г. до 17.07.2024 г. Излага, че във връзка
с процесното ПТП е образувана ликвидационната преписка - щета № 0003-1361-23-000730 за
изплащане на застрахователното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по лек автомобил „Ш.", модел „С.", с рег. № *, на основание сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско" на МПС, обективиран в застрахователна
полица 93002310047271 със срок на договора от 00:00 ч. на 02.10.2023 г. до 24:00 ч. на
01.10.2024 г. и по образуваната застрахователна преписка с № 0003-1361-23-000730 е
определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в размер на 1 034.50 лв.
Ответникът твърди, че размерът на определеното застрахователно обезщетение напълно
съответства на констатираните по процесния автомобил увреждания, които са в пряка
причинно - следствена връзка със застрахователното събитие, настъпило на 30.11.2023 г.
Излага че, след изплащане на посочената по-горе сума, ищецът не е отправил нова покана
до застрахователното дружество, както не е направил и каквито и да е възражения по
отношение на изплатеното обезщетение до предявяване на настоящия иск.
По същество моли за отхвърляне на предявения частичен иск. Направени са
доказателствени искания.
Релевирано е възражение за присъждане на разноски в тежест на ответника поради
това, че същият с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото производство.
В евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
2
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от
ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като го увеличава от 50.00 лева от общо
2 065.50 лева на 2 308.44 лева окончателно, която сума представлява стойността на
претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, представлява се от адв. Р.
Д., чрез която оспорва иска и поддържа депозирания писмен отговор.
Третото лице-помагач на страната на ответника, редводно призован, не се
представлява в о.с.з. С молба от 21.03.2025 г. оспорва предявения иск и моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност релевира възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от
КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Не се спори по делото, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с
доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и
ответника, 1.) че л.а. марка „Ш.“, модел „С.“, с рег. № * е застрахован по договор за
застраховка „Каско“, клауза „Клауза 1“ при ответното дружество със срок на действие на
застраховката от 02.10.2023 г. до 01.10.2024 г.; 2.) че ищецът към датата на ПТП е заплатил
дължимата застрахователна премия по полицата; 3.) че на 30.11.2024 г. в гр. В. е настъпило
ПТП с процесния лек автомобил при описания в исковата молба механизъм, за което е
образувана щета № 0003-1361-23-000730 при ответното дружество; 4.) че ответникът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 034.50 лева в резултат на заведената на
01.12.2023 г. щета.
Т. е., настоящия съдебен състав приема предявения иск по несъмнен начин за
доказани по основание.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 1 034.50 лева, с което счита, че интересът на
кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността,
3
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Не се спори по делото, че увреденият л. а. марка „Ш.“, модел „С.“, с рег. № * е
собственост на Л. Л. Я..
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил марка „Ш.“, модел „С.“, с рег.
№ *, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се
установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещотолице по
изслушаната САвТЕ, което съдът кредитита като компетентно изготвено, пълно, ясно,
обективно и неоспорено от страните.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице по назначената САвТЕ, доколкото същото е пълно, ясно, обективно и
компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания. От
експертното заключение се установява, че общата стойност на щетите на автомобила по
средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 3 342.94 лева и включва цената на
труда и материалите.
От тази сума следва да се приспадне сумата, която ищецът е получил след завеждане
на щетата пред застрахователя, която възлиза на 1 034.50 лева, т.е. дължимото обезщетение е
2 308.44 лева.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 405 от КЗ, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик, което
обуславя уважаването на иска в изменения по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК размер по арг. от
принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане, обуславя дължимостта
и на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 1 132.34 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 92.34 лева – държавна такса;
400.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ и 640.00 лева с ДДС – хонорар за един
адвокат, за който е представен договор за правна защита и съдействие, представляващ
разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обективираното искане от страна на ответника и третото лице-помагач по чл. 78, ал.
5 от ГПК е несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и
обема на оказаното професионално съдействие от страна на адв. Й. А., доколкото
договореният хонорар надхвърля с едва 2.99 лева нормативно установения минимум по чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
разликата не е прекомерна.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405 от КЗ, ЗК “Л. И.” АД, ЕИК * да заплати в полза на
4
Л. Р. Я., ЕГН ********** сумата от 2 308.44 лева /две хиляди триста и осем лева и
четиридесет и четири стотинки/, изменена по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка
задна броня, спойлер задна броня, заден десен светлоотразител, външен десен стоп, заден
десен панел, основа десен стоп, външ. д. вод. задна броня и заден десен шенкел на
собствения на ищеца лек автомобил марка „Ш.“, модел „С.“, с рег. № *, причинени в
резултат на настъпило на 30.11.2023 г. ПТП в гр. В., застрахован по договор за застраховка
„Каско“, при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 02.10.2024 г. до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗК “Л. И.” АД, ЕИК * да заплати в
полза на Л. Р. Я., ЕГН ********** сумата в общ размер на 1 132.34 лева /хиляда сто
тридесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни рзноски.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по банков път по следната сметка: *,
с титуляр Й. К. А..
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК *, конституирано по арг. от чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника ЗК “Л.
И.” АД, ЕИК *.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5