Р Е Ш Е Н И Е
№ 845/11.11.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ административен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесета и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 755 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на
чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) и е образувано по жалбата на „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Сан Стефано“ № 15, вх. Б,
ет. 3, представлявано от А. М. В., подадена чрез адв. Т., против Заповед № ФК-167-0119231/31.05.2022
г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК-95/04.07.2022 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ Главна
дирекция „Фискален контрол“.
В жалбата се твърди, че
обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при нарушение
на материалния закон. Изложени са подробни съображения в тази насока. Моли се да
бъде отменена изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т., който по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед
като неправилна и незаконосъобразна. Представя писмена защита. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът по оспорването
– Началник Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно
призован, се представлява от юрк. Ч.-Д., която счита жалбата за неоснователна. Моли
да се потвърди издадената заповед за налагане на ПАМ като правилна и
законосъобразна, по изложени подробни съображения, като претендира юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък.
Административен съд –
Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства в тяхната цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 19.05.2022 г. в 11:10 часа от служители при ЦУ на НАП, в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция
РИЛА 3, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 132, стопанисвана от „Мел
Ойл“ ЕООД гр. Пазарджик, е прието за установено, че жалбоподателят, в качеството
му на лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, е извършил нарушение на изискванията на чл. 3,
ал. 3, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с Приложение № 1 към
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ – Функционални изисквания – раздел IIIб, точка 3, буква
„в“, във връзка с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, като не е предавало на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение
в горепосочения обект за търговия на течни горива.
Установено е, че в търговски обект –
бензиностанция РИЛА 3, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ № 132, стопанисвана
от „Мел Ойл“ ЕООД гр. Пазарджик, е монтирана и електронна система с фискална
памет (ЕСФП), с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП, модел Ред Лори
Ойл Систем 1.0 с ЦРУ „РС“ и ФПр. ЕПСОН ТМ – Т810F – KL с рег. № на ФУ в
НАП: 4433931, с ИН на ФУ: RL000006, ИН на ФП: 73000057. В рамките на проверката е прието за установено,
че на 13.05.2022 г. в резервоар 1 в търговския обект е извършена доставка на
гориво – дизел Б6, с код по КН 27102011, с количество 7446 л., съгласно АДД с
УКН 0000000006898283, издадено от „Инса ойл“ ЕООД с ЕИК *********. Във връзка с
посочената доставка е извършена справка в ИС на НАП, модул „Справка за
регистрирани съобщения за доставки на гориво за FDRID 4433931“, при
която е установено, че от нивомерната измервателна система (НИС) са изпратени
данни за полученото гориво, както следва – един път за 4377,45 литра и втори
път за 2943,48 литра. Същевременно, от същата справка за извършената доставка
на гориво – дизел Б6, с количество 7446 литра, съгласно АДД с УКН
0000000006898283, в НАП са постъпили данни за доставени количества горива по
документи за 4500 литра дизелово гориво, а данни за документална доставка за
останалите 2946 литра не са постъпили в НАП.
За установеното в рамките на проверката, на основание чл. 50 и чл. 110, ал.
4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е съставен Протокол за извършена
проверка (ПИП) серия АА, № 0119231/19.05.2022 г. (л. 35-36). С оглед установеното
е издадена обжалваната заповед, в която е посочено, че „Мел ойл“ ЕООД не подава
данни от ЕСФП по чл. 118 от ЗДДС в НАП, което изпълнява състава на чл. 3, ал. 3
от Наредбата, във вр. чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, което е основание по
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект за срок от 14
(четиринадесет) дни. Посочено е, че запечатването ще се извърши срок от три дни
от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ. С Решение №
ГДФК-95/04.07.2022 г. (л. 20-25) Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГДФК е отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу издадената заповед.
Решението е редовно съобщено на жалбоподателя на 13.07.2022 г., който в
законоустановения 14-дневен срок е упражнил и правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
При проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, съгласно
чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност. Процесната заповед отговаря
на изискванията за форма.
С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна
мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил
правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (лист 18),
с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на Отдели
ООперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„г“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган – Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване
на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“
от ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация
за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани
фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното право на налагане
на административната мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършено
правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена
фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността
на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство
нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Основните възражения в жалбата се концентрират около обстоятелството, че оспорената
заповед за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на наказателно постановление
(НП), с което да бъде определена съответната имуществена санкция за извършеното
от жалбоподателя нарушение. В случая не е спорно, че дружеството в качеството му
на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не е предало данни за
1 брой доставка на гориво по описано АДД с УКН № 0000000006898283 за общо 7446 литра
дизелово гориво, като за 4500 литра са получени данни, а за 2946 литра в НАП е достигнал
документ със стойност нула лева, за която доставка органите на НАП имат информация,
тъй като същата е подадена коректно от доставчика на горива, както и от лицето в
системата на НАП ИСКГ. Няма спор и че въведената в експлоатация нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП отговаря на техническите и
функционални изисквания и същото не е имало технически проблем, обосноваващ липсата
на предадени данни. Акцентира се и на обстоятелството, че срокът, за който се налага процесната ПАМ, не е съобразен
с тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност.
Според чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18, всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава
на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
на течни горива. За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол.
Според нормата на Раздел ІІІ б, точка 3, буква „в“, от Приложение № 1 „Функционални
изисквания“, към Наредба № Н-18 от 2006 г.( ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от
29.03.2019 г.), видовете данни за определяне на наличните и продадените количества
горива са предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка: данни за доставени
количества горива по документ за доставка при приключване на доставката.
В случая, от страна на жалбоподателя се твърди, че неизпълнението на това му
задължение е само за непредаване на данни за 1 брой доставка на гориво по
описано АДД с УКН № 0000000006898283 за общо 7446 литра дизелово гориво, като
за 4500 литра са получени данни, а за 2946 литра в НАП е достигнал документ със
стойност нула лева, за която доставка органите на НАП имат информация, тъй като
същата е подадена коректно от доставчика на горива, както и от лицето в системата
на НАП ИСКГ. В настоящи случай, следва да се посочи, че към момента на
проверката данните за заредените количества горива по издадените от доставчика
акцизни данъчни документи и придружаващите такива са подадени към НАП, коректно
са отразени, дължимият по тях акциз е заплатен и нарушението не е довело до неотразяване
на приходи и ощетяване на фиска.
Независимо от изложеното до тук, съдът намира, че наложената принудителна административна
мярка следва да бъде отменена и поради следното:
Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да
преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици
от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва
в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния
случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите
на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН, а именно предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното
нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено
административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването
на търговския обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния
орган след преустановяването на твърдяното нарушение, то налагането им по своята
същност има характер на санкция, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение
в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява предохранителни
цели и по аргумент от чл. 12 от ЗАНН се налага с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително
върху останалите граждани. Следователно наложената с оспорената заповед ПАМ не може
да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането
й административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС е преустановено.
Несъответствието на ЗНПАМ с целта на закона винаги съставлява материална незаконосъобразност
на същата, водеща до отмяната й.
При упражняване на правомощията си, административният орган действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието
на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
Определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви,
позволяващи преценката за съответствие с целта на закона, които обаче са много
общи. Не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от
нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета
на защита. Следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели,
принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната
принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът приема, че жалбата е основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед – отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане ще следва
ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски в общ размер на 350 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и
300 лева за адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-167-0119231/31.05.2022
г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК – 95/04.07.2022 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ Главна
дирекция „Фискален контрол“.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Мел Ойл“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Сан Стефано“
№ 15, вх. Б, ет. 3, представлявано от А. М. В., направените
по делото разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.