Р Е Ш Е Н И
Е №1449
гр. Пловдив, 26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав
в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА
КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2896 по описа на съда
за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Производството е образувано по искова молба на М.В.Я., ЕГН ********** и И.В.Я.,
ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване: **** против Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Г. Я., починала на ***г.,
която черпи права по завещание от своя наследодател Ц. И. Т.. В качеството си
на наследници, ищците твърдят да са собственици на възстановения по реда на
ЗСПЗЗ в полза на наследодателя им недвижим имот с Решение №12231/20.01.2004г.
на ОбСЗГ – *** във възстановими стари реални граници, който имот представлява:
имот с площ от 1930 кв.м., намиращ се в строителните граници на *** - ***,
местността “***”, представляващ северната част от имот №*** от кадастралния
план от 1957г., при граници съгласно скица и удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ с
изх.№А694Ц19/04.03.2003г., издадени от Община ***.
За описания имот наследодателката на ищците се снабдила с нотариален акт
№179, т.4, н.д.№743/14.09.2004г. на нотариус Т.К..
Твърди се, че с
издадената скица по чл.13, ал.4 и ал.6 ППЗСПЗЗ, Община *** е отразила цялата
свободна площ на целия стар имот пл.№*** по плана от 1957г., за който се
оказало, че няма графично изображение в действащия кадастрален план на кв.”***”.
Това наложило да се извърши попълване на кадастралната основа с възстановения
им имот, като със Заповед №РД-09-АВ-36/11.05.2004г. на кмета на Община ***,
район “***”, било извършено попълване, при което под нов номер *** отново е
заснета цялата свободна площ на стария имот пл.№***, включващ не само
възстановената на ищците северна част, но пълната площ на имота от 3176 кв.м. В
тази площ на новозаснетия имот пл.№*** според ищците се включва площ от около
1246 кв.м., разположена на юг от техния имот, която площ представлява държавен
имот, за който има съставен АДС и който е предоставен за управление и
стопанисване на М. у. – ***.
По същия начин се твърди да е извършено заснемането на целия имот и по
кадастралната карта на ***, като ПИ с идентификатор №56784.510.452 с площ от
3176 кв.м. В кадастралния регистър имотът е записан като съсобствен между
наследодателката В. Я. с 1930/3177 ид.части и М. у. *** с 1247/3177 ид.части.
Ищците подали заявление пред СГКК – *** за разделяне на ПИ с идентификатор
№56784.510.452 с обособяване на два отделни имота – северен имот, в границите
на който е тяхната възстановена площ от 1930 кв.м. и южен имот с площ от 1246
кв.м., собственост на ответника. От М. у. *** постъпило възражение срещу
исканото изменение.
От съда се иска да разреши възникналия спор за материално право, като
приеме за установено, че ищците са собственици на основание реституция по ЗСПЗЗ
на имот с площ от 1930 кв.м., който не е заснет като самостоятелна кадастрална
единица, а като част от ПИ с идентификатор №56784.510.452 по кадастралната
карта на гр.***.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Държавата, представлявана от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника З. Д. – *** на
област ***, е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва
се материалноправната легитимация на ищците като собственици на спорния имот.
Ответникът счита, че ищците не доказват реституционата процедура по ЗСПЗЗ да е
била завършена, доколкото не се представят скица и удостоверение по
чл.13ППЗСПЗЗ. Поради това и решението на ОбСЗГ не е породило вещно правно
действие.
Ответникът твърди, че с АДС №2397/5035 от 11.09.1952г. Държавата се
легитимира като собственик на: празно дворно място – нива от 4 224 кв.м.,
находящо се в ***, кв.***, с пл.№***, при граници: стари пл.номера 15,17, 13 и
северно от бул.”***”. Към заявление №1223 от 02.12.1991г., подадено от Ц. И. Т.
в ОбСЗГ - *** е приложен нотариален акт
№146, т.V, д.№1516/1958г. за замяна на недвижими имоти. С този нотариален акт
се отнемат и внасят в ТКЗС земеделски земи на Ц. Т., като в замяна тя получава
идеални части от други два земеделски имота, единият от които е с площ от 1930
кв.м. от нива с пл.№***, без да се уточнява от коя част на имот пл.№** е тази
площ.
По искане на М. у.
– *** по реда на ЗДС е съставен Акт за публична държавна собственост
№7263/02.08.2010г. за: “1247/1377 ид.части от дворно място, цялото с площ от
3176 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор №56784.510.452 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, при граници на имота: североизток – имот
№56784.510.84, югоизток – имот №56784.510.9506, югозапад – имот №56784.510.442,
североизток – имот №56784.510.411”. С акта са предоставени права за управление
върху имота на М. у. – ***. В досието по издаване на акта са налице данни, че
за съседния от североизток имот №56784.510.84 е съставен АДС
№4945/11.02.2003г., а за имот №56784.510.452 няма съставен акт по ЗДС. Няма данни
за предявени реституционни претенции за имот №56784.510.452. След одобряване на
кадастралната карта на *** през 2009г., имот №*** по кадастралния план от
1957г. попада в имот с идентификатор №56784.510.84, в имот с идентификатор
№56784.510.9506 и в нов имот с идентификатор №56784.510.452.
С оглед на горните твърдения ответникът счита, че твърдението на ищците, че
са собственици на 1930 кв.м. от имот №56784.510.452 въз основа на решение на
ОбСЗГ е неоснователно и обективно невярно, тъй като не съществува тъждественост
между имот пл.№*** по плана от 1957г. и имот №56784.510.452 по кадастралната
карта на ***. Изтъква, че получените от наследодателя на ищците в замяна 1930
кв.м. земеделска земя биха могли да са предмет на земеделска реституция само по
изключението, визирано в чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ. В решението, което представят
ищците, според ответника липсват данни за проведено изследване и приложимост на
последно цитираната разпоредба. Ако не се докаже налична форма за одържавяване
на процесните 1930 кв.м. като включени в масовизацията на земеделската земя
през 1958г., според ответника следва да се приеме, че решението на ОбСЗГ е
постановено без правно основание, тъй като въпросните 1930 кв.м. няма да бъдат
обект на земеделска реституция, а за ищците съществува друг ред за защита – по
общите правила на ЗН, с позоваване на давност от 1958г. до влизане в сила на
ЗСПЗЗ.
Третото лице помагач на страната на ответника – М. у. – гр.*** чрез
процесуалния си представител е изразил становище, че подкрепя възраженията на
ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Ищците М.В.Я. и И.В.Я. са наследници по закон на В. Г. Я., починала на ***г.
По силата на универсално саморъчно завещание от 02.10.1991г., приложено на
л.254 от делото, В. Г. Я. е наследник на Ц. И. Т..
Видно от констативен нотариален акт №146/12.04.1958г., притежаваният от Ц.
И. Т. полски имот – нива от 3 дка в м.“***“ в землището на гр.***, е бил
заменен по реда на Закона за трудовата поземлена собственост с протокол на ТПС
комисия от 30.01.1958г., със следните имоти: нива от 1.930 дка, представляваща
част от държавен имот пл.№*** по плана на
кв.“***“, гр.***, при граници: Р. Г., С. и А. К., военно поделение и
път; нива от 1.070 дка, представляваща част от държавен имот с пл.№** по плана
на кв.“***“, гр.***, при граници: М.К.,
от две страни път и държавен имот.
С влязло в сила решение №12231 от 20.01.2004г. на ОСЗГ – гр.***,
постановено по преписка №1223/02.12.1991г., на наследниците на Ц.И.Т. е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на имот от 1.930 дка, находящ се в строителните граници на гр.*** – ***,
кв.“***“, северната част от имот №*** по кадастрален план от 1957г., при граници съгласно скица и удостоверение по
чл.13 ППЗСПЗЗ с изх.№А694Ц19 от 04.03.2003г., издадени от Община ***.
Въз основа на цитираното решение наследодателката на ищците – В. Г. Я. се е
снабдила с констативен нотариален акт №179, т.4, н.д.№743/14.09.2004г. за
собственост на реституирания имот.
Със Заповед №РД-09-АБ-36 от 11.05.2004г. на кмета на Община ***, район „***“
е извършено попълване на кадастралната основа с нов имот с пл.№*** по
кадастралния план на кв.“***“ – гр.***, в който е включена цялата свободна площ
от 3176 кв.м. на бившия имот с пл.№***.
При инициирано от ищците производство за изменение на кадастралната карта,
целящо реституирания им имот да бъде заснет като самостоятелен имот и
отграничен от останалата площ от стария имот пл.№***, М. у. – гр.*** като
заинтересована страна е направил възражение, поради което на страните е
указано, че следва да разрешат възникналия спор за материално право по съдебен
ред.
В настоящото производство Държавата като ответник, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, претендира да е
собственик на 1247/3177 ид.части от поземлен имот с идентификатор №56784.510.452
по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед
№РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК, като се позовава на Акт
№7263/02.08.2010г. за публична държавна собственост. В същия акт като
съсобственик на имота е посочена В. Г. Я. на основание нотариален акт
№179/15.09.2009г. на Службата по вписванията.
Ответникът оспорва материалната
законосъобразност на решението на ОСЗГ – гр.***, с което ищците се легитимират
като собственици, с твърдението, че административният акт е издаден в нарушение
на материално правни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Упражняването на косвен
съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК в случая е допустим, доколкото върху
решението за възстановяване на правото на собственост не е упражнен пряк
съдебен контрол /в този смисъл е ТР №5/2011г. на ВКС, ОСГК/.
Видно от представените по делото
заявление – декларация и опис – декларация от 24.09.1958г., Ц. И. Т., след като
е придобила при замяна нивата от близо 2 дка в кв.“***“, представляваща част от
имот с пл.№***, е внесла същата в ТКЗС. Безспорно към момента на включването му
в ТКЗС този имот, представляващ нива е имал земеделски характер, поради което
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В производството по реституция за
възстановения на ищците имот са издадени скица по чл.13, ал.4 и ал.6 от ППЗСПЗЗ
и удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, които са неразделна част от решението
на ОСЗГ и които индивидуализират подлежащия на възстановяване имот – определени
са точното местоположение и граници на имот пл.№*** по стария кадастрален план
от 1957г. Скицата и удостоверението установяват, че част от стария имот пл.№***
е застроен, включително и в северната му част, като застроената площ е 1.206
дка, а свободната площ е 3.176 дка.
Въпреки, че планът от 1957г. на кв.“***“
– гр.*** се оказа, че не се съхранява понастоящем, само на това основание не
може да се приеме, че той не е съществувал, респективно че въз основа на него
не е могла да се извърши реституцията, тъй като по делото са представени множество
официални документи, сочещи обратното. Да поставя под съмнение съществуването
на имот пл.№** по плана от 1957г. и неговата идентичност с процесния имот за
ответника е равносилно на това да отрича собствените си права върху ПИ с
идентификатор №56784.510.452, тъй като в преписката по издаване на АДС от
02.08.2010г. се съдържа комбинирана скица /л.38 от делото/, на която са
отразени бившите имоти с пл.№14, 15, 16,
17, 18, 19 и 20 от стар кадастрален план на „***“ от 1957г., и от която е
видно, че имот пл.№*** съвпада с имот пл.№***, попадащ в УПИ І-комплекс *** „***“
от кв.** по плана на кв.“****“ – гр.***, последния заснет като самостоятелен
имот по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.*** съгласно
Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. Също така в АДС от 11.09.1952г. актуваното като
държавна собственост празно дворно място също е описано като имот пл.№***,
находящ се в кв.“***“ и граничещ с имоти 13,15,17 и северно от бул.“***“. Приетата
по делото съдебно-техническа експертиза при изследване на предоставените на
вещото лице планове от 1978г., 1981г., 2004г. и кадастрален картон, касаещ
неодобрен план от 1958г., също установява идентичност между имот пл.№*** и
процесния ПИ с идентификатор №56784.510.452, което ясно се вижда на изготвената
комбинирана скица.
Експертизата установява още, че
възстановената с решението на ОСЗГ част от имот пл.№*** никъде не е показана
графически по откритите планове и не е намерена граница, която да отделя
северната част от имота с площ от 1930 кв.м. В допълнителното заключение на
вещото лице е отразено, че в стара разписна книга, без посочена на нея година,
се съдържат следните данни: имот №*** е записан като общински, имот №** е
записан като собственост на С. и А. Ж., имот №*** е записан като общински, имот
№*** е записан като собственост на И. Г. И. само за постройките. Съгласно
нотариалния акт от 1958г. имотът, който наследодателката на ищците е получила
при замяната е описан като нива от 1.930 дка, представляваща част от имот пл.№***,
при граници: Р. Г., С. и А. К., военно поделение и път.
Свидетелят И. Ч.
знае, че имотът с формата на клин, част от който е получила Ц. Т. в замяна, се
намирал в дъното, към съществуващо тогава *** и няма излаз на бул.“***“/бивш
бул.“***“/. На комбинираната скица към заключението на вещо лице, както и на
коментираната по-горе скица на л.38 се вижда, че имот №*** граничи на югозапад
с имот №*** – имотът на С.и А. Ж. или какво са посочени в нотариалния акт – С.
и А. К.. На североизток граница на имот №*** е имот №***, като за последния в
разписната книга е посочен само собственика на постройките И. Г..
При съвкупната преценка на така
събраните доказателства съдът счита за доказано твърдението, че полученият от Ц.
Т. в замяна имот от 1.930 дка е идентичен с част от процесния ПИ с
идентификатор №56784.510.452. По въпроса за това къде точно е била ситуирана
нивата от 1.930 дка в рамките на имот с пл.№*** следва да се ценят свидетелските
показания, сочещи северната част на имота, доколкото същите не са оборени от останалите
доказателства по делото. В кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК възстановеният имот е
следвало да бъде заснет като самостоятелен имот, а вместо това заснемането е за
цялата незастроена част от бившия имот с пл.№***, което сочи на непълнота в
кадастъра.
Възражението на ответника, че
решението за възстановяване на имота на наследниците на Ц. Т. в стари реални
граници е постановено в нарушение на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, е неоснователно.
Въведено е с цитираната разпоредба правилото, че когато е извършена замяна по
реда на Закона за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната и само по изключение, в
случай, че получената в замяна земя е застроена или с нея са извършени
разпоредителни сделки, замяната остава в сила. В настоящия случай в проведеното
административно производство по чл.11-13 ППЗСПЗЗ е установено, че полученият в
замяна имот, представляващ част от имот пл.№*** е частично застроен.
Застрояването е факт, при наличието на който предвид цитираната норма, се
запазва замяната и същата поражда вещно правно действие. Именно поради това с
решение №3133/22.09.1995г. на ПК – гр.*** на ищците е отказано възстановяването
на правото на собственост върху земята в м.“***“, притежавана от
наследодателката им преди замяната. В тази хипотеза няма пречка да се
реституира в тяхна полза незастроената част от получения в замяна имот.
За първи път в представените писмени
бележки по съществото на спора ответникът навежда и други възражения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и макар по тях да не се
дължи произнасяне, следва само да се отбележи, че изработването на помощен план
по чл.13а, ал.2 ППЗСПЗЗ е необходимо когато в урбанизираната територия няма
одобрен кадастрален план, какъвто настоящият случай не е. Колкото до наличието
на водопровод, същият не е пречка за възстановяване на собствеността, а налага
единствено определени тежести за имота – невъзможност да се строят сгради до
определено разстояние и да има насаждения.
Предвид изложеното съдът приема, че по
силата на извършената в съответствие със закона реституция, ищците са
собственици на северната част от процесния имот с площ от 1.930 дка, обозначена
на скицата на вещото лице на л.374 с букви АБВИЙА, който имот неправилно не е
бил заснет като самостоятелен имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.***, одобрени със Заповед №РД -18-48/03.06.2009г. Ето защо искът
е основателен и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищците направените по делото разноски, които се констатират
в общ размер на 2 388,24 лева, от които: 298,46 лева – държавна такса,
544,93 лева – държавна такса, 29,85 лева – такса вписване на исковата молба,
800,00 лева – възнаграждение за вещо лице, 700,00 лева – адвокатско
възнаграждение, 15,00 лева – такса за удостоверения. Възражението на ответника
за прекомерност на платеното от ищците адвокатско възнаграждение в посочения
размер е неоснователно, доколкото определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. размер на дължимото минимално възнаграждение при цена на иска в
размер на 84 339,10 лева е 830,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
че М.В.Я., ЕГН ********** и И.В.Я., ЕГН ********** и двамата с адрес за
призоваване: **** в качеството им на наследници на Ц. И. Т., са собственици на
възстановения им с решение №12231/20.01.2004г. на ОСЗГ – гр.*** имот в стари
реални граници с площ от 1.930 дка, който имот заема северната част от ПИ с
идентификатор №56784.510.452 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК и е обозначен
с букви АБВИЙА на скица №1 към заключението на вещото лице Б.Й. на л.374 от
делото, който имот неправилно не е бил заснет като самостоятелен имот по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.***, а е заснет като част от ПИ с
идентификатор №56784.510.452.
Скица №1 към заключението на вещото
лице, приложена на л.374 от делото да се счита за неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството да заплати на М.В.Я., ЕГН ********** и И.В.Я., ЕГН **********
и двамата с адрес за призоваване: **** общо сума в размер на 2 388,24 лева
- направени по делото разноски.
Решението е постановено при участие на М. у. – гр.*** в качеството му на
трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: