РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330109379 по описа за 2022 година
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД.
В исковата молба от П. Б. М. против „Изи Асет Мениджмънт” АД се твърди, че на
23.06.2017г. между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата
били предоставени заемни средства в размер на 750 лв., при ГПР – 41.68 %, ГЛП – 35 %.
Съгласно чл.4 от договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения – две физически лица – поръчители или банкова гаранция, които да отговорят
на посочените условия. В случай на неизпълнение ищцата следвало да заплати неустойка в
размер на 444.55 лв., разсрочена заедно с погасителната вноска. Според ищцата плащания за
неустойка не били дължими. Договореният лихвен процент не отговарял на действително
прилагания, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва.
Поради по-високия процент нараствала и стойността на ГПР, но същият не бил обявен за
потребителя, не бил посочен в чл.2 от договора в нарушение изискванията на чл.5 и на
чл.11, т.10 ЗПК. Счита, че с договорения лихвен процент в размер на 35 %, към който се
кумулира вземането, представляващо скрита печалба по чл.4, ал.2 от договора, се нарушават
добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
доставчика на финансова услуга с разрез с изискванията на добросъвестността, което водило
до нищожност на договорното съглашение. Съдържа се позоваване на съдебна практика,
като се сочи, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити –
1
двукратния размер на законната лихва. В случая договорената между страните лихва
надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави.
Поради това следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по договора,
респ. че такова задължение не било възникнало за ищеца. Заобиколена била разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката
обезщетителна функция. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.4, ал.2 от договора за кредит от 23.06.2017г., предвиждаща заплащане на
неустойка, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, както и за осъждане на ответното дружество да върне на
ищцата сумата от 444.55 лв. платена неустойка по договора, получена в периода 06.07.2017г.
– 22.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, според който давността на
предявения иск била изтекла. Искът за плащане без правно основание се погасявал с
изтичане на 5-годишна давност от датата на настъпване на изискуемостта на
претендираното право или в случая от датата на сключване на договора – 23.06.2017г.,
изтекъл на 23.06.2022г. Искът бил предявен след тази дата. Освен това е посочено, че цената
за услугата за предоставяне на паричния заем не може да бъде приравнена на
възнаградителната лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й с
добрите нрави. Нямало фиксиран максимален размер на цената на услугата. Освен това
законната лихва за забава по никакъв начин не ограничавала правото на страните да
уговорят цена на услуга в различен размер. Процесната неустойка била начислена
вследствие неизпълнение на поети договорни задължения от страна на заемателя за
представяне в срок на обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Предназначението й
било да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението – пропусната печалба за
кредитора. Ако заемополучателят бил изпълнил добросъвестно задълженията си и бил
предоставил гаранция, то кредиторът щял да е събрал вземането си и нямало да търпи
посочените вреди. Освен това не било съобразено от ищцата, че съгласно чл.19, ал.3, т.1
ЗПК при изчисляване на ГПР не следвало да се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. Не намирал приложение чл.33,
ал.1 ЗПК. За периода, за който се начислявала неустойка, не се претендирало обезщетение за
забава. Неоснователни били твърденията за нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, в договора
имало фиксиран ГПР, в който не се включвала неустойка. Липсвали нарушения и по т.10,
ГПР не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Нормата не изисквала да
бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а само да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Невярно и неаргументирало било твърдението, че
уговорената неустойка е добавък към договорната лихва. Сочи се, че договорът отговаря на
изискванията на чл.22 ЗПК. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендирани са разноски.
2
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за паричен заем № *** от 23.06.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и П. Б. М., по силата на който кредиторът се е задължил
да предаде в собственост на потребителя сумата от 750 лв., а заемателят се е задължил да я
върне на 34 седмични вноски, при фиксиран лихвен процент – 35 % и годишен процент на
разходите 41.68 %.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според
което в ГПР по процесния договор за заем № ***/23.06.2017г. е включена единствено
договорна лихва. Според вещото лице оскъпяването по кредита е 59.27 % при съпоставяне
на договорната неустойка и главницата. Размерът на платената по договора неустойка е
444.55 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От представените писмени доказателства се установява, че на 23.06.2017 г. между страните е
сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който е отпусната парична сума в
размер на 750 лв., фиксиран лихвен процент – 35 %. Ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по
договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК
и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение
между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила,
рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста
на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Ищцата твърди нищожност на клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от договора, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер
на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и
3
очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на потребителя да осигури едно от следните обезпечения на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1 от договора/ - две физически лица-
поръчители, всяко от които да представи служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор
за паричен заем, сключен с ответното дружество, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има – кредитната му история да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпише
договор за поръчителство или банкова гаранция, със срок на валидност 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнение страните са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 444.55 лв. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, което съответства и на разпоредбата
на чл.143, т.5 ЗЗП, а именно клаузата е неравноправна. С нея се цели и заобикаляне на чл.19,
ал.4 ГПК. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза
е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора. Предвид
изложеното предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и
следва да бъде уважен.
4
С оглед частичната недействителност на сключения договор по отношение на претенцията
за неустойка за непредставяне на обезпечение, приложима е разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а
именно, че потребителят в този случай дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено,
неоспорено от страните, се установява, че потребителят е платил сумата от 444.55 лв.
неустойка за периода от 06.07.2017г. до 22.04.2018г. Поради това посочената последна сума
се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане, следва да й се присъдят
разноски в размер на 100 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице. По делото ищецът се е представлявал от ***а, която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Представен
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна
правна помощ по реда на чл.38 ЗА, като съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за ***а в общ
размер на 600 лева по двата обективно съединени иска, което ще се присъди
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4, ал.2 в договор за
паричен заем № *** от 23.06.2017 г., сключен между П. Б. М., ЕГН ********** и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 да
заплати на П. Б. М., ЕГН ********** от *** сумата от 444.55 лв. /четиристотин четиридесет
и четири лева и 55 ст./, представляваща получена без основание сума от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, платена от П. Б. М. по договор за паричен заем № *** от 23.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 27.06.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 да
заплати на П. Б. М., ЕГН ********** от *** сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ лева
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление гр.София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46 да
заплати на ***, с личен № **********, вписана в ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в
размер на 600 /шестстотин лева/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6