№ 285
гр. Ямбол, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20232300500212 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. П. Н. от гр.*****, подадена чрез
пълномощника адв. Р. Я. от АК - Ямбол против Решение №65/10.02.2023 г., постановено по
гр.дело №1777/2022 г. на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е отхвърлил предявените от К. П. Н., ЕГН **********
от гр.*****, обл.****, ул.*** против „В и К" ЕООД - гр.Ямбол, ЕИК *********, със
седалище: гр.******, представлявано от Ц.С.С. - управител искове по чл.357, ал.1 от КТ, вр.
с чл.187, ал.1, т.3 и т.7 и т.10, вр. с чл.188, т.1 и т.2 от КТ за отмяна на Заповед №
0034/07.06.2022 г. на управителя на „ВиК" ЕООД и на Заповед № 0040/ 09.06.2022г. на
управителя на „ВиК" ЕООД Ямбол, като неоснователни. С решението, изменено в
последствие на осн. чл.248 ГПК, ЯРС е осъдил К. П. Н. да заплати на „ВиК" ЕООД -
гр.Ямбол разноски по делото в размер на 160 лв.
С въззивната жалба на К. Н. решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е
неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Направено е оплакване, че
първоинстанционния съд не е възприел направеното възражение относно това, че и с двете
атакувани заповеди са наложени наказания за едно и също нарушение на трудовата
дисциплина приемайки, че посочването на един и същи доклад, послужил като основание за
издаване на заповедите е техническа грешка. Въззивницата твърди, че този извод на съда е
необоснован и излага съображения в тази насока. Твърди още, че е "неоснователно"
решението на ЯРС и в частта, с която е приета за законосъобразна заповед №0034/07.06.2022
г. Счита, че приложените към административната преписка доклади, послужили и като
мотиви за издаване на обжалваните актове съставляват писмени свидетелски показания,
които са недопустими като доказателства по ГПК. Във въззивната жалба се твърди, че няма
1
данни, че ако при проверката извършена от „комисията" и отразена в докладите, е
констатирана липса на пломба, демонтиран водомер или друго нарушение, то тези
нарушения са били налични и установени при последното месечно отчитане, извършено от
ищцата и ако е така, в какво се изразява виновното неизпълнение на нейните трудови
задължения. Изложени са съображения за необоснованост на извода на ЯРС, че заповедите
са мотивирани, тъй като мотивите се съдържат в докладите. Твърди се, че е невярно и
недоказано отразеното в докладите твърдение, че не е извършвала отчитане. Направено е
оплакване, че всички събрани в хода на първоинстанционното производство доказателства
са изтълкувани превратно, като част от тях са възприети и независимо от това, че са
неотносими и недопустими. Твърди се, че докладът не съставлява годно доказателство, че
изложените в него констатации са направени от некомпетентен орган и не могат да бъде
квалифицирани като нарушения, които могат да бъдат вменени на ищцата.
Моли ЯОС да отмени атакуваното решение, като при произнасяне по същество - да
отмени наложените на К. Н. дисциплинарни наказания с двете заповеди - Заповед №
0034/07.06.2022 г., издадена на осн. чл.188, т.1, вр. чл.187, т.3, т.7 от КТ -„забележка" и
Заповед №0040/09.06.2022 г. издадена на осн. чл.188, т.2, вр. чл.187, т.3, т.7 и т.10 от КТ -
„предупреждение за уволнение", като незаконосъобразни. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК по описаната жалба е постъпил писмен
отговор от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Ямбол, ЕИК *********, подаден чрез
юрисконсулта Е. Д., в който са изложени съображения за правилност и законосъобразност
на атакуваното решение. Посочено е, че съдът е достигнал до правилни изводи, като се е
съобразил с наличните по делото доказателства, които е преценил поотделно и в тяхната
съвкупност. Моли ЯОС да остави без уважение въззивната жалба и да остави в сила
обжалваното решение. Заявена е претенция за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
В о.с.з. въззивника К. Н. не се явява, но се представлява от процесуалния си
представител адв.Р.Я., която поддържа съображенията, изложени във въззивната жалба и
моли за уважаване на същата.
В о.с.з. въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Ямбол, чрез
процесуалния си представител юрисконсулта Е. Д. поддържа съображенията, изложени в
отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на атакуваното решение.
Допълнителни съображения са изложени и в депозирана писмена защита.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първостепенния съд,
не е спорна между страните, а и пред въззивния съд не се събраха доказателства, които да
доведат до промяната й.
Така съгласно трудов договор №0083/14.12.2016 г. ищцата К. П. Н. е назначена при
ответното дружество на длъжността „отчетник, измервателни уреди“ на пълно работно
време.
Със Заповед №0034/07.06.2022 г. на управителя на „В и К“ ЕООД, издадена на
основание чл.188, т.1, във връзка с чл.187, т.3 и т.7 от КТ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ за това, че не е спазила „Наредба №4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи за абонатите, описани в доклад с вх.
№606/20.05.2022 г."
Със Заповед №0040/09.06.2022г. на управителя на „В и К“ ЕООД Ямбол на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на осн.чл.188, т.2 във
2
връзка с чл. 187, т.3, т.7 и т.10 от КТ "за това, че към датата на извършената проверка на
18.05.2022 г., посочена в доклад с вх.№606/20.05.2022 г. е извършила следните нарушения
на трудовата дисциплина: не е изпълнила т.2.1, 2.2., 2.3, 2.4, 2.5, 2.7 и 2.9 от длъжностната й
характеристика, като не е извършила отчитане на индивидуалните водомери, не следи за
състоянието на водомерите и целостта на пломбите на потребителите и не е спазвала
разпоредбите на Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по
партиди: 505/98, 505/127, 505/132, 505/146, 505/153, 505/249 в първичния документ – карнет
за записани показания, които не съответстват на реалните, неоснователно ползване на
различните кодове, поддържа непълни и некоректни данни по посочените партиди,
неправилно и неточно води отчетната документация".
Ответника е представил описания доклад с вх.№606/20.05.2022 г. с отразените в
него констатации за извършени нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата в
8 точки, приложени към него справки и копия на карнетите на потребителите със
съответните периоди на проверка, протокол за демонтаж от 21.09.2021 г., жалба от Ж.П.Ж. с
вх.№540/12.05.2022 г. и представен по тази жалба доклад от извършена проверка от
назначената комисия, карнета на Ж.П.Ш., справка за консумираната вода от Ж.П.Ш., видно
от която на 26.10.2021 г. му е начислена вода на стойност 1089 лв., която не е платена,
протокол за демонтаж – 2бр. По делото ответника е представил и длъжностна
характеристика за длъжността „Отчетник, измервателни уреди“, заемана от ищцата.
С писмо, изх.№885/20.05.2022 г. ответника е поканил ищцата да даде писмените си
обяснения и такива последната е представила с вх.№640/27.05.2022 г. и вх.№673/03.06.2022
г.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д.К. – кмет на с.*****
заявява, че не намира лесно Ж.Ж. в дома му, като той имал навика всеки ден да ходи някъде.
Заявява, че ищцата като инкасаторка не е ходила при нея да й каже че Ж. не може да бъде
намерен в дома му и не може да отчете водомера му. Свидетелката потвърди, че е участвала
в комисията, образувана по повод жалбата на Ж.Ж., като по време на проверката комисията
проверила водомера на Ж., комисията ходила и на други адреси и служителите на ВиК
констатирали някакви неточности – скъсана пломба или неизправен водомер. Свидетелката
заявява, че в селото имало възможност за самоотчет. Инкасаторката за водата била всеки
месец в селото и обикаляла по няколко дни, като нямало начин да не можеш да си подадеш
данните за водата. Свидетелят Ж.Ж. сочи, че живее в с.*****, като не е отсъствал дълго от
дома си, редовно си плащал водата. Познава ищцата, която е ходила да отчита водомера му
вкъщи - засичали се 4-5 пъти. Същият твърди, че е подал жалба до ВиК-Ямбол, защото
имало обвинения към него, че има теч в шахтата, а водата само капела, но трябвало да
доплати 1000 лв., с което не бил съгласен. Наложило се на два пъти да му сменят водомера.
Инкасаторката ходила и видяла, че водомера капе. Свидетелката Маринова заявява, че
работи при ответника като инспектор. Като член на комисията присъствала на проверката,
заедно с други две колежки. Комисията установила, че дълго време не е отчитан въпросния
господин Ж., понеже инкасаторката нямала достъп до дома му. Писана му била служебна
консумация, това било отразено в карнета му, имало 30 месеца служебна консумация, което
значело, че инкасаторката не е имала достъп до имота му, за да го отчете. Когато ходили при
други абонати от селото констатирали, че първия абонат бил лишен от вода и после пак
възстановен, видели вода да тече от водомера, в карнета нямало точно периодични отчети,
не били правилно използвани техните кодове в карнетите. Имало код „без достъп“ и код „не
ползват“. Те основно ползвали Наредба №4 от 2004 г., като инкасаторите трябвало да бъдат
запознати с тази наредба и на база на нея да отчитат. Когато инкасатора не можел да влезе в
даден имот, той имал телефонни номера и трябвало да се опита да се свърже с абоната, като
имал и служебен телефон. Когато не успее да намери абоната, тя е била длъжна да
информира инспектора, да каже че няма достъп и да се предприемат мерки. В селата най-
3
добрия помощник бил кмета на селото, а освен това инкасаторите можели да оставят на
вратите и специално оформени етикетчета с името и телефона си. След зимния сезон
можело да има случаи на нарушени пломби, но трябвало веднага да се сигнализира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивния съд прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в предвидения в чл.259,ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата е
легитимирана и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за правилно.
Изложените от първостепенния съд мотиви се споделят и на осн. чл.272 ГПК въззивния съд
препраща към тях.
Предявените пред първоинстанционния съд искове са с правно основание чл.357 от
КТ. Ищцата, понастоящем въззивник, е претендирала отмяна на две заповеди на управителя
на „В и К“ ЕООД: Заповед №0034/07.06.2022 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ и Заповед №0040/09.06.2022 г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Такава е и правната квалификация, дадена от
първоинстанционния съд. За да прецени основателността на иска въззивният съд следва да
извърши проверка налице ли са условията на чл.187 - 188 и чл.192 – 195 от КТ, за да бъдат
наложени на въззивницата процесните дисциплинарни наказания.
За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което най-напред следва
да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина; на второ място следва да
определи вида на дисциплинарното наказание; да издаде мотивирана заповед за неговото
налагане и най-накрая да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението.
В конкретния случай, въззивния съд намира, че е спазена описаната процедура по
налагане на дисциплинарно наказание на въззивницата. Представените писмени обяснения
от въззивницата, удостоверяват, че Управителя на „В и К“ ЕООД (във функцията на
дисциплинарно наказващ орган) е направил нужното в изпълнение на вмененото му с
разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ задължение да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения. Въззивницата е дала обяснения по всяко от вменените й
дисциплинарни нарушения, т.е. била е наясно с обстоятелствата и констатациите на
работодателя.
Процесните заповеди са съобразени и с нормата на чл.189, ал.1 КТ, която задължава
дисциплинарно наказващия орган при определяне на дисциплинарното наказание да вземе
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Преценката по чл.189 КТ е задължителна за
наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното
дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се
обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от
съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. Съобразявайки
изложеното въззивния съд счита, че извършените от ищцата нарушения на трудовата
дисциплина са съответни по тежест с наложените дисциплинарни наказания, т.е. спазена е
нормата на чл.189 КТ.
Безспорно събраните по делото доказателства установяват извършени от ищцата и
описани в процесните заповеди нарушения на трудовата дисциплина и нарушения на
служебни задължения, вменени на служителя с длъжностната характеристика и Наредба
4
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Като е преценил всички конкретни
обстоятелства и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност въззиваемата страна, в
качеството на административно наказващ орган, е стигнал до правилния извод за наличие на
логическа и юридическа връзка между посочените в процесните заповеди деяния и
наложените дисциплинарни наказания.
Всичко изложено до тук е достатъчно, за да обоснове извод за законосъобразност на
процесните заповеди за дисциплинарно наказание, ерго за неоснователност на предявеният
иск с правно основание чл.357 КТ. В атакуваното решение първостепенния съд, като е
достигнал до същите правни изводи, е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба и при условията на
чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
При изхода на спора пред въззивния съд, въззивницата няма право на разноски, а
искането на въззиваемата страна за присъждане на такива е основателно. Пред въззивната
инстанция въззиваемата страна е била защитавана от юрисконсулт, поради което и на осн.
чл.78, ал.8 ГПК следва да й се присъди сума в размер на 100 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №65/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№1777/2022 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА К. П. Н. с ЕГН ********** да заплати на „В и К“ ЕООД – гр.Ямбол с
ЕИК *********, разноски по делото в размер на 100 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5