Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 6 Дата 08.01.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд -търговско отделение
Трети търговски състав
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 06.11. 2019 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг.
дело номер № 470 / 2019 г. на ПАС
Производството
е въззивно по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В. „ ЕООД ЕИК ****,представлявано
от управителя З.Д.против Решение № 231
от 07.06.2019 г., постановено от
Смоленския окръжен съд по
търг. дело №18/2018 г.
По
силата на обжалваното решение
съдът е отхвърлил предявеният от „В. „ЕООД ЕИК ****
против ЗАД „ОЗК – З „АД иск по
чл.405,ал.1 от КЗ за сумата
53 770 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка „К“,обективиран в застрахователна
полица № **********г.,отнасяща се до товарен автомобил „………………………..,ведно със
законната лихва върху главницата
,считано от датата на предявяването на иска-09.03.2018 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
По силата на същото решение съдът
е осъдил застрахователя З. „О.З. „АД да
заплати на ищеца сумата 1389.06
лева,представляваща мораторна лихва,
дължима за
времето на забавата, считано от 28.11.2017 г.
до 09.03.2018 г.
Във въззивната
жалба се поддържа оплакването , че съдът
неправилно е приел,че застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя, че процесният товарен
автомобил е отдаден под наем на трето
лице. Но дори да се приеме ,че такъв
договор за наем е сключен, то не са
ангажирани доказателства, че сключването
на договора за наем е довело до
възникване на застрахователното събитие.
Претендира се отмяната на
обжалваното решение и постановяване
на въззивно
решение по съществото на спора, по силата на което да се уважат
предявените обективно съединени искове.
Ответника по въззивната жалба“З.О.З. „АД,вписано в Т.Р.с ЕИК *****,чрез
пълномощника си юрисконсулта Д.Д. поддържа писмен
отговор, съгласно който въззивната жалба е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба
оплаквания и доводи,приема за
установено следното:
Предявени са обективно съединени искове, от които
главният иск е по чл.405,ал.1 КЗ- за сумата 53 770 лева,претендирана като застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „К“,обективиран в застрахователна полица *****от 25.04.2017 г.
по риска „кражба“-противозаконно отнемане на
товарен автомобил марка „*******“.
Предявен
е и акцесорен
иск по чл.86 ЗЗД за
сумата 1 389 лева, представляваща лихва за забава, дължима за
времето от 28.11.2017 г. до 09.03.2018 г.
По
делото е безспорно установено,
че ищецът „ В. ЕООД
е собственик на товарен автомобил марка *****, с регистрационен *****. Не се спори
и относно настъпването на
застрахователното събитие,а
именно кражба на процесния товарен
автомобил,който е бил противозаконна отнет на 11.08.2017 г.в град *****област.
По делото е представено удостоверение,издадено
от РПУ – С. за образувано ДП № 240 от 11.08.2017 г., с което
се удостоверява факта на противозаконното отнемане на товарния автомобил. Извършителят не е бил разкрит, поради което досъдебното производство е било спряно с
Постановление от 23.10.2017 г. на
Районна прокуратура – гр.С..
Съгласно чл.351,ал.3 КЗ застрахователното покритие започва след
изплащане на застрахователната премия
или първата вноска от нея, в
случай че премията е платима при
условията на разсрочено плащане.
По делото е документално установено, че
застрахованият е заплатил първата и втората от вноските, поради което и следва
да се приеме, че застрахователният
договор е влязъл в сила. Това означава, че договорът е породил
предвидените в него правни последици, включително и задължението на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие –кражба.
В отговора на исковата молба застрахователят е направил две основни
възражения,обосноваващи отказа му да заплати
застрахователно обезщетение,а
именно:
а/ застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.5,ал.1, т.15 от Общите условия по
застраховка „К“ на МПС, раздел втори „Общи изключения“. Конкретно не е представил на застрахователя
оригинала на свидетелство за регистрация
на МПС-Част втора, известна като „малък
талон“.
б/ застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.5,ал.2 т.5
във връзка с чл.14,ал.1 т.3 от Общите
условия по застраховка „ К“ ,а именно да
съобщи писмено на застрахователя в 7-
дневен срок , че е сключил
договор за наем по отношение на процесния товарен автомобил.
По
отношение на първото нарушение- по делото е безспорно установено,
че към преписката застрахованият не е
представил оригинала на свидетелството за регистрация на МПС - част втора. Свидетелят З.Б.., шофьора на
товарния автомобил установява, че предходния ден е бил спрян за проверка от
органите на ДАИ след което по невнимание е оставил свидетелството за регистрация при другите
документи в автомобила.
Спорният въпрос е дали неизпълнението на задължението и непредставянето на свидетелството за
регистрация ,.т.н. „малък талон“ е довело до
настъпването на застрахователното
събитие.
В тази
връзка следва да се спрем на хипотезите,
при които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение.
В чл.408 от КЗ са предвидени точно четири
хипотези,които дават право на застрахователя да откаже плащане,а именно:
1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице,което има
право да получи застрахователното обезщетение,
2.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице,
3.
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело
до възникването на застрахователното
събитие,
4.
в други
случаи,предвидени със закон.
В случая
нарушение е налице- застрахованият действително не е предал на застрахователят оригинала на
част Втора от свидетелството за
регистрация на товарния автомобил.
ПАС
намира, че в случая не е
налице основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение в
хипотезата на чл.408 т.3 КЗ. Оставянето
на малкия талон в товарния автомобил към момента на кражбата само по себе си не би могло и обективно не може да доведе до настъпването на застрахователното събитие.
Факта ,че свидетелството за
регистрация е забравено в автомобила по
никакъв начин не способства едно трето
лице да отнеме товарния автомобил от
владението на неговия собственик с намерението противозаконно да го присвои.
Със или без свидетелството за регистрация кражбата е осъществена и ако малкия талон се намираше в собственика –
кражбата нямаше как да бъде предотвратена. В случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на застрахователния договор
,което да доведе до настъпването на застрахователното събитие.
В
този смисъл клаузата на чл.5,т.15 от Общите условия на застраховка„ К“ на МПС
от раздел втори „Общи изключения е
нищожна ,тъй като противоречи на закона и конкретно на разпоредбата на чл.408
т.3 от КЗ. Като краен резултат една
нищожна клауза, предвидена в застрахователния договор не може да послужи като основание
за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение.
До
този извод е достигнал и първоинстанционния
съд, който също е приел в мотивите на обжалваното решение,че в случая не е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на застрахования и настъпването
на застрахователното събитие.
По отношение на второто нарушение – спор няма,
че застрахованият не е уведомил писмено
застрахователя, че процесният товарен автомобил
е отдаден под наем. По делото е
представен договор от 31.07.2017 г. „ за
наем на строителни машини и товарни автомобили“. Наемодател по договора е „В. „ЕООД, който е предоставил
за временно ползване на наемателя
Р.15 ЕООД строителни машини и товарни автомобили, посочени в чл.1 от
договора. Сред посочените е и процесният товарен
автомобил марка „*******.
Основното възражение, което се
поддържа във въззивната жалба е,че договорът от 31.07.2017
г. само по форма
договор за наем,а по съдържание е договор за превоз в частта относно
описаните в договора автомобили. Аргумент за становището си
жалбоподателят извлича от разпоредбата
на чл.4,ал.1 от договора за наем,
съгласно която наемодателят предоставя
товарните автомобили за ползване
срещу наемна цена в размер на 340 лв.
на машиносмяна
от 8 часа или 42.50 лв на час,която наемна цена се
отнася и до процесния товарен автомобил.
Наред с това
в чл.5 от договора страните са приели, че за отчитане времетраенето на
ползване на автомобилите се
подписва товарителница.
ПАС не
споделя виждането на жалбоподателя,изложено за първи път във въззивната жалба, че договорът за наем
по съдържание е договор за превоз
на товари.
Съгласно чл.367 от
ТЗ с договора за превоз
превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място
лице, багаж или товар.
Следва да се подчертае, че страни
по договора за превоз са превозвачът и товародателят и това са единствените
страни по превозното правоотношение. В случая
ищеца „В. „ЕООД не е нито превозвач, нито товародател,т.е. няма как да бъде
страна в превозното правоотношение. Той е наемодател, който е отдал за
временно ползване на наемателя
строителни машини и товарни автомобили. От съдържанието на чл.4,ал.1 и чл.5 от договора за наем не могат
да се извлекат аргументи, че се касае до договор за превоз на товари,които нито
са посочени, нито е конкретизиран маршрута по който ще се осъществи
превоза.
Вярно
е , че в чл.5 от договора е
използвана думата
„товарителница“,който документ се
свързва с договора за превоз на товари.Но в случая не става въпрос за
товарителница в същинския смисъл на думата,а по-скоро за двустранен протокол, с
който страните по договора за наем отчитат колко машиночасове
е отработил всеки един от товарните автомобили.
На тази база съгласно чл.4,ал.1 от договора
за наем се определя и наемната цена в
размер на 340 лева на машиносмяна от 8 часа или 42.50
лв на час- конкретно за процесния товарен
автомобил. Това е цената за ползването
на отдадените под наем товарни автомобили,а не възнаграждение на превозвача,
тъй като договор за превоз на товари между страните не е сключен.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че договорът от 31.07.2017 г. ,както по форма,
така и по съдържание е договор за наем по смисъла на чл.228 ЗЗД.
След
като ищецът е
сключил договор за наем на процесния товарен
автомобил с трето лице и не е
уведомил за това застрахователя, то
застрахователното събитие попада
в хипотезата на „ изключен риск“. Съгласно чл.5,ал.2 т.5 от
Общите условия на застраховка „К“ на
МПС,раздел втори „Общи изключения“
застрахователят не покрива щети при отдаване на застрахованото МПС под наем
или лизинг, освен в случаите, когато е договорено друго и / комулативно/
е платена допълнителна премия.
Съгласно чл.14,ал.1 от Общите условия промените в
застрахователния договор се извършват в писмена
форма, чрез издаване на Добавък.
Застрахованият е длъжен да съобщи
писмено в 7- дневен срок от датата на промяната на данните за всяко
съществено изменение в ползването на
МПС, като отдаване под наем,аренда или лизинг…./ чл.14,ал.2 т.3 от Общите условия.
В
случая застрахованият не оспорва, че не
е уведомил застрахователя, че товарният
автомобил е отдаден под наем на друго лице,тъй като счита, че договор за наем
не е бил сключен.
В
предходната част от мотивите на решението ПАС вече изложи съображенията си
поради което не приема възражението на жалбоподателя, че договорът за наем по
съдържание представлява договор за превоз.
Следва да се признае легитимния интерес на
застрахователя да следи за всяко
съществено изменение в ползването
на застрахованото от него МПС.
Това е обяснимо, тъй като по различен начин се грижи за техническата
безопасност на автомобила неговия
собственик,а по друг начин неговият
наемател,арендатор и въобще другите
държатели, които ползват автомобила със съгласието на неговия
собственик.
По
тези съображения ПАС , че в случая е налице основание за отказ от заплащане на
застрахователно обезщетение в хипотезата
на чл.408 ,т.3 КЗ. Застрахованият не е
изпълнил задължението си по чл.14,ал.2 т.3 от Общите условия да съобщи писмено
в 7 дневен срок застрахователят си, че е сключил договор за наем на процесния товарен автомобил с трето лице. Неизпълнението на
това задължение е значително с оглед
интереса на застрахователя.
Факта, че товарният автомобил е бил управляван към момента на кражбата от шофьора З.Б..,който е работил по
трудов договор с ищеца „В.“ЕООД не се отразява на валидността на договора за
наем. Това се потвърждава и от представения пред въззивната инстанция
протокол от 30.08.2017 г. за
извършени услуги ,подписан и от двете страни по договора за наем.
По отношение на процесния
товарен автомобил „***** под № 1 в протокола е отразено, че е обработил
51машиночаса по 42.5 за един м/ч ,за
което време се дължи наемна цена
2 167.50 лева, без ДДС.
Този
размер съответства на начина по който се определя наемната цена за
ползването на процесния автомобил,съгласно чл.4,ал.1
от договора за наем от 31.07.2017 г.
Следователно констативния протокол от 30.08.2017 г.,подписан от
наемодателя ****ЕООД е доказателство, че с неговият товарен автомобил са
обработени 51 машночаса, за което наемателят дължи
наемна цена.
Независимо от това , че ключът се е намирал при лице, което има трудов договор с фирмата
на застрахования – това не влияе на валидността на договора за наем. След като такъв е сключен,то застрахованият е
задължен да извести писмено
застрахователя в 7-дн.срок за
настъпилата промяна в начина на ползване.
Следва да се потвърди обжалваното решение,при постановяването на което съдът е
приложил точно материалния закон – чл.408,ал.1,т.3 КЗ.
В
полза на
въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева – за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 231 от 07.06.2019 г.,
постановено от Смоленският окръжен съд
по търг.дело №18/2018 г.
ОСЪЖДА „ В. „ЕООД ЕИК **** да заплати на З. „О. „АД ЕИК ***** съдебни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.