О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ ……..…/14.08.2020
г., град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в закрито заседание на четиринадесети август, две хиляди и двадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от
председателя административно дело № 396
по описа на Административен съд - Добрич за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от В.Г.Д., общински съветник при Общински съвет - Тервел, против Решение
№ 7 - 98, Решение № 7 – 99 и Решение № 7 – 100, взети на заседание на
17.07.2020 г. с Протокол № 7 на Общински
съвет - Тервел.
Съдът, след като се запозна с жалбата и
приложенията, както и конкретно със съдържанието на обжалваните решения, намира,
че жалбата е процесуално недопустима.
Жалбата е насочена срещу актове, които
според настоящия съдебен състав не са индивидуални административни актове по
смисъла на чл. 21 АПК, нито общи административни актове по смисъла на чл. 65 АПК, нито нормативни административни актове по смисъла на чл. 75 АПК.
Решенията са с основание по чл. 21, ал.
1, т. 1 Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във
връзка съответно с чл. 50, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общинския
съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация при
община Тервел Мандат 2019-2023 год. (ПОДОСНКВОА, Правилника), чл. 46, ал. 1 и
ал. 2 от Правилника и чл. 46, ал. 3 от същия и касаят освобождаване на
членовете на ПК „Постоянна комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество“, респективно избиране на нови членове и определяне на
председател на тази Комисия. Според чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА общинският съвет е
орган на местно самоуправление, който упражнява възложените му правомощия с
Конституцията на Република България, ЗМСМА, Закона за общинската собственост (ЗОС)
и други нормативни актове. В чл. 21 от ЗМСМА са посочени основни правомощия на
общинския съвет, които му определят качество на административен орган с
административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Съгласно чл.
45, ал. 3 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се обжалват пред
съответния административен съд. Според чл. 45, ал. 4 ЗМСМА областният управител
упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен
ако в закон е предвидено друго. Същевременно на Кмета на съответната Община са
предоставени с чл. 45, ал. 5 ЗМСМА правомощията да върне за ново обсъждане
незаконосъобразните или нецелесъобразните актове на общинския съвет или да
оспорва незаконосъобразните актове пред съответния административен съд и да
иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на
подзаконовите нормативни актове. Контролът за законосъобразност е относим към
упражняване на правомощията от общинския съвет при спазване на материално -
правните и процесуално - правните разпоредби и се отнася до административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК. В конкретния случай, оспорените актове не са
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй
като не съдържат елементите на индивидуален административен акт. С тях не се
създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации. Те имат
вътрешноведомствен характер за общинския съвет, свързан с дейността на
постоянна комисия на този административен орган. Затова и оспорените решения,
като волеизявление на административния орган, са израз на оперативната му
самостоятелност по повод осъществяваната от него дейност и не представляват
индивидуални административни актове, поради което и не подлежат на съдебен
контрол.
Не може да се приеме и че лицето, което
обжалва процесните решения, има правен интерес от това, тъй като правата му не са
засегнати лично, пряко и непосредствено. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на ВАС.
Отделно от това, следва да се има
предвид, че жалбоподателят е депозирал жалбата си като общински съветник против
решение на Общинския съвет, чийто член е той. В тази насока е нужно да се
посочи, че в ЗМСМА изрично са изброени правата на общинските съветници, като
липсва законово регламентирано право те да атакуват решенията на общинския
съвет, в който участват. Приетото с мнозинство решение на Общинския съвет става
решение на колективния орган, независимо от това кой общински съветник е
гласувал и как е гласувал. 3атова, след като решението изхожда от името на
колективния орган, какъвто се явява съответният общински съвет, а не от
конкретни негови членове, то общинският съветник не може да има правен интерес,
различен от този на колективния орган. В тази насока са мотивите по т. 1 на ТР
№ 1/ 2006 г. на ВАС по тълк. д. № 1/ 2006 г. на ОС на съдиите от Втора колегия.
За да има правен интерес да обжалва определен административен акт, оспорващият
следва да докаже, че той рефлектира пряко и непосредствено в правната му сфера
и предизвиква неблагоприятни последици, защото правото на оспорване е дадено в
защита на субективни материални права, пряко засегнати от административния акт,
т.е. необходимо е да е налице пряк, непосредствен и личен интерес от
оспорването, какъвто в случая не може да бъде обоснован, доколкото промяната на
състава на постоянна комисия, което е възложено като правомощие на колективен
орган - общински съвет, съответно освобождаването на жалбоподателя в качеството
му на общински съветник като член от състава на същата комисия, още по – малко
пък избирането на други общински съветници в състава на съответната ПК и
определянето на друг общински съветник за председател на ПК, по никакъв начин
не може да се счете, че пряко засяга негови лични, като на физическо лице
права, доколкото от това не произтичат някакви лични задължения, или пък преки
щети за лицето. Изборът и участието на общински съветник в състава на някоя от
постоянните комисии на общинския съвет не е гарантирано от закона право.
Наличието на годен за атакуване
административен акт и на правен интерес са процесуални предпоставки за
образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, затова и
липсата им води до недопустимост на това производство съгласно чл. 159 от АПК.
С оглед горното жалбата поради нейната
недопустимост следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено.
Водим от изложеното и на основание чл.
159 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Г.Д.,
общински съветник при Общински съвет - Тервел, против Решение № 7 - 98, Решение
№ 7 – 99 и Решение № 7 – 100, взети на заседание на 17.07.202 г. с Протокол № 7 на Общински съвет - Тервел
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 396/ 2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7 - дневен срок от съобщението до жалбоподателя чрез изпращане препис от
настоящия акт.
СЪДИЯ: