№ 58
гр. Дупница, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201223 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Р. С., с ЕГН **********, от гр. *** е обжалвал Наказателно постановление № 21-
5310-000365/24.03.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил,
група КПДГПА Кюстендил с което му е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за
нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като моли да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че неправилно е записано името му в АУАН. Не се представлява
в процеса и непретендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител, представено е писмено становище по
жалбата от юрк. ***, видно от което счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение, като претендира деловодни разноски. В случая, че жалбата бъде
уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.03.2021 г., около 14.51 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и
модел ***, с рег. № ***, по ПП Е-79, км. 331 +400, район ЗИО, посока път 2062, кв.
1
„Ценеви“ без поставен обезопасителен колан, какъвто е оборудван в автомобила.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Нарушителят
подписал акта, като в графата за обяснения и възражения не е написал, че има такива. Актът
е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му. Писмени възражения, в
срока по чл. 44 от ЗАНН, са депозирани пред административнонаказавщия орган. В АУАН
е написано името на нарушителья като ***.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и
правна обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства -
показанията на актосъставителя А. Д. и св. К. К., като двамата са заявили, че е допусната
техническа грешка при изписването на името на нарушителя, но са категорични, че
жалбоподателят е бил водач на проверения автомобил. В тази връзка е изготвена докладна
записка, приложена по преписката, от която е видно, че нарушителят е установен по
безспорен начин, като неправилно е отразено името му в АУАН.
По делото е приложена справка за нарушител/водач.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и
пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от
заповедта (л. 6-7 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за
нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на
разпитания свидетел -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189,
ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят А. Д. АУАН
жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал
такъв на 09.03.2021 г., около 14.51 без поставен обезопасителен колан при наличието на
такъв.
Управление на МПС без обезопасителен колан безспорно представлява и правилно е
квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение по чл.137а, ал.1, пр.І-во от ЗДвП,
при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда
на чл.183, ал.4, т.7, пр.І-во от ЗДвП налагайки единственото предвидено в нормата вид и
размер на административно наказание.
Според настоящия съдебен състав не е установена друга фактическа обстановка, освен
отразената в АУАН. В тази връзка съдът счита, че направеното възражение относно
обстоятелството, че непарвилно е написано името на жалбоподателя в АУАН е довело до
ограничаване правото му на защита е несъстоятелно, тъй като горното касае въпросите
относно доказване на деянието и дееца. В случая АНО правилно у приложил разпоредбата
на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В случая са налице безспорни гласни доказателства в тази посока.
2
Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитаните по делото полицейски
служители. Свидетелите помнят случая, добросъвестно го възпроизвеждат с подробности по
случая.Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, че водачът е бил без колан
по време на движението. Показанията са твърде убедителни и изцяло подкрепят
констатациите в АУАН, като вече беше отбелязано, при съставянето на АУАН не са били
допуснати съществени процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно
съставен, поради което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП:
”Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното”. Следва да се отбележи също, че мястото където е спрян автомобила през
светла част на деня е участък където пред автомобила на жалбоподателя не се установи да е
имало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите младши автоконтрольори, а
поводът на спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен
обезопасителен колан по време на движение.
В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което
следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност –
задълженията си като водач на МПС. Ето защо неизпълнението на задължението му да
използва обезопасителен колан при управление на МПС означава, че той е извършил
деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В този смисъл съдът
счита, че не е налице „маловажен случай“, тъй като поставянето на обезопасителен колан
спасява човешки живот при евентуално ПТП.
Що се отнася до наложеното с НП наказание – глоба от 50 лева, същото
съответства по вид и размер на предвиденото в закона в твърд размер наказание – глоба от
50.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на въпроса съобразено ли е
конкретното наказание с тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на
нарушителя.
Съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно
3
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на ОДМВР Кюстендил следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ минимум, а именно в размер на 80.00 (осемдедсет)лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление № 21-
5310-000365/24.03.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Кюстендил,
група КПДГПА Кюстендил, с което на Д. Р. С., с ЕГН **********, от гр. *** му е
наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП
„глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. Р. С., с ЕГН **********, от гр. *** да заплати на ОДМВР Кюстендил
сума в размер на 80.00 (осемдедсет)лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4