Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. С., ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на
двадесет и седми юни две хиляди и четиринадесета година в
състав:
СЪДИЯ : АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х., като
разгледа докладваното от съдията търговско дело N7915 по
описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят
„А.И.” ООД твърди,
че ответникът
„Н.” ЕООД, *** е неплатежоспособен, тъй като не е
в състояние да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска
сделка. По силата на договор за изпълнение от
24.08.2011г. молителят в качеството си на възложител възлага на ответника-
изпълнител извършването на СМР- възстановяване на строителна стоманобетонна и
метална конструкция на Транспортьор 12 и 19 от Въглеподаване в ТЕЦ КонтурГлобал
Марица Изток 3, както и Усилване стоманобетонова конструкция посредством
стоманени профили. Общата стойност на СМР по техническа спецификация и
количествена сметка е 485 926.30 лева без ДДС. Молителят превежда на
ответника авансово 20% или сумата 97 185 лева без ДДС, като е издадена и
съответна фактура на обща стойност 116 622 лева с ДДС. Ответникът не
изпълнява задълженията си в срокове по График за изпълнение- Прил.№2 към
договора, като реално извършва и е приета работа на стойност 16 523.42
лева с ДДС съгласно Протокол №1 за установяване извършването и за заплащане на
натурални видове СМР от 29.09.2011г. Поради същественото неизпълнение на
задълженията на изпълнителя с уведомление, връчено на 25.10.2011г., молителят
разваля договора, като отправя претенции за връщане на платения аванс след
приспадане на сумата 16 523.42 лева за приетите СМР, т.е. за сумата
100 098.58 лева, както и за неустойка за неизпълнение по т.10.4. от
договора в размер на 38 874 лева /8% от стойността на договора/.
Ответното дружество-
длъжник не извършва нито едно плащане. С
оглед изложеното, молителят претендира да бъде постановено решение по реда на
чл.630, ал.1 от ТЗ за обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност и
откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът „Н.” ЕООД, *** оспорва иска.
Твърди, че договорът за процесните СМР не е търговска сделка, поради
което и вземанията, произтичащи от него не легитимират молителя в настоящото
производство. Оспорва и вземанията за връщане на платен аванс и за неустойка,
като твърди, че е изпълнил своите договорни задължения. В неизпълнение на
договора е възложителят, който не
изпълнява задължението по чл.7.2. от договора - подписване на Протокол 2 за
даване фронт на работа, поради което срокът за изпълнение на СМР не е започнал
да тече. Твърди, че сумата, получена
като аванс е похарчена за купуване на строителни материали и заплащане на
строителни дейности на процесния обект. Оспорва и да е в състояние на
неплатежоспособност.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Няма
спор и от доказателствата се установява, че между страните на
24.08.2011г. е сключен договор за изпълнение, по силата на
който молителят в качеството на
възложител възлага на ответника- изпълнител извършването на СМР- възстановяване
на строителна стоманобетонна и метална конструкция на Транспортьор 12 и 19 от
Въглеподаване в ТЕЦ К. Г.М.
Изток 3, както и Усилване стоманобетонова конструкция посредством стоманени профили,
подробно описани в техническа спецификация и количествена сметка. Общата
стойност на договорените СМР по техническа спецификация и количествена сметка е
485 926.30 лева без ДДС. Съгласно чл.5.2. изплащането на изпълнените
работи се извършва в 15-дневен срок от датата на приемане на фактурата, на база
двустранен протокол за приемане на извършените работи и фактура, представени от
изпълнителя и проверени от възложителя.
Договорено е поетапно заплащане на работите при условията на чл.5.3.2.,
като възложителят дължи авансово 20% от общата стойност или сумата 97 185.00 лева без ДДС в 5-дневен срок
от издаване на фактура от изпълнителя /чл.5.3.1./. Това авансово плащане се
приспада от последната фактура. Срокът
за изпълнение на СМР е 4 месеца, съгласно График за изпълнение- Прил.№2, като
началната дата е датата на подписване на Протокол №2 за даване фронт на работа
/чл.7.2./. Промяна на сроковете е предвидена при наличие на изрично
предвидените хипотези в чл.7.4. от договора, който могат са се обобщят като
лоши атмосферни условия. В чл.10.4. е договорена неустойка за неизпълнение на
договора от страна на изпълнителя. Предвидено е, че ако изпълнителят допусне по
своя вина неизпълнение на което и да е задължение, произтичащо от договора
и/или закъснее с приключване на изпълнението с повече от 30 дни от договорения
срок, освен при форс мажор или хипотезите на чл.7.4., дължи неустойка в размер
на 0.20% за всеки ден закъснение, но не повече от 8% от общата стойност на
договора. В чл.20 са регламентира хипотезите на прекратяване на договора от
страна на възложителя със 7-дневно предизвестие поради неизпълнение на задълженията
на изпълнителя, като в б.”d” е
посочено като основание за едностранно прекратяване доказано и непоправимо
забавяне при извършването на работата по
отношение на предварително уточнения график.
Към договора са
приложени подписани от страните Количествено-стойностна сметка, Техническа
оферта; Линеен график.
Няма спор, че
възложителят превежда на изпълнителя авансово 20% от общата стойност на договора, като е издадена фактура
№**********/23.08.2011г. за сумата 116 622 лева с ДДС.
На 29.09.2011г. е
подписан от страните Протокол №1 за установяване извършването и за заплащане на
натурални видове СМР на обща стойност 16 523.42 лева. Ответникът оспорва
документа като твърди, че дата е поправена. Установява се, че датата е
поправена на ръка от 20.09.2011г. на 29.09.2011г., но няма спор, че е подписана
и от двете страни, като от ответното
дружество е издадена фактура
№**********/02.10.2011г. на стойност 16 523.42 лева с ДДС на
основание процесния Протокол №1, обр.19.
Съдът намира, че независимо дали датата на протокола е 20 или 29, безспорно
най-късно на 29.09.2011г. работата е приета от възложителя.
На 25.10.2011г.
ответникът получава уведомление, изпратено от молителя, с което последният като
възложител разваля договора на основание чл.20, б.”d” и
отправя претенции за връщане на платения аванс след приспадане на сумата
16 523.42 лева за приетите СМР, т.е. за сумата 100 098.58 лева, както
и за неустойка за неизпълнение по т.10.4. от договора в размер на 38 874
лева /8% от стойността на договора/.
От страна на
ответника са представени 24 броя фактури, издадени от различни търговци на „Н.”
ЕООД за закупени строителни материали, инструменти, гориво в периода
26.08-16.11.2011г. Няма доказателства закупените стоки да са вложени в
процесния обект или да са предадени на възложителя.
От показанията на
св.Ангелов се установява, че неговата фирма „НС Ф.” ЕООД е била подизпълнител
на ответното дружество на процесния обект за периода м.август-м.октомври 2011г.
Имали подписан договор за строителство и съответно количествено-стойностни
сметки. За пръв път на обекта отишъл на 27 или 28.08.2011г., а на
12.09.2011г. бил извършен и
първоначален инструктаж на работниците от служителите на самия ТЕЦ. На обекта
имало както негови работници, така и работници и технически ръководител на
ответника. Материалите се доставяли от ответника. По договора с „Н.” ЕООД работили до
6-7.10.2011г., а след това вече продължили работата до договор с главния изпълнител „А.” АД.
От представените ГФО
и заключението на ССЕ се установява, че за периода 2010г.-2013г. преобладаващ
дял в актива на ответното дружество имат краткосрочните вземания, а в пасива с
изключение на 2011г.– краткосрочните задължения.
Изчислени са
показателите за ликвидност и автономност, като ликвидността е показател за
способността на фирмата да извършва своите текущи плащания към кредиторите, а
автономността – за Ф.овото състояние на фирмата, т.е. способността й да посреща
дълготрайните си задължения.
КОЛ е отношение
между КМА и краткосрочните задължения
/до 1год./ и показва способността на дружеството да погасява текущите си
задължения с всички краткотрайни активи /материални запаси, вземания, Ф.ови
активи и парични средства/. При норматив на общата ликвидност 1.000, за 2007г.
всички коефициенти на ликвидност са под оптималните стойности, но за периода
2008-2013г., с изключение на 2009г., всички показатели за ликвидност са над оптималните
стойности.
Коефициентът на
автономност като количествена характеристика на степента на Ф.ова независимост
на дружеството от кредиторите, при норматив 0.33 за 2007г. през целия изследван
период 2007-2013г. е отрицателна величина, т.е. много под оптималните стойности.
Коефициентите на рентабилност към 31.12.2010г. и към 31.12.2011г. са 0.0000, а
към 31.12.2012г. и към 31.12.2013г. са отрицателни величини. Налице е
декапитализация на дружеството и отчитане на Ф.ова загуба.
Коефициентът на
задллъжнялост показва висока степен на задлъжнялост към 31.12.2008г., а през
следващият период 2009-2011г. – пълна зависимост на дружеството-ответник от
кредиторите му.
С оглед констатациите относно
неосчетоводяването на процесните задължения на ответника, вещото дава алтернативен вариант
на коефициентите на ликвидност и задлъжнялост към 31.12.2013г., в който при съобразяване на
вземанията на молителя като краткосрочни, коефициентите на ликвидност и задлъжнялост
са под оптималните стойности. Няма представени
инвентаризационни описи, а съгласно Баланса на ответника към
31.12.2013г. общата стойност на
материалните запаси- стоки е в размер на 23 000 лева. Касовата наличност е
16 000 лева.
Видно от писмо от
АВ-СВ от 17.02.2014г. не са установени вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на ответното дружество. От
представената справка от СДВР- Отдел „ПП” на името на ответника е регистриран 1 брой ППС- ремарке.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Между
страните е възникнало валидно търговско
правоотношение по договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/, който по своя характер се явява относителна търговска сделка по см. на чл.286,
ал.1 и ал.3 ТЗ във вр. с чл.1, ал.2 т.1 ТЗ. По силата на договора за изпълнение
от 24.08.2011г. ответникът в качеството му на изпълнител поема задължението да
извърши възложените от дружеството-молител работи в договорения срок. Безспорно
е по делото, че възложителят е изпълнил своето договорно задължение за плащане
на аванс в размер на 20% от договорената цена на СМР, като не е представен
Протокол №2 за даване фронт за работа, предвиден в чл.7.2. от договора. С оглед
липсата на този протокол ответникът възразява, че срокът за изпълнение на
възложените му СМР не е започнал да тече. Съдът намира, че независимо от
липсата на двустранно подписан протокол по чл.7.2., от останалите доказателства
по делото /показанията на доведения от ответника св.Ангелов, двустранно подписания Протокол
№1, обр.19 от 29.09.2011г. СМР и издадената
от ответника фактура №**********/02.10.2011г. на стойност 16 523.42 лева с
ДДС/ по несъмнен начин се установява започването на
изпълнението на договорените работи от страна на ответника на 12.09.2011г.
От страна на
ответника не са ангажирани доказателства за изпълнение в срок по приложения Линеен график на
договорените СМР, описани в количествено-стойностната сметка към договора, на
обща стойност 485 926.30 лева с изключение на приетите от възложителя СМР, описани в Протокол
№1, обр.19 от 29.09.2011г. и фактура
№**********/02.10.2011г. на стойност 16 523.42 лева с ДДС. От събраните гласни доказателства се
установява единствено, че ответникът е сключил договор с подизпълнител за
изпълнение на част от работите, както и напускането на обекта след 07.10.2011г. От свидетелските показания
и представените фактури не се установява вид и количество на изпълнени СМР на
процесния обект.
Предвид изложеното,
съдът приема за установено, че ответникът е в неизпълнение на основното си
задължение като изпълнител по договора за изработка, а именно за извършване на
възложените СМР в договорените срокове. Неизпълнението на работата от
изпълнителя обуславя и правото на възложителя да развали договора на основание
чл.87 ЗЗД вр. с чл.20, б.”d”
от договора. С изтичането на 7-дневен срок от получаването от ответника на
уведомлението за разваляне на договора, т.е. на 01.11.2011г. е прекратена и
договорната връзка между страните, като в патримониума на молителя е възникнало
правото да иска връщане на даденото. С оглед изложеното, съдът намира, че
претенцията на молителя на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на
платения аванс /116 622.00 лева/ след приспадане на стойността на приетите като
извършени СМР /сумата 16 523.42 лева с ДДС/ или сумата 100 098.58 лева
с ДДС е основателна.
Претенцията на
молителя за мораторна неустойка на основание чл.10.4. от договора е
неоснователна. Видно от договорната клауза между страните е постигнато съгласие
както за компенсаторна неустойка в размер на 8% от стойността на договора при
всякакво виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя, така и мораторна
неустойка в размер на 0.20% за всеки ден закъснение на СМР, но не повече от 8%
от стойността на договора. Видно от молбата по чл.625 ТЗ претенцията, с която
молителят се легитимира в настоящото производство като кредитор, е за мораторна
неустойка /забава на СМР за период над 30 дни/.
От доказателствата по делото не може да се установи, че забавата в изпълнението на СМР е продължила
повече от 30 дни преди развалянето на договора. Дори да се приеме, че до развалянето на
договора, предвид продължителното му изпълнение, се дължи мораторна неустойка,
то не се установява забава над 30 дни, каквато страните са договорили в
неустоечната клауза като основание за възникване на отговорността на
изпълнителя по чл.92 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на молителя срещу ответника съществува изискуемо парично задължение, породено от
разваляне на търговска сделка, в размер на 100 098.58 лева, т.е. молителят
е активно легитимиран по молбата по чл.625 от ТЗ. Ответникът
не твърди и не ангажира доказателства за плащане на процесната сума, като от
01.11.2011г. е в забава за плащането й.
Преценявайки
доказателствата по делото, съдът намира, че се установява състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно:
изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и
частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията” по
см. на чл.608 ал.2 от ТЗ на база на
легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не
спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на
задълженията, които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ, вкл.
вземания, произтичащи от развалена търговска сделка. В настоящия случай, ответникът не плаща изискуемо парично вземане, произтичащо от
развалянето на търговска сделка с молителя /договор за
изработка/, поради което на основание чл.608, ал.2 от ТЗ, съдът приема, че е
налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест
на ответника е да обори презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ, като това може да
стане на базата на анализ на имуществено - Ф.овото състояние на предприятието
на длъжника, от който да се изведе способността на ответника да погасява
задълженията си.
От
представените ГФО и заключението на СИЕ се установява влошено Ф.ово и
икономическо състояние на молителя още към 31.12.2011г. При анализа на Ф.овото и икономическото състояние
на дружеството се използват различни икономически и Ф.ови показатели. Водещи показатели при преценка
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на
длъжника да погасява паричните си задължения, са показателите за ликвидност,
които се формират като отношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните
или текущи задължения на предприятието.
На
следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните
запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните Ф.ови активи и паричните
средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което от своя
страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието.
Водещ показател за установяване
на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към
краткосрочните задължения. КОЛ дава възможност да се оцени способността на
дружеството да погасява задълженията си с всички КА. Независимо, че по данните
от годишните баланси на ответника, КОЛ е над оптималните стойности, т.е.
показва обективна възможност с
краткотрайните активи да се поемат краткосрочните задължения, съдът намира, че
следва да се изчисли алтернативен вариант на КОЛ при отчитане на вземането на
молителя, установено по-горе, изискуемо към 01.11.2011г. Като взе предвид, че
не е осчетоводено това изискуемо задължение
в Баланса към 31.12.2011г., съдът намира, че този баланс не отразява реалното Ф.ово състояние на
дружеството. При отчитане на
допълнително краткосрочно задължение в размер на 100 хил.лв., КОЛ към 31.12.2011г. е 0.95, към 31.12.2012г.-
0.80, към 31.12.2013г.-0.80. Останалите коефициенти на ликвидност също са под
оптималните стойности.
Въз основа на
коефициента на обща ликвидност на молителя, който е под 1 /единица/ за последните три години, т.е. краткосрочните задължения са по-голям
размер от КА, които в конкретния случай в
по-голяма си част са краткосрочни вземания /74.3%/, както и въз основа на
допълнителните коефициенти /на Ф.ова автономност, задлъжнялост и рентабилност/ съдът приема, че не се оборва
презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ.
Коефициентът на Ф.ова автономност сочи,
че молителят не е в състояние да посрещне и дългосрочните си задължения, тъй
като няма ДМА, КМА са основно вземания, като в последните три години дружеството е
напълно декапитализирано и отчита все по-големи Ф.ови загуби.
На база доказателствата
по делото, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630, ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608, ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на
понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е
датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
вземане по търговска сделка. Ето защо за
начална дата на неплатежоспособността на ответника съдът приема датата 31.12.2011г., когато е налице както изискуемо
парично задължение от посочените по-горе, така
невъзможност на длъжника да поеме плащанията си поради
влошено Ф.ово-икономическо състояние.
Водим
от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
управление гр.С., ул.”Н.Р.” №** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2011г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
управление гр.С., ул.”Н.Р.” №**. НАЗНАЧАВА
за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и управление гр.С., ул.”Н.Р.” №** С.Г.Л.,***9 като определя месечно възнаграждение в размер
на 800.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Н.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и управление гр.С., ул.”Н.Р.” №** за 03.10.2014г. от 16.00
часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „В.” №*, СГС, 7 зала.
ОСЪЖДА „Н.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
управление гр.С., ул.”Н.Р.” №** да
плати на „А.И.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.”А.Л.” №* сумата 950.00 лева разноски по делото
/държавна такса и депозит за вещо лице/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: