Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./10.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7575/2019 г.
Производството по делото е образувано
по предявени от М.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: *** обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено в отношенията
между страните, че следните недвижими имоти са лична собственост на ищцата:
- поземлен
имот с идентификатор 21587.9.116 по КККР на с. Д., общ. А., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, адрес на поземления имот: местност Г.М., с площ от 35002 кв. метра,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000016, съседи: 21587.9.109,
21587.9.117, 21587.9.115, 21587.9.111;
- поземлен
имот с идентификатор 21587.9.117 по КККР на с. Д., общ. А., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, адрес на поземления имот: местност Г.М., с площ от 36003 кв. метра,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000017, съседи: 21587.9.116,
21587.9.111, 21587.9.52, 21587.9.51, 21587.9.109;
- поземлен
имот с идентификатор 69763.501.161 по КККР на с. С., общ. Б., обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К.М.“
№ 2, с площ от 576 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план 161, квартал 14, парцел XIX, съседи: 69763.501.465,
69763.501.160, 69763.501.162, 69763.501.463;
- сграда
с идентификатор 69763.501.161.1 по КККР на с. С., общ. Б., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 93 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна;
- сграда
с идентификатор 69763.501.161.2 по КККР на с. С., общ. Б., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 24 кв.м., брой
етажи: един предназначение: хангар, депо, гараж.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Излага, че баща ѝ М.Н.М.бил
едноличен собственик на капитала на „ММ-13“ ЕООД, ЕИК *********. След неговата
смърт на 31.12.2013 г. той оставил като законни наследници своята съпруга М.Х.М.
и двете си деца - Н.М.М.и М.М.М..
Ищцата пояснява, че е дъщеря от предходен брак на М.М.и
след смъртта му отношенията ѝ с неговата съпруга се изострили във връзка
със спорове за наследството. Посочва, че търговското дружество на баща ѝ
притежавало материални активи, като тя пожелала да ѝ бъде изплатен
полагащият се наследствен дял от имуществото. Тъй като това не било сторено, тя
предявила иск и в рамките на образуваното производство по търг. дело № 604/2014
г. на ВОС на 26.09.2014 г. по личната ѝ банкова сметка *** „Е.“ АД била
изплатена сумата от 251 091.83 лева. Твърди, че за да не бъде наложен запор
върху банковата ѝ сметка във връзка с неуредените спорове с М.Х.М., на
30.09.2014 г. превела по банковата сметка на съпруга си в „Е.“ АД сумата 245
680.00 лева. Поддържа, че с така придобитите средства закупила описаните
по-горе недвижими имоти.
Ищцата посочва, че на 13.01.2015 г.
била сключена сделката за имотите в с. Д., като в нотариалния акт като продажна
цена била вписана сумата от 3465.40 лева, представляваща данъчната оценка, но
действително уговорената и заплатена продажна цена била в размер на 44 000
лева. Сумата за сделката била изтеглена от сметката на съпруга ѝ на
13.01.2015 г. На 02.02.2015 г. била сключена сделката
за имотите в с. С.. В нотариалния акт като продажна цена била записана сумата
7115.40 лева, представляваща данъчната оценка, но в действителност била
уговорена и заплатена продажна цена в размер на 89 968.18 лева. Сумата била
изтеглена от сметката на ответника на 02.02.2015 г.
Ищцата заявява, че впоследствие решила
да извърши ремонт на имота в с. С., за който отново били използвани нейните
средства от сметката на Д.Д.. Посочва, че за ремонт и
обзавеждане на имота вложила около 80 000 лева.
В исковата молба са наведени
твърдения, че ищцата продала апартамент, нейна лична собственост, придобит по
наследство и извършена доброволна делба, находящ се
гр. Варна, район Младост, ж.к. Възраждане, бл. 37, вх. 5, ет. 6, ап. 109. Продажната
цена ѝ била заплатена на няколко пъти по банков път, както следва: на
07.09.2015 г. - 7139 лева, на 05.10.2015 г. – 14 249 лева, на 12.10.2015 г. –
50 000 лева. Заявява, че част от тези суми превела по банковата сметка на Д.Д. в „Е.“ АД, както следва: на 07.09.2015 г. – 5000 лева,
на 05.10.2015 г. – 9225 лева, на 13.10.2015 г. – 39 951.42 лева. Част от тези
средства също били вложени в ремонта на имота в с. С..
Ищцата излага, че след прекратяване на
брака многократно провеждала разговори с ответника за уреждане на отношенията
им по повод процесните имоти, но той оспорва
изключителната ѝ собственост върху тях. Поддържа, че преди сключването на
гражданския брак и впоследствие той не е притежавал парични средства, а сметката
му в „Е.“ АД била открита преди превода от нея, но по нея не е имало значителни
суми. Твърди, че процесните имоти са придобити изцяло
с нейни лични средства и в този смисъл е налице пълна трансформация по смисъла
на чл. 23 СК.
Моли предявените искове да бъдат
уважени като се присъдят и сторените в производството разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че искът е
предявен след изтичане на преклузивния едногодишен
срок по чл. 31 СК. Потвърждава, че с ищцата са бивши съпрузи и бракът им е
прекратен с посочения в исковата молба съдебен акт, както и че процесните недвижими имоти са придобити по време на брака.
Оспорва твърденията на ищцата досежно произхода на
средствата, вложени за придобиване на имотите, като заявява, че половината от
средствата са изцяло негови.
Ответникът излага, че още преди да
познава М.М. разполагал със спестявания в размер на
52 000 щатски долара и 7000 евро. Твърди, че сумите спестил за закупуване на
жилище от работата си като електричар. Посочва, че
проучвал пазара на недвижими имоти, но не намирал подходящ имот. Тъй като
имотите, които харесвал, били на висока цена, решил да вземе заем от вуйчо си.
Последният му предоставил в заем сума в размер на 10 000 евро няколко месеца
преди сключване на брака, като в тази връзка подписали писмен договор. Наред с
това майка му, която работила дълго време в Гърция, му дарила сума в размер на
10 000 евро. Заявява, че през 2014 г. с ищцата живеели на семейни начала и се
издържали от неговите средства. М.М. нямала никакви
доходи и се наложило ответникът да ѝ заеме средства във връзка със
съдебните разноски по водените дела срещу втората съпруга на баща ѝ. В
тази връзка на 28.05.2014 г. ответникът превел адвокатски хонорар в размер на
1521.62 щатски долара на процесуалния представител на ищцата – адв. Галина Несторова. На 10.06.2014 г. превел сумата от
2106.15 щатски долара на майката на ищцата, а в брой ѝ дал 4800 лева,
отново за адвокатски хонорари.
Ответникът признава, че на 26.09.2014
г. ищцата получила превод по нейната банкова сметка ***т нея дела и на
30.09.2014 г. превела сумата по негова сметка. Поддържа, че М.М. заявила, че с част от сумата му връща дадените в заем
средства, а останалата част ще ползват заедно, като съпрузи. На същата дата
упълномощил ищцата да се разпорежда неограничено с всички негови средства във
всички банкови сметка в „Е.“ АД.
Д.Д. твърди,
че започнал преговори със продавачите на имота в с. С. и уговорили цена в
размер на 36 000 евро. Върху имота имало наложена възбрана и били натрупани
задължения за потребени ел. енергия, ВиК услуги и данъци. За погасяването на тези задължения
предоставил на собствениците сума в размер на 2000 евро, която изтеглил от
сметката си на 21.10.2014 г., за което била съставена разписка с характер на
предварителен договор. Твърди, че в деня на изповядване на сделката взел от
касата на вуйчо си средствата, предоставени му от майка му и вуйчо му в общ
размер от 20 000 евро. Посочва, че предал в брой на продавачите ½ от
покупната цена в размер на 17 000 евро. От банката изтеглили сума, надвишаваща
дължимия остатък от цената на имота в размер на 17 000 евро, тъй като
средствата били нужни на ищцата за закупуване на автомобил. Последната предала
остатъка от изтеглената сума на своя вуйчо, който с тях трябвало да купи
автомобила от Германия и да го докара и регистрира в България. Част от сумата в
размер на 10 000 лева била предоставена на вуйчото на ищцата в заем.
С отговора на исковата молба се
оспорва да е извършен ремонт на имота в с. С. на посочената в исковата молба
стойност. Ответникът поддържа, че е участвал в ремонтните дейности със средства
и труд. За довършването му и за осигуряване издръжката на семейството се
наложило да нови два заема от вуйчо си в размер на 7000 лева. и 5000 лева.
Ответникът оспорва посочения в
исковата молба размер на продажната цена на имотите в с. Д.. Посочва, че в
покупката им е участвал със средства наравно с ищцата.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
Прието като писмено доказателство по
делото е решение по гр.д. № 1091/2018 г. по описа на Районен съд, град Варна,
от което се установява, че съществуващият между страните граждански брак,
сключен на 31.07.2014 г., е прекратен на 17.05.2018 г.
По време на брака са закупени три
недвижими имота, както следва: - пасище мера, имот № 000 016 с площ 35,004
дка в местност „Г.М.“, четвърта категория, при граници: имоти №№ 000017,
000011, 000015 и 000009; пасище мера, имот № 000 017 с площ 36,004 дка, в
местност „Г.М.“, четвърта категория при граници: имоти №№ 000 016,000009,
009051 и 000011 и УПИ, намиращ се в с. С., община Б., област Варна, с площ
599,94кв.м., представляващ УПИ № ХІХ – 161 по действащия план на село С. ведно
с построените в имота двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 75 кв.м.,
РЗП 150 кв.м. и гараж с площ 18 кв.м., при граници и съседи: от две страни
улица и имоти № 162 и № 160. Този факт се установява от приетите по делото
писмени доказателства – нотариален акт № 2, том І, рег. № 113, дело № 2 от
13.01.2015 г. и нотариален акт № 16, том І, рег. № 392, дело № 16 от 02.02.2015 г. От същите е видно, че продажната цена на
земеделските земи е 3465,40 лева като
продавачи са лицата Л.Н.В.и Г.Н.Н., а на недвижимия
имот – 7115,40 лева с продавачи – Р.Р.и В.Ж.Р..
От разписка с дата 02.02.2015 г. е видно, че М.М. Д.е
предала на Р.Р.и В.Ж.Р.сумата от 89,968,18 лева във
връзка с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
12.01.2015 г. и на НА за покупко – продажба на
недвижим имот от 02.02.2015 г. Видно от същата е, че
под нея има положени два подписа. От приетата по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписът положен в
графата „приел“ в разписката от 02.02.2015 г. за
сумата от 89,968,18 лева е изпълнен от Р.Р.Р..
От договор за доброволна делба от
14.11.2014 г. се установява, че в дял на М.М. Д.е
поставен самостоятелен обект от сграда с идентификатор 10135.3511.205.1.31, находящ се в град Варна, област Варна, район Младост, ж.к.
„Възраждане“, бл.37, вход 5, ет.6, представляващ апартамент № 109, със
застроена площ 71.07 кв.м. ведно с избено помещение № 40 както и 2,0373% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
От приобщеното към доказателствения материал по делото т.д. № 604/2014 г. по
описа на Окръжен съд, град Варна се установява, че в хода на производството,
при размяна на книжата, на М.М.М. е заплатена сумата
от 249 424,80 лева от „ММ-13“ ЕООД с основание ликвидационен дял невстъпил
съдружник. От приобщените към същото писмени доказателства – удостоверение за
наследници с изх. № 14009/02.01.2014 г. и извлечение от Търговския регистър от
27.03.2014 г. е видно, че М.М.М. е наследник на М.Н.М.,
починал на 31.12.2013 г., както и че същият е едноличен собственик на капитала
на „ММ-13“ ЕООД.
По делото като писмено доказателство е прието
извлечение от банкова сметка № BG 05 TTBB 9400 1526 703084 в български лева в „С.Ж.Е.“ с титуляр М.М.М., от която е видно, че на 24.09.2014 г. са получени два
превода от 249 424.80 лева и 1667 лева с основания както следва –
ликвидационен дял невстъпил съдружник и дружествен дял. На 30.09.2014 г. са
извършени разпореждания с получените средства като 245 680 лева са предени
по сметката на Д.В.Д. BG 75 TTBB 9400 1523 209339 с основание – наследство на М. Д.–
ликвидационен дял невстъпил съдружник, а 5000 лева са преведени на Г.Н.Н.– адвокатски хонорар по търговско дело 604/2014 г. по
описа на Окръжен съд, град Варна.
От пълномощно за разпореждане с
банкови сметки в С.Ж.от 30.09.2014 г. се доказва, че Д.Д.
е упълномощил М. Д.да се разпорежда с всички негови банкови сметки. Тези права
са прекратени на 29.11.2017 г., видно от декларация за оттегляне на пълномощно.
От приетите по делото валутни
преводи от 03.07.2019 г. и от 08.07.2019
г. се установява, че Д.Д. е превел по сметката на Р.Д.В.сумата
от 5000 щатски долара и 1000 щатски долара с основание – връщане на заем.
От договор за паричен заем от
09.06.2014 г. се установява, че същият е сключен между Р.Д.В.и Д.В.Д. като
първият предоставя на втория в заем сумата от 10 000 евро, която следва да
се върне в срок до 5 години от получаването й.
По делото е приета банкова сметка ***
долари в „С.Ж.Е.“ с титуляр Д.В.Д. за периода от 01.01.2012
г. до 06.10.2015 г., от която е видно, че ответникът по същата е получавал
заплатата си, погасявал е банков кредит, захранвал е сметката, теглил е парични
средства и е извършвал покупко-продажба на валута. Видно е, че е притежавал
средства, които към края на 2013 г. са в размер на 39 534,10 щатски
долара. На 28.05.2014 г. е превел сумата от 3521,62 щатски долара на Г.Н.Н.с основание адвокатско хонорар по т.д. № 604/2014 г. по
описа на Окръжен съд, град Варна ищец М.. На 10.06.2014 г. е извършил и превод
с получател М.Ш.с основание заем по търговски дело № 604/2014 г. по описа на
Окръжен съд, град Варна в размер на 2106,15 щатски долара. Видно е, че към
датата 31.07.2014 г. ответникът е разполагал с 25 741,57 щатски долара. На
25.09.2015 г. е прехвърлена сумата от 20 000 щатски долара по друга
банкова сметка – ***
– захранване на сметка. След тази дата до 06.10.2015 г. наличностите по сметката
са минимални под 7 щатски долара. На
датите на сключване на процесните сделки 13.01.2015
г. и 02.02.2015 г. наличностите по сметката са
минимални като не са извършвани тегления в тези дни.
От извлечение на банкова сметка *** „С.Ж.Е.“ в български лева с титуляр Д.В.Д.
се установява, че към 12.01.2015 г. по горепосочената сметка притежаваната сума
е в размер на 210 215,61 лева. На 13.01.2015 г. е изтеглена сумата от
40 000 лева, а на 02.02.2015 г. сумата от
91 000 лева. Видно е, че крайното салдо за деня – 02.02.2015
г. е в размер на 72 034,87 лева. От извлечението от горепосочената банкова
сметка ***, че банкови операции са извършвани както от Д.Д.,
така и от М.М.
Д..
От извлечение от банкова сметка *** „С.Ж.Е.“ с титуляр Д.В.Д. за
17.04.2013 г. до 06.10.2015 г. е видно, че същият е извършвал банкови опрерации като към датата на сключване на брака –
31.07.2014 г. наличностите по сметката е в размер на 2810,59 евро. На датите на
сключване на процесните сделки 13.01.2015 г. и 02.02.2015 г. наличностите по сметката са както следва 4114,40
евро и 3000,40 евро като не са извършвани тегления, а само вътрешен превод, с
който Д.Д. е захранил друга своя сметка.
По
делото е приета банкова сметка *** долари в „С.Ж.Е.“ с титуляр Д.В.Д. за
периода от 01.11.2013 г. до 30.03.2014 г. е видно, че е получавал наред със
своите заплати за месеците декември, януари и февруари 2014 г. е получавал и още
едни заплати за същите месеци като
към датата на сключване на брака – 31.07.2014 г. наличностите по сметката е в
размер на 25 741,57 щатски долара. На датите на сключване на процесните сделки 13.01.2015 г. и 02.02.2015
г. наличностите по сметката са както следва 97,50 щатски долара и 95,50 щатски
долара.
Като писмено доказателство е приета
и банкова сметка ***а с титуляр
Д.Д. за периода
01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. Същата е ирелевантна
за настоящото производство, предвид периода за който се отнася.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпита на трима свидетели. От показанията на свидетеля В.Д.А., майка на
ответника, се установява, че страните в производството по време на брака си са
купили недвижими имоти. Заявява, че синът й от дълго време е търсил да си купи
жилище, тъй като собственото й жилище е малко. Посочва, че два дни преди брака
дала на сина си 10 000 евро, за да си купи жилище като знае, че и същият
размер сума била дадена в заем и от нейния брат. Заявява, че откакто бил с
ищцата спестените пари в доларова и еврова сметка на
сина й намалявали. Уточнява, че сумата от 20 000 евро е съхранявана в
сейфа на брат й. Заявява, че Д. е подпомагал финансово М. докато е водела
съдебни дела относно наследствения си дял, както и че е давал в заем пари на
майка й преди брака им, които е имало уговорка да бъдат върнати след
спечелването на делата. След като са се оженили синът й е спрял да работи, тъй
като са искали да създадат семейство. Посочва, че когато ищцата превела сумата
от 240 000 лева по сметка на сина й, М. посочила, че така му връща парите
и парите им стават общи. С тези пари искали да правят бизнес, но нищо не се
получило.
От показанията на свидетеля Р.В.,
вуйчо на ответника, се установява, че страните са закупили два земеделски имота
и къща в с. С.. Земеделската земя е струвала около 4000 лева, а имотът в С.
около 36 000 евро. Посочва, че племенника му си е търсил имот още от 2011
г., като през месец юни 2014 г. в заем му е дал 10 000 евро. Такава сума Д.
получил и като дарение от майка си преди брака му с М.. Дарените и заетите пари
се съхранявали в личния сейф на свидетеля, които той му дал на 01.02.2015 г.,
за да закупят къщата. Твърди, че Д. е предоставял финансови средства на М. за
водени от нея съдебни дела преди сключването на брака между тях, както е
предоставял такива и на майка й. Посочва, че М. му е заявила, че първите пари,
които получи ще ги върне и това наистина станало като М. превела всички пари по
банковата сметка на племенника му и му заявила, че те вече са семейни пари и с
тях ще отворят семеен бизнес. Такъв обаче не се реализирал. Посочва, че преди
брака М. не е работила, а Д. е работил като електроинженер на пасажерски кораб
и тя го е чакала да се върне. В последствие и ищцата започнала работа на кораба
с племенника му и там те се сгодили.
От показанията на свидетелката П.Д.К.се
установява, че знае ищцата и ответника да са закупували имоти по време на брака
си – една земеделска земя и къща. Сумата, която е платена е в размер на
40 000, но не знае каква валута. Твърди, че М. заплатила цената им по
банков път. Заявява още, че внучката й е работила заедно с ответника на кораб
за няколко месеца. Твърди, че семейството се е издържало от преведените
средства в размер на 250 000 лева като Д. три – четири години не е
работил.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът установява следното от правна
страна:
По установителните
искове за трансформация на лични средства по отношение на придобити по време на
брака на страните недвижими имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти:
1) придобивната стойност на имота (според вида на
възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства,
които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота.
От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е сключен по време на действащия сега СК, както и че имотите, в обективираните сделки от 13.01.2015 и 02.02.2015 г. са придобити по време на брака.
Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са
вещите придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Разпоредбата на
чл.22, ал.1 СК сочи, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите
по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги
е придобил.
Спорен между страните е въпросът
относно размера на заплатените средства за придобиване на имотите. От съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива се
доказва, че придобивната стойност на земеделските
земи е тази посочена в нотариалния акт от нотариален акт № 2, том І, рег. №
113, дело № 2 от 13.01.2015 г. в размер на 3465, 40 лева. От съвкупния анализ
на приетите по делото доказателства, следва изводът, че не може да се приеме за
доказано твърдението на ищцата, че стойността на закупените на 13.01.2015 г.
земеделски земи е 40 000 лева.
По отношение на закупения на 02.02.2015 г. недвижимия имот, съдът намира, че заплатената цена
е тази, посочена в разписката от 02.02.2015 г., а именно
в размер на 89 968,18 лева.
Нотариалният акт, в който е оформена
една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора. При разрешаване на спора по чл. 23 СК по
отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба е относимо
каква е действителната придобивна цена и произходът
на средствата, с които е заплатена като твърдението, че е заплатена цена
различна от посочената не представлява оспорване на удостоверените от нотариуса
обстоятелства. Фактите в какъв размер е действително уговорената цена и
произходът на средствата, с които е заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски
показания. В този смисъл решение № 86/04.07.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г. на
второ г.о. на ВКС. С оглед
гореизложеното следва изводът, че действителната цена, заплатена за
придобиването на недвижимия имот е 89 968, 18 лева. Този факт се установява от
съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – разписка от 02.02.2015 г.; съдебно – почеркова
експертиза и гласните доказателства събрани чрез разпита на свидетеля В.А.и Р.В..
Неоснователните са твърденията на
ответника, че представената по делото разписка от 02.02.2015
г. е съставена за нуждите на процеса. По смисъла на чл. 181 ГПК трето лице е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшества датата на документа. Следователно трети неучаствали лица в
съставянето на документа са тези лица, които черпят права от някой от
издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.
В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
решение 177/13.06.2012 г. по гр.д. № 1672/2011 г. на 3 г.о. на ВКС и в решение
№ 193/04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г. по описа на 2-ро г.о. на ВКС.
Настоящият случай не е такъв, поради което спрямо ответникът посочената в
разписката дата важи.
С оглед гореизложеното следва изводът,
че придобивната стойност на земеделските земи е в
размер на 3465,40 лева, а на недвижимия имот в с. С. ведно с построените в имота жилищна
сграда и гараж – 89 968,18 лева.
Спорен между страните е и въпросът
относно произхода на средствата, с които са закупени процесните
имоти –пасище, мера № 000 016 в местността „Г.М.“ в землището на с. Д.;
пасище мера № 000 017 в местността „Г.М.“ в землището на с. Д. и УПИ № ХIХ – 161 в кв.14 ведно с построените в
имота жилищна сграда и гараж, намиращо се с. С., община Б., област Варна. Обстоятелствата,
свързани с произхода на средствата за придобиването на имуществото, предмет на
спора могат да се установяват с всички допустими по ГПК средства. Въпросът дали
приведените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния
произход на средствата и да оборят презумцията на
закона, че придобитото по време на брака принадлежи общо на двамата, е винаги
конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти. В този смисъл
решение № 94/10.05.2010 г. по гр.д. № 1258/2009 г. на първо г.о. на ВКС.
Критерият за преобразуване на лично
имущество е изцяло обективен и при него се изследва единствено характера на
вложените средства. В този смисъл Тълкувателно решение № 5/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, т.4. Обстоятелството дали другият съпруг е полагал труд по време
на съществуване на брака и дали е полагал грижи по отношение на домакинството и
отглеждането на децата се, доколкото тези факти и обстоятелства не са относими към предявения иск по реда на чл. 23 СК.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установява, че М.М. в
качеството й на наследник на М.Н.М., починал на 31.12.2013 г., който е бил
едноличен собственик на капитала на „ММ-13“ ЕООД, е получила сумата от 249
424.80 лева, представляваща ликвидационен дял невстъпил съдружник, както и
сумата от 1667 лева, представляваща стойност на дружествен дял. Смъртта на
съдружник е прекратително основание на членството му
в съответното дружество, аргумент от чл. 125, ал.1, т.2. Наследниците на
починалия съдружник наследяват неговите имуществени права в дружеството, т.е.
имат право да получат от дружеството паричната равностойност на дружествения му
дял, изчислен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членството.
Следователно горепосочената и получена
от М. парична сума е лична, тъй като е придобита по силата на наследяване,
независимо че е придобита по време на брака, аргумент от чл. 22, ал.1 СК.
На 30.09.2014 г. са извършени
разпореждания от М.М. с получените средства от
249 424,80 лева като 245 680 лева са предени по сметката на Д.В.Д. BG 75
TTBB 9400 1523 209339 с основание – наследство на М. Д.– ликвидационен дял
невстъпил съдружник.
От извлеченията от банкова сметка ***
долари в „С.Ж.Е.“ с титуляр Д.В.Д. се установява, че същият е подпомагал
финансово М.М. по време на воденето съдебно
производство по т.д. № 604/2014 г. по описа на Окръжен съд, град Варна, с оглед
извършените два превода на 28.05.2014 г. в размер на 3521,62 щатски долара на Г.Н.Н.с основание адвокатски хонорар по т.д. № 604/2014 г. по
описа на Окръжен съд, град Варна ищец М. и на 10.06.2014 г. в размер на 2106,15
щатски долара с получател М.Ш.с основание заем по търговски дело № 604/2014 г.
по описа на Окръжен съд, град Варна
Неоснователно е твърдението на Д.Д., че с превода на сумата от 245 680 лева на
30.09.2014 г., ищцата М.М. му е върнала
предоставените от него средства, с които същият я е подпомогнал по време на
водене на съдебното производство пред Окръжен съд – град Варна, доколкото
основанието за извършения превод не е връщане на заем, а наследство на М. Д.–
ликвидационен дял невстъпил съдружник. Не може да бъде възприета и тезата, че с
превеждането на парите по сметката на Д.Д. тези пари
стават семейни, в каквато насока са твърденията на ответника, подкрепени от събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите – В.Д.А. и Р.Д.В.. Превеждането
на личните парични средства по сметката на съпруга, не ги прави семейни пари,
тъй като произходът на средствата не може да бъде променен. Не се установява и
преведената сума пари в размер на 245 680 лева да е дарена на съпруга, тъй
като видно от основанието, с което е преведена, следва изводът, че тези пари
продължават да имат личен произход, предвид факта че са получени в резултат на
изплащане на припадащ се наследствен дял. С оглед гореизложеното следва, че
преведената сума в размер на 245 680 лева по сметката на Д.Д., представлява лични средства на М. Д., тъй като са
придобити в качеството й на наследник на баща й и превеждането им по сметката
на съпруга не променя техния произход.
С оглед гореизложеното и като се
вземе под внимание установената по делото придобивна
стойност на имотите и предвид факта, че в деня на извършените покупко – продажби на имотите са изтеглени сумите от
40 000 лева и 91 000 лева от банковата сметка, в която се намират
личните парични средства на М. и предвид обстоятелството, че парите са родово
понятие, следва изводът, че вложените средства за придобиването на процесните имоти в установената придобивна
стойност са именно от изтеглените суми, които са еквивалентни на придобивна стойност и са лични средства на М. Д.. Този
извод допълнително се подкрепя и от липсата на закупуване на друго имущество в
тези дни – 13.01.2015 г. и 02.02.2015 г., липсата на
теглене на суми от другите притежавани от съпруга Д.Д.
сметки в горепосочените дни, липсата на получаване на лични парични средства от
съпруга в периода 30.09.2014 г. до 02.02.2015 г. по
банковите му сметки, както и от факта, че след извършените сделки от 13.01.2015
г. и 02.02.2015 г. в банковата сметка са останали и
паричните средства, които Д.Д. е притежавал в тази
банкова сметка ***, представляваща припадащия се ликвидационен и дружествен дял
на Д..
По делото, действително от
извлеченията на банковите сметки, се установява, че Д.Д.
е притежавал парични средства преди брака. От съвкупния анализ на събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че същият е притежавал и суми в
размер на 10 000 евро, предоставени му в заем от неговия вуйчо Р.В. и
10 000 евро, представляващи извършено от майка му дарение преди
сключването на брака, които са съхранявани в сейфа на Великов. Фактът на
влагането на именно тези средства в размер на 20 000 евро в закупуването
на недвижимия имот в с. С. и земеделските земи на датите 13.01.2025 г. и 02.02.2015 г. не се установява по делото. Съдът не следва да
цени показанията на свидетеля Великов, който твърди, че за закупуването на
имота в с. С. на 02.02.2015 г. е предоставил сумата
от 20 000 евро, съхранявана в сейфа му, доколкото същият е заинтересован
от крайния изход на делото, поради което и показанията му се ценят по реда на
чл. 172 ГПК, а и същите не са подкрепени с други доказателства. Фактът на
превеждане на суми по сметката на Р.В. от Д.Д. от юли
2019 г. не доказва, че предоставената в заем сума от 10 000 евро е вложена
в закупуването на имота в с. С.. Не се доказва и твърдението, че спестени
средства от Д.Д. от трудовата му дейност са вложени в
закупуването на тези имоти предвид липсата на движение по сметките му в деня на
покупко-продажбите.
С оглед гореизложеното, следва че
предявените искови претенции се явяват доказани и основателни, поради което
подлежат на уважаване.
По
отношение на разноските:
Двете страни в производството са
поискали присъждането на сторените по делото разноски, но с оглед изхода на
възникналия между тях правен спор, такива се следват само на ищеца. М.М. претендира присъждането на следните суми: 252 лева,
представляваща заплатена държавна такса; 10 лева – заплатена държавна такса за
издаване на съдебни удостоверения; 18,40 лева – заплатена държавна такса за
вписване на исковата молба; 150 лева – съдебно графологична
експертиза и 5000 лева – заплатена адвокатско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в с.з. от 16.10.2020 г.
Предявени са три установителни
искови претенции. Адвокатското възнаграждение се изчислява върху материалния
интерес като под материален интерес следва да се разбира цената на иска,
определен към момента на неговото предявяване. В този смисъл е решение №
208/29.06.2016 г. по гр.д.№ 1261/2016 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, което е задължително за съдилищата. С оглед цената на предявените три
искови претенции и при съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира че минималният
размер на адвокатското възнаграждение по трите предявени иска възлиза в общ
размер на 1031,11 лева, аргумент от чл. 7, ал.2, т.1 и т.3. При преценката дали
е основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
следва да се вземе предвид и фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на проведените съдебни заседания. Правната и фактическа сложност на делото
е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от
страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за
тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения
и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните
отношения между страните. От това следва, че правната и фактическа сложност на
делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз
основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от
страните процесуални действия. В този смисъл е определение № 670/ 19.10.2015 г.
по ч.гр.д. № 3982/2015 г. по описа на ІV-то г.о. на ВКС. Настоящия състав
счита, че настоящото производство се характеризира с фактическа и правна
сложност, което е видно както от въведените факти и връзките между тях, така и
от предприетите действия за установяване на действителните правни отношения
между страните. Действително е налице завишаване на претендирания
размер на адвокатското възнаграждение, но предвид фактическата и правна
сложност на предявените искове по реда на чл. 23 СК и с оглед обстоятелството,
че за установяване на релевантните по делото твърдения са предприети редица
процесуални действия, съдът счита, че претендираното
адвокатско възнаграждение не следва да се редуцира до минималния размер, а само
наполовина в размер на 2500 лева. С оглед гореизложените мотиви в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 2930,40 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 23, ал. 1 СК в отношенията
между М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.В.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, че следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с
идентификатор 21587.9.116 по КККР на с. Д., общ. А., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в местност Г.М., с площ
от 35002 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 000016, съседи: 21587.9.109,
21587.9.117, 21587.9.115, 21587.9.111; 2/
поземлен имот с идентификатор
21587.9.117 по КККР на с. Д., общ. А., обл. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се местност Г.М., с площ от 36003 кв.
метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000017, съседи: 21587.9.116,
21587.9.111, 21587.9.52, 21587.9.51, 21587.9.109; 3/ поземлен имот с
идентификатор 69763.501.161 по КККР на с. С., общ. Б., обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес с. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 2, с площ
от 576 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 161,
квартал 14, парцел XIX, съседи: 69763.501.465, 69763.501.160, 69763.501.162,
69763.501.463 ведно със сграда с идентификатор 69763.501.161.1 по КККР на с. С.,
общ. Б., обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес с. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 93 кв.м., предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 69763.501.161.2 по КККР на с. С.,
общ. Б., обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес с. С., ул. „Св. Св. К.М.“ № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 24 кв.м., брой етажи: един предназначение:
хангар, депо, гараж са лична собственост на М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2930,40 лева, представляващи
сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: