Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 19

 

гр. Велико Търново, 24.02.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                                Председател: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С. като разгледа  докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 686 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл.145 и сл. АПК във връзка с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Х.Б.Д. *** срещу Заповед № 264з-1559 / 24.06.2019г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР гр.Габрово, с която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В писмено становище по същество на спора са изложени подробни съображения както за запознаване на служителя Т. със заповедта, така и за липсата на вредни последици от нарушението, които не са обсъдени от дисциплинарнонаказващия орган. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна Директора на ОД на МВР Габрово изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения за липсата на съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта и наличието на дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, за което правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя като му е наложено дисциплинарно наказание в минималния предвиден от закона срок.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на обжалване е Заповед № 264з-1559 / 24.06.2019г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР гр.Габрово, с която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Х.Б.Д. е държавен служител, назначен на длъжност началник сектор Охранителна полиция към Районно управление Габрово.

До Министъра на вътрешните работи е отправен сигнал от Г.П.М., по повод на който е извършена проверка от дирекция „Инспекторат“ – МВР. В доклад № 4575р-569 / 13.02.2019г. са установени данни за извършени нарушения от служители в ОД на МВР Габрово. Докладът е получен в ОД на МВР Габрово и със Заповед № 264з-669 / 27.03.2019г. на Директора на ОД на МВР Габрово е разпоредено извършване на проверка за наличие на извършени дисциплинарни нарушения от двама държавни служители, определена е комисия и е даден срок до 25.04.2019г. На 15.04.2019г. е поканен Х.Д. за даване на обяснения по случая. На 16.04.2019г. от Д. са депозирани писмени обяснения, съгласно които лично е разпоредил със заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г. на Началника на Районно управление Габрово да бъдат запознати служителите срещу подпис, като се изготвят протоколи. Докладвано му е от началниците на групи за изпълнение на това задължение. Изготвена е справка за извършената проверка на 25.04.2019г., към която са приложени писмени обяснения, протоколи за запознаване със заповедта и други документи. Видно от представените протоколи липсва подпис на Д.С.Т. – сътрудник охрана в група Охрана на обществения ред в сектор Охранителна полиция към Районно управление Габрово, за запознаване със заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г.

От дисциплинарно наказващия орган е прието, че Х.Д. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебно задължение, изразяващо се в неосъществяване на контрол по изпълнение на заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г.

В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.

Пред съда дава показания свидетелят Д.С.Т., които съдът кредитира като непосредствени, достоверни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на процесуално правните норми за издаването му.

            По приложението на материалния закон съдът намира, че липсва допуснато от жалбоподателя нарушение на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения.

            Съгласно твърденията на ответника дисциплинарното нарушение се изразява в липса на осъществяване на контрол по запознаване срещу подпис на целия състав на сектор „Охранителна полиция“ със заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г.

            Пред съда не е представена служебна характеристика на заеманата от жалбоподателя длъжност, а и самия орган не твърди, че в задълженията на жалбоподателя по принцип се включва контрол по прилагането на издавани от прекия началник заповеди. Следователно твърдяното задължение за осъществяване на контрол по изпълнението на заповедта не е част от нормативно определените задължения на началник сектор „Охранителна полиция“, респективно не представлява служебно задължение на Д. по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.

            Задължението на Х.Д. като началник сектор „Охранителна полиция“ за осъществяване на контрол по изпълнение на Заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г. е разпоредено именно със същата заповед. Следователно неизпълнението на това задължение представлява нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на заповед на пряк ръководител. 

            Неправилната правна квалификация на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила влечаща отмяна на административния акт.

            След като задължението за осъществяване на контрол възниква по силата на Заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г., то следва да бъде извършена проверка на съдържанието на заповедта. На страница 4 ред 7 отдолу нагоре е вписано следното задължение – „със заповедта да бъдат запознати всички служители, изпълняващи задълженията си в сградата на РУ гр.Габрово.“ Задължението разпоредено със заповедта не кореспондира с описанието на дисциплинарното нарушение. От дисциплинарно наказващия орган се твърди, че е налице задължение за запознаване със заповедта срещу подпис, а в самата заповед липсва такова задължение – разпоредено е запознаване със заповедта, но не е указан начинът на това запознаване. Следователно единствено фактът, че в протокол не е положен подпис от сътрудника Т. за запознаване със заповедта, не е достатъчно да се установи неизпълнение на задължение по осъществяване на контрол. Видно от дадените писмени обяснения на дисциплинарно наказаното лице в хода на дисциплинарното производство, същия възлага на Михайлов съставът на отделенията да бъде запознат със заповедта, който му докладва, че това е извършено. При проверка лично е установил, че на пропускателните пунктове има екземпляр от заповедта. Наличието на екземпляр от Заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г. на работното си място – пропускателен пункт в РУ гр.Габрово – се установява и от свидетелските показания на св.Т., който заявява, че е запознат със съдържанието на заповедта.

            При тези установени факти съдът намира, че е налице надлежно запознаване със Заповед № 1752р-147 / 24.08.2018г. от всички служители, с работно място в пропускателен пункт на РУ гр.Габрово, тъй като заповедта е оповестена чрез поставянето й на видно място, което е един от допустимите начини на запознаване с документ. След като Т. работи именно на пропускателен пункт, то и той е запознат със заповедта и липсва неизпълнение на заповед на прекия ръководител от страна на Д..

            Предвид изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на процесуалните правила, неспазване на материалния закон и в противоречие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. 

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представените доказателства за заплащане на държавна такса в размер на 10лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 450лв.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед № 264з-1559 / 24.06.2019г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР гр.Габрово.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Габрово да заплати на Х.Б.Д. *** сума в размер на 460лв.  / четиристотин и шестдесет лева/, представляващи направените в производството разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                    Съдия: