№ 4278
гр. С, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110100491 по
описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. Д., гражданин на И, родена на ********** г., чрез адв.В., със
съдебен адрес гр.С, ул.“П“ № ...., офис 4, за признаване за установено по отношение на
ответника „Б Е“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С, аерогара С,
представлявано от Х Т и Б М, че ответникът й дължи сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на
полет № от 06.09.2018 г. по направление Т А, И - В, Б, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 07.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение
за забава за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2021 г. в размер на 100.92 лв.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз за полет по направление Т А, И - В, Б с № FB.., чрез закупен билет.
Според ищцата, тя се е явила навреме на гишето за регистрация, в следствие на което й е
издадена бордна карта, но полета е закъснял, като е изпълнен на крайния пункт с над 3 часа
закъснение.
Според ищцата от това се поражда правото й на обезщетение. Последното определя
на 250 евро, предвид разстоянието между двете точки на полета.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът аргументира недопустимост на предявения иск с липсата на
представителна власт по отношение на адв.В., обусловена с нарушения във веригата на
упълномощаването, което е извършила Д. Д..
Отделно се навеждат доводи, че титуляр на материалното право на обезщетение е не
Д. Д., а Компенсер ЛТД.
По съществото на спора се излагат съображения, че липсват доказателства за валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за превоз, доколкото
1
не е представен закупен от ищцата билет за процесния полет. Оспорва се и изпълнение на
задължението на ищцата да се яви навреме за регистрация преди полета, а именно 45 минути
преди обявения час.
Отделно ответникът прави възражение и за погасяване на претендираното право на
обезщетение по давност, което аргументира с разпоредбата на чл.135 от ЗГВ.
С отговора на исковата молба се оспорва и получаване на покана за извънсъдебно
уреждане на претенциите на ищцата.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове. В
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от ищцата.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа исковете. Ответникът не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 7, § 1. б.„б“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и чл.86, ал.1 ЗЗД и
има за предмет присъждане на обезщетения от отменен полет.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 52110/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение срещу ответното дружество за сумата от главница в размер на 250,00
евро, представляваща дължимо обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет № от
06.09.2018 г. по направление Т А, И - В, Б, ведно със законна лихва от 07.09.2021г. до
изплащане на вземането, и за мотаротра лихва за периода от 21.08.2019г. до 01.09.2021 г. в
размер на 100,92 лева. С възражение от 15.11.2021 г. ответникът е оспорил вземането без
мотив.
При тези данни се установява идентичност на претендираните вземания в исковото
и в заповедното производства, поради което исковете се явяват процесуално допустими като
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещи вземания, за които преди това е проведено
заповедно производство.
Във връзка с изрично наведените в отговора на исковата молба възражения досежно
редовното сезиране на съда по повод надлежно учредена представителна власт в полза на
пълномощника на ищеца – адв.В., следва да се отбележи, че доказателства в тази насока са
представени с исковата молба. Видно от приложеното на л.18 от делото пълномощно,
ищецът е упълномощил Компенсер ЛТД, регистрирано в Обединеното кралство, да го
представлява пред Б Е във връзка с предявяване на претенция за полет № FB.. от 06.09.2018
г. Пълномощникът на Д. Д. пък е договорил с адв.дружество „В. и партньори”
представителството му по настоящето дело. Ето защо предвид липсата на предписана от
ГПК специална форма на упълномощителната сделка, съдът намира, че с така представените
документи е валидно учредена представителна власт от Д. Д. в полза на адв.дружество „В. и
партньори” и в частност на адв.В. и мл.адв.Кирков.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ищецът основава претенцията си на закъснял на 06.09.2018 г. полет на „Б Е“ АД с
номер FB.. по направление Т А, И - В, Б.
По делото не е спорно, а и от представения електронен билет се установява, че
ищецът е закупил билет за този полет с начален час на излитане 13.10 ч. на 06.09.2018 г. и
час на пристигане 15.30 ч. на 06.09.2018 г. По делото обаче липсват каквито и да са
2
доказателства, че ищцата се е явила на летището на гишето за регистрация в посочения
начален час, т.е., че тя е пътник в процесния полет. Действително, доказателствено искане в
тази насока е направено от ищеца и уважено от съда, а именно за изискване от ответника на
списъка с пътниците на полет № FB.., но такъв по делото не е постъпил. Съдът намира, че в
случая не може да приложи последиците по чл.161 от ГПК, доколкото липсва нормативно
установено задължение за съхранение от страна на въздушните превозвачи на такива
списъци в определен период от време. В този смисъл и предвид факта, че ищцата, в случай,
че е била на борда да полет № FB.., то тя също би разполагала с доказателства за това
/издадена й бордна карта/. настоящият състав намира, че липсата на доказателства в
подкрепа на факти, тежестта за установяването, на които е за ищцата, не може да влече
неблагоприятни последици за ответника.
Тук следва да се отбележи, че в о.с.з. е представен документ на чужд език, който е
придружен с частичен превод и в който ищцата е посочена като пътник в полет № FB... От
този превод, както и от оригинала на документа, не става ясно кой е неговия издател и какви
обстоятелства той удостоверява. От текста на документа може да се направи евентуално
извод, че е издаден от търговско дружество „Иски авиолинии и туризъм“, но няма данни
дали то има удостоверителни функции за поименния състав на полетите, излитащи от Т А,
И.
По така изложените съображения съдът намира предявения главен иск за изцяло
неоснователен и недоказан, като при посочената вече липса на основната предпоставка за
уважаване на иска, безпредмето е разглеждането на останалите такива /закъснението на
полета и разстоянието между началната и крайната точка на полета, които не са спорни
между страните/, както и на останалите възражения на ответника.
За пълнота на изложението настоящият състав намира за нужно да отбележи
единствено във връзка с направеното възражение за погасяване на вземането по давност, че
съдебната практика приема, че чл.135 ЗГВ в относимата му за спора редакция /преди
изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г./, предвиждаща специален давностен срок, следва да се
тълкува систематично. Същата е поместена в Глава единадесета "Констативни протоколи,
рекламации, давност", което обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е
приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно
производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите
на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл.137
ЗГВ, според който сроковете по чл.135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното
производство. Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на
законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на
чл.135 от ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал.2 и ал.3 на чл.135 не са тълкувателни
норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл.135 от ЗГВ, а приложение намират общите правила и в частност
разпоредбата на чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
По изложените по-горе съображения обаче за липсата на една от основните
предпоставки за уважаване на иска, съдът намира същия за неоснователен и недоказан. С
оглед изхода по главния, неоснователен се явява и предявеният акцесорен за обезщетение за
забава.
При този изход на спора единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане обаче той не е направил. С оглед на това съдът не се произнася с решението си по
3
разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Д., гражданин на И, родена на ********** г., със
съдебен адрес гр.С, ул.“П“ № ...., офис 4, за признаване за установено по отношение на
ответника „Б Е“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. С, аерогара С,
представлявано от Х Т и Б М, че ответникът й дължи сумата от 250 евро, представляваща
обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на
полет № от 06.09.2018 г. по направление Т А, И - В, Б, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 07.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, както и обезщетение
за забава за периода от 21.08.2019 г. до 01.09.2021 г. в размер на 100.92 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 52110/2021 г. по описа на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4