№ 5215
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110120728 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на “Т.С.”
ЕАД против Е. П. Н..
Относно главните искове:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 07.09.2022г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против Е. П. Н. за сумата 741,02 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. **************************, за периода м.
май 2018г.- м. април 2021г., за сумата 1130,86 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2019г.- 25.08.2021г.; сумата
28,11 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. август
2019г.- м. април 2021г., сумата 5,6 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2019г.- 25.08.2022г. Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е
образувано ч.гр. дело № 48787 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022г. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответника, въз основа на договор за
1
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2018г.- м. април 2021г. е доставил на ответника
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр.
**************************, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответника, сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Е. П. Н. за сумата 741,02 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.
**************************, за периода м. май 2018г.- м. април 2021г., за сумата 1130,86
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия,
за периода 15.09.2019г.- 25.08.2021г.; сумата 28,11 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м. август 2019г.- м. април 2021г., сумата 5,6 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2019г.- 25.08.2022г., за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.10.2022г. по ч.гр. дело № 48787 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора се навежда възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 05.09.1997г. е сключен договор за покупко- продажба на жилищен, сключен по реда
на Закона за общинската собственост между Столична община и отвеника Е. П. Н., по
силата на който последният придобил правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
2
На 06.12.2001г. е проведено Общо събрание на етажните собственици в сграда в режим
на етажна собственост, с адрес: гр. София, ж.к. *************, на което е взето решение
извършването на дялово разпределение в процесната сграда да се възложи на "Н.И. ООД.
Видно от приложения към протокола списък, ответникът е посочил, че в процесния имот
има 2 радиатора, 0 ИРРО и 0 термостатични вентили.
Видно от издадената от ищеца обща фактура № **********/ 31.07.2019г., за отчетен
период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за процесния имот е начислена топлинна енергия на
стойност 384,55 лева. Съгласно обща фактура № **********/ 31.07.2020г. за отчетен период
01.05.2019г.- 30.04.2020г. за процесният имот е начислена топлинна енергия на стойност
326,23 лева. От представената обща фактура № **********/ 30.07.2021г. се установява, че за
отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия
на стойност 263,94 лева.
Относно доставеното количество топлинна енергия пред настоящата инстанция е
назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която радиаторите в
имота са демонтирани. В имота има един водомер за топла вода. За процесния период
абонатът е осигурил достъп за отчет на ИРРО. Общият топломер се отчита по електронен
път в 0 часана първо число на месеца. Отчитането се извършва посредством електронно
устройство. Технологичните разходи са приспаднати от количеството топлинна енергия,
постъпила в абонатната станция. През процесния период в доставената топлинна енергия в
сградата се отчита посредством два топломера- № 4021869 и № 64483880. Тполомер №
4021869 е проверен на 08.02.2018г. Същият е демонтиран на 12.06.2020г. След демонтажа на
СТИ същият не е проверен. Цената на топлинната енергия, доставена в процесния имот за
периода м. май 2019г.- м. април 2021г. е 607,20 лева. Според експертът през процесния
период в имота е доставена топлинна енергия на стойност 507,85 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.
3
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Конкретиката на случая
сочи, че В.Н.Г. и С.Н.Т. са придобили правото на собственост по силата на договор за
покупко- продажба, за което е съставен нотариален акт за собственост на апартамент по чл.
55 ЗПИНМ. Съгласно чл. 149, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.) съответният народен съвет продава
жилища на нуждаещи се граждани в нова сграда преди започване на строежа, по време на
строежа или след завършването му. Продажбата се извършва в писмена форма съгласно чл.
18 ЗС. Съобразно общите правила на продажбата, когато се продава жилище в построена
сграда, собствеността преминава върху купувача от момента на сключване на писмения
договор, а при продажба на жилище, което още не е изградено (бъдеща вещ)- от момента на
създаване на вещта. Съставеният нотариален акт е констативен и установява вече
придобитото на собственост. В случая С.Н.Т. е починала на 02.05.1988г. и е оставила за
наследник по закон ответника в настоящото производство. Следователно ответникът е
носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. В случая е спазена
предвидената в разпоредбата на чл. 34 ЗОбС форма за действителност- писмена форма,
което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни правоотношение, възникнало
въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.
05.2018г.- м. 04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
4
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през процесния период на ответника е била начислявана топлинна енергия за
БГВ и от сградната инсталация.. Според вещото общият топломер е бил демонтиран, като
след демонтажа му същият не е проверен.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва че задълженията
на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт-
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В конкретния случай се
претендира цена на топлинна енергия за периода м. май 2018г.- м. април 2021г. Искът е
предявен на 07.09.2022г., към която дата давността се счита прекъсната, като в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. септември 2018г., са погасени по
давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
5
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
цена на топлинна енергия за м. май 2018г. е погасени по давност- за посочения месец
задължението е станало изискуемо през м. септември 2018г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с
добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е
спряла да тече), е изтекла преди подаване на исковата молба.
В обобщение, претенцията за главница следва да се уважи за периода м. юни 2018г.- м.
април 2021г.
По отношение на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени
в срока по ал. 2. Видно от фактура № № **********/ 31.07.2019г. падежът на вземането за
отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. е настъпил на 14.09.2019г. Съгласно фактура №
**********/ 31.07.2020г. падежът на вземанията за отчетен период 01.05.2019 г.- 30.04.2020г.
е настъпил на 14.09.2020 г., а задълженията по фактура № **********/ 30.07.2021г. за
отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2021 г.
Лихвата за забава върху непогасените по давност главни вземания на ищеца за доставената
топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2019г.- 25.08.2021г е в общ размер на 115,54
лева, до който размер предявеният иск е основателен.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
Относно насрещния иск:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
Ищецът Е. П. Н. извежда субективните си права при твърдения, че с ответника са в
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна
6
енергия. Същият сочи, че с ответника по насрещния иск сключили споразумение за
разсрочено изпълнение на задължението за плащане на цена на топлинна енергия. На
04.09.2018г. от пенсията на ищеца е удържана сумата 2500 лева (която сума била преведена
по сметка на ЧСИ С.Я. по изп. дело № 1691/ 2018г.). На 05.09.2018г. ищецът платил същата
сума на каса. В исковата молба се развиват съображения, че сумата 2500 лева е платена при
начална липса на основание, с което ответникът се обогатил неоснователно.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 2500 лева, с която се обогатил неоснователно.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете.
Съгласно заключението на съдебно- икономическа експертиза, на 06.09.2018г. страните са
сключили споразумение. Сумите по същото са платени от потребителя изцяло.
Релевантните към предмета на делото обстоятелства са, че сумата 2500 лева е платена и
наличието на основание за това. Фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е.
когато още при самото получаване липсва основание за имущественото
разместване.Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството, че е
платил процесната сума. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, при пълно и
главно доказване, съществуването на основание за получаване на сумата.
Правнорелевантният факт на плащане се установява от събраните писмени
доказателствени средства- фискални бонове.
Предявеният иск е обоснован с твърдение, че процесната сума е платена два пъти- на
каса и по принудителен ред в изпълнителното производство.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява, че между
страните е сключено споразумение, с предмет цена на топлинна енергия за периода
01.05.2016г.- 31.07.2018г., като извършените плащания по него за периода 01.05.2018г.-
31.07.2018г. (относими към процесния период) са отчетени от ищеца при предявяване на
исковете.
От приложеното изпълнително дело се установява, че предмет на същото е вземане за
цена на топлинна енергия за период, различен този, посочен в сключеното между страните
споразумение.
В светлината на изложеното, към момента на плащане на процесната сума за ответника
по насрещния иск е съществувало основание да получи сумата, което обуславя извод за
неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне.
Относно разноските:
Относно разноските на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
7
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер на 60,84 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съразмерно с
уважената част от исковете, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 425,91
лева.
Относно разноските на ответника:
Относно главния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай в представения договор за
правна защита не е разграничено каква част от възнаграждението е договорено за защита по
главните искове и каква част- по насрещния иск, поради което съдът приема, че страните са
договорили заплащане на възнаграждение за главните искове и насрещния иск по равно. За
защита по предявените главни искове ответникът е платил сумата 200 лева. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата 37,75 лева.
Относно насрещния иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на спора по насрещния иск на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. П. Н., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, за сумата 585,42 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр. София, ж.к.
*************, ет. 2, ***************, за периода 01.06.2018г.- 30.04.2021г., ведно със
законна лихва за период от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 422
8
ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 115,54 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 15.09.2019г.- 25.08.2022г., на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД, сумата 28,11 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период
от 07.09.2022 г. до изплащане на вземането, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за
което е издадена заповед № 30549 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.10.2022г. по ч.гр. дело № 48787/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, против Е. П. Н., с
ЕГН **********, искове за установяване съществуването на вземането на "Т.С." ЕАД за цена
на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: гр. София, ж.к. *************, ет. 2,
***************, в частта над сумата 585,42 лева до сумата 741,02 лева и за периода м. май
2018г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия над сумата
115,42 лева до сумата 130,85 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2019г.- 25.08.2022г. в размер на сумата 5,60 лева, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. П. Н., с ЕГН **********, да плати на "Т.С." ЕАД, с ЕИК
***************, сумата 60,84 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.
дело № 48787/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата 425,91 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК ***************, да плати на Е. П. Н., с ЕГН
**********, сумата 37,75 лева, представляваща разноски в пъвроинстанционното исково
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "Нелбо" АД катп трто лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9