Определение по дело №1083/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1534
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20237040701083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1534

Бургас, 21.06.2023 г.

Административният съд - Бургас - XVIII-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИНА НИКОЛОВА

сложи на разглеждане административно дело № 20237040701083/2023 г.

 

Производството е по реда на чл.166 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по искане, формулирано в жалба на „МАРКОВ 2017” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Л.М., чрез пълномощници адв.А.И.П. и адв.К.А.Р. за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед № РД-16-951/02.06.2023 г., издадена от И. А. - кмет на Община – Поморие, с която на основание чл.65, ал.1 от ЗОС е разпоредено да се изземе общински имот - публична общинска собственост, представляващ язовир „Емирско“, находящ се в землището на село Белодол, Община Поморие, съставляващ поземлен имот с пл.№000091 (ПИ с идентификатор 27740.6.98 по КККР на с. Белодол) с площ 29 978 дка, в качеството му на водностопанска система, включваща водния обект, язовирна стена, съоръженията и събирателните деривации, с обща площ в размер на 58 749 кв.м., актуван с Акт за публична общинска собственост №324/18.08.1999г. от „МАРКОВ 2017“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Л.М., поради това, че лицето държи имота без правно основание.

Към искането са приложени писмени доказателства – оспорената заповед, договора за концесия, кореспонденция между страните и са изложени твърдения, че към момента на депозиране на жалбата от страна на „МАРКОВ 2017“ ЕООД са предприети множество действия във връзка с инвестиции на парични средства в значителни размери, като са започнали водностопански дейности по зарибяване на язовир „Емирско“ и подготвителни действия за предстоящия рибарски сезон, като ако се допусне предварителното изземване преди приключване на производството по делото и ако се докаже впоследствие с краен съдебен акт, че заповедта за изземване е незаконосъобразност, респективно нищожно, то тогава дружеството би понесло щети в значителни размери, които биха могли да доведат до състояние на невъзможност на дружеството да изпълнява изискуеми парични задължения, които са породени от или отнасящи се до правни сделки, поради това че „МАРКОВ 2017“ ЕООД е реализирал всичките си доходи именно във връзка с концесионния договор на язовир „Емирско“. Посочено е също, че при съобразяване на предстоящия риболовен период, „МАРКОВ 2017“ ЕООД би претърпял непоправими вреди, поради лишаването му от възможност да реализира доходи, с които да покрива съществуващите си задължения по повод правни сделки, които са свързани с инвестиции на парични средства за зарибяване, поддържане и подготовка на язовир „Емирско“, преди да е решен окончателно спорът относно изземването на язовир „Емирско“. Заявено е, че с допуснатото предварително изпълнение по никакъв начин и под никаква форма не се цели да се защитят държавни или обществени интереси от категорията на особено важните, нито живота или здравето на гражданите, които биха били засегнати от издаването на заповедта, а напротив, лишаването на оспорващата страна от възможността да ползва язовир „Емирско“ би й причинило значителни имуществени вреди, част от които свързани и със загубата на парични средства (инвестиции) по захранване и зарибяването на язовира.

Ответникът - кмет на Община - Поморие е изпратил административната преписка по оспорения административен акт, ведно със становище за неоснователност на така направеното искане за спиране.

Административен съд - Бургас, за да се произнесе по реда на чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:

Искането за спиране е подадена от „МАРКОВ 2017” ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Л.М. - лице, което е адресат на заповедта, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.65, ал.4 от ЗОбС гласи следното: „Заповедта по ал.1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.”

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съобразно последната разпоредба при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По принцип спирането на изпълнението е временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време - до влизането в сила на решението.

По ЗОбС предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона - цитираната по-горе разпоредба на чл.65, ал.4, изреч.2 от ЗОбС.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. Изложените в искането за спиране обстоятелства, подробно описани по-горе, не сочат на извод за по-големи и по-значителни вреди от тези, които настъпват при всяка заповед по чл.65, ал.1 от ЗОбС и въпреки наличието на които законодателят е предвидил предварително изпълнение за заповедта. От жалбоподателя - еднолично дружество с ограничена отговорност се твърди единствено настъпването на имуществени вреди, като същите не са конкретизирани по размер, а съдът не може да замества самостоятелно липсата на конкретика в тази насока с предположения. Като приложения към жалбата не са представени каквито и да е счетоводни документи, обосноваващи и доказващи размерите на претендираните имуществени вреди, т.е. същите не са и доказани. Иначе казано, оспорващият не е доказал по-големи и по-значителни вреди от тези, които настъпват при всяка заповед за изземване на общински имот,

В тази връзка следва да се посочи, че в тежест на искателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл.166, ал.2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно - обстоятелства, които са възникнали след издаването на заповедта и които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес - на правото на собственост на общината в случая, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Релевантни са само тези обстоятелства, които водят до обоснована и реална вероятност за настъпването на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя. Лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да докаже наличието на законовите основания за това. Според националната норма, следва да става въпрос само за нововъзникнали факти и обстоятелства, т. е. такива възникнали след издаване на заповедта и които не са могли да бъдат известни при постановяване на акта.

В настоящия случай в искането за спиране са посочени обстоятелства – инвестиции на парични средства за зарибяване, поддържане и подготовка на язовира, които няма да могат да бъдат възвърнати, както и лишаване на дружеството от възможност да реализира доходи, но не са представени доказателства, от които да се направи обоснован извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия по смисъла на закона.

Извън горното, следва да се посочи, че евентуално претърпените вреди вследствие изземването на имота, които се твърди от оспорващия едноличен търговец, че ще настъпят, подлежат на последващо обезщетяване в отделно исково производство в случай на отмяна на оспорената заповед.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че в производството оспорващият не е установил със съответните доказателства, че вредите от предварителното изпълнение биха били труднопоправими, а в негова тежест е било да докаже предпоставките по чл.166, ал.2 вр. с ал.4 от АПК, което той не е сторил.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение като неоснователно, недоказано и необосновано следва да бъде отхвърлено /в този см. Определение № 11502 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10848/2018 г., VI о.; Определение № 8444 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2018 г., VI о.; Определение № 13368 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12255/2017 г., VI о./.

Предвид изложеното и на основание чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането, формулирано в жалба на „МАРКОВ 2017” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.Л.М., чрез пълномощници адв. А.И.П. и адв. К.А.Р. за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на Заповед № РД-16-951/02.06.2023 г., издадена от И. А. - кмет на Община – Поморие.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от съдебния акт да се изпрати на страните по делото на основание чл.138 от АПК.

 

СЪДИЯ: