Р Е Ш Е Н И Е
№…260009……
град Шумен, 11.02.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Галина Георгиева, като
разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №42 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
по чл.8 от ЗАЗ вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86,ал.1 от ЗЗД и чл.28,ал.2 от ЗАЗ.
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“, ЕИК *********,
гр. Плиска, общ. Каспичан, представлявано от директора М.С.П., с адрес за призоваване : гр. Плиска, ул. „Отец Паисий“ № 2 срещу „Бразда“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : с. Златна нива, общ. Каспичан,
обл. Шумен. Ищецът посочва, че по силата на влязло в законна сила Решение №144/ 15.05.2018г. на НПРС постановено по гр.дело №
324/2018 г. и Решение № 201/ 25.06.2018г.
на НПРС постановено по гр. дело № 324/2018 г. – (производство но реда на чл.247, ал.1 от ГПК), по силата на влязъл в законна сила съдебен
акт му е възстановило правото на
собственост върху следните недвижими имоти: КВС на землище гр.Плиска 1).имот № 19027 с площ 20.002 дка; 2).имот N9 23001 с площ
694.034 дка; 3).имот № 23002 с площ 233.524
дка; 4).имот №30036 с площ 10.995 дка; 5).имот№ 38001 с площ 372.006 дка; 6).имот № 38002 с площ 456.538 дка, които
имоти по КК и КР на землище гр.Плиска, одобрена със
Заповед № РД
- 18- 656/12.09.2019г. на Изпълнителният директор на АГКК имат
следните идентификатори:1).имот с идентификатор №56770.19.27
с площ 20.002 дка; 2).имот с идентификатор № 56770.23.1 с площ 693.997 дка; 3).имот с идентификатор
№ 56770.23.2 с площ с площ 233.511 дка; 4).имот с идентификатор № 56770.30.36 с площ с 10.995 дка; 5)имот с идентификатор № 56770.38.1 с площ с площ 371.998 дка; 6).имот с
идентификатор №56770.38.2 с
площ 456.524 дка. По отношение на тези
имоти бил сключен аренден договор от 15.09.2010 г. с арендодател Училищно настоятелство при обединено училище „Свети
Паисий Хилендарски” гр. Плиска и арендатор
– ответника. Срокът на договора бил 6 стопански години, а с Анекс №1 от
08.05.2015 г. договорът бил удължен с още 6 стопански години. Намира, че по
този начин договорът за аренда ставал с продължителност повече от 10 години и
това определяло необходимостта от неговото разваляне по съдебен ред. Сочи, че след влизане в законна сила Решение №
144/15.05.2018 г. на НПРС постановено по гр.дело №324/2018 г. и Решение
№201/25.06.2018 г. на НПРС постановено по гр.дело №324/2018 г. (производство по реда на чл.247, т.1 от ГПК), ищецът
, писмено е уведомил на 29.06.2018 г. арендатора и настоящ ответник за
настъпилото заместване, на основание чл.17,ал.2 от ЗАЗ. Договорът за аренда бил
вписан, както и Анекс №1 Счита,
че като ищец е заместил предишния арендодател в пълен
обем, и намира, че има всички права и задължения по договора за аренда,
включително и правото да иска разваляне на договора, поради неплащане на арендна вноска за стопанската 2019 г. – 2020 г.
Признаването на ищеца като заместник по
арендния договор и анекса към него от страна на
ответника се доказвало с неговите конклудентни действия, а именно: Заплащане по банков път на
арендна вноска за стопанската 2018 г. – 2019 г. в
размер на 99 720 лв. Твърди, че ответникът е отказал да заплаща арендните
вноски по договора, като се е позовал на висящия между страните съдебен спор. Ето защо счита, че е налице правен интерес от развалянето на
процесния договор за аренда, както и заплащане на
дължимата арендна вноска за стопанската 2019-2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.10.2020 г.
Предвид изложеното моли да
бъде постановено Решение да бъде развален Договор за аренда от 15.09.2010 г.,
сключен между арендодател: Училищно
настоятелство при обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” гр. Плиска и арендатор: „Бразда” ООД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД дължимата рента за стопанската 2019-2020 г. в
размер на 105 000 лв., ведно със законна лихва в размер на 5 804.17
лв., дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за период от 01.10.2019 г. до
16.04.2020 г.
От страна на ответника е
депозиран писмен отговор, с който се оспорват исковите претенции . Излага се
подробна фактическа обстановка, която не се разминава с изложената от ищеца що
се касае до момента на сключване на арендния договор,
неговия предмет, страните, продължителността, сключения анекс. Обстоятелството,
че по отношение на арендуваната земя е бил налице правен спор, по силата на
който е било отменено решение по протокол №10.11/ 11.11.1997
г. на ПК – гр. Каспичан., като по силата на това решение се признава правото на
собственост и възстановяване на собствеността на ищеца. Твърди, че е налице
спор между Училищно настоятелство при ОУ „Паисий Хилендарски“, гр. Плиска и ЦДГ
„Детелина“ и Обединено училище „Свети Паисий Хилендарски“ за собствеността
върху земеделските земи. Намира, че страна по договора като арендодател
е настоятелството, но не и училището. Твърди, че училището не е нито приобретател, нито правоприемник на арендодателя.
Твърди, че е извършил арендно плащане към
настоятелството на стойност от 108 691.18 лв. по фактура №14/30.09.2019
г., като падежа бил на 01.10.2019 г. за стопанската 2019 – 2020 г. Впоследствие
от училището била получена покана (22.01.2020 г.), с което му указвали в 3 дневен
срок от получаване на същата да изплати
дължимата арендна вноска в цялост за стопанската
2019-2020 г. Излага обстоятелства извън предмета на спора, като се обосновава с
нормативна уредба касаеща функционирането на
настоятелствата – чл.306, ал.1 и чл.309, ал.1, т.1 до т.7 от Закона за училищното
и предучилищното образование. Намира, че действията му по изпълнение на арендния договор към училищното настоятелство отговарят
напълно на изискванията на закона, тъй като последното недвусмислено се
легитимира като собственик на процесната земя и към
момента на сключване на първоначалния аренден договор
през 2010 г., както и в последствие след протеклите съдебни спорове между
училището и училищното настоятелство. Намира, че Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Плиска не е активно порцесуално легитимирано да води настоящия иск. Намира, че
искът е неоснователен и недоказан, като моли да бъде постановено решене, с
което да бъдат отхвърлени предявените против ищеца искове, като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства,
преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна
следното:
По
делото не е спорно и се установява от писмените доказателства, че с Решение
№10111/25.07.1995г. на ОСЗ-гр.Каспичан, издадено на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, по преписка №3189 от
25.02.1992г., на Училищно настоятелство при
обединено училище „Свети Паисий Хилендарски” гр. Плиска (наричано за краткост
„настоятелството“)
било възстановено правото на собственост
върху следните земеделски земи по плана
за земеразделяне в землището на гр.Плиска, както следва: 1/ нива с площ
20.002дка, ІІІ кат, мест.”...” представляваща поземлен
имот №019027; 2/ нива с площ 694.036дка,
V кат., мест.”...”,
представляваща поземлен имот №023001; 3/нива с площ 233.526дка, V кат., мест.”...”, представляваща поземлен имот №023002; 4/нива с
площ 10.995дка, V кат., мест.”...”, представляваща
поземлен имот №030036; 5/нива с площ 372.004дка, V кат., мест.”...”,
представляваща поземлен имот №038001; 6/нива с площ 456.533дка, V кат., мест.”..., представляваща имот №038002, които имоти по КК и КР на землище гр.Плиска, одобрена
със Заповед № РД - 18- 656/12.09.2019г. на Изпълнителният
директор на АГКК имат следните идентификатори:1).имот с идентификатор №56770.19.27
с площ 20.002 дка;
2).имот с идентификатор № 56770.23.1
с площ 693.997 дка;
3).имот с идентификатор № 56770.23.2 с площ с площ 233.511 дка; 4).имот с
идентификатор № 56770.30.36 с
площ с 10.995 дка; 5).имот с идентификатор № 56770.38.1 с площ с площ 371.998 дка; 6).имот с идентификатор №56770.38.2 сплощ 456.524 дка..
С протокол №20111/27.07.1995г., настоятелството било въведено във владение на имотите, описани
в горепосоченото решение. С решение под същия номер и от същата дата -№10111 от
25.07.1995г. на ПК-Каспичан, правото на
собственост върху описаните имоти, било възстановено, но на ищеца. С протоколно
решение на комисията №20111 от 1995г., училището било въведено във владението
им. С решение по протокол №10.11 от 11.11.1997г. на
ОСЗ-гр.Каспичан, издадено на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ, на
настоятелството било признато и определено за възстановяване правото на
собственост върху следните земеделски земи по плана за земеразделяне на
гр.Плиска:1/ниви 1429.820дка – ІІІ кат, 2/ ниви 2.313 - ІV кат. и 3/ниви
354.967-V кат., общо 1787.10дка като е отказано да се признае правото на
възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти:
1/ниви с площ от 208.740дка, ІІІкат., 2/ниви с площ
от 0.338дка, ІV кат. и 3/ниви с площ от 51.822дка, V кат..По подадена от
ОУ”Св.Паисий Хилендарски”-гр.Плиска жалба
срещу протоколно решение №10.11/11.11.1997г. на
ОСЗ-Каспичан, било образувано гр.д№324/2018г. по описа на НПРС. С решение
№144/15.05.2018г., влязло в законна сила на 05.06.2018г., съдът е отменил и двете горепосочени решения на
ОЗС-Каспичан: решение №10111/25.07.1995г.
и решение по протокол №10.11/11.11.1997г. на ПК-Каспичан, с които земеделските земи
са възстановени на училищното
настоятелство. Въз основа на подадена от настоятелството искова молба по положителен установителен иск чл.124,ал.1 от ГПК, срещу настоящият ищец
с предмет установяване правото на собственост върху описаните по-горе
земеделски земи в Окръжен съд
–Шумен е образувано гр.дело №338 по описа за 2018 год. С постановеното
Решение№38/15.02.2019г. предявеният иск е уважен. Решението на ШОС е потвърдено
по в.гр.д.№208/2019г. по описа на Апелативен съд-Варна. По подадена касационна
жалба срещу въззивното решение е образувано гр.д.№292/2020г.
на ВКС, по което обжалваният съдебен акт е допуснат до касационно обжалване.
Постановено е Решение №75/02.10.2020г., с което решенията на ШОС и ВАпС са отменени и вместо тях е постановено друго, с което
искът по чл.124,ал.1 от ГПК е отхвърлен.На 15.09.2010г. между училищното
настоятелство и настоящият ответник „Бразда“ ЕООД е сключен и надлежно вписан в АП Договор за аренда
относно описаните по-горе земеделски земи. На 08.05.2015г. между училищното
настоятелство е сключен ( вписан в СП) Анекс към посочения договор за аренда,
съгласно който първоначално уговореният срок на договора от шест години се удължава
с шест години, т.е. считано до стопанската
2021/2022г. включително. Ищецът позовавайки се на описаната хронология, твърди
че на основание чл.
17, ал. 2 предл. 1 от ЗАЗ като приобретател е станал страна по договора за аренда, в
каквото качество претендира заплащане на аредната
вноска за стопанската 2019/2020г.
От
описаната фактическа обстановка на първо място следва категоричният извод, че
ищецът е собственик на земеделските земи, предмет на цитирания договор за
аренда. Легитимацията му като собственик произтича от цитираните по горе
решения на ПК-Каспичан, като от друга страна със сила на пресъдено
нещо е отхвърлена претенцията на ареднодателя - Училищно настоятелство за придобиване на
собствеността върху имотите по давност. От изложеното обаче не следва, че е
възникнала възможност ищецът да претендира заплащане на арендните
вноски. Единствената хипотеза, в която трето по договора за аренда лице може да
претендира арендно плащане, т.е. има облигационно
вземане е очертана в разпоредбата на чл.
17, ал. 2 предл. 1 от ЗАЗ . Именно на този
нормативен текст се позовава ищецът, но съдът счита, че е неприложим. Като
предпоставки за встъпването в договора за аренда законът е предвидил две
условия – заместващият арендодателя да е приобретател и договорът за аренда да е вписан. В
българското законодателство понятието „приобретател“
е използвано в различни нормативни актове, но липсва легална дефиниция на
термина. Независимо от това, с оглед контекста на използването му и като взе
предвид произхода на думата ( същата е от руски произход и обозначава „придобиване в резултат на
прехвърляне“), съдът счита, че в българското
законодателство и в частност в чл.17,ал.2 от ЗАЗ, приобретателят
е лице което получава права в резултат на прехвърляне. Като правна терминология
думата обозначава лице придобиващо права в резултат на правоприемство. В настоящият казус според съда не е спорно,
че ищецът не е правоприемник на арендодателя,
напротив, помежду им е съществувал спор за собственост, конкуриращи права
основани на земеделска реституция. След като не изпълнено първото и основно
изискване на чл.17, ал.2 от ЗАС, за ищеца не съществува нормативна възможност
да встъпи в договора за аренда, съответно да претендира изпълнение на
задължението на арендатора – да заплаща арендната
вноска. Въведеното от ищеца твърдение, че ответникът е извършил плащане към ищеца в размер на арендната вноска за 2018/2019г. е ирелевантно,
т.к. законът не обвързва поведението на
ответника с правни последици, различни от предвидените в чл.17,ал.2 от ЗАЗ. За пълнота е необходимо да се посочи, че т.к.
договорът за аренда е сключен от лице, което не е собственик, същият е непротивопоставим
на ищеца като притежател на правото на собственост, затова и той, като действителен
собственик може да претендира обезщетение за лишаването му от ползването на
имотите по реда на чл.59 от ЗЗД, но такъв иск не е предявен. Поради изложеното
съдът намира, че предявеният иск по чл. чл.8 от ЗАЗ вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗДсе явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне. Поради неоснователността на главната претенция , неоснователен се
явява и акцесорният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Относно
иска по чл.28,ал.2 от ЗАЗ., съдът приема, че се явява недопустим. Съобразно
изложените по-горе мотиви, ищецът не е страна по договора за аренда. При това
положение той не е активно процесуално легитимиран да претендира прекратяване
на договора по съдебен ред. Предвид посоченото производството по този иск
следва да бъде прекратено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д.№42/2020г. по описа на ШОС, В
ЧАСТТА относно предявения от
Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“, ЕИК *********, гр. Плиска,
общ. Каспичан, представлявано
от директора М.С.П., с адрес за призоваване : гр. Плиска, ул. „Отец Паисий“ № 2 срещу „Бразда“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : с. Златна
нива, общ. Каспичан, обл. Шумен. , иск по чл.8
от ЗАЗ вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, за разваляне на Договор за аренда от
15.09.2010г., вписан по вх.№3331/24.09.2010г. в СП Нови пазар и Анекс
№1/08.05.2015г. вх.№2019/11.05.2015г. в СП Нови пазар, поради НЕДОПУСТИМОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Обединено училище „Св. Паисий Хилендарски“, ЕИК *********, срещу „Бразда“ ЕООД, ЕИК *********, иск по чл.8 от ЗАЗ вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 105 000 (сто и пет хиляди) лева,
представляваща арендна вноска за 2019/2020г. по Договор
за аренда от 15.09.2010г., вписан по вх.№3331/24.09.2010г. в СП Нови пазар и
Анекс №1/08.05.2015г. вх.№2019/11.05.2015г. в СП Нови пазар, както и
предявеният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сума от 5 804,17 (
пет хиляди осемстотин и четири лева и седемнадесет ст.)– обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, върху посочената главница от 105 000
лева , за 01.10.2019 г. до 16.04.2020 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Окръжен
съдия: