Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22
гр. Перник, 17.01.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова
от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров КАНД № 242 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУНАП),
чрез главен юрисконсулт Милена Кирилова, пълномощник на изпълнителния директор
на НАП, срещу съдебно решение № 496 от 11.08.2022 година, постановено по АНД № 20211720202003/2021
година по описа на Районен съд – Перник.
С обжалваното решение е отменено наказателно
постановление (НП) № 615271-F634915 от 02.12.2021 година,
издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на „****“
ЕООД, с ****, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. **** ****, с
управител К.Н.Х., в качеството му на лице, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.), на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000 лв. (три хиляди лева) за
неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
В касационната жалба се изразява несъгласие с първоинстанционното
решение. Излагат се съображения за неправилни изводи на районния съд за
допуснато в хода на административно - наказателното производство съществено
процесуално нарушение, съставляващо неправилна правна квалификация на
процесното нарушение. Застъпено е становище, че липсата на монтирано, въведено
в експлоатация, с изградена дистанционна връзка с НАП и използвано фискално
устройство (ФУ) в търговския обект на ответника по касация, към момента на
извършване на проверката, е причина да не се регистрират и отчетат извършените
от този търговски обект продажби, поради което и вмененото нарушение е такова, което
води до неотразяване на приходи и в частност нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 от ЗДДС, а именно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Иска се от касационния
съд да отмени съдебния акт и да постанови решение, с което да потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор от Кристиян Христов, управител
и представляващ „****“ ЕООД, чрез пълномощника му адвокат И.С. от АК
– Перник. Пълномощникът оспорва касационната жалба с подробно изложени доводи
за допуснати в производството по издаване на процесното наказателно
постановление съществени формални и процесуални нарушения, ограничили правото
на защита на наказаното дружество и за допуснато нарушение на материалния
закон. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
В проведеното на 21.12.2022 година
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
В проведеното на 21.12.2022 година
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява от адвокат И.С. от АК – Перник. Оспорва жалбата като неоснователна
по изложените в отговора по същата доводи. Претендира присъждане на съдебни
разноски за двете съдебни инстанции.
В проведеното на 21.12.2022 година съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – Перник, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № № 615271-F634915 от 02.12.2021 година, началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“, въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F634915 от
17.11.2021 година, е наложил на „****“ ЕООД, гр. Перник, с ****, в качеството му на лице, попадащо в
обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
за това, че на 16.11.2021 година, в 11:56 часа, в търговски обект по смисъла на
§ 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион „****“, находящ се в гр. Перник, ****,
стопанисван от „****“ ЕООД, с ****, не е издаден фискален бон (ФБ) от ФУ за
извършена от проверяващи органи на НАП преди легитимацията им, контролна
покупка на стойност 3.00 лв., нито от кочан с ръчни касови бележки, както и за
това, че след легитимирането на органите на НАП е установено, че лицето
осъществява търговска дейност – продажба на чипс и напитки, без налично и
монтирано в обекта ФУ, за каквото е представен договор за сервизно обслужване ****година,
с потвърждение № 4334138, УН на ФУ ****и ФП ****. Прието от наказващия орган в
НП е, че с оглед така установеното, дружеството не е изпълнило задължението си
по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Обжалвано, наказателното постановление е отменено с решение № 496
от 11.08.2022 година, постановено по АНД № 2003/2021 година по описа на Районен
съд – Перник.
За да постанови обжалвания съдебен акт, районният
съд, въз основа на писмените и гласни доказателства, приобщени по делото, е
приел за установено от фактическа страна изцяло отразеното в АУАН и процесното
наказателно постановление.
На база на така установената
фактическа обстановка и след събиране,
преценка и анализ на доказателствата по делото, районният съд е извел
правни изводи с мотиви за допуснати от страна на наказващия
орган съществени процесуални нарушения, опорочаващи законосъобразността на
оспорения акт, във връзка, с което е отменил същия.
Съдът
е счел за неотносима приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 7, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като от една страна в НП е прието, че на
инкриминираната дата е извършена контролна покупка, за която не бил издаден фискален
бон, а плащането е извършено в брой и прието от бармана на обекта, а от друга,
в НП се сочи, че в обекта не е било налично и монтирано фискално устройство, за
което е представен договор за сервизно обслужване ****г. с потвърждение №
4334138, УН на ФУ ****и ФП ****. Районният съд приема за относима към
установеното по фактите разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., като в тази връзка счита НП за незаконосъобразно, поради
неправилно посочване на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., като задължителен реквизит по чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН и отменя наказателното постановление.
Решението
е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата основания, като за валидността, допустимостта и съответствие на
решението с материалния закон, следи служебно. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящият състав
споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира
същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване. Пред настоящата касационна инстанция писмени доказателства за
установяване на касационните основания не са представени.
Касационният състав
споделя и изведените от районния съд правни изводи.
Съгласно
приложената от наказващия орган разпоредба на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността.
От обстоятелствената
част на съставения за процесното нарушение АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не става ясно, какво именно съставлява предявеното на
ответника по касация административно- наказателно обвинение – неиздаване на
касов бон (чл. 25, ал. 1 от Наредбата), предвид наличието на данни по
преписката и делото за монтирано в обекта ФУ, идентифицирано в АУАН и НП с номер, номер
на ФП и номер на потвърждение (вероятно
от НАП), или
немонтиране, невъвеждане в експлоатация и/или неизползване на ФУ (чл. 7, ал. 1
от Наредбата). Така предявеното административно - наказателно обвинение,
съдържащо елементи на различни по своя обективен състав нарушения на Наредбата
ограничава както правото на защита на лицето, срещу което е образувано
административно - наказателното производство, така и препятства извършването на
съдебната проверка за законосъобразност на последното.
На следващо място, дори
да се приеме, че установеното при проверката, съответно вписано в АУАН и НП неиздаване
на касов бон, е само обстоятелство по извършване на нарушението, а обвинението
съставлява осъществяване на търговска дейност в обекта, без налично и монтирано
в ФУ, то същото, обвързано със
санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, не е предявено, съответно е
недоказано, в пълнота. Цитираната норма предвижда налагането на санкция на лице
за нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС извън случаите на продажби
(арг. от чл. 185, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 118 от ЗДДС), или такова, с резултат
неотразяване на приходи (изр. първо), в
която хипотеза санкцията е в завишени размери, или такова, недовело до
неотразяване на приходи (изр. второ), в които случаи се налагат предвидените в
ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС по-леки санкции. Такъв елемент административно - наказателното
обвинение не съдържа, съответно не е предявен на наказаното дружество.
Същевременно е наложена санкцията, предвидена за нарушение извън случаите на
продажби, довело до неотразяване на приходи, като това не е основано и в съответно
събрани доказателства. Установеното извършване само на една продажба на
стойност 3.00 лв., което без съмнение води до неотразяване на приходи, е
несъразмерно да обоснове санкция в размер на 3 000 лв., като съответно
няма данни и доказателства по делото за извършване на наблюдение и анализ от
страна на компетентните органи, освен на финансово-счетоводната отчетност на
дружеството, също и на „поведението“ на търговеца в по-продължителен период от
време, клиентски поток, с оглед местоположението на обекта и пр. С това е
допусната съществена непълнота на административно - наказателното обвинение
отнесено към изведената от наказващия орган правна квалификация, с което е нарушено
и правото на защита на наказаното лице. Липсата на представени по делото
доказателства касателно този обективен елемент от фактическия състав на
нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС, наказуемо на основание чл.
185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, на свой ред прави обвинението и недоказано.
И не на последно
място, с оглед данните по делото за монтирано в обекта ФУ (в АУАН и НП, и в
протоколи от 16.10.2021 година и 17.10.2021 година, се сочат договор за
сервизно обслужване ****година на ФУ с потвърждение № 4334138, УН на ФУ ****и
ФП ****; копие на ДФО за дати 03.09.2021 година и 04.09.2021 година и вписано в съставения АУАН обяснение, че ….„30-минути
по-късно апаратът беше в обекта“…., свидетелски показания по делото, че
апаратът е бил у счетоводителя на дружеството), но
не неналично в момента на проверката, се
споделят изводите на решаващия първоинстанционен състав, че към случая е относима
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Във връзка с изложеното решението на Районен съд – Перник, като правилно,
следва да се остави в сила.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото на ответника се дължи присъждане на
разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът
ще бъде осъден да заплати съдебни разноски в размер на 600 лв. (шестстотин лева),
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна
защита и съдействие от 12.12.2022 година (лист 15), сторени пред настоящата
касационна инстанция. Искането на
защитата на ответника за присъждане съдебни разноски, сторени пред първата
съдебна инстанция, е без основание. Видно е от диспозитива на обжалвания
съдебен акт, такива са присъдени с решение № 496 от 11.08.2022 година,
постановено по АНД № 20211720202003/2021
година по описа на Районен съд – Перник.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 496 от 11.08.2022 година, постановено по АНД № 20211720202003/2021 година по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, с
БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище,
бул. „Княз Дондуков“ № 52, да заплати на „****“ ЕООД, с ****, седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. **** ****, с управител К.Н.Х., сума в размер на 600.00
лв. (шестстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/