Решение по дело №981/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от И. И. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Й. , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000415/14.04.2025 г. издадена от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва заповедта с основанията на чл.146,т.1, т.3 и т.4 от АПК, като издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че липсва идентичност между описанието на мярката в приложимата разпоредба на чл.171,ал.4 от ЗДвП и словесното й описание в оспорената заповед. Отделно сочи, че не е осъществена хипотезата на чл.171,ал.4 от ЗДвП, т.е. да е имал задължението да върне свидетелството си за управление на МПС. Жалбоподателят твърди, че не знаел, че са му отнети всички контролни точки, тъй като в последното наказателно постановление е посочен оставащ брой точки 8, т.е. не може да му се вмени като задължение да върне СУМПС поради отнемане на всички контролни точки. Счита, че наложената принудителна административна мярка е в противоречие с принципа за съразмерност съгласно чл.6 от АПК. Моли за отмяна на обжалвания административен акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощен представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът – началникът на група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на обжалваната заповед. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 22.04.2025 г. , а жалбата е депозирана на 29.04.2025 г.

По основателността на жалбата:

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 25-0819-000415/14.04.2025 г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която е разпоредено, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, временно отнемане на СУМПС на жалбоподателя.

В заповедта е посочено, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с влезли в законна сила наказателни постановления, както следва:

1. С НП № 22-0436-000011/15.03.2022 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Варна , влязло в законна сила на 27.09.2022 г., се отнемат 8 контролни точки ( л.7 от адм. преписка);

2. С НП № 22-0436-000132/15.08.2022 г. по описа на второ РУ при ОДМВР-Варна , влязло в законна сила на 27.09.2022 г., се отнемат 6 контролни точки ( л.8 от адм. преписка);

3. С НП № 22-0436-000300/30.09.2022 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Варна, влязло в законна сила на 07.02.2023 г., са отнети 6 контролни точки ( л.9 от адм. преписка);

4. С НП № 23-0819-000088/17.02.2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, влязло в законна сила на 14.03.2023 г., са отнети 6 контролни точки ( л.12 от адм. преписка);

5. С НП № 22-0439-000741/02.12.2022 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР-Варна, влязло в законна сила на 15.03.2023 г., са отнети 8 контролни точки ( л.10 от адм. преписка);

6. С НП № 23-0819-002561/07.07.2023 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, влязло в законна сила на 15.08.2023 г., са отнети 10 контролни точки ( л.11 от адм. преписка);

7. С НП № 23-8703-001165/01.11.2023 г. по описа на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР-Варна, влязло в законна сила на 22.03.2024 г., са отнети 10 контролни точки ( л.13 от адм. преписка).

В резултат на отнемането на всички 39 контролни точки, административният орган преценил, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП, поради което с оспорената заповед с налагането на принудителна административна мярка по чл.171,т.4 от ЗДвП, е отнел временно свидетелството му за управление на МПС.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършване служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

С т. 1.3 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна- за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.4 от ЗДвП на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП. Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма, поради което не се установяват основанията на чл.146,т.1 и т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171,т.4 от ЗДвП, която норма предвижда изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Действително в диспозитива на заповедта вместо „изземване“ на СУ МПС е посочено „временно отнемане“ на СУ МПС. Допуснатата неточност в изписването на словесното съдържание на чл.171,т.4 от ЗДвП не е съществено процесуално нарушение, тъй като от цялостното съдържание на заповедта и посочване на правното основание за налагането на ПАМ, волята на административния орган е достатъчно ясна.

По отношение на материалната законосъобразност:

За да издаде оспорената заповед, административният орган е приел, че са налице основанията на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение.

За процесния период е действала Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи ( обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г., с последващи изменения и допълнения) . Съгласно чл.2,ал.1 от Наредбата максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е 39.

В случая, административният орган се е позовал на седем броя наказателни постановления, подробно описани по-горе, съгласно които за периода от 27.09.2022 г. (датата посочена за влизане в сила на първото НП) до 22.03.2024 г. (датата посочена за влизане в сила на последното НП) на жалбоподателя са отнети общо 54 контролни точки при максимален размер на контролните точки – 39.

За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от нарушенията, визирани в чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН). За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила правораздаванетел акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. А съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

В настоящия случай от представените по делото НП , които са влезли в законна сила, безспорно се установява, че от предоставените на оспорващия 39 контролни точки са отнети 54 контролни точки, на практика: всички контролни точки. Данни за отнетите контролните точки на водача се съдържат и в представената Справка - картон на водача.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в последното наказателно постановление са посочени оставащи 8 контролни точки, което го е въвело в заблуждение и поради тази причина не е предал свидетелството си за управление. Едва с влизането в сила на наказателното постановление се отнемат посочените в него контролни точки, поради което след като не е било връчено, и съответно не е влязло в сила, в последното наказателно постановление са посочени оставащи 8 контролни точки. При налагането на принудителните административни мерки не се изследва въпроса за вината, поради което и знанието на жалбоподателя по отношение на този елемент от фактическия състав не променя извода, че са осъществени материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ. Незнанието не променя изводът, че наличните контролни точки са изчерпани и след като доброволно не е изпълнил задължението, тъй като е неправоспособен, законосъобразно е иззето свидетелството му за управление.

Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. При тази законова регламентация от влизане в законна сила на НП № 22-0436-000011/15.03.2022 г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-Варна на 27.09.2022 г. са последвали и други НП и липсва двугодишен период без налагане на наказание.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на заповедта, тъй като безспорно са установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на власт. В случая с процесната заповед не е преследвана цел различна от законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171, ал.1 от ЗДвП/, поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и поради своевременното направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Варна направените по делото разноски в размер на 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и чл. 24 и чл. 37 от Наредба за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Й. , против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000415/14.04.2025 г. издадена от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. И. В., [ЕГН], с адрес в [населено място] да плати на ОДМВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 ( сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.